Определение № 420 от 01.09.2021, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 420 гр. Велико Търново , 01.09.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20214000500349 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.122 ГПК.

С Определение № 556/ 17.08.2021 г. по Гр. дело № 507/ 2021 г. по описа на ОС – Русе е повдигнат спор за подсъдност между ОС – Русе и РС – Русе относно компетентния да разгледа предявения от С. Д. Ст. против КР. Р. К. иск.

Ищецът С. Д. Ст. е предявила пред РС – Русе иск с правно основание чл.87 ал.1 ЗЗД – за разваляне поради неизпълнение на сключения между нея като прехвърлител и ответника К. като приобретател договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в сочения от нея нотариален акт. По образуваното Гр. д. № 2663/ 2021 г. с Определение от 25.06.2021 г. районният съд е приел, че цената на иска, с който е сезиран, съгласно представеното удостоверение за данъчна оценка на процесния имот, е в размер на 25 316 лв., при което искът е родово подсъден на ОС – Русе. По тези съображения е постановил прекратяване на производството пред себе си и е изпратил делото по компетентност на ОС – Русе. За да обоснове извода си, че спорът не му е родово подсъден и да повдигне препирня пред настоящата инстанция, окръжният съд е приел, че съгласно приложения към исковата молба договор, чието разваляне е предмет на иска, ищцата не е прехвърлила целия недвижим имот, а само 4/6 ид. части от него. Това определяло цена на иска в размер на 16 877.86 лв. и компетентен да го разгледа е именно районния съд.

При така изложената фактическа обстановка, Великотърновският апелативен 1 съд намира следното:

Спорът за подсъдност е между ОС – Русе и РС – Русе, като това са съответно съдът, който последен е приел делото и съдът, който е отказал да го приеме.

Настоящата инстанция не споделя съображенията на окръжния съд относно предмета на спора, с който съдът е сезиран, и оттам – цената на предявения иск, обуславяща родовата подсъдност. При извършване на преценка за цената на иска, съответно подсъдността му и дължимата за производството държавна такса, съдът е обвързан от изложените в исковата молба обстоятелства и заявения петитум, които при липса на противоречие между тях правят исковата молба редовна в това отношение. Съдът не може да изхожда от приложени към исковата молба доказателства и въз основа на тях да тълкува или изменя волята на ищеца, която, ако не е ясно и непротиворечиво изразена, следва да бъде изяснена чрез оставяне на исковата молба без движение с даване на конкретни указания. Доказателствата, приложени към исковата молба и отговора и ангажирани в хода на процеса, подлежат на преценка само по същество на правния спор. В настоящия казус в обстоятелствената част на депозираната от С. искова молба е изложено, че тя е прехвърлила на ответника своя подробно индивидуализиран недвижим имот с НА от 29.09.2014 г., като видно от описанието, твърденията й са за прехвърляне на целия имот, а не на идеални части от него. В заявеното искане за правна защита и съдействие волята на ищеца е за разваляне на сключения договор, обективиран в сочения НА. При това положение, независимо, че от приложеното към исковата молба писмено доказателство – НА от 29.09.2014 г. – се установява, че прехвърлителна сделка има за предмет само идеална част от имота, предмет на предявения от С. иск е целият недвижим имот и цената на иска е в размер на данъчната оценка на същия – 25 316 лв. Самият ищец е заплатил държавна такса за иска си при съобразяване на данъчната оценка на целия имот. С оглед изложеното, искът с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД е родово подсъден на ОС – Русе и този съд следва да го приеме за разглеждане. В случай, че ищецът измени исковата си претенция по начин, обуславящ промяна на подсъдността, съдът разполага с процесуалната възможност да изпрати делото на районния съд, тъй като забраната на чл.120 ГПК не касае родовата подсъдност.

Водим от горното, Великотърновският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

РАЗРЕШАВА спор за подсъдност между ОС – Русе и РС – Русе, повдигнат от ОС – Русе с Определение № 556/ 17.08.2021 г. по Гр. дело № 507/ 2021 г. по описа на съда относно предявения на пред РС – Русе от С. Д. Ст. против КР. Р. К. иск с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД, като ПОСТАНОВЯВА, че по правилата на родовата 2 подсъдност – на основание чл.104 т.4 ГПК вр. чл.69 ал.1 т.4 вр. т.2 ГПК – компетентен да се произнесе по този иск е ОС – Русе.

Определението не подлежи на обжалване.

Делото да се изпрати по компетентност на ОС – Русе.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3