Решение № 150 от 30.06.2023, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Сливница, 30.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ангелина Г. Гергинска при участието на секретаря Мария В. Иванова като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Административно наказателно дело № 20231890200013 по описа за 2023 година

С. С. Д., с ЕГН ********** от гр.***, е подал жалба срещу наказателно постановление №007029 от 29.11.2022 г., издадено Г.А.Т., директор на НТУ към АПИ, гр.София, с което му е наложено административно наказание – “глоба” в размер на 1800,00 /хиляда и осемстотин / лева на основание чл.179, ал.3а вр. чл.139, ал.7 ЗДвП, за извършено от него нарушение по чл.139, ал.7 ЗДвП.

В жалбата се твърди, че НП незаконосъобразно поради съществени нарушения на процесуалните правила при неговото издаване. Твърди, че АУАН № 007029 от 26.05.2022г. е посочено, че проверката е извършена на 05.06.2022г., поради което , счита, че актът е съставен преди нарушението, факт, който е посочен и процесното НП. На следващо място, твърди, че е заплатил такса по чл.10а, ал.2 или чл.10б, ал.5 от ЗП в размер на 133 лв., поради което счита, че е изпълнил задължението си по чл.139, ал.7 ЗДвП, поради и което счита, че не е осъществил състава на нарушение по чл.179, ал.3а ЗДвП. На следващо място твърди, че АНО не е изложил потиви по чл.57, ал.1, т.8 ЗАНН. Твърди , че всяко едно от твърденията му води до незаконосъобразност на процесното НП и води до отмяната му. На самостоятелно основание твърди, че деянието не е извършено от него виновно, т.к. при потегляне от гаража, бордовото устройство е било включено.

В съдебно заседание, жалбодателят се представлява от адв. Р., която поддържа жалбата. Претендира разноски.

Ответната по жалбата страна – директор на НТУ към АПИ, гр.София, редовно призована пред настоящата съдебна инстанция, се представлява от юрисконсулт Тр., който взема становище по жалбата, като моли да бъде потвърдено наказателното постановление.

Представя АНП. Излага становището си и писмено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00лв.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, провери изцяло атакуваното наказателно постановление, приема за установено то фактическа страна следното:

На 05.06.2022г. св. Р. С. и Т. М. служители на БГ ТОЛ , управление София, са на работа на ГКПП. В 12,45ч., на път 1-8 ГКПП Калотина извършват проверка на ППС с рег № 1

BG-***, товарен автомобил, марка „Мерцедес Актрос 1844 ЛС“, модел Влекач , с обща техническа допустима маса над 12 тона, управляван от жалбодателя. При извършена служебна проверка в ебектронната система за за събиране на пътни такси, установили, че на 26.05.2022г. в 11:16:12 по път 8: Божурище-Хераково-2, 41.234 км, товарен автомобил „Мерцедес Актрос 1844 ЛС“, Влекач, рег № BG-***, с допустима маса 18 888кг, евро 5 се е движел без да е заплатена пътна такса, заснето от контролно устройство с идентификатор № 40672 и е генериран доказателствен запис в системата по чл.167а, ал.3 ЗДвП с номер 007029/26.05.2022. Жалбодателят, декларирал, че към датата на установеното нарушение, той е управлявал тежкотоварния автомобил, поради и което , св. С., в присъствието на св.

М., му съставили АУАН № 007029/26.05.2022. Жалбодателят подписал съставеният АУАН, като собственоръчно, посочил, в графа „обяснения/възражения“ : не. Във съставеният АУАН е посочено, че за извършеното нарушение е заплатена такса по чл.10а, ал.2 или чл.10б, ал.5 от ЗП в размер на 133 лв.

В законоустановеният срок, жалбодателят е депозирал възражение срещу съставеният му АУАН, в което заявява, че не е извършил нарушението , за което му е съставен АУАН. Заявява, че в управляваниото от него ППС има бордово устройство, като при потеглянето е проверил индикациите на устройството, които светели зелено. Заявява, че през цялото време на осъщественият от него транспорт е бил убеден, че бордовото устройство за заплащане на пътни таксиработи.

Изискана е справка от изпълнителния директор на „ИНТЕЛИГЕНТНИ ТРАФИК СИСТЕМИ“ АД, относно , констатираното нарушение и констатираната липса на декларации и маршрутни карти и липсата на надлежно плащане в АПИ за сегмента на рамката, на която е отчетено нарушението. Според уведомлението от „ИНТЕЛИГЕНТНИ ТРАФИК СИСТЕМИ“ АД, на инкриминираната дата и час бордовото устройство е било изключено или неправилно включено в електрическото захранване, или с изчерпана батерия.

В същото уведомление е посочено, че съгласно сключените договори, задължение на клиентите им е да поддържат бордовите устройства включени по време на пътуването и да следят индикаторите винаги да светят зелено.

От приложената справка към АНП е видно, че товарен автомобил „Мерцедес Актрос 1844 ЛС“, Влекач, рег № BG-*** е собственост на „Т.Д.“ ЕООД.

За извършеното нарушение е генериран запис от електронната система под формата на доклад и снимков материал като налични са 2 броя снимки, на които е виден автомобила. От същите се установява, че е заснет автомобил с влекач с рег. № ***, датата и часа на движение..

Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение и събраните писмени доказателства, било издадено и атакуваното наказателно постановление №007029 от 29.11.2022 г., издадено Г.А.Т., директор на НТУ към АПИ, гр.София, с което на жалбодателя е наложено административно наказание – “глоба” в размер на 1800,00 /хиляда и осемстотин / лева на основание чл.179, ал.3а вр. чл.139, ал.7 ЗДвП, за извършено от него нарушение по чл.139, ал.7 ЗДвП.

