Решение № 1633 от 09.12.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1633 гр. Велико Търново, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IX СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Йордан Воденичаров при участието на секретаря ТАНЯ К. МАРГАРИТОВА като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Гражданско дело № 20244110101949 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид:

Предявен е иск, чиято правна квалификация се извежда от нормата на чл.108 от Закона за собствеността.

Ищцата М. П. Д. от гр.*** чрез пълномощника си адвокат Н. Н. от ВТАК твърди в исковата си молба , че по силата на договор за продажба от **.**.**** , оформен с *** на помощник нотариус при нотариус Д.Д. , вписан в регистъра на НК с рег.№ ***, с район на действие *** е придобила от продавача Д.Н.Й. , представляван по договора от упълномощената М. В. Т., правото на собственост върху нива с площ от 4.250 дка , втора категория , находяща се в землището на с.*** представляваща имот № *** по картата на възстановената собственост / преди плана за земеразделяне/ и нива с площ от 27 000 дка , трета категория , находяща се в землището на с.*** представляваща имот № *** по картата на възстановената собственост / преди плана за земеразделяне/.

С договор за продажба от 15.04.2016 г. , оформен с *** на нотариус Т.Б. , вписан в регистъра на НКС под № ***, с район на действие *** , ответното дружество *** , с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.*** е купил от същия продавач чрез посочения по-горе негов пълномощник същите земеделски имоти. Тъй-като не е придобил правото на собственост , ги владее без основание и отказва да й ги предаде .

Предвид горетвърдяното , моли съда да постанови решение , с което да приеме за установено по отношение на ответното дружество, че е носител на правото на собственост върху двата имота , да го осъди да й предаде владението им , както и да й заплати направените по производството разноски .

В с.з. поддържа предявения иск.

Ответникът чрез пълномощника си адвокат А. Ч. от ВТАС оспорва иска и моли да бъде отхвърлен като неоснователен с възражения за а/ привидност / нищожност/ на първия договор за продажба поради обстоятелствата , че е сключен между ищцата и нейната майка в качеството й на пълномощник на собственика- продавач за цена много по –ниска/ 3750 лева / от тази , която реално му е заплатил в изпълнение на задължението си по втория договор за продажба / 31 250 лева/; б/ придобил е правото на собственост по давност въз основа на добросъвестно владение/ чл.79, ал.2 от ЗС/, започнало на 15.04.2016 г. и продължаващо досега, тъй-като през това време 1 непрекъснато е обработвал и обработва нивите . Претендира присъждане на направените по производството разноски .

Съдът след като прецени събраните доказателства , приема за установено следното:

Сключването на двата договора за покупко- продажба, еднаквият им предмет, различни договорени цени и страните по тях, са юридически факти, установени с представените заверени копия на цитираните по-горе нотариални актове.

Няма спор , установява се от събраните писмени/ декларация до Общинска служба по земеделие Полски Тръмбеш по чл.69, ал.1 от ППЗСПЗЗ от 27.07.2016 г. , извадки от информационната система за ползване на земеделските земи на същата служба за стопанските години в периода 2017-2024 г. / и устни / показанията на свидетелите П.Г. и Р.П./ доказателства и подразбираемо се признава от ищцата / с твърдението й „ владее ги“ /, че за времето от 15.04.2016 г. / а и от преди тази дата/ до края на м. септември 2024 г. , ответното дружество по занятие / с оглед предмета си на дейност / е обработвало непрекъснато двата земеделски имота / наред с много други/.

Тези факти обосновават правен извод за неоснователност на предявения иск.

Възражението за нищожност на първия договор за продажба поради привидност е лишено от опора в доказателствата, а обстоятелственият модел /че е сключен между ищцата и нейната майка в качеството й на пълномощник на собственика- продавач, за цена много по –ниска от тази , която реално е заплатена в изпълнение на задължението на купувача по втория договор за продажба/ , очертан в отговора на исковата молба като основание за този вид нищожност в представите на ответната страна, е сам по себе си негоден да оправдае и по принцип съществуването му .

Тъй-като договорът съгласно определението , дадено в текста на чл.8 ЗЗД е съглашение между две или повече лица, за да се създаде , уреди или унищожи една правна връзка между тях , а прехвърлянето на вещни права се извършва с нотариален акт/ чл.18 ЗЗД/, привидността му като основание за недействителност/ чл.26, ал.2, пр.5-то от ЗЗД/ би съществувала тогава , когато при сключването му страните не са имали воля/ не са искали/ да се обвържат истински /изцяло или частично / с правните му последици / правата и задълженията / според вида му , а документално са изявили такава, само за да изглежда пред външния свят или определени лица като че са обвързани с тях , а всъщност целят някакъв друг резултат.

Иначе казано това е явление на съзнателно пълно или частично/ когато става въпрос само относно някой елемент от съдържанието му / несъответствие между външно изразеното и вътрешно желаното.

Нито роднинската близост / майка и дъщеря / между пълномощника на продавача собственик и ищцата купувач , нито посочената в акта като договорена значително по ниска цена от пазарната, са обстоятелства, доказващи, че двете, изявили пред нотариуса воля , че сключват този вид договор, в действителност съгласувано не са желали да настъпят правните му последици, целейки някакъв друг резултат вместо тях.

