Решение № 94 от 27.11.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Бургас, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Яни Г. Гайдурлиев

Светлин Ив. Иванов при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова в присъствието на прокурора Й. М. Г. като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242000600309 по описа за 2024 година Производството е по реда на Глава двадесет и първа от НПК.

Образувано е по жалба от адв. С. З. от САК, упълномощен защитник на подсъдимата К. Л. Т., ЕГН: **********, и по протест на прокурор при Окръжна прокуратура – Бургас срещу присъда № 54/01.10.2024 г., постановена по НОХД № 1646/2023 г. по описа на Окръжен съд - Бургас.

С посочената първоинстанционна присъда подсъдимата К. Л. Т. е била призната за виновна в това, че при условията на продължавано престъпление, през периода от 11.10.2012г. до 24.03.2017г. включително, в град Айтос, обл. Бургаска, в качеството си на длъжностно лице - „специалист обслужване клиенти“ при „Уникредит Булбанк“АД-клон Айтос, присвоила чужди пари, общо в размер на 357 491,77 /триста петдесет и седем хиляди четиристотин деветдесет и един лева и 77 ст./ лева, собственост на „Уникредит Булбанк“АД, връчени й в качеството й на длъжностно лице и поверени й да ги пази, чрез използване на сметки на лица, клиенти на банката, а именно лицата А. И. М., М. И. М. и С. М. И., както следва:

І. През периода 11.10.2012 г. - 24.03.2016 г. чрез сметка в евро № 70002500765461 на А. И. М., присвоила сума в размер на 23 700 евро, с левова 1 равностойност 46 143,90 лева;

ІІ. През периода от 09.08.2013 г. до 30.03.2016 г., чрез сметка на А. И.

М. в британски лири под № на сметката 70002519749083 присвоила сума в размер на 41 075,08 британски лири /паунди/, с левова равностойност 95 543,79 лева, и чрез сметка на С. М. И. в евро под № на сметката 76301475697174 присвоила 804,08 евро с левова равностойност 1 565,55лева;

ІІІ. През периода от 30.08.2013 г. до 05.04.2016 г. чрез сметка на М. И.

М. в британски лири под № 70002517817471 присвоила сума в размер на 40 061 британски лири /паунди/, равняващи се на 100 269,60 лева;

ІV. През периода от 23.03.2015 г. до 22.03.2016 г. чрез сметка на М. И.

М. в долари, под № 70002520339461 присвоила сума в размер на 13 506 долара, равняващи се на 23 763, 03 лева;

V. През периода 13.05.2016 г. до 24.03.2017 г. от сметка на А. И. М. в британски лири под № на сметката 70002521991113, присвоила сума в размер на 39 805,33 британски лири /паунди/ с левова равностойност 90 205,90 лева, като за улесняване на присвояването е извършено и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по тежко наказание, а именно престъпление по чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, както следва:

1. Изготвяла неистински частни документи - нареждане-разписки за получена сума от името на лицата А. И. М. и М. И. М., който документ употребявала в счетоводната система на банката - чрез въвеждането му в нея за да докаже, че тези лица са изменили правото си на вземане от банката по отношение вложените от тях парични средства в съответни сметки, като намалявала наличностите по тези сметки с размера на присвояваните от нея парични суми от банката;

2. Или изготвяла неистински частни документи - платежни нареждания за превод на парична сума от сметка на А. И. М. по сметка на друго лице - С. М. И. и употребявала така съставения неистински частен документ, чрез въвеждането му в счетоводната система на банката, за да докаже, че А. М. е изменила правото си на вземане от банката на вложените от нея средства в съответна сметка, а след това изготвяла и неистински частни документи от името на С. И. - нареждане разписка за изтеглена сума от това лице, който документ употребявала чрез въвеждането му в счетоводната система на банката, за да докаже, че С. И. е изменил правото си на вземане от 2 банката по отношение наличните парични суми /в това число получени чрез платежно нареждане от А. М. по сметката си/, като присвояването е в големи размери - престъпление по чл. 202, ал.

2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 и във вр. чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. с чл.54, ал. 1 от НК е била осъдена на лишаване от свобода за срок от 8 (осем) години, като на основание чл. 304 от НПК е оправдана по повдигнатото й обвинение по чл. 203, ал. 1 от НК, а именно че длъжностното присвояването е в особено големи размери и представлява особено тежък случай.

На основание чл. 57, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС е определено така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от 8 (осем) години да се изтърпи от К. Л. Т., при първоначален общ режим.

Със същата присъда, на основание чл. 202, ал. 3, вр. ал. 2, т. 1, вр. чл.

37, ал. 1, т. 6 от НК, подсъдимата К. Л. Т. е била лишена от право да заема длъжността „ счетоводител” или „касиер” в държавно или обществено учреждение за срок от 8 /осем/ години, считано от влизане на присъдата в сила.

С присъдата, на основание чл. 202, ал. 3, вр. ал. 2, т. 1, вр. чл. 37, ал.

1, т. 7 от НК, подсъдимата К. Л. Т. е била лишена от право да упражнява професията „счетоводител” или „касиер” или друга отчетническа дейност за срок от 8 /осем/ години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимата К. Л. Т. е била осъдена да заплати в полза на държавата по сметка на ОД МВР Бургас сумата от 3 652,65 / три хиляди шестстотин петдесет и два лева и шестдесет и пет стотинки/ лева, представляваща направени разноски по делото в досъдебната фаза и по сметка на ОС - Бургас сумата от 120 / сто и двадесет/ лева, представляваща направени разноски по делото в съдебната фаза.

С жалбата и с допълнително писмено изложение към нея се заявява позиция, че първоинстанционната присъда е постановена при нарушения на материалния и процесуалния закон, като се иска нейната отмЯ. и признаване на подсъдимата за невиновна по повдигнатото й обвинение. Алтернативно, в случай, че съдът приеме, че подсъдимата е виновна, се иска намаляване на наложеното наказание до размер от три години лишаване от свобода, 3 изпълнението на което да се отложи за срок от пет години на основание чл. 66, ал. 1 от НК.

В протеста се съдържат доводи за неправилност на присъдата в оправдателната й част. Твърди се, че са налице двете кумулативно предвидени предпоставки да се приеме, че обследваното длъжностно присвояване съставлява престъпление по чл. 203, ал. 1 от НК. В тази връзка се изтъква, че размерът на присвоените средства многократно /повече от 5 пъти/ надхвърля обективния критерий „особено големи размери“, което само по себе си квалифицира случая като особено тежък. Като допълнителни аргументи в подкрепа на този извод се сочат обстоятелствата, че престъплението се отличава с престъпна упоритост и дързост, извършено в продължителен срок повече от 4 години, съпътствано е от множество други /акцесорни/ престъпления против документооборота, сериозно уврежда лични и корпоративни интереси, и в значителна степен засяга общественото доверие в банковата система. Предвид на това е направено искане за отмЯ. на присъдата в атакуваната й част и за осъждане на подсъдимата по първоначално повдигнатото й обвинение по чл. 203, ал. 1 НК.

С въззивната жалба и с допълнението към нея, както и с въззивния протест не се отправят доказателствени искания.

В проведеното по реда на чл. 327 НПК закрито съдебно заседание, при осъществяване на служебна проверка, въззивният съдебен състав е приел, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събирането на доказателства в тази инстанция.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас изразява становище, че въззивната жалба на подсъдимата К. Л. Т. и нейния защитник, макар и допустима, е неоснователна.

Същевременно заявява, че не поддържа подадения от Окръжна прокуратура – Бургас въззивен протест, като също го намира за неоснователен. В изложението си прокурорът релевира аргументи за правилност и законосъобразност на първоинстанционната присъда. Счита, че при постановяването й не са допуснати процесуални нарушения нито в досъдебната, нито в съдебната фаза на производството. Подчертава, че Окръжен съд – Бургас е формирал вътрешното си убеждение при спазване на процесуалните правила и въз основа на правилно установена фактическа 4 обстановка. По същество прокурорът поддържа обвинителната теза, че подсъдимата е осъществила деянието при условията на продължавано престъпление, като в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. „б“ НК е присвоила чужди парични средства – собственост на „УниКредит Булбанк“ АД, в общ размер 357 491,77 лева. Според прокурора длъжностното качество на подсъдимата е безспорно доказано от трудовия й договор и длъжностната характеристика, а от събраните доказателства – свидетелски показания и експертни заключения (счетоводни, графологични и технически) – по несъмнен начин се установява, че подсъдимата е извършила неправомерни тегления от сметките на клиенти, използвайки документи с неистински подписи и неверни обстоятелства. Прокурорът намира за неоснователни доводите на защитата относно недоказаност на обвинението и неправилно приложение на материалния закон. Подчертава, че доказателствата са събрани законосъобразно и изцяло потвърждават участието на подсъдимата в инкриминираната дейност, реализирана в продължителен период чрез сходен механизъм. Не приема за релевантен довода за награждаване на подсъдимата от работодателя, като посочва, че това не променя правните изводи относно отговорността й. Относно индивидуализацията на наказанието прокурорът счита, че първоинстанционният съд правилно е приложил чл. 54 НК, определяйки наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем години и лишаване от право да заема определени длъжности за същия срок. Не са налице основания за приложение на чл. 55, ал. 1 НК или за условно осъждане по чл. 66 НК, тъй като деянието се отличава с висока степен на обществена опасност, а продължителността и размерът на присвоените суми изключват възможността за по-лека санкция. В същото време прокурорът споделя извода на първоинстанционния съд, че случаят не представлява „особено тежък“ по смисъла на чл. 93, т. 8 от НК, отчитайки обстоятелствата, че подсъдимата не е осъждана, има положителни характеристични данни, напреднала възраст и здравословни проблеми. В заключение прокурорът пледира за потвърждаване на присъдата на Окръжен съд – Бургас като правилна, обоснована и законосъобразна, включително в частта относно направените разноски и мерките за процесуална принуда.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимата Т., адв. З., поддържа изцяло въззивната жалба и допълнението 5 към нея, като оспорва подадения въззивен протест. Счита, че първоинстанционният съд правилно е признал подсъдимата за невиновна по обвинението по чл. 203 НК, като е приел, че не е налице „особено тежък случай“. Защитникът акцентира върху добрите характеристични данни на подсъдимата, чистото й съдебно минало, нейното коректно служебно поведение и съдействието, което е оказала на органите на досъдебното производство. Изтъква, че наложеното наказание е несъразмерно тежко с оглед на личността на подсъдимата и липсата на предходни прояви. По същество поддържа, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, тъй като липсват преки доказателства за извършване на деянието и за присвояване на парични средства от подсъдимата. Посочва, че не са намерени пари, нито е установен механизъм, по който такива средства биха могли да бъдат изнесени от банковия клон. Изтъква, че от видео-техническата експертиза не се установява кое е лицето, което се вижда на записа, а останалите доказателства не съдържат пряка връзка между подсъдимата и предполагаемото присвояване. Адвокат З. оспорва твърдението на прокуратурата, че подсъдимата е била единствен касиер, като заявява, че в банковия офис са работили и други служители, които е следвало да потвърждават всяка операция. Заявява, че не оспорват, че подписите в графа „касиер“ са на подзащитната му, но изтъква, че това се дължи на факта, че част от клиентите са били неграмотни и са я молили да попълва документите вместо тях.