Решение № 1358 от 21.11.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 4379/2025
- Вид
- Решение № 1358
- Подписан
- 21.11.2025
- В сила
- 09.03.2026
- Състав
- Иван Георгиев Калибацев
Цитирани разпоредби
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 7, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 23 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 24 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 25 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 29 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл.29, ал.1 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 29, ал. 3 и ал. 4 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 29, ал. 3 и ал. 4 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл.59-67 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл.59-67 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл.59-67 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл.59-67 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл.59-67 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл.59-67 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл.59-67 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл.59-67 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл.59-67 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 68, ал. 1 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1358 гр. Пловдив, 21.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Иван Г. Калибацев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20255330204379 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № НП-77/02.07.2025г., издадено от Председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, с което на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД, с ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. ,,Христо Г.Данов” № 37, представлявано от членовете на Съвета на директорите на дружеството С.З.В., З.О.Б. и Й.Г., на основание чл.68, ал.1 от Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/ е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер от 5000 /пет хиляди/ лева за административно нарушение на §70, ал.4 от ЗИД на ЗЕВИ.
Жалбоподателят ,,Електроразпределение Юг” ЕАД в жалбата си и в съдебно заседание чрез юрк.С., излага доводи, въз основа на които оспорва по същество вмененото му нарушение и пледира за отмяна на Наказателното постановление /НП/ като неправилно и незаконосъобразно. Алтернативно излага съображения за приложение на чл.28 от ЗАНН. Претендира присъждане на направените в настоящото производство разноски.
Въззиваемата страна, Председател КЕВР, редовно призована, се представлява от гл.юрк.Ненков, който в писмено становище и в съдебно заседание пледира жалбата да бъде оставена от Съда без уважение и да бъде потвърдено Наказателното постановление, като правилно и законосъобразно, за което излага конкретни съображения. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка 1 с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Към 2023г. „ЕНЕРДЖИТРАНС 2013” ЕООД имало започната процедура по присъединяване на обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници с мощност 29,7 кW към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг" ЕАД, предвиден за изграждане в ПИ ***, гр. Велинград.
На 22.01.2024г. дружеството-жалбоподател изпратило на производителя електронно подписан окончателен договор за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия.
При извършване на служебна проверка от служители на Комисията за енергийно и водно регулиране на процедурите по присъединяване на електрически централи от възобновяеми източници било установено, че „Електроразпределение Юг" ЕАД с изпращане на горепосочения договор до заявителя е продължило процедурата по присъединяване, вместо след 15.01.2024 г. процедурата да бъде прекратена поради неспазване от страна на „ЕНЕРДЖИТРАНС 2013” ЕООД на разпоредбата на § 70, ал.2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници вр. чл.29, ал.1 от ЗЕВИ, а именно в тримесечен срок от влизане в сила на този закон /13.10.2023г./ да предостави в полза на оператора на съответната ел. енергия от възобновяеми източници гаранция под формата на депозит или банкова гаранция.
Така проверяващите органи, сред които и Е. С. К. на длъжност - главен експерт в дирекция „Електроенeргетика и топлоенергетика” към КЕВР приел, че като е продължило на 22.01.2024 г. прекратената на 15.01.2024 г. по закон процедура № 4589922 по присъединяване на обект за производство на електрическа енергия с мощност 29,7 кW, предвиден за израждане в ПИ ***, гр. Велинград със заявител „ЕНЕРДЖИТРАНС 2013” ЕООД, „Електроразпределение Юг“ ЕАД е нарушило § 70, ал. 4 от ЗИД на ЗЕВИ, обн. ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2025 г., с което е осъществило състава на чл. 68, ал. 1 от ЗЕВИ.
