Решение № 307 от 26.07.2024, Районен съд - Ботевград
- Съд
- Районен съд - Ботевград
- Дело
- Административно наказателно дело 184/2024
- Вид
- Решение № 307
- Подписан
- 26.07.2024
- В сила
- 27.08.2024
- Състав
- НАТАЛИЯ ПЕТКОВА ПЕТКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1, б. "В" · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59- 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59- 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 60, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59- 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59- 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59- 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.182, ал.1, т.5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 80 · Наказателен кодекс
- чл. 80, ал. 1, т. 5 · Наказателен кодекс
- Чл. 81 · Наказателен кодекс
- чл. 107, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 14, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 307 гр. Ботевград, 26.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ***** при участието на секретаря **** като разгледа докладваното от ***** Административно наказателно дело № 20241810200184 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59- 63 от ЗАНН.
Предмет на обжалване е Електронен фиш серия К № 7002524 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР-София, с който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на Й. В. З., ЕГН **********, с постоянен адрес *****, е наложена „глоба” в размер на 600,00 (шестстотин) лева, за извършено от него нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
В подадената жалба от Й. В. З. се иска отмяна на така издадения Електронен фиш като незаконосъобразен поради това че е издаден в нарушение на преклузивния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, поради изтекла една година от извършване на нарушението. Моли съда да отмени изцяло атакувания електронен фиш.
Въззивният жалбоподател, редовно призован, н е се явява лично, представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН и в писмено становище наказващият орган е изложил съображения за законосъобразност на ЕФ и прекомерност на разноските в съдебното производство, като претендира и юрисконсултско възнаграждение.
Ботевградският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и релевираните от страните доводи, приема за установено 1 следното:
От фактическа страна:
На 25.01.2023 г., в 15,01 часа, в обл. Софийска, общ. Ботевград, с.
Скравена, гл.път I-1, на кръстовището с ул. „Стефан Караджа“ , при въведено ограничение от 50 км/ч /населено място, сигнализирано с пътен знак Д11/, с автоматизирано техническо средство № АТСС ARH CAM S 1, приспаднат толеранс минус 3 км от измерената скорост, е била установена скорост на движение от 98 км/ч, т.е превишаване с 48 км/ч над разрешената скорост, при движение на лек автомобил „Фолксваген поло“ с рег. № *****.
След изтичане времето за контрол, е попълнен протокол за използване на АТСС от 25.01.2023 г., рег. № 246р-1314/25.01.2023 г. /приложение към чл.
10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г. /, подписан от съответното длъжностно лице.
При обработка на заснетите нарушения, въз основа на разпознатия регистрационен номер на МПС, бил изготвен електронен фиш, в който били въведени данни за това, че на 25.01.2023 г., в 15,01 часа, в обл. Софийска, общ.
Ботевград, с. Скравена, гл.път I-1, на кръстовището с ул. „Стефан Караджа“, при въведено ограничение от 50 км/ч /населено място, сигнализирано с пътен знак Д11/, с автоматизирано техническо средство № АТСС ARH CAM S 1, приспаднат толеранс минус 3 км от измерената скорост, е била установена скорост на движение от 98 км/ч, т.е превишаване с 48 км/ч над разрешената скорост, при движение на лек автомобил „Фолксваген поло“ с рег. № *****.
Въпреки че не е представена от административнонаказващият орган справка от ЦБД КАТ – МВР за собствеността на превозното средство, с което е извършено нарушението, съдът приема че то е собственост на жалбоподателя, тъй като няма наведени възражения в тази насока. Поради това бил издаден процесният електронен фиш № К 7002524, издаден от ОДМВР-София, с който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП на жалбоподателя, е наложена „глоба” в размер на 600,00 (шестстотин) лева.
По делото липсват данни на основание чл. 189, ал. 5, изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателят да е представил писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението.
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: ЕФ серия К № 7002524, протокол № 49-СГ-ИСИС/10.05.2022 г. от проверката на мобилната система за видеоконтрол АТСС ARH CAM S 1; заповед № 8121з-172/29.02.2016г. и заповед №8121з-931 от 30.08.2016г., и двете на Министъра на МВР, бланка на електронен фиш; удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126, снимков материал, протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта на дата 25.01.2023 г., справка от 2
АИС АНД на сектор Пътна полиция при ОДМВР София относно ел.фиш № К 7002524, които следва да бъдат кредитирани без резерви като единни, последователни и кореспондиращи по между си.
По пътя на служебното начало и на осн. чл. 107, ал. 2 от НПК, въззивният състав е поискал и получил писмена справка от Директора на Областно пътно управление – София, от която се установява, че към датата на извършване на нарушението /25.01.2023 г./ в обл. Софийска, общ. Ботевград, с. Скравена, на гл.път I-1, при кръстовището с ул. „Стефан Караджа“, на км 189+800, е действало ограничение на скоростта на МПС на 50 км/ч /въведено с пътен знак Д11- начало на населено място и селищно образувание/ и в двете посоки, намиращ се на км 188+550 за посока на движение от гр. Мездра към гр. Ботевград, и при км 190+200 за посока на движение от гр. Ботевград към гр. Мездра. Ограничението на скоростта е съгласно раздел IV, чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за населено място – 50 км/час.
