Решение № 3931 от 02.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3931 гр. София, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Хрипсиме Мъгърдичян

Членове:

Василена Дранчовска

Цветина Цолова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Цветина Цолова Въззивно гражданско дело № 20231100507059 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20090051/09.05.2023 г., постановено по гр.д. №50176/2018 г. по описа на Софийски районен съд е отхвърлен предявеният от В. И. М., ЕГН:

********** срещу ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК: ******* иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата в размер на 1360 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение, направени вследствие на ПТП, настъпило на 06.02.2018 г. в гр. В., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 31.07.2018 г. до окончателното плащане. Осъдил е В. И.

М. да заплати на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД сумата в размер на 455 лева – разноски по делото.

Срещу така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ищцата В. М., в която се излагат аргументи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон и неправилен анализ на приобщения по делото доказателствен материал. Неправилен бил изводът на съда, че ищцата не била доказала необходимостта и целесъобразността на претендирания от нея имуществен разход, наличието на причинна връзка с процесния пътен инцидент и провеждането на оперативно лечение, за което са заплатени средствата по фактура № 1000015733/08.02.2018 г., издадена от „МБАЛ – В.“ ЕООД.

Неправилно съдът бил дал вяра преимуществено на заключението на вещото лице по 1 съдебно-медицинската експертиза за това, че операция не е била проведена на ищцата.

Видно от представените с исковата молба Епикриза с ИЗ №782/2018 г. по описа на „МБАЛ – В.“ АД и Епикриза с ИЗ №823/2018 г. по описа на „МБАЛ – В.“ АД, ищцата постъпила в лечебното заведение непосредствено след инцидента, като била задържана за лечение за периода 07.02.2018 г. - 10.02.2018 г., т.е. несъмнено престоят й бил повече от 24 часа. Именно в Епикриза с ИЗ №782/2018 г. било посочено, че е постъпила на 07.02.2018г. и била изписана на 09.02.2018 г.; на стр. 2 от същата, при посочване на „ход на заболяване“, лекарите изрично били посочили – оперира се, с подобрение от проведената терапия. Представената по делото фактура № 1000015733/08.02.2018 г. била именно от 08.02.2018 г., т.е. разходът е бил направен именно по време на престоя в лечебното заведение в рамките на 07.02.2018 г. - 09.02.2018 г., когато според отразеното в Епикриза с ИЗ №782/2018 г. е проведена операция. Видно от представената по делото медицинска документация, медицинските лица не били водили подробен отчет на действително извършеното на ищцата през време на лечението й в болницата, а част от разписания текст бил неразбираем. Били налице данни, че операция е била направена в периода 07.02.2018 г. - 09.02.2018 г., доколкото това било отразено в заключителния медицински документ за престоя. Фактът, че нито в историите на заболяването, нито в епикризите, издадени от „МБАЛ – В.“ АД, не е разписан подробен оперативен протокол за манипулацията, касаело грешка на медицинските специалисти при съставянето на документацията, което не следвало да се тълкува във вреда на пострадалото лице, доколкото били налице индиции за това, че операцията е била направена в периода на болничния престой 07.02.2018 г. - 09.02.2018 г. Според изводите на вещото лице, от медицинска гледна точка при разместена фрактура като процесната, лечението, което следвало да се проведе, било именно наместване с поставяне на плака и винтове както закупените с процесната фактура, т.е. такъв разход е бил изцяло целесъобразен и в съответствие с провеждането на правилно лечение на претърпяната травма. Предвид изложеното, намира, че изводът на съда, че ищцата на била доказала провеждането на операцията, при която да са били поставени остеосинтезните средства, закупени с представената по делото фактура, бил неправилен. Съдът следвало да обсъди всички доказателства, а не да кредитира директно заключението по СМЕ. В хода на производството пред първата инстанция било установено и наличието на предпоставките по чл. 45 ЗЗД, както и наличието на валидно застрахователно правоотношение, при което отговорност следвало да поеме именно ответното дружество – застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на делинквента. Предвид изложеното, моли въззивния съд да отмени атакуваното решение и да постанови ново, с което да уважи предявения иск.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, в който се излагат аргументи за 2 неоснователност на въззивната жалба. Районният съд бил обсъдил всички събрани по делото доказателства, както и неоспорената от страните СМЕ. Ето защо моли атакуваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Същото е и правилно, като въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави следното:

Предявен за разглеждане е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането.

Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденият, спрямо когото делинквентът е отговорен, може да предяви претенции за обезщетяване на вредите направо срещу застрахователя по договора за гражданска отговорност на делинквента – т. нар. пряк иск. Материалноправните предпоставки на претенцията са: валиден към момента на деликта договор за застраховка „гражданската отговорност“ на делинквента с ответника, настъпването на деликта - застрахователното събитие, за което застрахованият по застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен, настъпването на вреди за ищеца, както и причинно-следствена връзка между претърпените вреди и процесното ПТП.

