Решение № 240 от 11.06.2023, Районен съд - Кърджали
- Съд
- Районен съд - Кърджали
- Дело
- Гражданско дело 1512/2022
- Вид
- Решение № 240
- Подписан
- 11.06.2023
- В сила
- 04.07.2023
- Състав
- Деян Стоянов Вътов
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 5, ал. 1 · Закон за наследството
РЕШЕНИЕ
№ 240 гр. К., 11.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Деян Ст. Вътов при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело № 20225140101512 по описа за 2022 година
Предявени са субективно съединени положителни установителени искове за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК на Д. Н. Ю., ЕГН ********** и З. Е. Х., ЕГН ********** против К. Н. Ю., ЕГН ********** за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на основание наследствено правоприемство на по 1/3 идеална част, всеки от тях, от правото на собственост на следния недвижим имот: двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ 60 кв.м , разгъната застроена площ 120 кв.м., състояща се от три стаи, коридор и баня с тоалетна на първи етаж и три стаи коридор и тераса на втори етаж с подход от външно стълбище, построена на основание отстъпено право на строеж в държавен УПИ /парцел/ ****, кв.** по плана на с. П., общ. К., одобрен със Заповед № *******г., целия с площ 560 кв.м., при граници: северозапад - УПИ/парцел/ *****; югозапад - *****; югоизток - УПИ /парцел/ *****; североизток – *****.
Ищците, представлявани от адв. М. Ш., сочат, че са собственици на по 1/3 идеална част от процесния имот по наследство от своите родители. Искат уважаване предявените искове и присъждане на разноски.
Ответникът, чрез назначения му особен представил адв. Б. М., подава отговор на исковата молба, с който взема становище за допустимост и вероятна основателност на исковата претенция.
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема предявените искове за допустими и основателни, като съображенията и доводите за това са следните:
За да бъде допустим положителният установителен иск за собственост е необходимо като положителна процесуална представка по делото да бъде установено наличие на правен интерес, а именно правен спор, които се изразява в оспорване правата на ищеца от страна на ответника. В случая съдът намира, че за ищците е налице правен интерес от предявените искове. Установява се от показанията на свидетелката Е.Й., които съдът кредитира изцяло, че ответникът оспорва правата на ищците, негови брат и сестра, с доводи, че той е единствен собственик на процесния имот. По думите на свидетеля, ответникът счита, че само той има 1 права в имота, тъй като според К. низходящите от женски пол нямат право на наследяване, а Д. Н. Ю. е получил от помощ от общите на страните наследодатели, за да си постои къща.
Ответникът не допуска ищците до имота и упражнява фактическа власт върху него. Съдът намира, че ищците имат интерес от водене на настоящият съдебен процес, с оглед разрешаване на възникналия правен спор със сила на пресъдено нещо.
Установява се от приетите по делото писмени доказателства, а и не се спори, че процесният недвижим имот е бил собственост на родителите на страните по делото на основание реализирано право на строеж по време на брака, като след смъртта им през 1999 г. и 2010 г., правото на собственост е придобито от ищците и ответника на основание чл. 5, ал. 1 ЗН в обем на по 1/3 идеална част за всеки от тях. Ето защо ищците доказват, че са собственици на по 1/3 идеална част от правото на собственост по наследство.
При това положение предявените искове следва да бъдат уважени. Ищците имат право на разноски съобразно приложен с писък по чл. 80 ГПК, като срещу претендираните от тях разноски за адвокат не е наведено възражение за прекомерност.
Така мотивиран, РС-К.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове за собственост по чл. 124, ал.
1 ГПК, на Д. Н. Ю., ЕГН ********** и З. Е. Х., ЕГН ********** против К. Н. Ю., ЕГН **********, че Д. Н. Ю. и З. Е. Х. са собственици, на основание наследствено правоприемство, на по 1/3 (една трета) идеална част, всеки от тях, от правото на собственост на следния недвижим имот: двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ 60 кв.м , разгъната застроена площ 120 кв.м., състояща се от три стаи, коридор и баня с тоалетна на първи етаж и три стаи коридор и тераса на втори етаж с подход от външно стълбище, построена на основание отстъпено право на строеж в държавен УПИ /парцел/ ****, кв.** по плана на с. П., общ. К., одобрен със Заповед № *******г., целия с площ 560 кв.м., при граници: северозапад - УПИ/парцел/ *****; югозапад - *****; югоизток - УПИ /парцел/ *****; североизток – *****.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К. Н. Ю., ЕГН ********** да заплати на Д.
Н. Ю., ЕГН ********** и З. Е. Х., ЕГН ********** сумата от общо 2710 ( две хиляди седемстотин и десет ) лева – разноски по делото за държавни такси, адвокат и особен представител.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-К..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
2