Снимката на автомобила е с ясно виждаш се регистрационен номер, модел и марка, е заснет от достатъчно разстояние, без около него да са заснети каквито и да било други автомобили, чиято скорост евентуално би могла да бъде засечена вместо тази на автомобила на жалбоподателя. Снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова бе приобщено по делото.
От правна страна:
Административно наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи електронни фишове е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния четиринадесетдневен срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (в редакцията към датата на връчване на НП), доколкото видно от приложената справка от ОДМВР София, сектор Пътна полиция, ЕФ е връчен на жалбоподателя на 03.02.2024 г., а жалбата е депозирана на 14.03.2024 г). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, но по други съображения:
По възражението за изтекла давност:
Безспорно е, че административно-наказателната отговорност за всяко едно административно нарушение, към които спада и отразеното в 3 обжалваният електронен фиш, би могла да се реализира при спазване на установени от закона условия, между които спада и изискването да не е изтекъл съответния давностен срок за нея, защото същият представлява обстоятелство, което обективно изключва възможността за нейната реализация. Продължителността на този срок зависи не само от вида на нарушените законови разпоредби, но и от датата за издаване на съответния акт, с който нарушението е било санкционирано. Обжалваният електронен фиш не съдържа данни, които да установяват датата на неговото издаване.
Същата не е предвидена като задължителен реквизит в него както чрез разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, така и в приложените по делото писмени материали, свързани с одобрения (съобразно нея) от Министъра на вътрешните работи образец на бланка за такъв фиш, издаван към датата за извършване на нарушението. След като това е така, то няма и причини за извод, че административнонаказателната отговорност на жалбоподателя се явява реализирана в разрез с установените давностни срокове по чл. 34, ал. 1, б. "В" от ЗАНН вследствие на обстоятелството, че фиша е издаден след датата, на която е изтичал предвидения за съответния вид нарушение едногодишен срок.
Реализацията на отговорността за административно нарушение може да се развива законосъобразно само през конкретен, предварително определен период от време, тъй като като с изтичането на предвидения такъв административно-наказващия орган изгубва предоставената му от закона възможност да я осъществи. ЗАНН не съдържа регламентация на въпросите, които са свързани с погасяване на възможността за наказателно преследване на едно административно нарушение по давност. Вследствие на това, а и тъй като тази погасена възможност съставлява събитие, което води до изключващо отговорността обстоятелство, то по отношение на тях (съгласно указаното в чл. 11 от ЗАНН) следва намерят приложение съответните разпоредби на НК. В този смисъл е и тълкуването, прието в задължителната за прилагане съдебна практика, каквато представлява Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 година на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на IIра колегия на ВАС.
Сроковете, които имат отношение към давността за наказателно преследване на престъпленията, са уредени в чл. 80 от НК. Чл. 81 от НК дефинира случаите, в които давността прекъсва или спира, а ал. 3 от него определя продължителността на абсолютната давност, която (независимо от спирането или прекъсването на давността) настъпва при изтичане на срок, който надвишава с 1/2 този, посочен в чл. 80 от НК. Последната норма въвежда различни по продължителност периоди от време с оглед вида и размера на наказанията, налагани за извършваните престъпления, които по отношение на наказуемите с "Глоба" такива се явяват в рамките на "Три години", съгласно указаното в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.
След като съобрази изложените обстоятелства, както и факта, че от началния момент на давността (която е започнала да тече от извършване на нарушението – 25.01.2023 г.) до датата за образуване на производството въз основа на подадената от лицето жалба, е изтекъл период от време, по-малък от 4 предвидения максимален срок ("Четири години и шест месеца") за наказателното преследване на извършеното нарушение, през който електронния фиш не е влязъл в сила, съдът прие, че тази възможност не е отпаднала поради неизтеклия абсолютен давностен срок за него.
При извършена служебна проверка съдът констатира, че административно наказващият орган неправилно е подвел жалбоподателят Й.
В. З. под административна отговорност за нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. с ал.
1 от ЗДвП, която разпоредба гласи, че „Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.
В случая обаче жалбоподателят е бил санкциониран за извършено нарушение, изразяващо се в превишаване на максимално допустимата скорост в населено място от 50 км/ч, тъй като в диспозитива на процесния електронен фиш е описано, че нарушението е извършено в населенето място – с. Скравена, на Гл.път I-1, на кръстовището с ул. „Стефан Караджа“, т.е. процесното нарушение е извършено в населено място, за което важи ограничението от 50 км в час, без да е необходимо то да бъде сигнализирано с пътен знак, поради което правилната правна квалификация на нарушението е само чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, а не чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. В случая, е налице противоречие между фактическото описание на нарушението и правното основание за налагане на наказанието, което съществено ограничава правото на защита на жалбоподателя, тъй като не може да разбере каква е волята на администравно наказващия орган и за какво е наказана – за това, че е управлявала МПС в или извън населено място и имало ли е знак, който е въвеждал оганичение в скоростта на движение, или е важало общото ограничение от 50 км в час за населено място.
Разпечатката съдържа 40 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7d08b7d9-93f7-4c40-be8d-470434463020