На 26.03.2025г. за извършеното от „Електроразпределение Юг“ ЕАД административно нарушение бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № Е-КРС-74/26.03.2025г., съставен, предявен и връчен на пълномощника на „Електроразпределение Юг“ ЕАД А.П.Г. - Н.. Последната подписала акта и посочила, че ще изложи възражения, които били представени в срока по чл.44 от ЗАНН, но били приети за неоснователни от административнонаказващия орган /АНО/, който въз основа на така съставения акт издал обжалваното наказателно постановление.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства - показанията на разпитания по делото в качеството на свидетел актосъставител Е. С. К., 2
Заявление № 4589922/04.09.2023г., Становище с № 4589933/17.10.2023г., Известие за доставяне, Договор за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия, Заповед № З-Е-291 от 11.10.2024г., работна програма за осъществяване на планова проверка, Заповед № З-Е-378 от 19.12.2024г., Заповед № З-Е-1218 от 28.10.2022г., Заповед № З-Е-45 от 23.02.2024г., констативен протокол № Е-36 от 20.12.2024 г., писмо изх.№ Е-13-262-192 ОТ 14.10.2024 г., писмо вх.№ Е-11И-00-28 от 31.08.2024 г.
Разпитан пред съда в качеството на свидетел, съставителят на акта Е. С.
К. потвърди констатациите в него, обстоятелствата, при които е протекла проверката и доказателствата, въз основа на които прави изводи за осъществено нарушение. В допълнение сочи, че след измененията в ЗЕВИ при процедурите по присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия вече трябвало да бъде внесен депозит в електроразпределителното дружество в тримесечен срок, като заявява, че за конкретният случай крайната дата е била 15.01.2024г.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като достоверни, последователни и съответстващи на писмените доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Разпоредбата на чл.29, ал.1 от ЗЕВИ /в сила от 13.10.2023г./ задължава производителя на електрическа енергия от възобновяеми източници в тримесечен срок от получаване на становище за условията и начина на присъединяване, да предостави гаранция /под формата на депозит или банкова гаранция/ в размер на 50 000 лв. за всеки мегават /MW/ присъединена мощност на бъдещия енергиен обект, като при непредоставяне на дължимата гаранция в срок, становището за присъединяване се счита за невалидно. От своя страна разпоредбите на чл. 29, ал. 3 и ал. 4 ЗЕВИ предвиждат гаранцията да обезпечава изпълнението на задълженията по присъединяването и се освобождава при реализиране на присъединяването, като може да се прихване с дължимата цена.
Съгласно §70, ал.2 от ЗИД на ЗЕВИ /ДВ, бр.86/2023 г., в сила от 13.10.2023 г./ гаранцията по чл.29, ал.1 се предоставя за енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, за които са издадени становища за присъединяване, но към датата на влизане в сила на този закон не са сключени предварителни договори или договори за присъединяване. Гаранцията по ал.2 се предоставя в срок до три месеца от влизането в сила на този закон, така както е предвидено в ал.3 на § 70 от ЗИД на ЗЕВИ, като в случай, че същата не бъде предоставена в срока по ал.3, процедурата по присъединяване на обекта се прекратява съгласно §70, ал.4 от ЗИД на ЗЕВИ /ДВ, бр.86/2023 г., в сила от 13.10.2023 г./.
Неизпълнението на предвиденото в §70, ал.4 от ЗИД на ЗЕВИ се санкционира на основание чл.68, ал.1 от ЗЕВИ, съгласно който в нарушение на 3
ЗЕВИ или нормативен акт по прилагането му, ако не подлежи на наказание по чл.59-67 от ЗЕВИ, подлежи на санкциониране с налагане от съответния компетентен административнонаказващ орган на наказание - глоба от 1000 до 2000 лева, а на юридическото лице или едноличен търговец – имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лева.
