Решение № 422 от 03.07.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 422 гр. Монтана, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20251630103213 по описа за 2025 година

Правното основание на предявения в производството иск е чл.432, ал.1 КЗ във връзка с чл.493, ал.1, т.2 КЗ и чл.496 КЗ.

Ищецът Ц. П. Д. твърди в исковата си молба, че на 01.07.2025 година около 00.00 часа в град М****** е настъпил пътен инцидент, при който лек автомобил Фолксваген Пасат, управляван от П********* Б****** Б******* излязъл от пътното платно и се блъснал в предпазна ограда на имот, находящ се на ул.*******. Ищецът пътувал в автомобила и в резултат на реализираното ПТП претърпял наранявания – фрактура на дясна ключица.

Бил приет за лечение в МБАЛ ********, а след това освободен за домашно лечение. Оздравителният период продължил около месец. В продължение на около 2-3 месеца изпитвал силни болки, особено интензивни през първите десет дни. Следвало да спазва режим на покой във време, когато следвало да се забавлява и спортува. Инцидентът оставил отпечатък и върху психическото му състояние, като дълго време изпитвал страх.

За МПС, с което е реализирано ПТП към датата на инцидента била налице валидна застраховка ГО, сключена с ответното дружество. На 22.08.2025 година ищецът предявил претенция пред застрахователя на основание чл.380 КЗ. За претърпените от него неимуществени вреди 1 дружеството заплатило застрахователно обезщетение в размер на 10 000.00 лева. Ищецът не е съгласен с размера на определеното обезщетение и предявява настоящия иск, като моли съда с решението си да осъди ответника да му заплати сумата от 20 000.00 лева частично от 30 000.00 лева, ведно със законната лихва, считано от 25.08.2025 година до окончателното изплащане.

В срока по чл.131 ГПК ответникът Д********.т и здраве оспорва основателността на предявения иск. Не оспорва наличието на валидна застраховка за процесното МПС към датата на застрахователното събитие. Твърди, че водачът няма вина за настъпилото ПТП, поради което не може да бъде ангажирана отговорността на застрахователя. На следващо място оспорва размера на претендираното обезщетение и прави възражение за съпричиняване – ищецът не е бил с поставен или правилно поставен предпазен колан.

В хода на производството са събрани писмени и гласни доказателства, изслушани са и заключения по назначени съдебно – автотехническа и съдебно – медицинска експертизи. От анализа им съдът приема за установено следното :

Няма спор между страните, че на 01.07.2025 година около 00.00 часа в град М****** е настъпил пътен инцидент, при който лек автомобил Фолксваген Пасат, управляван от П********* Б****** Б******* излязъл от пътното платно (ул.Веренишка) и се блъснал в предпазна ограда на имот, находящ се на ул.*******. Между страните е безспорен и фактът, че към тази дата управляваният от Б******* лек автомобил Фолксваген пасат с рег.№ М 7181ВМ е застрахован при ответника ЗАД Д********.т и здраве по задължителна застраховка ГО, както и че в резултат на инцидента е пострадал седящият до водача пътник – ищеца по делото. За претърпените неимуществени вреди застрахователното дружество е заплатило на пострадалия обезщетение от 10 000 лева. Спорен между страните е въпросът дали този размер на изплатено обезщетение е достатъчен.

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и 2 застрахователя. Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 50 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. По делото се установи, че ищецът е изпълнил задължението си по чл. 380 КЗ, да предяви претенцията си пред застрахователя, т.е. е изпълнена разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ. Според разпоредбата на чл. 429, ал.1, т.1 КЗ застрахователят е длъжен да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от последния на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. В този смисъл безспорно е, че получените от ищеца неимуществени вреди, пострадал при настъпилото застрахователно събитие, следва да бъдат обезщетени от застрахователното дружество.

От заключенията по изготвените експертизи се установява по безспорен начин, че уврежданията на ищеца са в резултат на резлизираното ПТП. Последният е получил фрактура на дясна ключица. Прегледан е в ЦСМП – Монтана и е насочен към Отделение по ортопедия. След рентгенография е направена репозиция и ръката е имобилизирана. Изписан е още същия ден с указания за домашно лечение. Оздравителният период се определя на няколко дни. В този период ищецът е изпитвал болки, в каквато насока са и показанията на свидетелката – негова майка. Според заключението на вещото лице – ортопед при такава фрактура пациентът изпитва в първите няколко дни от сила до умерена болка, която постепенно затихва. Увреждането подлежи на пълно възстановяване и няма трайни последици за пациента. Към момента на изготвяне на заключението, ищецът е напълно възстановен (вещото лице е извършило преглед, включително и с назначена образна диагностика). В периода на възстановяването, който според майката на ищеца продължил около два месеца, ищецът изпитвал затруднения да се къпе и преоблича и дори да се храни. В този период не извършвал и обичайните си занимания да ходи на фитнес и да спортува.

Както бе посочено и по – горе, получените увреждания на ищеца в резултат на ПТП, както и изпитваните от него болки и неудобства по време 3 на възстановителния период, които са пряка последица от инцидента, подлежат на обезщетяване от застрахователното дружество, сключило задължителна застраховка ГО за автомобила, причинил ПТП. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя „по справедлИ.ст“ според разпоредбата на чл.52 ЗЗД, при отчитане характера и степента на увредата, продължителността на оздравителния период, засягане качеството на жИ.т на пострадалия, конкретните икономически условия и т.н.

В конкретния случай ищецът е ученик. Увреждането е получено в периода на лятната ваканция, т.е.последният не е бил възпрепятстван да извършва дейности, свързани с обучение или полагане на труд. Засегнати са единствено дейностите му, свързани с фитнес или друг вид спортуване. В тази връзка следва да се отбележи, че по делото не са представени доказателства, а и не се твърди ищецът да има активна спортна дейност, на която травмата да е повлияла. Засегнати са единствено дейности по ежедневно обслужване като хранене, къпане и преобличане. Оздравителният период е няколко дни, според заключението на вещото лице, в които безспорно пострадалият изпитва болки. Самото увреждане не е сериозно и не засяга трайно нито здравето, нито двигателните способности на пациента.

С оглед изложеното, съдът намира, че изплатеното вече от застрахователя обезщетение в размер на 10 000 лева е достатъчно и отговаря напълно на критериите на чл.52 ЗЗД. В производството не се доказа наличие на обстоятелства, които да обосновават по – висок размер на обезщетение.

При така изложените мотиви съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц. П. Д. с ЕГН ********** от град Монтана, жк.Младост, бл.32, вх.Б, ет.4 иск срещу ЗАД Д********.т и здраве АД с ЕИК ******** със седалище и адрес на управление град *********. 1 иск за заплащане на обезщетение в размер на 10 225.84 Евро (20 000.00 лева), частичен от 15 338.86 Евро (30 000.00 лева) на основание чл.432, ал.1 КЗ за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, реализирано на 4

01.07.2025 година в град Монтана като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Решението подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 5