Извършването на процесното деяние, неговата противоправност и вината на застрахования при ответното дружество водач на МПС – З.И.Г., са установени с приетото по първоинстанционното дело Споразумение от 28.11.2022 г. по НОХД № 366/2022 г. по описа на В.ски районен съд, с което З.И.Г. се е признала за виновна за това, че на 06.02.2018 г. в гр. В., на ул. „Юндола“ при управлението на л.а. „Фиат Пунто“ нарушила правилата за движение, посочени в чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като при избиране скоростта на движението не се съобразила с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, както и да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението, при което по непредпазливост е причинила на В. И. М. от гр. В. средна телесна повреда, изразяваща се в травматично счупване на лявата ключица и представляваща трайно затруднение на движението на горен крайник, като деянието е 3 извършено на пешеходна пътека – престъпление по чл. 343, ал. 3, предл последно, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК, вр. чл. 20, ал. 2 ЗДвП.

Влязлото в сила споразумение на основание чл. 383, ал. 1 НК има последиците на влязла в сила присъда, която на основание чл. 300, ал. 1 ГПК е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Доколкото причиняването на средна телесна повреда е квалифициращ признак от състава на престъплението, гражданският съд не може да приеме друго освен, че е налице фактическият състав по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, ангажиращ гражданската отговорност на водача на МПС за причинените на ищцата В. М. телесни увреждания, вследствие на процесното МПС.

По делото е безспорно, че към датата на процесното ПТП гражданската отговорност на виновния водач на МПС е била застрахова при ответното дружество.

Предмет на настоящото производство са причинените от деянието имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на сумата в размер на 1360 лева по фактура № 1000015733/08.02.2018 г., издадена от „МБАЛ – В.“ ЕООД за закупуването на плака за медиална хумерална фрактура и клавикула. Между страните не се спори, че ищцата реално е направила претендирания в настоящото производство разход по цитираната фактура.

Спорен между страните и във въззивното производство остава въпросът дали посочения разход е в причинно-следствена връзка с процесния деликт, т.е. дали с оглед проведеното на ищцата лечение е било необходимо извършването на разход за плака за медиална хумерална фрактура и клавикула.

От приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, която съдът на основание чл. 202 ГПК кредитира като компетентно и обективно изготвена, се установява, че в причинна връзка с инцидента ищцата е получила следните травматични увреждания: травма на главата с хематом и охлузване на лява теменно-фронтална област, мозъчно сътресение, счупване на лявата ключица. По спешност на ищцата е проведено лечение в хирургичното отделение на „МБАЛ В.“ ЕООД. Извършена е закрита репозиция на счупената ключица с мека имобилизация тип „осморка“. Според заключението на вещото лице, в представената по делото медицинска документация няма данни да е извършвана операция на ищцата, при която да е използвана закупената от ищцата заключваща плака. Подобна заключваща плака би била необходима при прилагане метода на откритото наместване и вътрешна фиксация на счупването с плака и винтове. Според документите лечението е извършено единствено с репозиция и фиксация на счупването.

Предвид изложеното, правилно първоинстанционният съд е приел, че по делото не е доказано наличието на причинно-следствена връзка между процесното ПТП, вследствие на което на ищцата са причинени травматични увреждания, и извършения 4 разход за закупуването на заключваща плака по фактура № 1000015733/08.02.2018 г., издадена от „МБАЛ – В.“ ЕООД.

Неоснователно е възражението на ищцата, че първоинстанционния съд се е позовал и обосновал решението единствено на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза.

По принцип съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещо лице, дори и когато страната не е направила възражения срещу него – чл. 202 ГПК, а да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му. Независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата. Във всички случаи съдът не може да постановява решението си въз основа на предположения или то да е необосновано – без констатациите и изводите му логически да следват от извършената съвкупна преценка на доказателствата по делото, вкл. без необходимата надлежна обосновка в съответната област на науката, изискваща специални знания и наложила ползването на експертно заключение.

Видно от мотивите на решението обаче районният съд, наред с кредитиране на заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, е извършил самостоятелна преценка на представените по делото медицински документи от „МБАЛ В.“ ЕООД, проследяващи престоя на ищцата в лечебното заведение и извършените й манипулации. В съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, според което всяка от страните следва да докаже фактите, на които основава своите искания, съдът е приел за неосъществил се недоказаният факт на извършването на операция – открито наместване и вътрешна фиксация, при която да са използвани закупената от ищцата плака и винтове.