Решение № 1305 от 20.06.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1305 гр. Бургас, 20.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско дело № 20212120101721 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „А1 България” ЕАД /с предишно наименование “МОБИЛТЕЛ” ЕАД/ с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от А.В.Д. и М.М., против В. Г. Б. Б. с ЕГН **********, с настоящ адрес: с. *, постоянен адрес: *, с която се претендира установяване дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1425/09.07.2020 г. по ч.гр.д. № 2063/2020 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: 345,75 лева – сборна главница за ползвани електронни съобщителни услуги по фактури, издадени през периода 27.12.2016-26.05.2017 г., 107,64 лева – цена на предоставени продукти на изплащане по фактури, издадени през периода 19.01.20.06.2017 г., 256,15 лева – сборна неустойка за предсрочно прекратяване на договор и за невърнато техническо оборудване, и 141,63 лева – обезщетение за забава върху главниците от 345,75 лева и 107,64 лева за периода 12.01.2017-27.04.2020 г., които суми са дължими на основание договор № *, ведно със законната лихва върху главниците от 345,75 лева и 107,64 лева, начиная от 28.04.2020 год. до окончателното им изплащане. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.

Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърдения за наличието на договорни правоотношения между страните по рамков договор № * от 22.07.2016 г. за електронни съобщителни услуги и продукти на изплащане, приложенията към него от 22.07.2016 г. и 10.08.2016 г., допълнение към приложението 1 от 10.08.2016 г. и договор за продажба на изплащане от 10.08.2016 г., и съответните приложими към тях общи условия, съобразно уговорките по които са останали дължими търсените в настоящото производство суми. Същите са за неизплатени задължения и по-конкретно сумата от 453,39 лева - главница, формирана както следва:

345,75 - незаплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги и 107,64 незаплатени суми за предоставен продукт на изплащане; сумата от 141,63 лева законна лихва за забава, изчислена върху сумата на главницата от 453,39 лева за периода от 12.01.2017 г. до 27.04.2020 г. и сумата от 256,15 лева - неустойка, формирана както следва:

39,96 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване по отношение на договор за мобилна телефонна услуга за SIM карта * с телефонен номер **********; 9,78 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване по отношение на договор за мобилна интернет услуга за SIM карта * с телефонен номер **********; 59,97 лв. неустойка за предсрочно прекратяване по отношение на договор за мобилна телефонна абонаментна услуга за SIM карта * с телефонен номер *; 46,62 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване по отношение на активираната допълнително Екстра на телефонен номер * и 99,82 лв. - неустойка за възстановяване на част от отстъпката направена от пазарната цена на крайно устройство Апарат „Huawei Y5 II DS Gold MAT 25 23м.“ със сериен № *.

Правното основание на исковете е чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 92 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

Ответникът е депозирал в срок отговор на исковата молба, чрез назначения му особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК адвокат Т., с който се изразява становище за неоснователност на исковете, като излага подробно доводите си в тази връзка. Оспорват се съществуващите между страните договорни отношения, като се твърди, че подписът в процесните договори бил положен само на последната страница, като наред с това се оспорва и автентичността му. Излага се че същите на са валидни, дори и да били подписани от ответника, тъй като в тях не били отразени съществени елементи на постигнатите договорки, а и от там основание за начисляване на претендираните суми. Заявява се също така, че процесните фактури не отразяват реална доставка на мобилни услуги и тяхната стойност, поради което и исковете се явявали недоказани.Оспорват се и вземанията за неустойки по подробни изложени съображения. Депозира се и възражение за изтекла погасителна давност. С горните мотиви се моли за отхвърлянето на исковете.

В съдебно заседание назначеният особен представител на ответника оттегля оспорването си относно автентичността на подписите на договорите и приложенията към тях.

Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в същата факти и обстоятелства, становището на насрещната страна по нея и събраните 2 по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. 2063/2020 г. по описа на съда, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите, които са предмет на установителния иск по настоящото дело. Длъжникът не е открит по постоянния и настоящия си адрес, като не е открит и адрес по месторабота на лицето, поради което и съдът е указал на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК да предяви иск за установяване на вземанията по заповедта, което и обосновава правния интерес на ищеца от водене на установителния иск по настоящoто производство.

Съществувалите между страните облигационни отношения се установяват от сключения между тях рамков договор № * от 22.07.2016 г. С приложение № 1 от 22.07.2016г. ищецът е предоставил на ответника мобилна телефонна услуга за SIM карта * досежно мобилен номер ********** с месечна абонаментна такса в размер на 15,99 лв. с ДДС и срок на ползване на абонамента - 22.07.2018 г. С приложение № 1 от 22.07.2016г. ищецът е предоставил на ответника мобилна телефонна услуга за SIM карта * досежно мобилен номер ********** с месечна абонаментна такса в размер на 6,90 лв. с ДДС и срок на ползване на абонамента - 22.07.2017 г. С приложение № 1 от 10.08.2016г. ищецът е предоставил на ответника мобилна телефонна услуга за SIM карта * досежно мобилен номер * с месечна абонаментна такса в размер на 23,99 лв. с ДДС и срок на ползване на абонамента - 10.08.2018 г. С допълнение към приложение № 1 от 10.08.2016г. ищецът е предоставил на ответника допълнителна абонаментна услуга (екстра) за SIM карта * досежно мобилен номер * с месечна абонаментна такса в размер на 4,00 лв. с ДДС и срок за ползване на абонамента – 10.08.2018г. С договор за продажба на изплащане от 10.08.2016г. ищецът е продал на ответника мобилен апарат Huawei Y5II DS Gold MAT 25 23м със сериен № *. Същият е сключен за срок от 23 месеца, като са уговорени една първоначална вноска и 23 месечни вноски, всяка в размер на 5,98 лв.

