Определение № 17 от 14.01.2021, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17 гр. София , 13.01.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на тринадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Бистра Николова

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело № 20201001002146 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 249 от ГПК.

С въззивно решение от 28.09.2020 г., постановено по настоящото дело: 1) е отменено решението от 7.05.2020 г. по т. д. № 2306/2019 г. на Софийския градски съд, VІ-23 състав, в частта, с която ответникът Национална здравноосигурителна каса е осъден да заплати на ищеца „Многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата над 36 099 лв. до присъдените 41 482 лв., на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата над 10 478,75 лв. до присъдените 12 042,27 лв., както и съдебни разноски за разликата над 3 742,78 лв., вместо което същият иск е отхвърлен в тази му част, 2) решението на СГС е потвърдено в останалата му част, 3) ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 486,74 лв. – съдебни разноски за производството пред СГС и САС, и 4) ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 1 879,67 лв. – съдебни разноски за производството пред САС.

Решението е връчено на ищеца МБАЛ „Лозенец“ ЕАД на 8.10.2020 г., а на ответника НЗОК на 6.10.2020 г. Срещу решението в осъдителната му част е подадена касационна жалба с вх. № 13887/3.11.2020 г., подадена по пощата на 28.05.2018 г. от ответника НЗОК. С разпореждане от 5.11.2020 г. е постановено изпращане на препис от жалбата на ищеца за отговор в 1-месечен срок от връчването. До момента не е върнато съобщение за връчване на преписа.

С молба с вх. № 301822/14.12.2020 г. ищецът МБАЛ „Лозенец“ ЕАД е заявил чрез процесуалния си представител, че с ответника са сключили извънсъдебно споразумение, с което са уредили спора си, поради което няма правен интерес да поддържа предявените искове. Предвид това е заявен искане за прекратяване на производството. Към молбата е приложен препис от споразумение с вх. № 22-2502078/5/11.12.2020 г., подписано от законните представители на двете страни.

С молба с вх. № 269/8.01.2021 г. ответникът НЗОК, чрез процесуалните си представители, е потвърдил сключената между страните извънсъдебна спогодба, подписана на 11.12.2020 г. Заявено 1 е съгласие с искането на ищеца за прекратяване на производството и обезсилване на постановените съдебни решения на осн. чл. 249 ГПК.

Въззивният съд, като взе предвид изявленията на страните в двете молби, намира, че е налице хипотезата на чл. 249 ГПК. Същата предвижда, че съдът обезсилва постановеното от него решение, ако преди влизането му в сила страните заявят, че са се спогодили и молят да се прекрати делото. В случая и двете страни потвърждава, че са сключили извънсъдебна спогодба по предмета на настоящото дело, като преди влизане в сила на въззивното решение са заявили искане за обезсилването му. Искането им самият САС да обезсили собственото си решение, както и първоинстанционното решение в съответната част, може да бъде уважено само на това основание – чл. 249 ГПК. Ето защо молбите покриват основанието по чл. 249 ГПК.

Същевременно, по този ред /а и по реда на чл. 233 ГПК/ на обезсилване подлежи само невлязло в сила съдебно решение – такова е въззивното решение и разгледаната с него част от първоинстанционното решение. В случая предметът на въззивното производство съвпада изцяло с този на първоинстанционното решение. Независимо, че касационната жалба на ответника е насочена само срещу въззивното решение в частта, с която исковете са уважени, то въззивното решение не е влязло в сила и в отхвърлителната му част. Това е така, защото понастоящем не е изтекъл срокът за подаване на насрещна касационна жалба по чл. 287, ал. 2 ГПК, доколкото срокът за отговор на същата не е изтекъл, предвид липсата на данни по делото за връчен препис от жалбата на ищеца. Ето защо въззивното решение по отношение на целия спорен предмет по делото не е влязло в сила, което обуславя възможността то да бъде обезсилено изцяло по реда на чл. 249 ГПК, както и изцяло първоинстанционното решение. След обезсилването на постановените решения исковото производство следва да се прекрати.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА на осн. чл. 249 от ГПК изцяло решението от 28 .09.2020 г. по т.д. № 2146/2020 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 11 състав.

ОБЕЗСИЛВА на осн. чл. 249 от ГПК изцяло решението от 7.05.2020 г. по т. д. № 2306/2019 г. на Софийския градски съд, VІ-23 състав.

ПРЕКРАТЯВА исковото производство.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в 1-седмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3