Решение № 736 от 29.06.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 736 гр. София , 29.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Нели Куцкова

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова при участието на секретаря Валентина Игн. Колева като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело № 20211000500248 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

С решение № 261205 от 16.11.2020г., постановено по гр.дело № 15469/2019г. на Софийския градски съд, ГО, 28 състав, е отхвърлен искът на Е. Д. М., предявен против И. В. Н., с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждането на ответницата да плати на ищеца сумата 50 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди – влизане в сила на решението по гр.дело №6580/2015г. по описа на СРС, І ГО, 28 състав и свързаните с това страдания-високо кръвно налягане, стрес и нервност, причинени от неуведомяването на Е.М. за постановеното по делото решение и въззивното му обжалване, ведно със законната лихва, считано от 19.03.2019г. до окончателно плащане и Е. Д. М. е осъден да плати по сметка на СГС разноски в размер 189,86 лева.

Въззивна жалба срещу решението е подадена от Е. Д. М., чрез назначения от съда адв. А. П., с оплаквания за неправилност и необоснованост. Жалбоподателят смята, че по делото е категорично установено противоправното поведение на ответницата, изразяващо се в неподаване на въззивна жалба срещу решение на СРС, което не е в полза на доверителя. Оспорва изводите на първоинстанционния съд, че Е.М. е бил лично уведомен за постановено решение по гр.дело № 6580/2015г. Сочи, че по делото категорично е установено наличието на предпоставките на чл. 45 ЗЗД в това число претърпените от М. неимуществени вреди-безпокойство, стрес, безсъние, депресивно състояние, налагащи медицинска помощ, както и причинната връзка между противоправното поведение на ответницата и търпените вреди. Предвид изложеното 1 жалбоподателят иска да бъде отменено решението и вместо това да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от въззиваемата ответница И. В. Н., чрез пълномощника адв. Г. Н., е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се оспорва същата като неоснователна.

Въззивната жалба е подадена в предвидения в процесуалния закон срок от легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да бъде разгледана по същество.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от Е. Д. М. с искова молба, с която против И. В. Н. са предявени искове по чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер 50 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 19.03.2019 г. до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че ответницата била назначена за служебен защитник по гр. дело № 6580/2015г. по описа на СРС, ГО, 28 състав на Е.М. и след като по делото било постановено съдебно решение, което не е в полза на М., И.Н. нито го уведомила за това, нито подала от негово име въззивна жалба. Сочи се, че с тези си действия ответницата проявила умишлена недобросъвестност и увредила ищеца, причинявайки му неимуществени вреди.

Ищецът сочи, че неподавайки от негово име въззивна жалба срещу решението, Н. го лишила от правната възможност да защити правата си и по този начин нарушила и правата му по чл. 6, ал.1 ЕКЗПЧ, чл. 47 Хартата за правата на човека, чл. 44, ал.2 от ЗАдв. Поддържа, че вследствие на противоправното и недобросъвестно поведение на Н. претърпял значителни неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, психически тормоз, че се почувствал унизен и изпаднал в депресия.

В срока за отговор на исковата молба ответницата И.Н. не оспорва твърденията, че е била определена и назначена, като особен представител на Е.М. по гр.дело № 6580/2015г. по описа на 28 състав на СРС. Сочи, че изпълнила добросъвестно задълженията си по това дело, като добросъвестно отстранила нередовностите в исковата молба и установила адреса на ответника по гр. д. № 6580/2015 г. по описа на СРС, заплатила от собствените си средства държавните такси за снабдявания с удостоверения. Твърди, че в последствие установила, че Е.

Д. М. е предявил стотици съдебни производства с едни и същи твърдения срещу различни лица. Смята, че от събраните в производството по гр.дело № 6580/2015г. доказателства категорично се установяло, че не е налице каквото и да е непозволено увреждане на ищеца, причинено от ответника по делото Д.З., поради което претенцията била отхвърлена. Ответницата оспорва твърденията на М., че не е бил уведомен за постановеното по делото решение, тъй като съобщение за изготвянето му било изпратено лично и на него. Отделно сочи, че на 25.03.2019г. в сградата на Съдебната палата лично уведомила М. за постановеното решение, 2 но той я информирал, че не проявява интерес към това дело. Смята, че необжалването на решението не представлява недобросъвестност на адвоката, а губене време на съда, тъй като ищецът, разчитайки на това, че ще бъде освободен от заплащането на държавни такси и разноски, предявява множество неоснователни искове. Сочи, че не са налице предпоставките за уважаване на иска по чл. 45 ЗЗД, поради което настоява предявеният против нея иск да бъде отхвърлен.

Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Установява се, че производството по гр.дело № 6580/2015г. по описа на СРС, 28 състав е образувано по искова молба на Е.М., с която против Д. З. е предявен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, за осъждане на ответника да плати на М. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от неправилно поставяне на белезници на 17.10.2014г. в ГДПК-ВР-София и по време на разпит по ДП № 375/2013г. по описа на ГДКПМВР.

Страните не спорят, че ответницата И. В. Н. е адвокат от Софийската адвокатска колегия, че е вписана в Националния регистър за правна помощ и, че е била назначена с разпореждане от 08.04.2015г. по гр.дело № 6580/2015г. по описа на СРС, 28 състав, за осъществяване на правна помощ на ищеца в производството Е. Д. М..

На 12.03.2019г. е постановено решение № 63316/2019г. по гр.дело № 6580/2015г. на СРС, 28 състав, с което е отхвърлен искът по чл. 45 ЗЗД на Е.М., предявен против Д. З.. В мотивите на съдебния акт е посочено, че не е установено в процеса виновното противоправно поведение на ответника З., тъй като не е установено да има осъществено деяние, вследствие на което на ищеца да са причинени твърдените в исковата молба вреди. На 19.03.2019г. на назначения от съда особен представител-И.Н., е връчен препис от съдебното решение.

