Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 229 от 12.11.2025, Окръжен съд - Ловеч

Съд
Окръжен съд - Ловеч
Дело
Въззивно гражданско дело 529/2025
Вид
Решение № 229
Подписан
12.11.2025
В сила
16.01.2026
Състав
МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА, ПЛАМЕН ПЕНОВ, ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. Ловеч, 12.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело № 20254300500529 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

С решение № 102/05.05.2025 г., по гр.д. № 141/2025 на РС Тетевен, съдът признал за незаконно уволнението на С. О. М., извършено със Заповед № 20/02.12.2024 г. на Директора на Д.Г."******", с. Г. и отменил заповедта на директора за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.

325, ал. 1, т. 9 КТ, и възстановил С. О. М. на заеманата преди уволнението длъжност „готвач“ в Д.Г."******", с. Г.. С решението съдът осъдил Д.Г."******", с. Г. да заплати на С. О. М. сумата от 7 173,79 лв., представляваща обезщетение за оставането й без работа, поради незаконното уволнение, за периода от 03.12.2024 г. до 05.05.2025 г., отхвърлил иска по чл.

225 КТ за разликата до пълния претендиран размер от 8495,28 лв., разпределил отговорността за разноските, присъждайки такива в полза на С.

О. М., като наред с това е осъдил ответника за заплати и дължимата държавна такса по сметката на съда.

Против решението са подадени две въззивни жалби – от Д.Г."******", с.

Г. (вх. № 3700/19.05.2025 г. на РС Тетевен), с която решението е обжалвано в следните му части: за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение за оставяне без работа; и от С. О. М. (вх. № 3690/19.05.2025 г. на РС Тетевен), с която решението е обжалвано в отхвърлителната му част на иска по чл. 225 КТ за разликата до пълния претендиран размер на обезщетението от 8495,28 лв.

1

Във въззивната жалба от Д.Г."******", с. Г. се правят оплаквания за неговата неправилност в обжалвана му част, свеждащи се до съществено нарушение на съдопроизводствните правила, необоснованост и противоречие с материалния закон, в следните аспекти: липсата на изготвен от районния съд подробен доклад с разпределение на доказателствената тежест, без да се указва на ответника, за кои от твърдените факти не сочи доказателства, поради което делото останало неизяснено от фактическа страна; незаконосъобразно оставяне без уважение на направено доказателствено искане за изискване от трети лица (РЗИ Ловеч, респ. ТЕЛК - Троян и НЕЛК) на информация кога ищцата е била уведомена за издаденото решение № 00163 от заседание 084/02.09.2024 г. на ТЕЛК към „МБАЛ-Троян“ и за резултата от неговото обжалване; игнориране от районния съд на установения по делото факт, че върху решението на ТЕЛК (№ 00163 от заседание 084/02.09.2024 г.) имало означени две дати за получаването му от С. О. М., с оглед на което следвало да се приеме, че по-късната от тях, изписана собственоръчно от ищцата, е невярна и не следвало да се съобразява; несъобразявайки от районния съд на чл. 112, ал. 9 от Закона за здравето (ЗЗ), съгласно който обжалването на ЕР на органите на медицинската експертиза не спира изпълнението им. Във въззивната жалба е направено искане за отмяна на решението в обжалваните му части, за отхвърляне на предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ и за присъждане на разноските по делото за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от С. О. М. е постъпил писмен отговор (вх.

№ 6308/22.06.2025 г. на РС Тетевен) на въззивната жалба, в който се дава становище за неоснователност на оплакванията във въззивната жалба, като се поставя акцент върху липсващо към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на влязло в сила решение на ТЕЛК, със заключение, че ищцата не може да изпълнява възложената й работа. В писмения отговор се прави искане за потвърждаване на решението в обжалваната му от насрещната страна част и за присъждане на разноските за въззивната инстанция.

Във въззивната жалба от С. О. М. (вх. № 3690/19.05.2025 г. на РС Тетевен), се правят оплаквания за неговата неправилност в обжалвана му част, свеждащи се до необоснованост и противоречие с материалния закон. Във въззивната жаба се поставя акцент върху оставянето без работа на С. О. М., което състояние продължило и след приключване на устните състезания в първата инстанция, с оглед на което се поддържа извод, че тя има право на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ до края на шестмесечния срок, чиито размер от 8 595,28 бил определен от заключението на вещото лице. Във въззивната жалба е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част, за присъждане на сумата от 1 421,49 лв., явяваща се разлика до пълния дължим размер на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ, както и за присъждане на разноските по делото за двете инстанции.

Въззивникът-ответник Д.Г."******", с. Г. взема участие в откритото съдебното заседание чрез процесуалния представител по пълномощие адв. Р.

Д., която поддържа въззивната жалба против решението в частта, с която съдът уважил исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, като в хода на устните състезания излага съображения за неговата неправилност, поради противоречието му с материалния закон, в частност с чл. 112, ал. 1 ЗЗ, според който жалбите против експертно решение на териториални експертни 2 лекарски комисии не спират изпълнението им, моли за отмяната му в обжалваната му част, за отхвърляне на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ и за присъждане на разноските за двете инстанции.