В съдебно заседание, св. Кацаров, механик в „Т.Д.“ ЕООД, заявява, че всички автомобили на фирмата са обезпечени с устройства за заплащане на такси в България и чужбина. Заявява, че в неговите служебни задължение влиза да провери бордовото устройство при излизане на автомобила да светят индикаторите в зелено. Според показанията му, по време на движение, устройството може да прекъсне, може да има рестартиране, може устройството да се изключи от пренапрежение, като шофьорът няма как да установи, че устройството е извън работните му параметри и че към определен момент не подава информация към системата.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена въз основа на показанията на свидетелите Р. С., Т. М. и Иван Кацаров, както и от приетите по делото писмени доказателства.

Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към 2 предмета на доказване по делото. От приложените по делото заповеди № ЧР-СП622/11.08.2022г., №РД-11-167/08.02.2021г. и № РД-11-760/19.08.2022г. на председателя на Управителния съвет на

АПИ се установява компетентността на административнонаказващия орган. Съдът кредитира и събраните гласни доказателства, събрани в хода на съдебното следствие, като приема, че неточностите относно извършената проверка се дължи на изминалия продължителен ериод от време, но толкова, доколкото, по отношение на останалите съставомерни факти, свидетелските показания се подкрепят от писмените доказателства, поради което съдът намира същите за правдиви и относим.

С оглед на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима процесното НП е връчено на 14.12.2022г. (видно от представената обратна разписка), а жалбата е подадена чрез АНО на 23.12.2022г.

Административнонаказателното производство се образува със съставянето на акта, с който се установява извършването на административното нарушение. В чл.42 от ЗАНН са въведени минималните законови изисквания към един акт за установяване на административно нарушение, които следва да са налице, за да бъде той законосъобразен.

Посочените в чл.42 от ЗАНН законови реквизити на акта за установяване на административно нарушение са с императивен характер. В конкретния случай съдът, след като се запозна с акт за установяване на административно нарушение АУАН

№007029/26.05.2022 от 05.06.2022г., намира, че същият отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН. В обстоятелствената част на АУАН е изписано нарушението, констатирано от св.Р. С. – инспектор в сектор „Контрол и правоприлагане-София и св.Т. М., датата на извършване на проверката и установеното при нея. Така описаното нарушение е квалифицирано като такова по чл.139, ал.7 ЗДвП.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбодателят за разминаване в датите на съставеният АУАН. В същия ясно е посочено, че проверката в автоматизираната система е извършено на 05.06.2022г. при което е установено извършването на нарушение извършено на 26.05.2022г.. На датата на извършване на проверката е съставен АУАН, което е отразено в самия него ясно и недвусмислено.

Производството по налагане на административно наказание е една последваща дейност и предполага образуване на административно-наказателно производство, наличие на административна преписка и събрани доказателства във връзка с извършеното административно нарушение. Съгласно нормативните изисквания на ЗАНН административнонаказващият орган се произнася по преписката в едномесечен срок от получаването й, като преди да се произнесе, наказващият орган проверява съставения акт за установяване на административно нарушение за неговата законосъобразност и обоснованост, преценява възраженията и събраните доказателства, след което издава наказателно постановление, с което налага съответното по вид и размер административно наказание.

В чл.57, ал.1 от ЗАНН са въведени минималните законови изисквания към едно наказателно постановление, които следва да са налице, за да бъде то законосъобразно.

Посочените в чл.57 ал.1 от ЗАНН законови реквизити на наказателното постановление са императивни по характер. В конкретния случай съдът, след като се запозна внимателно с наказателно постановление №007029 от 29.11.2022 г., издадено Г.А.Т., директор на НТУ към АПИ, гр.София, намира същото за издадено от компетентен орган в кръга на правомощията му, предвид наличието на изрично упълномощаване за това със заповеди № ЧР-СП-622/11.08.2022г., №РД-11-167/08.02.2021г. и № РД-11-760/19.08.2022г. на председателя на Управителния съвет на АПИ.

В обстоятелствената част на процесното НП, АНО изцяло е възприел фактическата обстановка описана в съставеният АУАН.

3

Така приетото за осъществено от жалбодателят нарушение, АНО е квалифицирал като такова по по чл.139, ал.7 ЗДвП и наложил административни наказание “глоба” в размер на 1800,00 /хиляда и осемстотин/ лева на основание чл.179, ал.3а вр. чл.139, ал.7 ЗДвП.

Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали издадените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона.

Същевременно АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове, поради което обжалваното НП е съобразено с тези изисквания на процесуалния закон.

По изложените съображения съдът обосновава извод за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление от формална страна.

При преценка на делото по същество съдът намери следното:

Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение. Тежестта за установяване на конкретното деяние, съставляващо административно нарушение, неговият извършител и предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено.

С измененията на ЗДвП и ЗП (ДВ, брой 105/2018 година) е предвиден нов начин на заплащане на такси за преминаване по платената пътна мрежа, при който се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства (ППС) с такси на база време (винетна такса) и на база изминато разстояние. Това изменение въвежда съответно и различни санкционни последици за нарушенията, свързани с неплащане на дължимите такси. В чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП е предвидено, че всички ППС с обща технически допустима максимална маса над 3.5 t заплащат такса за изминато разстояние по платената пътна мрежа като заплащането дава право на ППС, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки.