Решение № 61 от 04.02.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Велико Търново, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Пантелеева при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело № 20254100501065 по описа за 2025 година

За да се произнесе, съобрази:

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от М.

Й. Й. въззивна жалба против Решение№ 683/09.06.2025г. , постановено по гр.д. № 1536/2024г. по описа на Районен съд Горна Оряховица, с което е прието за установено, че М. Й. Й. , ЕГН ******, дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК 203670940, сума, дължима по договор за потребителски паричен кредит EМРL-**, сключен на 15.02.2022 г. между кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ, ЕИК 204915054, и кредитополучателя М. Й. Й., ЕГН *******, вземанията на кредитора по който са прехвърлени с договор за цесия, оформен като приложение № 1/28.09.2023 г. към рамков договор за цесия от 15.02.2022 г., на заявителя „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, а именно: главница- 12 876.42 лева/ дванадесет хиляди осемстотин седемдесет и шест лева и четиридесет и две стотинки/ представляващи неиздължена главница за периода от 15.02.2023 г. до 15.04.2027 г., по отношение на която е обявена предсрочна изискуемост, считано от датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост 12.04.2024 г.,за която суми е издадена Заповед за изпълнение № 373/02.05.2024г. по ч.гр.дело № 939/2024г. по описа на ГОРС, както и 2042,44 лв. (две хиляди четиридесет и два лева и четиридесет и четири стотинки), представляващи договорна лихва за периода от датата на падежа на първата неплатена погасителна вноска 15.02.2023 до датата на 1 получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост 12.04.2024 г.; – 1479,70 лв. (хиляда четиристотин седемдесет и девет лева и седемдесет стотинки), представляващи обезщетение за забава за периода от 16.02.2023 г. до 29.04.2024 г. вкл.; – законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда 30.04.2024 г. до изплащане на вземането; за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 373/02.05.2024г. по ч.гр.дело № 939/2024г. по описа на ГОРС, като е отхвърлен искът за установяване дължимост на вземането за главница за разликата над 12 876.42 лева/ дванадесет хиляди осемстотин седемдесет и шест лева и четиридесет и две стотинки/ до претендираните 13083,14 лв. (тринадесет хиляди осемдесет и три лева и четиринадесет стотинки).

Решението се обжалва в частта му, с която искът е уважен. Наведени са доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната му част, както следва :

Съдът не е обсъдил обстоятелството, че договорката за заплащането на договорна лихва е неравноправна и поради това целият договор за потребителски кредит е недействителен. Неравноправността на клаузата за лихва следва от това, че размерът й е уговорен над максимално допустимият трикратен размер на законната лихва, както и че противоречи на добрите нрави.

Клаузата, от процесния договор за кредит, която регламентира ГПР е недействителна.

Нарушено е изискването на чл. 10, ал.1 от ЗПК за еднаквост на шрифта, с който е отпечатан договорът и всички негови елементи.

Развити са подробни съображения и се отправя молба към съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и да отхвърли предявените искове.

В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната жалба ответникът по същата заема становище за нейната неоснователност. Сочи, че доводите в жалбата за недействителност на клаузата за договорна лихва са неоснователни, както не са основателни и доводите за недейсвителност на клаузата, установяваща размера на ГПР, както и оплакванията за неспазване изискването на чл. 10, ал.1 от ЗПК относно шрифта .

Развиват се подробни съображения и се отправя молба към съда да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, 2 въззивният съд констатира, че решението е валидно изцяло и допустимо в обжалваната му част.

Относно валидността :

Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Относно допустимостта:

Решението в обжалваната му част отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно в частта му относно установено вземане за главница в размер на 10574,12 лв. ( равняващи се на 5406,46 евро) и неправилно в останалата му обжалвана част.

Съображенията за този извод са следните :

С исковата си молба ищецът "Агенция за събиране на вземанията" ЕАД твърди, че по договор за потребителски паричен кредит EМРL-19150941 от 15.02.2022 кредиторът „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ, ЕИК 204915054, е предоставил на длъжника М. Й. Й., ЕГН ******, кредит в размер на 16 000 лв. срещу задължение на длъжника да погаси кредита ведно с уговорените лихви и такси на равни месечни погасителни вноски. Твърди се, че вземането на кредитора по договора е обявено за предсрочно изискуемо на 12.04.2024г. с получаване на уведомление за предсрочна изискуемост. С договор за цесия, оформен като приложение № 1 от 28.09.2023 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г., кредиторът „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ, ЕИК 204915054, прехвърлил на ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, вземанията си от длъжника М. Й. Й., ЕГН ******, произтичащи от посочения по-горе договор.

Ответникът бил уведомен за цесията с уведомително писмо изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/EМPL[1]19150941 от 12.04.2024 г., изпратено с известие за доставяне от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, в качеството му на пълномощник на цедента.

Твърди се, че ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу ответника за суми, дължими въз основа на процесния договор за кредит, както следва : 13 083,14 лв. (тринадесет хиляди осемдесет и три лева и четиринадесет стотинки), представляващи неиздължена главница за периода от 15.02.2023 г. до 15.04.2027 г., по отношение на която е обявена предсрочна изискуемост, считано от датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост 12.04.2024 г.; 2042,44 лв. (две хиляди четиридесет и два лева и четиридесет и четири стотинки), представляващи договорна лихва за периода от датата на 3 падежа на първата неплатена погасителна вноска - 15.02.2023 до датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост 12.04.2024 г.;

1479,70 лв. (хиляда четиристотин седемдесет и девет лева и седемдесет стотинки), представляващи обезщетение за забава за периода от 16.02.2023 г. до 29.04.2024 г. вкл.; – законната лихва върху главницата от 13083,14 лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда 30.04.2024 г. до изплащане на вземането.

Предвид постъпило възражение против издадената заповед за изпълнение ищецът предявява иск, с който претендира да бъде прието за установено, че вземането му по издадената заповед съществува.

В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба ответникът е заел становище за неоснователност на предявения иск. Навежда доводи за нищожност на клаузата за договорна лихва като противоречаща на добрите нрави.

Навежда се довод за нищожност и на клаузата за определяне на ГПР, както и довод за нищожност на договора, поради неспазване на изискването за размер на шрифта.

Развити са подробни съображения и е отправено искане към съда да отхвърли изцяло предявения иск.

От събраните по делото доказателства се установява, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ и ответника е сключен договор за потребителски паричен кредит EМРL-1**от 15.02.2022 , като по силата на този договор на ответника са предоставени 16 000 лв., които той се е задължил да върне на кредитодателя на 62 равни месечни вноски, при уговорен лихвен процент от 7,39 % , ГПР в размер на 8,55%, при допълнителното заплащане на 3204,15 лв. застрахователна премия и 320 лв. такса ангажимент, като в договора е определена и стойността на всички плащания в размер на 22505,38 лв. Уговорената такса ангажимент, която според приложените общи условия, при които е сключен процесният договор, представлява възнаграждение за кредитора при определен фиксиран лихвен процент, е удържана при самото отпускане на кредита. Съгласно приложения погасителен план всяка погасителна вноска включва част от главница, част от договорна лихва и част от застрахователна премия.

Не се оспорва, че вземането на кредитора е обявено за предсрочно изискуемо, поради неплащането на дължими по договора месечни погасителни вноски и че това вземане кредиторът е цедирал на ищеца, както и че ответникът е уведомен за извършената цесия.

От заключението на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обосновано, се установява, че процесният кредит е усвоен, като на ответника е преведена сума в размер на 15680 лв. след приспадането на договорената такса ангажимент. Вещото лице посочва, че ответникът е извършил общо дванадесет плащания по кредита, като общо платената от него сума е в размер на 5105,88 лв. От тази сума кредитодателят е приел за погасени 3123,58лв. главница, 1258,78 лв. договорена лихва и 723,52 лв. застрахователна премия.

4

Вещото лице посочва, че с внесената сума са заплатени вноски от 1 до 14 по погасителния план. Изчислени са и размер на договорна и законна лихва върху претенциите на ищеца съобразно издадената заповед за изпълнение на парично задължение в негова полза. В съдебно заседание вещото лице е заявило, че застрахователната премия е „анулирана“ от 15.09.2023г. от кредитодателя по процесния договор и не се начислява като задължение.

По делото е изискана и постъпила информация от КЗП, съгласно която при анализ на договорите за кредит, предлагани от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ е констатирано наличие на неравноправни клаузи, но не може да бъде посочено дали договорът, сключен с ответника, съдържа такива съгласно извършения от комисията анализ.

Посочено е и че дружеството считано от 01.06.2023г. не предлага договори за потребителски кредити на територията на Република България.

При тези даннни от фактическа страна се налагат следните правни изводи :

Предявен е иск с правно основание чл. 422 , вр. с чл. 415 от ГПК, с който се претендира да бъде установен със сила на присъдено нещо фактът на съществуване на вземане в полза на ищеца срещу ответника, което вземане е предмет на издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение.

Сключеният между ищеца договор за потребителски кредит попада в обхвата на дефиницията на чл. 9 от ЗПК, като спрямо него са приложими разпоредбите на този закон.

Договорът е сключен при фиксиран лихвен процент, като съдът не намира доводите на жалбоподателя - ответник в първоинстанционното производство относно недействителността на клаузата за определяне на възнаградителната лихва за основателни. Размерът на уговорения между страните лихвен процент по договора за кредит не противоречи на добрите нрави като прекомерно висок. Така не може да се приеме и, че клаузата за дължима възнаградителна лихва третира неравноправно кредитополучателя като икономически по- слаб субект и използва недостига на материални средства у него, за да бъде облагодетелстван кредитодателят. Не е налице и уговорка, сочеща т.нар „скрита лихва“, както твърди жалбоподателят, доколкото клаузата за заплащане на т.нар „такса ангажимент“ по никакъв начин не може да се отнесе към определянето на размера на дължимата се по договора възнаградителна лихва.