Въззивникът-ищец С. О. М. взема участие в откритото съдебното заседание лично и чрез процесуалния представител по пълномощие адв. Н. С., който поддържа въззивната жалба против решението в частта, с която е отхвърлен искът за заплащане на обезщетение за оставяне без работа поради незаконното уволнение, за разликата до пълния претендиран размер, респ. оспорва жалбата ответника. В хода на устните състезания от пълномощника се излагат доводи както за правилност на решението в частта, с която районният съд е уважил исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 КТ, доколкото е съобразено, че не е налице единия от елементите на основанието по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ – влязло в сила решение ТЕЛК, предписващо здравни противопоказания, така и съображения за дължимост на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ в до края на шестмесечния срок, през което време ищцата е била без работа. От пълномощника на С. О. М. се прави искане за присъждане на разноските по делото.

Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, а в атакуваната част и допустимо, поради което настоящият състав следва да обсъди неговата правилност по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).

Първоинстанционното производство е образувано по следните искове, предявени от С. О. М. против Д.Г."******", с. Г.: по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ - за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със заповед № 20/02.12.2024 г. на Директора на Д.Г."******", с. Г.; по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „готвач“ в Д.Г."******", с. Г., както и по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за заплащане на обезщетение за оставането без работа, поради незаконното уволнение в размер на шест брутни работни заплати в общ размер на 8495,28 лв. (първоначално предявен 8433,72 лв.). В исковата молба се поддържа незаконност на уволнението, тъй като не е налице единия от елементите на основанието по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ, доколкото към момента на връчване на заповедта за уволнение, решението на ТЕЛК, предписващо здравни противопоказания на заеманата длъжност „готвач“, не е влязло в сила.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника Д.Г."******", с. Г. е постъпил писмен отговор на исковата молба, в който е направено възражение за законност на уволнението на ищеца, основано на твърдения и доводи за наличие на основанието по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение, вкл. получаване от ищцата на решение № 00163 от заседание 084/02.09.2024 г. на ТЕЛК към „МБАЛ-Троян“ и необжалването му в срок. Като обсъди събраните пред първата инстанция доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, а и това се установява от наличните документи от трудовото досие (трудов договор и допълнителни споразумения 3 към него), че С. О. М. е заемала длъжността „готвач“ в Д.Г."******", с. Г..

Трудовото й правоотношение е прекратено със Заповед № 20/02.12.2024 г. на Директора на детската градина, на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ трудовото й правоотношение е прекратено, считано от 03.12.2024 г., поради здравни противопоказания въз основа на експертно решение № 00163/02.09.2024 г. на ТЕЛК при МБАЛ-Троян ЕООД. Заповедта е връчена на С. О. М. при условията на отказ на 02.12.2024 г., което е удостоверено с полагането върху заповедта на подписи от трима свидетели.

От експертно решение № 00163/02.09.2024 г. на ТЕЛК при МБАЛ-Троян ЕООД се установява, че с него е призната трайно намалена работоспособност 30%, поради професионално заболяване - вегетативна полиневропатия на горните крайници лека към средна степен. Като противопоказни условия на труд в решението е посочено: „Не може да заема длъжността „готвач“, подходяща за трудоустрояване“. В решението са означени две дати за получаването му от освидетелстваната – 02.09.2025 г. (изписана машинно) и 03.12.2024 г. (изписана ръкописно), като срещу ръкописно изписаната дата е положен собственоръчен подпис, а над него са изписани ръкописно имената С.

М.. Против решението е подадена жалба от С. О. М. до НЕЛК (вх. № 10003/05.12.2024 г.), като оплакванията за срещу заключението по т. 14 относно противопоказните условия на труд. Решението е отменено с ЕР на НЕЛК № 46 от заседание № 21/21.01.2025 г., а преписката е върната на ТЕЛК за ново освидетелстване С. О. М..

В становище на службата по трудова медицина „Риск контрол груп“ ООД, изготвено на 29.10.2024 г., е изграден извод, че предвид характеристиката на извършваната работа и заболяването на С. О. М. длъжността „помощник-възпитател“ при Д.Г."******", с. Г. не е подходяща за трудоустрояване, а за останалите длъжности („учител“, „старши учител“, „касиер-счетоводител“ и „огняр“) ищцата няма изискващото се образование и квалификация.

От заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява, че брутното трудово възнаграждение на С. О. М. за месец ноември на 2024 г. е в размер на 1415,88 лв., а размерът на обезщетението по чл. 255, ал. 1 КТ, изчислено на база същото брутно трудово възнаграждение за шест месеца, считано от 03.12.0224 г., е 8495,28 лв.

От заверено копие на трудова книжка, съответно на съдържанието в оригинала, удостоверено от въззивния съдебен състав в откритото съдебно заседание от 21.10.2025 г., както и от завереното копие от разпечатката на единния електронен трудов запис, се установява, че след 03.12.2024 г. С. О. М. не е започвала работа по трудово или служебно правоотношение.

При така установените факти настоящата инстанция прави следните правни изводи:

По иска за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмята (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ).

Няма спор от правна страна между страните, че процесната заповед е издадена от компетентно лице в рамките на правомощията му. Страните спорят относно материалната й законосъобразност в аспект съществуване на предпоставките по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ за прекратяване на трудовото 4 правоотношение.

Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ изисква наличие на експертно решение на ТЕЛК или НЕЛК с посочване е него на условията на труд, които са противопоказни с оглед заболяването на работника, както и изрично отбелязване , че работата, която работникът изпълнява, не е подходяща, поради болест, довела до трайно намалена работоспособност или по здравни противопоказания. Решението на ТЕЛК/НЕКЛК трябва да е влязло в сила при издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.