Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1782 от 02.06.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1386/2026
Вид
Определение № 1782
Подписан
02.06.2026
Състав
Ася Събева, Кристина Филипова, Елена Тахчиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 19, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 213 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 135 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 19, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1, пр. 5 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 2, пр. 5 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1782 гр. София, 02.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно частно гражданско дело № 20261000501386 по описа за 2026 година

С определение № 4237 от 23.02.2026 г., СГС, І-16 с-в, гр.д. № 9037/25 г., прекратява производството по делото в частта, в която са предявени исковете с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД за обявяване за нищожен поради привидност, поради прикриване на дарение/евентуално разкриване на прикрита продажба на занижена цена, на договор за продажба, обективиран в н.а. № 193 от 18.08.2025 г.

Срещу определението е депозирана частна жалба от Х. Г. Х. и Г. Х. Х. – ищци по делото пред СГС. Твърди се, че легитимацията на трето за оспорената сделка лице да атакува същата относно нейната действителност се предпоставя от уважаването на понататъшна претенция. В конкретния случай се твърди, че уважаването на иска по чл. 26 ЗЗД е условие ищците по чл. 135 ЗЗД да не доказват знание у приобретателя за увреждащия характер на относително недействителната сделка и за ищците ще е налице облекчен ред за връщане на спорното право на собственост в патримониума на продавача по предварителния договор.

В писмен отговор „Грийнлайф Парк“ ЕООД оспорва жалбата. Сочи, че липсва правен интерес, тъй като дори и при уважаване на исковете по чл. 26 ЗЗД ще се приложат правилата за дисимулираната сделка и имотът пак ще остане в патримониума на „Резида Груп“ АД.

В писмен отговор „Резида Груп“ АД оспорва частната жалба. Счита, че характера на чуждата правна сделка (безвъзмезден или възмезден) ще повлияе само на доказателствената тежест по вече предявен Павлов иск. Според ответното дружество това не обосновава самостоятелен правен интерес от водене на установителен иск по чл. 26 ЗЗД за ищците.

Счита, че жалбоподателите се основават на ирелевантна практика, както и че уважаването на иска няма да повлияе на правната сфера на ищците. Намира, че дарението е дефинитивно несъвместимо с търговската дейност на „Грийнлайф Парк“ ЕООД. Счита, че ищците целят 1

„процесулно удобство“, а не установяват правен интерес.

Софийски апелативен съд, след като се запозна с данните по делото намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран първоначално с искова молба Х. Г. Х. и Г. Х. Х. от 8.08.20205 г. (вписана на 2.09.2025 г.) срещу „Грийнлайф Парк“ ЕООД. Твърди се, че Х. и Г.

Х.и сключили с „Грийнлайф Парк“ ЕООД предварителен договор за покупко-продажба от 16.12.2021 г. на ап. № 28а, с площ от 58,31 кв.м., находящ се в сграда в гр. София, УПИ V735, местност Дружба – разширение, подробно описан. Като твърдят, че са изправна страна по договора, претендират същия да бъде обявен за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД.

С т.нар. допълнителна искова молба от 25.08.2025 г. първоначалните ищци предявяват срещу първоначалния ответник „Грийнлайф Парк“ ЕООД и нов ответник „Резида Груп“ АД искове по чл. 26, ал. 1, пр. 5 ЗЗД и чл. 135 ЗЗД. Сочат, че след предявяване на иска по чл. 19, ал. 3 ГПК са узнали, че „Грийнлайф Парк“ ЕООД е продал имота на „Резида Груп“ АД с н.а.

№ 193 от 12.08.2025 г. и за тях е възникнал интерес чрез Павлов иск да претендират спрямо тях продажбата да се счита за недействителна. Предявили са и иск за прогласяване нищожност на договора за продажба поради симулация, тъй като същата прикрива дарение, евентуално – за разкриване на продажба при занижени цени.

При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Няма пречка след първоначално предявената искова молба, но преди администрирането на същата и преди изпращането на преписи от нея, като израз на особена форма на последващо съединяване на дела по чл. 213 ГПК, да се предявят нови искове, така както е сторено в настоящото производство. (така и в решение № 50029 от 26.11.2024 г. по т. д. № 1214/2020 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС). Исковата претенция обаче за нищожност поради симулация на продажбата с н.а. № 139 от 12.08.2025 г. не може да бъде разгледана като самостоятелен иск, тъй като се явява недопустима. Този иск ще бъде допустим само ако и доколкото третото за сделката лице търси защита на свое конкретно материално право, засегнато от сочената за симулирана сделка. В случая и при уважаване на иска за привидност продаденият имот няма да се върне в патримониума на продавача по предварителния договор. Твърдението, че разкриването на симулацията ще е помощно средство за по-лесно доказване в процес по чл. 135 ЗЗД, не създава правен интерес за физическите лица–ищци. Единствената цел - „улеснение на доказването“ по Павловия иск, е само косвен интерес за страната, който обаче не е обхванат от изискването на чл. 124 ГПК.

Процесуалното удобство, като единствена причина, не създава правен интерес за страната да се намеси в правоотношение, възникнало между трети лица, и да иска със сила на присъдено нещо същото да бъде признато за недействително.

На следващо място - при иска по чл. 135 ЗЗД кредиторът защитава своето вземане като претендира относителна недействителност на увреждащо го действие. Ако твърди наличие на симулация, той може да я релевира на общо основание и като възражение, и като обстоятелство в рамките на Павловия иск, без непременно да води отделен установителен иск за симулация. Правата на частните жалбоподатели са съхранени и без предявяването на 2 самостоятелен иск по чл. 26 ЗЗД. Именно затова такъв отделен иск се явява лишен от самостоятелен правен интерес.

Предвид казаното частната жалба срещу определение, с което е прекратено производството по иска за разкриване на симулация е неоснователна.

Водим от горното, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на Х. Г. Х. и Г. Х. Х. срещу определение № 4237 от 23.02.2026 г., СГС, І-16 с-в, гр.д. № 9037/25 г., в прекратителната му част.

Определението може да се обжалва в седмичен срок пред ВКС от уведомяването на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3