Акт от 23.12.2019, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №171

Видинският окръжен съд наказателно отделение, в разпоредително заседание на двадесет и трети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:

Л.Л. при секретаря.......................................................................и с участието на

.........................................прокурора.................... изслуша докладваното от СЪДИЯТА ЛЛ

ЧНД№ 279 по описа за

2019г., и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.68, ал.6 от НПК.

С постановление №2176/2019г. от 18.12.2019г. на Окръжна прокуратура-Видин, на основание чл.68, ал.1 от НПК, на ПЛ Д. /P.G./- унгарски гражданин е наложена забрана за напускане пределите на Република България.

Против постановлението на Окръжна прокуратура-Видин, от адвокат Ц.

И., в качеството му на защитник на обвиняемия Партия Д. е подадена жалба. В жалбата се развиват съображения, че атакуваното постановление е необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на Закона. Иска се да бъде отменена наложената забрана по чл.68, ал.1 от НПК.

Жалбата е подадена в срок от активнолегитимирано лице и е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Видно от постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 01.12.2019г., П. Д. е привлечен като обвиняем по ДП №

168/2019г. по описа на ТО на ВРР Дунавска, за това че: на 30.11.2019г. на ГКПП Видин - Дунав мост 2, без знанието и разрешението на митниците, при излизане от Република България, с товарен автомобил марка „********", модел „********", с ....... per. № *********, направил опит да пренесе през границата на страната стоки за търговски цели в големи размери, представляващи изделия от жълт метал с печат на тях „*******", наподобяващи златни накити, с общо тегло около 10,034 кг, на тойност около 481700 лева - престъпление по чл.242, ал.1, б. „д" във вр. с чл.18, ал.1 от НК.

За посоченото престъпление е предвидено наказание „лишаване от свобода" от 3 до 10 години и „глоба" от 20000 до 100000 лева.

Видно е, че обвинението е за тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК, съобразно което прокурора е действал в унисон с чл.68, ал.1 от НПК.

Обвиняемия

Д. е с мярка за неотклонение „гаранция" в размер на 2000 лева.

Съдът намира, че в случая не може да се изключи опасността обвиняемия да се укрие и да осуети приключването на наказателното производство, която опасност произтича от високата обществена опасност на деянието, за което му е повдигнато обвинение. Мярката по чл. 68 от НПК е вид мярка за процесуална принуда, която има за задача да осигури приключването на наказателното производство чрез законово ограничаване на определени права на обвиняемия, а също цели да обезпечи явяването му пред разследващия орган и изключване на възможността обвиняемия да се укрие. С наложената мярка за процесуална принуда се ограничава правото му за свободно придвижване, което към настоящия момент е законно и оправдано, с оглед повдигнатото му обвинение, спецификата на престъплението и степента на обществена опасност на деянието. Предвид тежестта на повдигнатото обвинение- за тежко умишлено престъпление и с оглед липсата на трайна обвързаност на обвиняемия с територията на страната ни, която по един убедителен и непоколебим начин да го мотивира да не напуска пределите й, е налице реална опасност той да се укрие извън пределите на страната и по този начин да осуети наказателното преследване спрямо него. Поради това и с оглед на обстоятелството, че в интерес на обществения ред и обществената сигурност /които в случая имат приоритет пред личните права и интереси на обвиненото лице/ е да се предотврати и ограничи възможността за отклонение на обвиняемия от наказателното преследване, наложената мярка за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на Република България", към настоящия момент, е правилна, законосъобразна и необходима.

Наказателното производство е на фаза ДП, образувано преди по-малко от месец, по което предстои извършването на още процесуално-следствени действия. Атакуваната мярка за процесуална принуда е отскоро и определено не надхвърля срокове, съобразени с разума и Закона. Освен това, обвиняемия има възможността да иска разрешение по чл.68, ал.1 от НПК, т.е. да напусне страната, при конкретна и обоснована необходимост, за каквато не са посочени данни от защитата. Доводите, основаващи се на съображения на САС за изменение МНО спрямо подсъдимия в „гаранция", са неосноватени в конкретното производство, предмет на което е различна, по-лека мярка за процесуална принуда- забрана за нарускане пределите на Република България. Освен това, правомощията на Съда по чл.68, ал.6 от НПК, включват възможност, а не императив да стори нещо при наличието на регламентираните условия.

Предвид горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановление №2176/2019г. от 18.12.2019г. на Окръжна прокуратура-Видин, с което на основание чл.68, ал.1 от НПК, на П*

Д.

/P* G*/- ....... гражданин е наложена забрана за напускане пределите на Република България.

Определението е окончателно.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :