Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 195 от 24.04.2024, Районен съд - Велико Търново

Съд
Районен съд - Велико Търново
Дело
Административно наказателно дело 134/2024
Вид
Решение № 195
Подписан
24.04.2024
В сила
05.07.2024
Състав
ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. Велико Търново, 24.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ при участието на секретаря И.КА Д. ТРИФОНОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ Административно наказателно дело № 20244110200134 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Жалбоподателят Д. Х. Ч. е обжалвал НП№ 22-1275-002074/25.01.2023 г. на началник сектор „ПП“ в ОДМВР – В.Търново, с което за нарушение по чл.

174, ал. 3 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр.

3 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лв., а на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети 12 контролни точки.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата си чрез процесуален представител. Моли се съда наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна не изпраща представител и не заема становище.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

1

Жалбата е частично неоснователна. При служебна проверка на АУАН серия G A № 757485/24.11.2022 г. и НП № 22-1275-002074/25.01.2023 г. на началник сектор „ПП“ в ОДМВР – В.Търново съдът констатира нередовности по чл. 42, ал. 1, т. 4, пр. 1 и т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5, пр.

1 и т. 6 от ЗАНН, визиращи съответно описание на нарушението и на виновно нарушените законови разпоредби. Наличието на задължителни реквизити по чл. 57, ал. 1, т. 1-13 от ЗАНН е основание за законосъобразност на наказателното постановление от формална страна. Липсата, неточността, неправилността, непълнотата по отношение на задължителните реквизити е основание за отмяната на наказателното постановление като незаконосъобразно с оглед на строго формалния му характер.

Разгледано по същество, от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че на 24.11.2022 г., в 04.10 часа, жалбоподателят Д. Х. Ч. е управлявал собствени си л.а. „БМВ 3316 И“ с рег. № В 3517 ТК в гр. В.Търново, по ул.“***“ в посока към площад „***“. До № 65 на горепосочената улица бил спрян за проверка от полицейските органи.

Жалбоподателят не могъл да представи свидетелство за регистрация на МПС, част II. Била му извършена и проверка алкохол, дала отрицателен резултат.

След извършването на тази проверка полицейските служители – свидетелите Л. В. М. и И. К. Н. поканили жалбоподателя в сградата на РУ – В.Търново за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози, защото Ч. им се сторил притеснен, неспокоен, превъзбуден, със зачервени зеници. В сградата на РУ – В.Търново жалбоподателят устно отказал да му бъде извършена проверка с тест за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Заявил, че употребява по лекарско предписание със зелена рецепта лекарството „Клонарекс“, чийто съставки ще отразят при теста наличие на забранени вещества. На жалбоподателя бил издаден талон № 088374/24.11.2022 г., с който следвало да се яви в ЦСМП при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ за извършване на химико-токсилогично лабораторно изследване за определяне на употребата на наркотични вещества. В този талон, подписан от жалбоподателя, бил отразен отказът му да бъде проверен с с Дрегер „Драгтест 5000“, № ARHJ-11 за употреба на наркотични вещества.

Жалбоподателят не изпълнил даденото му предписание и не се явил в лечебното заведение.

2

Описаната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Наказателното постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно в частта за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за което на основание чл. 183, ал. 1, т. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лв.

Жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушение по чл. 100, ал. ал. 1, т. 2 от ЗДвП, изразено в неносене на документ – свидетелство за регистрация на МПС, част II по време на управление на автомобила, за което му е наложено съответното наказание, визирано в разпоредбата на чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП – глоба в твърд размер от 10лв. До влизане в сила на наказателното постановление е последвала законодателна промяна – ДВ., бр. 67/04.08.2023 г., в сила от 08.08.2023 г., в разпоредбата на чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, съдържаща три хипотези – неносене на свидетелство за управление на МПС, на контролен талон, на свидетелство за регистрация на МПС. Отпаднала е наказуемостта за неносене на контролен талон. Следователно приложимо право се явява разпоредбата на чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП. Това обаче не обосновава правен извод за ненаказуемост на деянието на жалбоподателя, нито за преквалификация на нарушението чрез прилагане на закон за същото наказуемо нарушение.

Наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно в частта в която за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, а също и в частта, в която за това нарушение на жалбоподателя са отнети 12 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР. Това е така, защото разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП съдържа два отделни фактически състава на нарушения: 1. Чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП – отказ на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и 2. Чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП – неизпълнение от водача на предписание на контролния орган за изследване с доказателствен анализатор или за 3 медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. В разглеждания казус е налице обективиран устно и писмено отказ на жалбоподателя да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Фактически и контролният, и наказващият органи са претендирали само отказа на водача, визиран в хипотезата на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Този отказ като обективирано съставомерно поведение контролният орган е подвел юридически под нормата на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, а административнонаказващият орган – под нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, тоест и в двете законови хипотези. Допускайки това несъответствие между фактическо и юридическо формулиране на нарушението, административнонаказващият орган е санкционирал жалбоподателя по чл.

174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП. Този текст обаче представлява санкция за фактически неконстатирано и непретендирано от контролния и наказващия органи обективирано поведение. Следвало е санкцията да бъде по чл. 174, ал.

3, пр. 1 от ЗДвП, при което ще е налице съответствие с фактическото формулиране на нарушението. По делото са налице писмени доказателства за реализиран състав на нарушение и по чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, но тази хипотеза в разглеждания казус е без правно значение. Същата би имала материалноправно значение, ако контролният и наказващият органи фактически бяха претендирали и описали две отделни нарушения и наказващият орган бе наложил две отделни административни наказания.

По този начин освен констатираната по-горе формална незаконосъобразност на наказателното постановление е допуснато и неправилно приложение на материалния закон.

С оглед на гореизложеното са основателни възраженията на защитата на жалбоподателя в частта за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП за неправилно приложение на материалния закон, въпреки че тези възражения са немотивирани.

Неоснователни са възраженията на защитата на жалбоподателя за неправилно установена фактическа обстановка поради неточна преценка на 4 контролния и наказващия орган относно здравословното състояние на жалбоподателя, с което същият е мотивирал отказа си. Това е така, защото наличието на някакво влошено здравословно състояние, изискващо медикаментозно лечение с лекарства, които могат да повлияят на резултат от тест за наркотични вещества или техни аналози е без правно значение за съставомерността на деянието по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Неоснователни са възраженията на защитата на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради неспазване на изискванията на чл. 5 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Това е така, защото изискванията на разпоредбите на чл. 3а, т. 1 и чл.

5, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата са неотносими към фактическия състав на деянието, визирано в чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

Искането на жалбоподателя чрез процесуалния му представител за присъждане на разноски съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН се явява основателно и следва да бъде уважено. Жалбоподателят е направил разноски в размер на 600 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

Размерът на това възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото, както и на неговата продължителност и не се явява прекомерен, предвид параметрите, залегнали в чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо ОДМВР – В. Търново следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 600 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 и ал. 9, вр. чл. 58д, т.

1 от ЗАНН и чл. 63в от ЗАНН съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно

НП

№

22-1275002074/25.01.2023 г. на началник сектор „ПП“ в ОДМВР – В.Търново в частта, в която на жалбоподателя Д. Х. Ч. за нарушение за нарушение по чл.

100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лв.

5

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно НП № 22-1275-002074/25.01.2023 г. на началник сектор „ПП“ в ОДМВР – В.Търново в частта, в която на жалбоподателя Д. Х. Ч. за нарушение по чл. 174, ал. 3 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, а на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети 12 контролни точки.

Осъжда ОДМВР – В.Търново да заплати на жалбоподателя Д. Х. Ч. разноски в размер на 600 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – В. Търново на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 6