Решение № 260279 от 16.12.2020, Районен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№….. гр. Враца, 16.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, шести граждански състав, в открито съдебно заседание на девети декември през две хиляди и двадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ при секретаря Н. Георгиева, като разгледа докладваното от съдия П. Шумков гр. дело № 1303 по описа за 2020 год. на РС-Враца и за да се произнесе, съобрази следното:

Предявено е искане с правно основание по чл. 40, ал. 1 ЗС.

Ищецът Ф.Ц.Ц. е предявил иск против ответника И.Х.Н. за определяне между страните на дяловете им в общите части на процесната сграда в режим на етажна собственост.

Ищецът твърди, че е собственик на самостоятелен обект в сграда с кад. № *** по кадастралните карти и регистри на гр.Враца, находящ се в град Враца ******, с предназначение на самостоятелният обект: за търговска дейност с площ от 27 кв.м. Сочи, че процесният обект е закупен с нот.акт № 102 т. II, н. дело № 114/2015 година от 26.03.2015 година на нотариус с peг. № 006, действащ в района на PC - Враца за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който Сашка Борисова Дочева, Костантин Тихомиров Мустаков и Васил Тихомиров Мустаков са продали на Ф.Ц.Ц. процесния имот. Твърди се, че сградата, в която се намира описаният по-горе обект, представлява двуетажна масивна сграда, построена през 1924 година, като ответникът И.Х.Н. е собственик на останалите самостоятелни обекти от сградата.

Счита, че по силата на покупко-продажбата през 2015 година на магазинното помещение е възникнала етажна собственост между него и ответника И.Х.Н., тъй като ищецът е собственик на магазиното помещение на първия етаж, а ответникът - собственик на II етаж, където живее. След като закупил помещението, другият етажен собственик му заявил, че цялото мазе му принадлежи по силата на придобиването по сключените разпоредителни сделки и ищецът не притежава общи части от мазето, както и че няма право да захрани от съществуващата водопроводна инсталация към жилищната сграда собствения му имот, тъй като няма права върху мазето, което ищецът счита за обща част. Твърди, че в качеството си на етажен собственик той притежава припадащите му се идеални части от общите части на сградата по реда на чл.38 от ЗС, от мазето и от тавана, което е обща част и не е бил предмет на разпоредителна сделка, както и част от дворното място, както и от всички други общи части по смисъла на чл. 38 от ЗС.

Поради тези и останалите изложени съображения моли съда да се произнесе с решение, с което да бъдат определени за него и за другия етажен собственик припадащите се на всички самостоятелни обекти идеални части от общите части на сградата по чл. 38 от ЗС, находяща се в гр.Враца, бул.“Хр.Ботев“ № 60 с кад № *** по кадастралната карта и регистри на гр.Враца с произтичащите от това правни последици. Претендира разноски.

В срочно подаден отговор ответникът счита предявения иск за допустим и частично основателен. Сочи, че искът е частично основателен, доколкото никъде в документите, легитимиращи собствениците на самостоятелните обекти в процесната сграда не са посочени идеалните части, от общите части на същата, притежавани от тях. Същевременно счита, че предявеният иск е неоснователен по отношение на обектите, находящи се в сградата, за които се излагат твърдения, че са общи за всички собственици, а имено мазето, което счита, че е изцяло негова собственост, както и стълбищата и подпокривното пространство на сградата, както и канализацията й. Сочи, че е неточно твърдението, изложено в исковата молба, че единствено самостоятелният обект, собствен на ищеца, се намира на първи етаж. В допълнение на това твърдение излага, че освен този обект, на първия етаж се намират още: стая, коридор и стълбище, които са собствени на ответника по силата на придобивни актове. Отделно излага твърдения, че магазинното помещение на ищеца има самостоятелен вход откъм ул. „Христо Ботев“ и е на нивото на тротоара, т.е намира се на приземния етаж. Ответникът твърди, че е придобил ½ част от процесната сграда, както и от дворното място, в което тя е построена, по силата на договор за продажба от 06.11.1975г., отразен в нот. Акт № 76, том VI, дело 2258/1975г. от Константин Тихомиров Мустаков. През 1999 г. ответникът придобил и останалата ½ част от дворното място и двуетажната масивна жилищна сграда застроена в него, по силата на договор за продажба от 14.12.1999г., отразен в нот. Акт, вписан под № 23, том VIII по дело 1978/1999г. в Служба по вписванията гр. Враца. В същия договор изрично било посочено, че магазинното помещение, находящо се на I ет. на сградата вх. откъм ул. „Христо Ботев“, не е предмет на сделката. За неоснователни счита претенциите на ищеца по отношение на определяне на идеални части от общите части на сградата, в които да се включват мазето и тавана - на първо място поради липса на придобивно основание от описаните части на сградата и на следващо място поради липса на нормативно изискване, по силата на което да претендира, че към притежавания от него самостоятелен обект следва да принадлежи и част от сутерена или тавана. На същите основания счита, че следва от общите части да бъдат изключени и стълбищата на сградата, тъй като помещението на ищеца има самостоятелен вход откъм улицата и стълбищата не обслужват неговия обект. Навежда, че никъде в акта за отчуждаване на магазинното помещение в полза на ищеца и прилежащите му документи не е описано, че към въпросното помещение принадлежи каквото и да било право върху сутерена /мазето/, или тавана /подпокривното протранство/.

