Решение № 967 от 31.07.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 967 гр. Велико Търново, 31.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20234110100294 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ вр.чл.45 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба се излагат твърдения, че на *********** водачът на лек автомобил марка „**** при движение с несъобразена с пътните условия скорост, губи контрол над превозното средство и реализира ПТП с материални щети-увредена е еластична предпазна ограда-8бр. звена. Сочи се, че за настъпилото ПТП е съставен Протокол за ПТП №****Излагат се твърдения, че към момента на настъпване на застрахователното събитие, виновното МПС, собственост на ***** е застраховано при ответното дружество, по застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователна полица ****. Ищецът заявява, че относно настъпилото ПТП от**** е съставена КСС, в която са описани причинените щети на обща стойност 2 750,80лв., като с уведомление за щета от 29.01.2018г. ответното дружество е информирано за настъпилото застрахователно събитие и по образуваната щета е направено плащане в размер на 1 337,73лв., а остатъка в размер на 1 413,07лв. останал неплатен. Ищецът счита, че е налице основание за ангажиране на отговорността на ответното дружество, поради което отправя искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 1 413,07лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на ПТП от ***. на републикански път **** сумата 430,63лв.-мораторна лихва за периода 19.03.2019г.-19.03.2022г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който искът е оспорен по основание и размер, като ответникът заявява, че е удовлетворил извънсъдебно щетите в размер на действителните вреди. Прави и възражение за погасителна давност на основание чл.378 от КЗ. Оспорва механизма на настъпване на произшествието. Оспорва Протокола за ПТП. Алтернативно, прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца за настъпване на вредите, поради нарушение на чл.8 ал.2 от ЗП. Счита, че една от водещите причини за инцидента е липсата на надлежна видима маркировка, която да очертае зоната, в която автомобилите безопасно могат да се придвижват, като заявява, че липсата на маркировка се дължи на виновно противоправно бездействие на служители на *** Оспорва иска и по размер, по съображения изложени в отговора. Оспорва и акцесорната претенция 1 за лихва за забава. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На ***. на републикански път ****, водачът на лек автомобил марка „******, при движение с несъобразена с пътните условия скорост губи контрол над превозното средство и реализира ПТП с материални щети-увредена е еластична предпазна ограда-8 бр. звена.

Мястото на произшествието е посетено от органите на МВР и по делото е представен като доказателство заверен препис от протокол за ПТП от ***г., в който са описани обстоятелствата при възникване на ПТП.

Не е спорно, че за лек автомобил марка *** е бил сключен в ответното дружество договор за застраховка "Гражданска отговорност", обективирана в застрахователна полица ****

Съставена е КСС, в която са описани настъпилите имуществени щети: 32 м. ограничителна система за пътища-единична и 4,50м елементи за начало/край на ограничителна система, на обща стойност 2 750,80лв.

Видно от представеното по делото заявление, ищецът е отправил до застрахователя застрахователна претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за имуществени вреди от 29.01.2018г., като с платежно нареждане от 18.03.2018г. е извършен превод на сумата 1 337,73лв.-частично плащане на обезщетение.

По делото е допусната съдебна авто-техническа експертиза, от заключението на която се установява механизмът на възникналото на *** ПТП, при което при движение водачът на лекия автомобил навлиза в пътната лента за насрещно дижение, разко завърта волана на дясно и вследствие реакцията му управлявания от него лек автомобил губи устойчивост и се удря с лявата си страна в металната еластична ограда, изградена източно от пътя. Видно от заключението при удара са нанесени материални щети на металната еластична ограда, като повредени били 8 броя звена от по 4 метра ограничителна ситема и 4,50 м. елемент за начало на ограничителната система. Според вещото лице нанесените материални щети са във възможна причинно-следствена връзка с описания механизъм на ПТП. Вещото лице е посочило, че стойността на щетите е 2683,36лв. с ДДС.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предмет на настоящото производство е пряк иск срещу застраховател, с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ с претенция за обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане, причинени от водач на застраховано при ответника МПС. Съгласно цитираната разпоредба увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с договора за застраховка «гражданска отговорност» застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. За да се ангажира отговорността на застрахователя е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно 2 застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка «гражданска отговорност», между прекия причинител на вредата и застрахования. Наред с това следва да са налице и предпоставките от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за обезщетяване на причинените вреди.

Предявеният иск е допустим. Съгласно разпоредбата на чл.380 ал.1 от КЗ вр. чл.412 от КЗ, лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Отправянето на извънсъдебна застрахователна претенция по чл.380 ал.1 от КЗ е специална предпоставка за допустимост на иска срещу застрахователя. В конкретния случай, видно от писмените доказателства ищецът, на 29.01.2018г. е отправил до ответното застрахователно дружество извънсъдебна претенция за обезщетяване на имуществени вреди от соченото ПТП. След като е спазено изискването на горецитираната разпоредба от КЗ, исковата претенция, предявена по съдебен ред за обезщетение за имуществени вреди се явява допустима.