Напротив, от свидетелските показания на пълномощника М. Т. се установява , че последиците са желани , макар и първоначално същата да е възнамерявала / с твърдение това да е съответствие с волята на продавача / да прехвърли на себе си правото на собственост / прехвърляне, осуетено обаче от законовата пречка , че тогава като гражданин на Руската федерация не е имала право да придобива земеделски земи/ и двете не имали уговорка нито да не се плаща цената , нито да се плати в определен срок , а ищцата да подпомага с грижи продавача Димо Йорданов и съпругата му.

Ако би се приело , че пълномощникът не е сключил първия договор без представителна власт или превишавайки обема й / в които случаи ще е налице висяща недействителност, за чието преустановяване трябва потвърждение на договора от неправомерно представлявания и то в писмена форма с нотариална заверка на подписа и съдържанието – чл.42, ал.2, вр. с чл.37 от ЗЗД, каквото обаче очевидно не е извършено до втората продажба/, то продаденото право на собственост, доколкото няма спор , че е 2 принадлежало на продавача , е придобито от ищцата купувач в момента на сключването на договора, вписан в СВ същия ден и затова принципно противопоставим на ответника купувач по втория договор / според старото правило: „пръв по време, пръв по право“/ - чл.

77, пр.1.во от ЗС, вр. с чл.183, ал.1 , вр. с чл.24, ал.1 от ЗЗД, чл.112, б.“а , чл.113 от ЗС.

Веднъж прехвърлено , правото на собственост е изгубено от предишния му носител и следователно не е могло да бъде повторно прехвърлено от негово име и съответно придобито от ответното дружество по силата на втория договор за продажба- чл.99 от ЗС , чл.189, изр.1-во , вр. с чл.183, ал.1 от ЗЗД, чл.113 от ЗС.

Тъй-като дружеството обаче е осъществявало непрекъсната фактическа власт върху имотите от деня на сключване на договора до септември 2024 г. / а и до деня на устните състезания /, изразена в ползването им по предназначение / обработване по земеделски начин и извличане на плодове / , т.е. упражнявало е този вид правомощие от състава на правото на собственост, което самият собственик лично или чрез другиго би упражнявал – власт / ползването / , приравняваща се на владение по смисъла на чл.68, ал.1 от ЗС , доколкото по друг начин владение върху земеделска земя е немислимо да се осъществява, го е придобило по давност още на 15.04.2021 г. по силата на правилото на чл. 79, ал.2 от ЗС.

Този правен извод следва от положенията , че владението е установено на договорно основание , което е по начало годно да прехвърли правото на собственост/ ако продавачът го притежава- чл.183, ал.1, чл.24, ал.1 от ЗЗД / и е добросъвестно , т.е. по тази причина / годността на основанието/ и поради незнанието на управителя на ответното дружествокупувач към момента на сключването на договора , че правото на собственост вече е прехвърлено с предходна продажба на ищцата и вече не принадлежи на продавача, той е мислел , че дружеството го е придобило/ е станало собственик на земите/- чл. 70, ал.1 от ЗС . А това субективно отношение към нещата е самодостатъчно доказателство за установено владение по смисъла на чл.68, ал.1 от ЗС и прилагането на предположението за своене по чл.69 от ЗС става излишно.

Незнанието , че продавачът/ праводателят/ не е бил вече собственик на имотите , съдържащо се в понятието добросъвестност, се предполага до доказване на противното – чл.70, ал.2 от ЗС. По делото от събраните доказателства / устни и писмени / не се установява противното , а именно знание на горното обстоятелство/ поставя се логичния въпрос кой здравомислещ би купувал имот, знаейки , че е продавачът не е собственик ?/ , поради което съдът няма друга правораздавателна възможност, освен да приеме , че правото на собственост принадлежи на ответното дружество и предявеният иск подлежи на отхвърляне като неоснователен.

При този изход на спора ответникът има право да му бъдат присъдени сторените по производството разноски, възлизащи на сумата 1800 лева – чл.78, ал.3 от ГПК.

Предвид горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. П. Д. , с ЕГН: **********, от гр.*** , ул.*** против ***, с ЕИК *********, със седалище и предмет на управление : гр.*** , представлявано от управителя Г.П.Г., иск да бъде прието за установено по отношение на дружеството , че е същата е носител на правото на собственост върху нива с площ от 4.250 дка , втора категория , находяща се в землището на с.*** представляваща имот № *** по картата на възстановената собственост / преди плана за земеразделяне/ и нива с площ от 27 000 дка , трета категория , находяща се в землището на с.*** представляваща имот № *** по картата на възстановената собственост / преди плана за земеразделяне/ като съществуващо към настоящия момент в резултат на придобиването му на основание договор за продажба от **.**.**** , оформен с *** на помощник нотариус при нотариус Д.Д. , вписан в регистъра на НК с рег.№ ***, с район на действие *** и да бъде осъдено да й предаде владението върху тези имоти- като неоснователен.

3

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от ГПК М. П. Д. , с ЕГН: **********, от гр.*** , ул.*** да заплати на ***, с ЕИК *********, със седалище и предмет на управление : гр.*** сумата 1800/ хиляда и осемстотин/ лева , представляваща направени по производството разноски.

Решението може да се обжалва пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните .

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4