Поради тези и останалите изложени съображения моли при определянето на идеалните части от общите части на сградата за всекиго от собствениците, от същите да се изключат целият сутерен – мазето, тавана, канализацията, както и стълбищата на сградата, стаята и коридора, находящи се на първия етаж.

Съдът, като взе предвид представените по делото писмени доказателства, доводите и възраженията на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

С изготвения проект на доклад по делото, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните обстоятелствата, че ищецът Ф.Ц.Ц. е собственик на самостоятелен обект в сграда с кад. № *** по кадастралните карти и регистри на гр.Враца, находящ се в град Враца ******, с предназначение на самостоятелният обект: за търговска дейност с площ от 27 кв.м., а ответникът И.Х.Н. е собственик на останалите самостоятелни обекти на право на собственост в процесната двуетажна жилищна сграда.

Тези обстоятелства се установяват и от приетите по делото писмени доказателства:

С нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот чрез ГНС гр.Враца по ЗРПВПННИ / Закон за реда на прехвърляне вещни права върху някои недвижими имоти /отм./ № 76, том VI, нот.дело №2258 от 06.11.1975г., ответникът И.Х.Н. е признат за собственик на ½ ид. част от парцела, съставляваща дворище пл.№ 1343 в кв.1 по плана на гр. Враца, която част е с площ от 137кв.м., заедно с ½ ид.част от масивна двуетажна къща.

На основание покупка съгласно 60-то ПМС от ГНС е съставен Акт за държавна собственост № 3961 от 22.03.1976 г. за магазин, бивша собственост на Люба Василева Дочева и Константин Тихомиров Мустаков, находящ се в дворище пл.№ 1343, кв. 1 по плана на гр. Враца, застроен на 27кв.м. с обем 118,82 куб.м. с подобрения и др.

Със Заповед № 640/19.05.1992г. на Кмета на община Враца, на основание чл.

88, ал.4 от Наредбата за държавните имоти /ДВ бр. 26/1992г./, имотът актуван с АДС № 3961 от 22.03.1976 г., представляващ магазинно помещение, находящо се в имот - дворище пл. № 1343, кв. 1 по плана на гр. Враца, ***, е отписан от актовите книги за държавна собственост и възстановен на бившите собственици Люба Василева Дочева и Константин Тихомиров Мустаков.

Съгласно дадена виза от гл.архитект на Община Враца от 06.01.1994 г. за проектриране разпределение на мазите при условията на чл. 56 от ЗТСУ, е изготвен проект за разделяне на сутерен на жилищната сграда на две самостоятелни мази, приложен с обяснителна записка /стр. 70 и 71 от делото/.

Прието по делото е и Разрешение за ползване № 42/01.04.1997 г. за обект:

Вътрешно преустройство на сутерен за кафе-аперитив в имот парцел XI, пл.№ 1343, кв. 18, по плана на гр. Враца, ул. „ Христо Ботев“ №60, собственост на И.Х.И., изпълнен в съответствие с Разрешение за строеж № 63/20.03.1997г. , издадено по одобрени проекти на 18.03.1997г. от гл. архитект на Община Враца.

С нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 75, том IV, peг.

№ 7547, нот. дело №906 от 14.12.1999 г. по описа на Снежана Петкова – нотариус с район на действие РС Враца, ответникът И.Х.Н. е придобил собственост върху останалата ½ ид. част от дворното място, съставляващо парцел XI, пл.№ 1343 в кв.18 в ЦГЧ на гр. Враца, цялото от 264кв.м., заедно с ½ ид. част от масивна двуетажна къща без магазинното помещение, находящо се на 1 етаж с вход откъм бул. “Христо Ботев“.

Установява се от приетия по делото нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 102, том II, peг. №

1186, нот. дело №114 от 26.03.2015 г. по описа на Снежана Петкова – нотариус с район на действие РС Враца, ищецът Ф.Ц.Ц., чрез пълномощника си М.Ц.Ц., е придобил собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Враца , на ет.1, на едно ниво, с предназначение „магазин“ и площ от 27кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото.

По делото е допуснато изслушването и на съдено-техническа експертиза, от заключението на което се установява, че:

1. За обект „Магазин“ с идентификатор *** по КККР на гр. Враца, находящ се на ПЪРВИ етаж на „двуетажна жилищна сграда с магазин“, реализирана в имот с идентификатор *** по КККР, а по действащ ПУП - ПР на гр. Враца, одобрен с Решение № 959/19.04.2011г. на ОбС Враца УПИ ХУ,пл.№ 13, кв. 19/ ЦГЧ /със стар номер по предходен план - УПИ Х1,пл.№ 1343, кв. 18/1/ - разположен на уличната регулационна линия на имота с лице и достъп към прилежащата улица „Христо Ботев“ - изчисленият процент идеални части за площ от 27 кв.м. е 24,13%;

2. За обект „Жилище“ с идентификатор *** по КККР на гр. Враца, находящо се на част от ПЪРВИ етаж и целия ВТОРИ етаж на „двуетажна жилищна сграда с магазин“, реализирана в имот с идентификатор *** по КККР, а по действащ ПУП - ПР на гр. Враца, одобрен с Решение № 959/19.04.2011г. на ОбС Враца УПИ ХУ,пл.№ 13, кв. 19/ ЦГЧ /със стар номер по предходен план - УПИ Х1,пл.№ 1343, кв. 18/1/ - разположен на уличната регулационна линия на имота с лице и достъп към прилежащата улица „Христо Ботев“ – изчисленият процент идеални части за обща площ от 85 кв. м. е 75,87 %

Резултатите от извършеното изчисление и начина на изчисление са представени в табличен вид в приложена към заключението таблица за определяне на площите и идеалните части, припадащи се към самостоятелните обекти в жилищна сграда в ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Враца.

Заключението е прието без възражения от страните, като съдът го кредитира като пълно и компетентно изготвено.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Правата в съсобствеността на общите части следват не само от правата в съсобствеността на самостоятелния обект, но и от идеалните части от общите части, които принадлежат на този обект и чието определяне може да стане само по реда на чл. 40 ЗС, т.е. според съотношението на стойностите на самостоятелните обекти към момента на възникване на етажната собственост. В случая в актовете за собственост на страните по делото не са отразени припадащите се към всеки от обектите идеални части от общите части на сградата, така че същите следва да бъдат определени по предвидения в ЗС ред.

Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал.

1 ЗС, дяловете на отделните собственици в общите части са съразмерни на съотношението между стойностите на отделните помещения, които те притежават, изчислени при учредяването на етажната собственост. По-късни изменения в отделните помещения не се отразяват върху размера на дяловете.

В съдебната практика не съществува колебание, че разпоредбите на чл.40, ал.1 и чл.40, ал.2, изр.2 са императивни и следователно – притежаваните от етажните собственици идеални части от общите части на сградата и дворното място не могат да бъдат в размер, различен от предвидения в закона като съотношение между стойностите на отделните обекти към момента на възникване на етажната собственост или при надстрояването. В този смисъл са изразените мотиви например в решение №135 от 17.03.1992г. по гр.д.№1090/1991г. на І ГО на ВС и решение №1804 от 08.08.1963г. по гр.д.№1218/1963г. на ВКС, І ГО. В определение №79 от 04.06.1971г. по ч.гр.д.№1266/1971г. на ВС, І ГО, се пояснява, че тъй като общите части нямат самостоятелно съществуване и са в тясна зависимост от собствеността и стойността на отделните етажи или части от тях, те по силата на закона и независимо от договореното имат точно определен размер.