Определение № 422 от 18.09.2024, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 422 гр. Смолян, 18.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно частно гражданско дело № 20245400500381 по описа за 2024 година

Производството е по чл.248 във вр. с чл.274,ал.1 ГПК.

Постъпила е частна жалба с вх.№ 2214/05.07.2024г. от „Сити Кеш“ ООД с ЕИК *** чрез пълномощника му адв.Х.М. срещу Определение № 285/18.06.2024г., постановено по реда на чл.248 от ГПК по гр.д.№ 25/2024г. по описа на Районен съд-Мадан, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решението в частта му за разноските. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Излагат се доводи, че жалбоподателят с представени по делото доказателства е доказал, че ищецът Х. А. Ф. не е материално затруднено лице, декларирал е ,че получава месечни доходи в размер на 2350 лева, живее в собствено жилище и не плаща наем, поради което районният съд не е изследвал предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА при направено изрично възражение от насрещната страна. Декларираните пред НАП и АП данни от ищеца опровергават посоченото в договора за правна помощ, че ищецът е материално затруднено лице. Ищецът е подал пет искови молби по които са образувани граждански дела с №№ 25/2024г., 26/2024г., 27/2024г., 29/2024г. и 30/2024г. Петте искови молби са подадени от един и същ ищец чрез един и същ процесуален представител срещу един и същ ответник,като исковите молби са с идентично съдържание, в това число петитум и обстоятелствени части. Въпреки, че ищецът е имал възможност да получи защита на правата си в едно производство,като предяви с една искова молба претенциите си за недействителност на договорни клаузи,той е образувал пет дела, с цел да се обогати за сметка на ответника с многократно по-високия размер на присъдените в тежест на ответника разноски. В жалбата се твърди, че процесуалното поведение на ищеца е очевидна злоупотреба с права, произтичаща от принципа за законност и добросъвестност, прогласен в чл.3 от ГПК. Съдът е длъжен да съблюдава този принципи да не уважава неоснователни искания на страните, а да ги дисциплинира със средствата на ГПК, както и да преустановява действия, съставляващи злоупотреба с право,в който смисъл е и константната практика на ВКС и на СЕС. С оглед на това, на ищеца не следва да се присъждат разноски за повече от едно производство. Разделянето на споровете в множество производства с ниска цена води и до отделни съдебни решения, 1 респективно издаване на отделни изпълнителни титули, с което допълнително се утежнява положението на ответната страна в качеството й на длъжник по завежданите от ищците изпълнителни дела и от процесуалните им представители в лично качество за присъдените им разноски по договорите за безплатна правна помощ. Предвид цената на исковете по всяко от образуваните дела се стига до присъждане на разноски ,многократно надвишаващи размера на исковата сума, което представлява злоупотреба с право по смисъла на чл.3 от ЗПК, в който смисъл е Определение № 174/26.04.2021г. по ч.гр.д.№ 560/2021г. на ІІІг.о. вна ВКС. Твърди се ,че присъденото по реда на чл.38,ал.2 от ГПК адвокатско възнаграждение от районния съд от 400 лева надвишава близо 12 пъти цената на иска от 34 лева, което води до неоснователно разместване на блага, представляващо злоупотреба с право. Моли да бъде изменено Решение № 96/24.04.2024г. по гр.д.№ 25/2024г. по описа на Районен съд-Мадан, като бъде оставено без уважение искането на ищеца за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение при условията на оказана безплатна правна помощ на материално затруднено лице-Х. А. Ф..

В представения в срок отговор на частната жалба от Х. А. Ф., чрез пълномощника му адв.М.

О. се се оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи, че съдебната практика на ВКС е категорична, че за уважаване на искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗА е достатъчно да бъде представен договор, в който изрично да записано, че адвокатът ще оказва правна помощ на материално затруднено лице и да е направено искане за присъждане на такова възнаграждение, в който смисъл е и съдебната практика. Затова правилно Районен съд-Мадан е преценил, че не следва за изслдва въпроса дали страната, на която е оказана безплатна правна помощ е материално затруднена.

Неоснователно е и оплакването в жалбата, че в случая е налице злоупотреба с право, поради което не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение. Между страните са сключенипет самостоятелни договора за потребителски кредит, поради което между страните са се развили отделни материални правоотношения, всяко от което е възникнало на отделно основаниесъответния договор за кредит. За уреждане на отношенията между страните са възникнали отделни процесуални отношения, по всяко от които е образувано отделно дело. Твърди се, че доводите на жалбоподателя, че по този начин се извлича облага е неоснователен.Фактът, че има идентични страни не означава идентичност на материалното, съответно процесуалното правоотношение, поради което се касае до отделни искове. Съдебната практика приема, че носителят на едно субективно право е свободен да прецени дали и кога да го упражни или да не го упражни. Затова упражняването на материално и процесуално право е правомерно. Ищецът няма задължение да обединява пет отделни самостоятелни иска в едно производство, макар да е налице идентичност на страните,поради което предявяването на пет отделни иска не може да се окачестви като злоупотреба с право. Относно размера на присъденото адвокатско възнаграждение от 400 лева, същото е в минимален размер по Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и макар прилагането на същата да не е задължително след постановяване на решението на СЕС по дело С-438/22, то съдебната практика приема, че същата служи за ориентир относно дължимото адвокатско възнаграждение по съответния случай.Колкото и да е ниска фактическата и правна сложност на делото, то това не е аргумент за присъждане на адвокатски хонорар под този размер, тъй като следва да бъде съобразен и положения от адвоката високо квалифициран труд и отговорността му пред страната, с която е сключил договор. Моли да бъде оставена без уважение частната жалба като неоснователна.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията в частната жалба, възраженията 2 в отговора и след преценка на представените по делото доказателства, счита, че частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт по реда на чл.248,ал.3 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество въззивната частна жалба е основателна по следните съображения:

С Решение № 96/24.04.2024г., постановено по гр.д. № 25/2024г Маданският районен съд е осъдил „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5, представлявано от управителя Николай Пенчев Пенчев да заплати на Х. А. Ф., ЕГН **********, с адрес: с.Равнища, общ. Мадан, обл. Смолян сумата от 34 лева главница, представляваща недължимо платени суми по Договор за потребителски кредит № 924638 от 07.09.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска22.01.2024 г. до окончателното й изплащане.Със същото решение е осъдил „Сити Кеш“ ООД, да заплати в полза на адв. М. М. О. сумата от 400 лева –адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.38 ,ал.2 от ЗАдв.

С обжалваното определение №285/18.06.2024г по гр.д. №25/2024г. Маданският районен съд е оставил без уважение подадената от „Сити Кеш“ ООД молба с вх. № 1743/27.05.2024г. за изменение на Решение№ 96/24.04.2024г., постановено по гр.д. № 25/2024г. по описа на Районен съд –Мадан, в частта му за разноските.

Въззивният съд счита за неоснователно оплакването на жалбоподателя, че районният съд не е изследвал и не е допуснал своевременно направеното доказателствено искане относно обстоятелствата налице ли е материална затрудненост на ищеца ,респективно били ли са налице основанията за присъждане на адвокатско възнаграждение на пълномощника му на основание чл.38,ал.2 от ЗА. За присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА пред съответната инстанция, е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1 - 3 на чл. 38, ал. 1 ЗА, като не е необходимо страната да установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ. Настоящият състав споделя константната съдебна практика, че за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА пред съответната инстанция, е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1 - 3 на чл. 38, ал. 1 ЗА, като не е необходимо страната да установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ.

От направената служебна справка в деловодната система на Окръжен съд –Смолян се установява, че от ищеца Х. А. Ф. от с.Равнища,общ.Мадан чрез пълномощника му адв.М. О. са предявени пет на брой идентични искови молби, по които са образувани следните дела: 1/гр.д.

№25/2024г. по описа на Районен съд-Мадан с цена на иска 34 лева, съответстващо на В.ч.гр.д.

381/2024г. по описа на Окръжен съд –Смолян; 2/гр.д.№26/2024г. по описа на Районен съд- Мадан с цена на иска 268 лева -съответстващо на В.ч.гр.д. №382 /2024г. по описа на Окръжен съд- Смолян;

3/гр.д. №27/2024г. по описа на Районен съд –Мадан с цена на иска 355 лева,съответстващо на В.ч.гр.д. 362/2024г. по описа на Окръжен съд –Смолян; 4/гр.д. №29/2024г по описа на Районен съд –Мадан , с цена на иска 268 лева, съответстващо на В.ч.гр.д. №364/2024г. по описа на Окръжен съд –Смолян и гр.д. №30/2024г. по описа на Районен съд –Мадан -с цена на иска 268 лева, съответстващо на В.ч.гр.д. №363/2024г по описа на окръжен съд -Смолян. Посочените дела са между едни и същи страни, по еднотипни договори за потребителски кредит, с идентични клаузи, 3 обявени за нищожни, като три от договорите са и с еднаква цена. Подадените пет искови молби са идентични по съдържание като се различават само в номерата на договорите и параметрите им и претендираните суми, но обосновката на исковете е идентична.

Цената на иска по настоящето дело е 34 лева, а районният съд е присъдил адвокатско възнаграждение по реда на чл.38,ал.2 от ЗА в размер на 400 лева, което надвишава почти 12 пъти цената на иска. Общата цена по предявените пет иска е 1193 лева, като присъденото адвокатско възнаграждение по петте иска е общо 2000 лева или по 400 лева по всеки иск.

В случая настоящият съдебен състав счита, че присъждането на разноски в тежест на ответното дружество би противоречало на разпоредбата на чл.3 от ГПК и задълженията на страните за добросъвестност. Съгласно посочената разпоредба участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Те са длъжни да изнасят пред съда само истината. Ищецът по своя преценка, макар да има възможност да получи защита на правата си в едно производство с една искова молба е предявил пет идентични на брой претенции с цена на отделните искове в малък размер, което води до присъждане на адвокатски възнаграждения, надвишаващи многократно цената на исковете, което представлява злоупотреба с право по смисъла на чл.3 от ГПК. Този вид съдебни производства не следва да се превръща в източник на генериране на съдебни разноски, надхвърлящи многократно материалния интерес по делата, с която злоупотреба се нарушават установените граници за упражняване на субективните права и основните принципи на гражданския процес. Съдът не е длъжен да съдейства, а е длъжен да осуети такава злоупотреба, поради което разноските не биха се дължали дори да се приеме, че са извършени в самостоятелно производство. В е и практиката на ВКС, обективирана в Определение № 174/26.04.2021г. по ч.гр.д.№ 560/2021г. на ІІІг.о., Определение № 466/01.12.2020 г. по ч. гр. д. № 2980/2020 г. на III ГО на ВКС. оотПри упражняване на акцесорното право на разноски и при изрично възражение от ответната по делото страна за присъждането им с твърдения за злоупотреба с право – в случая конкретно по отношение присъждането на адвокатско възнаграждение, съдът дължи проверка за наличие на злоупотреба с процесуални права от страната, на която е оказана правна помощ, тъй като черпене на права, включително акцесорни, от недобросъвестно поведение в процеса е недопустимо.