Разгледан по същество, съдът намира средното:

Безспорно, от събраните по делото доказателства се установи, че на 19.11.2017г. е възникнало ПТП с участието на лек автомобил марка ******** в резултат на което са настъпили имуществени вреди на мантинелата на пътя. Механизмът на ПТП-то, вредите и причинната връзка между тях се установяват от приетите по делото писмени доказателства, както и от заключението на приетата по делото съдебна авто-техническа експертиза. Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установиха всички предпоставки на деликтната отговорност на деликвента водача на МПС-то, а именно противоправно поведение, вреди, причинна връзка между противоправното поведение и вредите, вина.

Водачът на лекия автомобил не е изпълнил задължението си по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП при избиране скоростта на движение да се съобрази с релефа на местността. Действията са извършени виновно, тъй като е могъл да предвиди, че при навлизане в платното за насрещно движение и рязка манерва, извършена с неподходяща скорост се увеличава вероятността да изгуби управлението на превозното средство. Същият не е предприел предвиденото в закона поведение за избягване на опасността като е действал небрежно и е станал причина за увреждане на пътни съоръжения и принадлежности на републикански път. Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД вината на причинителя на увреждането се предполага до доказване на противното. В хода на настоящото производство ответникът не ангажира доказателства за обстоятелства, които да изключват или ограничават вината на застрахованото лице за настъпването на ПТП.

Съгласно чл. 19, т. 1, вр. чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата и чл. 48, т. 1, б. „а” от Правилника за прилагане на Закона за пътищата, управлението на републиканските пътища, включващо дейности по тяхното изграждане, ремонт и поддържане, се извършва от **** По делото не е спорно и от представените доказателства се установи наличие на 3 застрахователно правоотношение по застраховка "гражданска отговорност", сключена между деликвента и ответното застрахователно дружество, валидна към момента на ПТП от *** При това положение и по силата на чл.432 ал.1 от КЗ е налице основание за ангажиране на отговорността на застрахователя за обезщететяване на вредите причинени от деликвента.

Съгласно общите принципи на чл.45 от ЗЗД и чл.51 от ЗЗД ответникът е длъжен да обезщети всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане.

В настоящото производство предмет е искова претенция за имуществени вреди. От вредоносното поведение на застрахования, ищецът е претърпял имуществени вреди свързани с увреждане на пътни съоръжения и принадлежности, действителната стойност на които по смисъла на чл. 400, ал. 1 от КЗ е 2 683,36 лв., видно от заключението на допуснатата по делото експертиза, неоспорена от страните. По делото не е спорно, че на 18.03.2018г. ответникът е платил сумата 1337,73 лв. от дължимото обезщетение, поради което дължи на ищеца разликата от 1345,63 лв.

В отговора на исковата молба ответникът наведе твърдения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, но не ангажира доказателства в тази насока.

Съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД е налице, когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносните последици, т.е. когато приносът за настъпването им е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно и виновно. Приносът за съпричиняване следва да е безспорно доказан, а не предполагаем, за да бъде зачетен при определяне размера на вредите. В конкретния случай не се установи ищецът да има вина за настъпване на вредите, тъй като не е установено неизпълнение на задължението да поддържа пътя.

На следващо място ответникът навежда в отговора на исковата молба възражение за давност, което съдът намира за неоснователно. Ответникът се позовава на разпоредбата на чл.378 ал.1 от КЗ, но в случая тя не намира приложение, тъй като отговорността на застрахователя спрямо увреденото лице е гаранционно-обезпечителна и за нея се прилага общата пет годишна давност. Съдът счита, че към момента на подаване на исковата молба вземането на ищеца за обезщетение за вреди не е погасено по давност, предвид на това, че ищецът е заявил извънсъдебна претенция на 29.01.2018г., а съгласно чл.378 ал.9 от КЗ давността за вземането на увреденото лице по пряк иск срещу застраховател спира да тече от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя до датата на получаването на произнасянето на застрахователя., в случая 18.03.2018г., когато е извършено частично плащане от страна на застрахователя. Към момента на подаване на исковата молба давността не е изтекла.

С оглед изложеното искът за обезщетение за имуществени вреди е основателен и доказан до размер на 1345,63лв., като за разликата над 1345,63лв. до пълния претендиран размер от 1413,07лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан в тази част.

По лихвата за забава:

4

Липсата на пълно изпълнение в срок на паричното задължение е довело до възникване на правото на кредитора да претендира обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в размер на законната лихва , което изчислено по реда на чл.162 от ГПК възлиза на 410,06 лв. за периода от 19.03.2019г. до 19.03.2022г. , до който размер искът е основателен и доказан, като в частта за разликата над 410,06лв. до пълния претендиран размер 430,63лв. искът за лихва за забава подлежи на отхвърляне в тази част.