Решение № 31 от 06.02.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. София, 06.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дора Д. Михайлова

Членове:

Росина Н. Дончева

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно гражданско дело № 20231800500530 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 240, ал. 1 от ГПК.

С решение № 164 от 22.12.2022 г. по гр. д. № 926/2022 г. по описа на РС – Самоков, постановено на основание чл. 238 и чл. 239 от ГПК, е призната за незаконосъобразна Заповед № 11 от 26.07.2022 г., с която на основание чл.

328, ал. 1, т. 2, предложение първо от КТ „С. И.“ ООД е прекратил трудовото правоотношение с Г. Д. Б.. Със същото решение на основание чл. 344, ал. 1, т.

1 от КТ уволнението е отменено и последният е възстановен на заеманата от него длъжност, а работодателят е осъден да му заплати обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 от КТ, за периода от 01.08.2022 г. до 30.09.2022 г., в размер на 6493,50 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 26.09.2022 г., до окончателното изплащане. Дружеството е осъдено да заплати и сумата от 419,74 лв. на РС – Самоков, представляваща държавната такса за производството.

Срещу неприсъственото решение е подадена молба за отмяна от ответника – „С. И.“ ООД, в която се сочи, че са налице предпоставките на чл.

240, ал. 1 ,т. 1 от ГПК. Поддържа се, че дружеството е било лишено от възможността да участва в делото поради ненадлежно връчване на книжата по делото (искова молба, призовки за заседания, включително препис от 1 решението). Всички те били получени от лицето Д. М., което не разполагало с представителна власт, нито било работник или служител на дружеството, поради което не попадал в кръга на лицата по чл. 50, ал. 3 от ГПК. Молителят счита, че доколкото цитираната норма урежда изключение от правилото за лично връчване, то същата следва да се тълкува стриктно. Излага също така, че не била спазена разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ГПК, предвид че от 23.08.2022 г. последният посочен адрес на дружеството в Търговски регистър (ТР) бил в гр. С., ул. „Х. Д.“ .., а подадената на 26.09.2022 г. искова молба, както и всички последващи съдебни книжа, били връчвани на адрес – гр. С., бул. „С. ш.“ № ... Отправено е искане за отмяна на постановеното неприсъствено решение и връщане на делото за ново разглеждане.

Претендират се разноски.

Насрещната страна е подала писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на молбата. Моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.

Софийски окръжен съд, като прецени данните по делото и взе предвид доводите на страните, с оглед наведеното основание за отмяна приема следното.

Надлежното упражняване на правото на отмяна съгласно нормата на чл.

240, ал. 1 от ГПК може да се реализира в посочения от закона преклузивен едномесечен срок. С оглед твърденията на молителя, които се подкрепят и от доказателствата по делото, същият е узнал за процесното решение на 26.04.2023 година. На посочената дата в Самоковския районен съд е входирана молба от „С. И.“ ООД, в която се твърди, че дружеството узнало за заведените срещу него дела вследствие на наложените запори на банковите му сметки и е поискано връчване на препис от решението. Последното е връчено на 16.05.2023 г. чрез адв. В. С., упълномощен от дръжеството процесуален представител (пълномощно л. 44 от делото), а молбата за отмяна е входирана в съда на 25.05.2023 година. Съгласно нормата на чл. 240, ал. 1 от ГПК преклузивният едномесечен срок започва да тече от връчването на неприсъственото решение на страната, срещу която то е постановено. В тази хипотезата законодателят не придава правнорелевантно значение на момента на узнаване на решението, за разлика от производствата по отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Следователно, моментът на връчването на решението, и то в съответствие с установените в ГПК правила за призоваване и връчване на съобщения, е единствено релевантен за началото на разглеждания преклузивен срок и допустимостта на молбата трябва да се преценява спрямо същия този момент.

В конкретния случай настоящият състав намира, че едномесечният срок е спазен, а депозираната от легитимирана страна молба е процесуално 2 допустима.

Разгледана по същество, молбата за отмяна по реда на чл. 240 от ГПК е и основателна по следните съображения.

Предпоставките за отмяна на неприсъствено решение в производството по извънинстанционен контрол пред въззивния съд са изчерпателно уредени и почиват на лишаване от право на участие само в посочените в чл. 240, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК хипотези. Съгласно текста на посочената разпоредба страната, срещу която е постановено неприсъственото решение, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е била лишена от възможност да участва в делото поради: 1/. ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание; 2/. невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства, и 3/. невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.

В разглеждания случай ответникът по същество се позовава на първото основание за отмяна на неприсъствено решение – ненадлежно връчване на препис от исковата молба, на призовките за проведените заседания, както и на препис от решението.

Съгласно чл. 50, ал. 1 от ГПК мястото на връчване на търговци и юридически лица, които са вписани в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, т.е. мястото където тези субекти са вписали седалището и адреса си на управление. Посочената норма не забранява призоваването на търговеца на друг адрес, който е известен по делото, следователно не е в противоречие с чл. 49 от ГПК. В цитираната разпоредба е посочено, че място на връчване освен седалището на юридическото лице, още е и мястото за осъществяване на стопанката му дейност, както и всяко друго място, на което адресатът – лицето, за което е предназначено съобщението, може да бъде намерен.

Видно от представените доказателства, последно посочените по партидата на дружеството в Търговския регистър седалище и адрес на управление са в гр. С., ул. „Х. Д.“ № .., съгласно вписана промяна от 23.08.2022 година – дата предхождаща подаването на исковата молба.