Въз основа на така установената от Съда фактическа обстановка настоящият състав намира, че правилно административнонаказващият орган е квалифицирал констатираното нарушение като такова по §70, ал. 4 от Закон за изменение и допълнение /ЗИД/ на Закон за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/ във връзка с чл. 68, ал. 1 от ЗЕВИ. Това е така, тъй като по делото не съществува какъвто и да било спор относно основните съставомерни факти, въз основа на които са издадени процесните АУАН и НП, а именно, че към дата 13.10.2023г. „ЕНЕРДЖИТРАНС 2013” ЕООД като заявител е нямал сключен нито предварителен нито окончателен договор за присъединяване на обект за производство на ел. енергия от възобновяеми източници към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД. Също така се доказа, че на 04.09.2023г. е било подадено заявление за проучване на условията и начина на присъединяване на обект за производство на електрическа енергия относно обект ПИ ***, гр.
Велинград със заявител „ЕНЕРДЖИТРАНС 2013” ЕООД. Изяснено е и няма спор и че на 23.01.2024г. между заявителя и оператора е бил сключен Договор за присъединяване на обект за производство на ел. енергия към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД. Също така е доказано и че не е била внесена изискуемата гаранция. По тези обстоятелства няма спор. Същите се установяват от показанията на актосъставителя, от приложените по преписката писмени доказателства и се признават и от самия жалбоподател.
В този смисъл всичко гореизложено води до правния извод, че фактите са обосновани в достатъчна степен, отговарят на правните норми и съответно водят до доказаност на описаното в АУАН и НП административно нарушение, а именно, че към 13.10.2023г. „ЕНЕРДЖИТРАНС 2013” ЕООД е нямал сключен предварителен или окончателен договор за присъединяване към обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, като такъв е бил сключен на 23.01.2024г. и в този смисъл в тримесечен срок от получаване на становище с № 4589922 за условията и начина за присъединяване, получено на 23.10.2023г., се е дължало внасянето на банкова гаранция или депозит по смисъла на чл. 29, ал. 1 ЗЕВИ от страна на заявителя, която не е била внесеса и следователно с невнасянето й, след изтичането на този срок, процедурата е била прекратена ex lege.
Защитната теза на жалбоподателя, че §70 намира приложение към „други“ производства, различни от тези, уредени в отменените разпоредби и че същият не намира приложение в конкретната „висяща“ процедура, не се споделя от Съда. На първо място следва да се посочи, че §70 ясно и 4 недвусмислено е адресиран единствено до производители на електроенергия от възобновяеми енергийни източници. На следващо място, видно е, цитираната норма не съдържа ограничение относно това по кой от отменените чл. 23, чл. 24 или чл. 25 от ЗЕВИ е започнала процедурата от една страна, а от друга - видно е, че процесната материя не съдържа уредба на „други“ производства. Единствената различна процедура е тази по новия чл.26 от ЗЕВИ, но за нея не е необходима преходна уредба, защото чл. 29 от ЗЕВИ е приложим пряко, като и двете норми влизат в сила едновременно.
Несподелим се явява и доводът, че дори и такава гаранция да се дължи, невнасянето й било въпрос на договорни отношения между страните производителят на електроенергия от възобновяеми енергийни източници и „Електроразпределение Юг“ ЕАД. Задължението за внасяне на гаранция и то в указания от Закона срок е правно регламентирано, неизпълнението му е квалифицирано като административно нарушение с предвидени за това санкции, и в този смисъл дали да се внесе или не гаранция не е въпрос на преценка на страните по договора.
Относно изразеното становище за некоректно посочване на нарушената правна норма, следва да се посочи, че като такава е визирана нормата на §70, ал. 4 от ЗИД на ЗЕВИ /ДВ, бр.86/2023 г., в сила от 13.10.2023 г./, вр. чл. 68, ал.
1 от ЗЕВИ. Разпоредбата на §70, ал. 4 от ЗИД на ЗЕВИ предвижда прекратяване на процедурата по присъединяване на обекта, в случай на непредоставена гаранция в срок до три месеца, считано от влизане в сила на закона /13.10.2023г./, която е следвало да бъде предоставена за енергийни обекти с издадени становища за присъединяване, но без сключени предварителни/окончателни договори за присъединяване към 13.10.2023г.