Решение № 4496 от 25.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4496 гр. София, 25.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря Виктория Ив. Т.а като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20231100506410 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 20066077/08.11.2022 г. СРС, 71 с-в, по гр.д.№ 44022/2019 г. е осъдил „В.М.“ ЕООД да заплати на Р. Т. Б. на основание чл.128, т.2 КТ дължимото трудово възнаграждение от м. декември 2018 г. до м.03.2019 г. вкл., съответно 449,61 лв. за м.декември 2018 г., 700 лв. за м.януари 2019 г., 700 лв. за м.февруари 2019 г. и 700 лв. за м.март 2019 г. със законната лихва върху главницата от 30.07.2019 г. до окончателното плащане; на основание чл.245, ал.2 КТ обезщетение за забава в размер на законната лихва, както следва: върху главницата за незаплатено трудово възнаграждение за м.декември 2018 г. в размер на 25,68 лв. за периода от 26.01.2019 г. до 29.07.2019 г.; върху главницата за незаплатено трудово възнаграждение за м.януари 2019 г. в размер на 29,95 лв. за периода от 26.02.2019 г. до 29.07.2019 г.; върху главницата за незаплатено трудово възнаграждение за м.февруари 2019 г. в размер на 24,50 лв. за периода от 26.03.2019 г. до 29.07.2019 г.; върху главницата за незаплатено трудово възнаграждение за м.март 2019 г. в размер на 18,47 лв. за периода от 26.04.2019 г. до 29.07.2019 г.

С определение от 27.03.23 г. СРС, 71 с-в, по гр.д.№ 44022/2019 г. е оставил без уважение молбата на „В.М.“ ООД, инкорпорирана във въззивна жалба от 28.11.2022 г. за изменение на решението от 08.11.2022 г. в частта относно разноските.Определението е влязло в сила на 03.05.2023 г.

1

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника „В.М.“ ЕООД с оплаквания, че същото е необосновано, неправилно и незаконосъобразно.Въззивникът твърди, че при постановяване на решението са допуснати и съществени процесуални нарушения-недопускане събирането на доказателства, превратно тълкуване на доказателствата по делото и необсъждане и игнориране на част от доказателствата.Съдът не е изложил в необходимата пълнота и правните си съображения, въз основа на които е формирал извод за основателност на предявените искове, като не е обсъдил доводите на ответника.Излага твърдения, че ищецът не е доказал, че е полагал труд през процесния период за ответното дружество.Излага доводи, че в мотивите на представените по делото решения е отразено, че страните са водили кореспонденция, от която е видно, че ищецът своеволно не се е явявал на работа, след което е предявил претенции към работодателя за изплащане на заплатата за м.април и неизползван годишен отпуск.Към датата на напускане на работа-03.04.2019 г. от страна на ищеца няма нито искане, нито твърдения, че не си е получавал заплатите за предходните месеци.Неправилно съдът е определил и размера на трудовото възнаграждение, тъй като видно от заключението на вещото лице размерът на дължимото възнаграждение е, както следва: за м.12.2018 г.-387,69 лв., за м.01.2019 г.-543,19 лв., за м.02.2019 г.-543,19 лв. и за м.03.2019 г.-543,19 лв.От заключението е установено също, че работодателят е начислил за посочения период брутното трудово възнаграждение, както и съответните осигурителни и здравни вноски, както и съответния данък върху доходите.Поддържа становище, че в хода на делото е доказал, че е изпълнил задължението си по чл.128, т.2 КТ.Неправилно е начислена и лихва за забава, тъй като искът по чл.245, ал.2 КТ е обусловен от кумулативното установяване на следните предпоставки: наличие на парично задължение за заплащане на трудово възнаграждение, чийто падеж е настъпил и неизпълнение от страна на длъжника-работодател.В случая липсват мотиви относно периода, за който се дължат и неправилно е определен размера на дължимото трудово възнаграждение, върху които да се начисли лихва за забава.Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли исковете.Претендира разноски.

Ответникът по въззивната жалба- Р. Т. Б. оспорва същата.Твърди, че оплакванията на въззивника са неоснователни.Изразява становище, че представените от въззивника съдебни решения са неотносими към предмета 2 на спора и че ответникът не е доказал правопогасяващото си задължение, че е изплатил дължимите му трудови възнаграждения.Поддържа, че ведомостите за заплати и фишовете към тях ведно с таблиците за отчитане на работата на служителите при „В.М.“ ЕООД удостоверяват положения от него труд и дължимостта на трудовото възваграждение.По делото не е установено дължимите заплати да са изплатени от ответника, нито да са внесени в бюджета дължимите се данъци и осигуровки по трудовото възнаграждение.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.Прави възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК.

С определение от 12.12.2023 г. на основание чл.227 ГПК като въззивник е конституиран „В.М.“ ООД на мястото на „В.М.“ ЕООД.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.128, т.2 КТ и чл.245, ал.2 КТ.Ищецът- Р. Т. Б. твърди, че е бил в трудово правоотношение с „В.М.“ на основание трудов договор № 229/07.12.2018 г., прекратен на основание чл.71, ал.1 КТ на 03.04.2019 г. със заповед № 259/03.04.2019 г.Твърди, че трудовото му възнаграждение е било определено на 700 лв. при 8часов работен ден, платимо до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължи.Излага твърдения, че добросъвестно и точно е изпълнявал трудовите си задължения на длъжността „технически организатор“ от постъпването му на работа до прекратяването на трудовото му правоотношение и че ответникът не му е изплатил дължимото трудово възнаграждение за периода от м.декември 2018 г. до м.март 2019 г.За нарушенията на работодателя е сигнализирал Инспекцията по труда със сигнал вх.№ 19062122/03.05.2019 г., като след извършена проверка работодателят е санкциониран с глоба и са му дадени задължителни предписания.Твърди, че в хода на проверката са установени множество подправени от работодателя документи, целящи да прикрият нарушенията му и симулиращи изплащане на трудови възнаграждения без реалното им изплащане.Моли съда да осъди ответника да му заплати на основание следните суми: 499,61 лв.-дължимото трудово възнаграждение от м. декември 2018 г.; 25,68 лв.-законна лихва за забава върху възнаграждението за м.декември 2018 г. за периода от 26.01.2019 г. до 29.07.2019 г.; 700 лв.- трудово възнаграждение за м.януари 2019 г.; 29,95 лв.- законна лихва за забава върху възнаграждението за м.януари 2019 г. за периода от 26.02.2019 г. до 29.07.2019 г.; 700 лв.- трудово възнаграждение за м.февруари 2019 г.; 24,50 лв.- законна лихва за забава върху възнаграждението за м.февруари 2019 г. за периода от 26.03.2019 г. до 29.07.2019 г.; 700 лв.- трудово възнаграждение за м.март 2019 г.; 18,47 лв.- законна лихва за забава върху възнаграждението за м.март 2019 г.

3 за периода от 26.04.2019 г. до 29.07.2019 г. със законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил исковете с твърдения, че ищецът не е изпълнявал добросъвестно и точно трудовите си задължения.Твърди, че му е начислил и изплатил възнаграждението за процесния период.Оспорва твърденията за установени от ИТ неистински документи, целящи да симулират изплащане на трудови възнаграждения.

С доклада по делото първоинстанционният съд е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието на трудово правоотношение между страните, възникнало по силата на трудов договор № 229/07.12.2018 г. за длъжността „технически организатор“ при 8-часов работен ден с месечно трудово възнаграждение от 700 лв.; прекратяването на трудовия договор на основание чл.71, ал.1 КТ със заповед № 259/03.04.2019 г.

Тези обстоятелства се установяват и от представените писмени доказателства-трудов договор № 229/07.12.2018 г., удостоверение изх.№ 68/06.06.2019 г., копия на страници от трудовата книжка на ищеца и заповед № 259/03.04.2019 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на основание чл.71, ал.1 КТ.