Действително всички книжа по делото са връчвани на адрес гр. С., бул. „С. ш.“ № .., където се помещава фабрика на дружеството за производство на пелети. Това обстоятелство обаче не прави основателно поддържаното от молителя нарушение на нормата на чл. 50, ал. 1 от ГПК. Както беше посочено, съгласно формулировката на понятието „място на връчване“, визирана в чл. 49 от ГПК, за редовно следва да се приеме и връчване, осъществено на адреса, на който търговското дружество осъществява 3 стопанската си дейност. В този смисъл - решение № 30 от 19.03.2020 г. по т. д. № 1421/2019 г. на ВКС; определение № 418 от 30.07.2021 по к.ч.т.д. № 1254/2021 г. на ВКС; определение № 27 от 09.01.2013 г. по ч.т.д. № 636/2012 г. на ВКС. В посочените актове ВКС приема, че подобна хипотеза е допустима единствено в случай, че съобщението (призовката) е получено от лицето, за което е предназначено – адресат по смисъла на чл. 37 от ГПК.

Търговското дружество с ограничена отговорност, като юридическо лице, се представлява от вписания в ТР управител или от упълномощено лице.

Съобщението може да бъде връчено и на трето за търговеца лице, като съгласно чл. 50, ал. 3 от ГПК връчването може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да приеме книжата. При удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на служителя.

В конкретния случай между страните не е спорно , а и се установява от представените с молбата справки от Търговския регистър, че управител на дружеството от 02.06.2014 г. е Б. В., като липсват последващи вписвания за промяна на това обстоятелство. В същото време всички съобщения и призовки по делото са получени от лицето Д. М., с посочване от връчителя, че същият е служител на длъжност „охрана“. В подкрепа на това обстоятелство ищецът в първоинстанционното производство представя в открито заседание пред въззивния съд договор, с който „С. И.“ ООД е възложило на лицето Д. М. да организира и контролира пропусквателния режим в цеха на дружеството в гр. С., както и да получава кореспонденция, съобщения, призовки и други документи от името на търговеца. Договорът е сключен на 01.09.2022 г., като за възложителя е подписан от В. Д.. Посочено е в договора, че последният представлявал дружеството в качеството „управител“, съгласно решение на общото събрание на съдружниците, проведено на 20.06.2022 година. Последното обстоятелство не се доказва по делото, а е и в противоречие с вписаните данни по партидата на дружеството в ТР, според които единствен управител на дружеството е Б. В..

При липса на идентитет между лицето, извършило съответното действие (сключване на договора от 01.09.2022 г.) от името на търговеца и лицето, оправомощено да осъществява законното представителство на дружеството, възниква въпросът за приложението на чл. 301 от Търговския закон (ТЗ).

Съгласно чл. 301 от ТЗ действията, извършени от лице без представителна власт, са валидни, освен ако сделката не е оспорена незабавно след узнаването от търговеца. В ТЗ не е лимитиран конкретен срок за узнаването, нито са предвидени изисквания за начина на осъществяването му, но е посочено, че противопоставянето следва да се осъществи незабавно.

4

Като момент на узнаването в случая следва да се смята найблагоприятният за молителя момент, а именно най-късния момент, в който дружеството е узнало, че лицето Д. М. осъществява дейност по охрана в производствения цех в гр. С.. За такъв момент настоящият състав счита датата 15.05.2023 г., на която първоинстанционният съд е дал разрешение за предоставяне по електронен път на процесуалния представител на дружеството на незаверени преписи на всички призовки и съобщения по делото (л. 48 и л. 49 от делото).

Молбата за отмяна на неприсъствено решение, в която се оспорва обстоятелството лицето Д. М. да е упълномощен представител на „С. И.“ ООД и/или негов работник или служител е подадена от дружеството на 25.05.2023 година.

Предвид, че оспорването е направено непосредствено (в рамките на няколко дни) след узнаването, то същото следва да се приеме за незабавно, а презумпцията на чл. 301 от ТЗ – за оборена.

Предвид посоченото настоящият състав намира, че договорът сключен между „С. И.“ ООД и Д. М. не е в състояние валидно да обвърже дружеството, тъй като е подписан от лице, без представителна за търговското дружество власт и това обстоятелство е навременно оспорено.

От горното следва, че Д. М. не е бил надлежно овластен да получава съобщения и призовки от името на дружеството, нито е бил негов работник или служител, поради което процедурата по връчване е опорочена. По този начин на ответника – молител, е отнета възможността за участие в исковото производство, което обосновава изводът, че е налице хипотезата на чл. 240, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Предвид горното атакуваното неприсъствено решение следва да бъде отменено, а делото да се върне за ново разглеждане по същество от друг състав на първоинстанционния съд, като на ответника бъде изпратен препис на исковата молба и приложенията към нея, с указания за отговор съгласно чл. 131 от ГПК.

Направеното в молбата искане за присъждане на разноски в настоящото производство по отмяна на неприсъствено решение, не следва да бъде уважено. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 по тълк. д. №6/2012 на ОСГТК на ВКС с решението, с което се уважава молбата за отмяна правният спор не се решава по същество, а само се възстановява висящността на процеса. Именно във възстановеното исково производство, при новото разглеждане на делото по същество от първоинстанционния съд и с оглед изхода на спора, следва да бъде разпределена отговорността за разноски, включително и сторените такива в настоящото производство по 5 реда на чл. 240 от ГПК.