Определение № 718 от 10.10.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 718 гр. Пазарджик, 10.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова

Членове:

Албена Г. Палова

Николинка Н. Попова като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20255200500773 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.423 от ГПК.

Образувано е по възражение от Сезариа“ ООД, ЕИК 207253606, със седалище и адрес на управление гр.Ветрен, п.к. 4480, Стопански двор на ТКЗС, представлявано от управителя Л. А. Р. против заповед №1938/12.08.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№3359/2024 г. по описа на РС - Пазарджик.

Подателят на възражението твърди, че заповедта не е връчена надлежно на длъжника, като са развити подробни съображения в тази насока. Твърди, че узнала за издадената заповед на 15.05.2025 г. при извършена справка по изп.д.

№826/2024 г. по описа на ЧСИ Даскалов, рег. №887, при което установила, че В. Н. К. – един от съдружниците в „Сезариа“ ООД образувал над 24 броя заповедни производства срещу „Сезариа" ООД. Делата й били предоставени за справка на 21.05.2025 г., когато се запознала с издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Видно от разписка към съобщение от 14.08.2024 г., с което била връчена заповедта по чл.410 ГПК, като получател се разписало лицето Д. И. М. като управител на дружеството.

Твърди, че извършеното връчване не било надлежно, тъй като дружеството “Сезариа" ООД се управлявало от двамата управители - Л. А. Р. и Д. И. М., като формата на управление била „заедно“. Районният съд не извършил служебна справка за начина на управление, а приел едностранно 1 извършените действия по получаване на съдебните книжа от единия управител на дружеството за валидни действия по управление.

Твърди, че от материалите по делото не се установявало дружеството да е търсено на седалището и адреса на управление, който бил в гр.Ветрен, п.к.4480. ул.Стопански двор на ТКЗС.

Твърди, че дружеството не дължи посочените в заповедта по чл.410 ГПК суми на В. Н. К., който бил в съучастие с другия съдружник в дружеството Д.

М. и по този начин се възползвали от допуснатото изпълнение и извършвали неправомерни действия.

Моли възражението да бъде прието и спряно изпълнението на издадената заповед за изпълнение №1938/12.08.2024 г., ведно с издадения на същата дата изпълнителен лист, съответно да бъде приложена разпоредбата на чл.415, ал.1 ГПК по отношение на В. Н. К..

След депозиране на възражението, първоинстанционният съд е предприел действия по отстраняване на неговите нередовностите, като са дадени указания включително и за приподписване на възражението и от другия управител на дружеството, а именно – от Д. И. М..

Тези указания не останали изпълнени.

В постъпилата молба Л. Р. е посочила причините, поради които не може да изпълни разпореждането и е направила искане за назначаване на особен представител по реда на чл.29, ал.4 ГПК във вр. с чл.25, ал.6 от Закон за правната помощ, заради противоречие между двамата управляващи и представляващи дружеството.

След изричните указания на съда е постъпила молба от Д. М., в която изрично заявява, че в качеството си управител и пълномощник на другия управител Л. Р. /представя пълномощно/ оттегля възражението. Изрично също така е заявил, че няма да го подпише.

Първоинстанционият съд е пристъпил към размяна на книжа, като в указания срок не е постъпил писмен отговор от В. Н. К..

С разпореждане №8567/25.09.2025 г., първоинстанционният съд е изпратил делото за разглеждане в окръжния съд, като са изложени подробни съображения относно това, защо не са налице условия за назначаване на особен представител. Съобразена е практиката на ВКС, според която 2 представител се назначава при наличие на противоположни интереси по конкретното дело между страна и нейния представител, което в случая не е налице, тъй като противоречието е между законните представители.

Въззивният съд, в настоящият си съдебен състав изцяло възприема тези съображения, поради това се поставя и въпроса редовно ли е сезиран съда.

Не се спори по делото, това се установява и от справка в публичния търговски регистър, че „Сезариа“ ООД е дружество с капитал от 6 000 лв., разделен по равно между трима съдружници Л. А. Р., В. Н. К. и Д. И. М..

Дружеството се управлява и представлява съвместно от двамата управители Л. А. Р. и Д. И. М..

По въпроса относно редовността на сезирането окръжният съд отново изцяло се присъединява към становището, застъпено от първоинстанционния съд и приема, че съдът е надлежно сезиран с подаденото възражение.

Разрешението на хипотеза, като настоящата – противоречие между представляващите съвместно дружеството не е решен по задължителен за съдилищата начин и е поставен за разглеждане по тълкувателен ред.

Настоящия съдебен състав възприема становището, обективирано в редица съдебни актове, а именно, че при наличие на „изключителни обстоятелства“ е допустимо единият от управителите, при предвидено в учредителния акт съвместно представителство, да представлява дружеството в производството срещу трето лице, без да е необходимо съгласието на другия.

За да се произнесе по основателността на възражението, Пазарджишки окръжен съд взе предвид следното:

Производството по ч.гр.д.№3359/2024 г. по описа на РС – Пазарджик е образувано по заявление по реда на чл.410 ГПК от В. Н. К. срещу „Сезариа“ ООД.

Издадена е заповед за изпълнение №1938/12.08.2024 г.

Заповедта е връчена на дружеството-длъжник чрез управителя Д. М. на адреса по седалището на дружеството в гр.Ветрен, Стопански двор на ТКЗС, на 15.08.2024 г.

Приемайки, че заповедта е влязла в сила, съдът е разпоредил издаване на изпълнителен лист.

При тези данни, Пазарджишки окръжен съд намира, че не са налице 3 основания за приемане на възражението.

Нормата на чл.423 ГПК се явява средство за защита, когато формално удостоверените и възприети от първоинстанционния съд обстоятелства не са били в състояние да осигурят обективна възможност за длъжника да узнае съдържанието на претенцията. В производството по чл.423 ГПК съдът не се произнася в качеството на въззивна инстанция по правилността на първоинстанционния съдебен акт, постановен в хода на заповедното производство, а упражнява възложени му от закона правомощия за извънинстанционна проверка по повод надлежното връчване на заповедта за изпълнение на длъжника и предпоставките за реализиране на правото му на защита срещу последиците на издадената заповед. Правомощие на въззивния съд в настоящото производство е проверка наличието на предвидените в чл.423, ал.1 ГПК основания.

От доводите във възражението се налага изводът, че длъжникът се позовава на хипотезата на чл.423, ал.1, т.1 ГПК - ненадлежно връчване на издадената заповед за изпълнение, като обосновава ненадлежността на връчването само и единствено с твърдението, че връчването е извършено на единия от управителите на дружеството, а представителството било съвместно. Този довод е несъстоятелен, тъй като няма знак на равенство между правото да се приемат съдебни книжа, адресирани до дружеството и правото да се представлява дружеството. В текста на чл.50, ал.3 ГПК лимитативно са изброени лицата, на които може да бъде връчвано съобщение за търговци и юридически лица. Няма заК.о изискване съобщението да бъде връчвано на двамата управители едновременно, които представляват търговеца или юридическото лице. Нещо повече, връчването е редовно дори, ако е извършено на всеки служител или работник, който е съгласен да приеме съдебните книжа.

Следователно, процесната заповед за изпълнение е връчена надлежно.

Тъй като не са налице предпоставките на чл.423, ал.1, т.1 ГПК не следва да се приема депозираното възражение, нито да спира се изпълнението на заповедта за изпълнение.

Поради изложеното, Пазарджишки окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

4

НЕ ПРИЕМА възражението на Л. А. Р., ЕГН **********, в качеството й на управител на „Сезариа“ ООД, ЕИК 207253606, със седалище и адрес на управление гр.Ветрен, п.к.4480, ул.Стопански двор на ТКЗС против заповед за изпълнение №1938/12.08.2024 г., издадена по ч.гр.д.№3359/2024 г. по описа на РС – Пазарджик.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 718 гр. Пазарджик, 10.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова

Членове:

Албена Г. Палова

Николинка Н. Попова като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20255200500773 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.423 от ГПК.

Образувано е по възражение от Сезариа“ ООД, ЕИК 207253606, със седалище и адрес на управление гр.Ветрен, п.к. 4480, Стопански двор на ТКЗС, представлявано от управителя Л. А. Р. против заповед №1938/12.08.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№3359/2024 г. по описа на РС - Пазарджик.

Подателят на възражението твърди, че заповедта не е връчена надлежно на длъжника, като са развити подробни съображения в тази насока. Твърди, че узнала за издадената заповед на 15.05.2025 г. при извършена справка по изп.д.

№826/2024 г. по описа на ЧСИ Даскалов, рег. №887, при което установила, че В. Н. К. – един от съдружниците в „Сезариа“ ООД образувал над 24 броя заповедни производства срещу „Сезариа" ООД. Делата й били предоставени за справка на 21.05.2025 г., когато се запознала с издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Видно от разписка към съобщение от 14.08.2024 г., с което била връчена заповедта по чл.410 ГПК, като получател се разписало лицето Д. И. М. като управител на дружеството.

Твърди, че извършеното връчване не било надлежно, тъй като дружеството “Сезариа" ООД се управлявало от двамата управители - Л. А. Р. и Д. И. М., като формата на управление била „заедно“. Районният съд не извършил служебна справка за начина на управление, а приел едностранно 1 извършените действия по получаване на съдебните книжа от единия управител на дружеството за валидни действия по управление.

Твърди, че от материалите по делото не се установявало дружеството да е търсено на седалището и адреса на управление, който бил в гр.Ветрен, п.к.4480. ул.Стопански двор на ТКЗС.