По делото са представени ведомости за заплати за периода м.12.2018 г.м.03.2019 г., като срещу името на ищеца Р. Б. са положени подписи.В съдебно заседание на 29.07.2020 г. ведомостите са изключени от доказателствения материал поради непредставяне на оригиналите на същите.В съдебно заседание на 19.05.2021 г. първоинстанционният съд повторно е приел ведомостите за заплати, представени от ИТ.

Видно от представените от ИТ таблици за отчитане явяването на работа през за ищеца е отразено, че се е явил на работа през м.декември 2018 г. 13 работни дни, през м.януари 2018 г.-22 работни дни, през м.февруари 2019 г. 20 работни дни, през м.март 2019 г.-20 работни дни.За посочения период не са отразени отсъствия на ищеца поради отпуск, самоотлъчка и др.

От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/ на вещото лице М.М. е установено, че размерът на начисленото от ответното дружество брутно трудово възнаграждение на ищеца за процесния период е, както следва: за м.декември 2018 г.-499,61 лв.; за м.януари 2019 г.700 лв., за м.февруари 2019 г.-700 лв., за м.март 2019 г.-700 лв.Размерът на начислените удръжки, както и нетното трудово възнаграждение на ищеца за за 4 м.декември 2018 г. е, както следва: лична вн. Пенсии-43,87 лв., лична вн.

Заболяване-6,99 лв., лична вноска Безработица-2,00 лв., лична вноска ЗОК15,99 лв.-всичко удръжки 68,85 лв., данък общ доход-43,08 лв. и сумата за получаване е 387,68 лв.; за месец януари 2019 г.-м.март 2019 г. удръжките са в размер на по 61,46 лв.-лична вн.Пенсии; по 9,80 лв.-лична вн.Заболяване; по 9,80 лв.; лична вн. Безработица-по 2,80 лв.; лична вноска ЗОК-по 22,40 лв.всичко удръжки-по 96,46 лв., данък общ доход-по 60,35 лв. и сума за получаване-по 543,19 лв.Не са осчетоводени задължения за неизплатени трудови възнаграждения на ищеца за процесния период.В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че работодателят е подал документи към НАП /декларация обр.1 и декл. Обр.6/ за удръжките за съответния период, но не е имало за задача да проверява дали са заплатени начислените удръжки.

Във връзка с оспорване автентичността на представените ведомости за заплати за процесния период е допусната съдебно-почеркова експертиза, съгласно която подписите, положени в мястото за подпис срещу името Р. Т. Б. на ведомости за заплати за периода м.12.2018 г. за сумата от 387,68 лв., м.01.2019 г. за 543,19 лв., м.02.2019 г.-за 543,19 лв. и за м.03.2019 г. за сумата от 543,19 лв., са ксерокопия на подписи, които не са изпълнени от Р. Т. Б..На вещото лице не са представени оригиналите на документите за изследване.Вещото лице е пояснило, че копията са с достатъчно добро качество на изображението, за да се проведе изследване и при представяне на оригиналите заключението не би се променило.

Останалите представени писмени доказателства не установяват относими към предмета на спора обстоятелства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.128, т.2 КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.

За да уважи предявените искове първоинстанционният съд е приел, че от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства е установено, че ищецът е полагал труд по трудово правоотношение през процесния период и че ответникът не е провел обратно доказване на установената в чл.8, ал.2 КТ презумпция за добросъвестност.Приел е, че по делото не е доказано ответникът да е заплатил трудовото възнаграждение за процесния период.

5

От събраните доказателства се установи, че през процесния период страните по делото са били в трудово правоотношение.Установи се също, че на ищеца е начислявано трудово възнаграждение за исковия период, като не са отбелязани самоотлъчки в отчетните форми.Начисляването на трудово възнаграждение за отработените дни, както и подаването на документи към НАП за начислените удръжки, представлява признание на работодателя, че през тези дни ищецът е полагал труд.