Представени по делото са и отделните месечни фактури, обективиращи задължения въз основа на горепосочените договори, а именно: 345.75 лева за ползвани електронни съобщителни услуги и 107.64 лева – неплатени суми за предоставени продукти на изплащане. Търсят се вземанията по фактура № */27.12.2016 г. с падеж 11.01.2017 г., която включва задължение за плащане на месечна абонаментна такса от 22.88 лв.; фактура № */25.01.2017 г. с падеж 09.02.2017 г., която включва задължение за плащане на месечни абонаментни такси от 135.44 лв.; фактура № */25.02.2017 г. с падеж 12.03.2017 г., която включва задължение за плащане на месечни такси от 29.09 лв.; фактура № */27.03.2017 г. с падеж 11.04.2017 г., която включва задължение за плащане на месечни такси от 22.88 лв.; фактура № */26.04.2017 г. с падеж 11.05.2017 3 г., която включва задължение за плащане на месечни такси от 22.88 лв.; фактура № */26.05.2017 г. с падеж 10.06.2017 г., която включва задължение за плащане на месечни такси от 22.88 лв.; фактура № */19.01.2017 г. с падеж 03.02.2017 г., която включва задължение за плащане на месечни такси от 27.77 лв. и задължения за вноски за изплащане на стоки от 5.98 лв.; фактура № */20.02.2017 г. с падеж 07.03.2017 г., включваща задължение за заплащане на месечни такси от 23.99 лв. и задължение за вноски за изплащане на стоки от 5.98 лв; фактура № */20.03.2017 г. с падеж 04.04.2017 г., включваща задължение за заплащане на месечни такси от 23.99 лв. и задължение за вноски за изплащане на стоки от 5.98 лв.; фактура № */20.04.2017г. с падеж 05.05.2017 г.; която включва задължение за заплащане на месечни такси от 23.99 лв. и задължение за вноски за изплащане на стоки от 5.98 лв.; фактура № */19.05.2017 г. с падеж 03.06.2017 г., която включва задължение за заплащане на месечни такси от 23.99 лв. и задължение за вноски за изплащане на стоки от 5.98 лв. и фактура № */20.06.2017 г. с падеж 05.07.201 7г., включваща задължение за вноски за изплащане на стоки от 77.74 лв. Общата претендирана сума за главница е в размер на 453.39 лв.

Претендират се и следните задължения за заплащане на неустойки: съгласно сметка № */01.06.2017 г. на стойност от 39.69 лв. се претендира задължение за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на договора с телефонен номер **********, по сметка № */24.05.2017 г., обективираща задължение за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на договора за телефонен номер * в размер на 59.97 лв., по сметка № */01.06.2017 г., обективираща задължение за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на договора с телефонен номер ********** в размер на 9.78 лв.; по сметка № */24.05.2017 г., обективираща задължение за заплащане на неустойка на стойност 46.62 лв. за предсрочно прекратяване на актоивирана допълнителна услуга Екстра, а по сметка № **********/24.05.2017 г., обективираща задължение за неустойка в размер на 99.82 лв. за възстановяване на част от отстъпката, направена от пазарната цена на мобилното устройство. Общата претендирана сума за неустойки е в размер на 156.33 лв.

При това съдът намира, че съобразно уговорките между страните по горните договори и ползваните услуги по тях е останала дължима търсената в настоящото производство главница, формирана като сбор от търсените суми за плащане на месечни такси и задължения за вноски за изплащане на стоки.

При това положение следва да се разгледа и депозираното възражението за изтекла погасителна давност, съдът намира следното:

Съгласно тълкувателно решение № 3/2011 година по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. "в" от ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва 4 през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.

Договорите за предоставяне на телекомуникационни услуги могат да бъдат квалифицирани като един правопораждащ факт и падежите на задълженията настъпват при предварително определени интервали от време, като за задълженията за месечните вноски операторът издава месечни фактури съгласно общите условия, а задълженията са определяеми. При това задължения по тях безспорно съставляват периодични плащания, които се погасяват с кратката тригодишна давност по чл. 111 , б. „в“ от ЗДД. Поради това се налага извода, че всички задълженията, които са станали изискуеми преди 28.04.2017 година са погасени по давност, тъй като заявлението по чл. 410 от ГПК е депозирано в съда на 28.04.2020 г. В същото време на 13.03.2020 г. в страната е въведено извънредно положение и до отмяната му давностните срокове спират да текат т.е погасени по давност се явяват вземанията по отделните фактури, чиято изискуемост е настъпила до 13.03.2017 г. В случая погасени се явяват следните задължения за ползвани електронни съобщителни услуги: сумата 22.88 лв. по фактура № */27.12.2016 г. с падеж 11.01.2017 г.; сумата 27.77 лв. по фактура № */19.01.2017 г. с падеж 03.02.2017 г.; сумата 135.44 лв. по фактура № */25.01.2017 г. с падеж 09.02.2017 г.; сумата 23.99 лв. по фактура № */20.02.2017 г. с падеж 07.03.2017 г. и сумата 29.09 лв. по фактура № 348524146/25.02.2017 г. с падеж 12.03.2017 г.