На 23.07.2019г. по гр.дело № 6580/2015г. е постъпила молба от Е.М., с която е направено искане да бъде уведомен за развитието на производството, като му бъде изпратен препис от решението и с писмо с изх. № 73705 от 26.07.2019г.,съставът на СРС е разпоредил препис от решението № 63316/12.03.2019г. да бъде изпратен в СЦЗ на Е.М.. Установява се, че на 31.07.2019г. М. е получил лично препис от решението.

От изслушаното в първоинстанционното производство заключение на Съдебно-графологическа експертиза, изготвена от вещото лице М. Е., безпротиворечиво се установява, че подписът в графа „получател”, положен върху разписката от 31.07.2019г. за връчено на Е. Д. М. съобщение с приложенията, намираща се на л.160 по гр.дело № 6580/2015г. на СРС, е положен от Е. Д. М..

На 09.08.2019г. в СГС е постъпила от Е.М. въззивна жалба против постановеното по гр.дело № 6580/2015г. решение.

В първоинстанционно производства е представена медицинска 3 документация-медицински картон на Е.М. и амбулаторни листове от проведените медицински прегледи и назначена терапия, от която се установява, че в периода от м.юни до м.декември 2015г. М. е преглеждан от хирург, ортопед и дерматолог; че през 2016г. е имал оплаквания от заглъхнало ухо и напрежение в очите; през м.юни и м.юли 2017г. се е оплакал от прилошаване, виене на свят и болка в коленете; през 2018г. – от болки в лява колянна става. Установява се също, че на 16.04.2019г. при проведен преглед на М. поставена диагноза „увреждания на брахиалния плексус“, на 26.11.2019 г. има поставена диагноза „Есенциална /първична/ хипертония“, като в анамнезата е посочено, че от няколко години страда от артериална хипертония.

От приетата по делото докладна записка от 13.03.2020г., копие от заповед № З-378 от 22.03.2019г. на директора на ГД Охрана и копие от лист 63 на Книга за конвоиране от 25.03.2019г. се установява, че на 25.03.2019г. М. е пристигнал под конвой в Съдебна палата в 11,10 часа за участие в съдебно заседание в зала № 10 по вчнд № 657/2019г. по описа на СГС, 2 въззивен състави е бил изведен от там в 12,40 часа.

Свидетелят К. Т. С. - служител на ГД „Охрана“, твърди, че познава ищеца М., че много пъти го е конвоирал и че може би на посочената в представената справка от ГД „Охрана“ дата, го е конвоирал за съдебно заседание в Съдебната палата. Свидетелят сочи, че по принцип не позволяват на никого да разговаря с конвоираните лица; че извън залата не е разрешено да се получават книжа и документи. Обяснява, че ако дадено лице се представи като адвокат е позволено да говори с конвоирания, но само в залата, а извън залата не е позволен разговор.

Твърди, че се е случавло извън залата, до врата да има разговор с адвокат.

Свидетелката В. Ц. Ц.-С.-адвокат към САК, твърди, че е виждала ищеца Е.М. в сградата на СГС, на втория етаж в коридора, през 2019г. на Благовещение. Сочи, че Н., виждайки ищеца да бъде конвоиран от служители на ГД „Охрана“ от съдебно заседание, се отделила от групата адвокати, които разговаряли се насочила към него и провела с него кратък разговор. Спомня си, че Н. обяснила след това, че лицето, с което е разговаряла се казва Е.М., че му е назначена за адвокат и че му е съобщила за постановено решение. Твърди, че не е видяла Н. да му връчва документи, тъй като тя била с гръб към групата от адвокати.

Свидетелят М. В. П. твърди, че познава Д. З. и знае, че М. е водил дело срещу З. и че адвокатът на М. не е обжалвал решението. Сочи, че му е известно, че адвокатът не е уведомил М. за решението и делото н е отишло на втора инстанция. Твърди, че М. се чувствал зле от това, че адвокатката не била изпълнила задълженията си, ядосвал се, чувствал се депресиран, постоянно говорел как адвокатите не си вършат работата, започнал да вдига кръвно, посещавал лекаря, който му давал успокоителни лекарства, които обаче не му помагали.

При така установените факти, Софийският апелативен съд, 4 състав, прави следните изводи:

Законът императивно е въздигнал в забрана правилото да не се вреди другиму. Забраната е универсална, важи за всички правни субекти, за целия кръг права, интереси и ценности от материално и нематериално естество, на които 4 правната система дава защита. Неизпълнението на това общо задължение създава отговорност за нарушителя и за да бъде ангажирана тя, следва да са налице следните предпоставки: деяние, противоправност на деянието, настъпването на вреди, причинна връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди, вина у причинителя. Съгласно презумпцията на ал.2 на чл.45 от ЗЗД вината на дееца се предполага до доказване на противното, от което следва, че доказателствената тежест за опровергаване на вината носи ответника делинквент. За установяване на останалите предпоставки на деликтната отговорност, доказателствената тежест съобразно чл. 154 от ГПК носи ищеца.

Или в конкретния случай, за да бъде ангажирана отговорността на ответника, ищецът следва пълно и главно да докаже твърдяното непрофесионално и недобросъвестно поведение на адв.Н., като служебен негов защитник, претърпените по вид и размер вреди и пряката причинна връзка между тях и действията на ответника. Необходимо е твърдените вреди да са настъпили като пряка и непосредствена последица от извършеното действие или бездействие.