Определение № 1256 от 15.04.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1256 гр. София, 15.04.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Антон Н. Урумов

Десислава П. Генова като разгледа докладваното от Десислава П. Генова Въззивно частно наказателно дело № 20251100602264 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.243, ал.8. вр. с ал. 6 НПК

Образувано по жалба на Е. М. К., против Определение № 796 от 20.02.2025 г. по НЧД № 857/2025 г. по описа на СРС, НО, 10 състав, с което съдът е оставил без разглеждане жалбата й срещу Постановление от 14.11.2024 г. на прокурор от СРП, с което на основание чл.243, ал.1 т.1 вр. чл.24, ал.1 т.1 НПК, е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 225 ЗМК - 15132/2023 г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр. пр. № 1644/2024г. по описа СРП, образувано и водено за извършено престъпление по чл.323, ал.1 НК.

В депозираната жалба се твърди, че определението на първостепенния съд е неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон, изразява категоричното си несъгласие с позицията на съда, че няма процесуална легитимация, съгласно разпоредбата на чл.243, ал.6 НПК. В този смисъл се обосновава и правния интерес на пострадалия и се иска съдът да упражни правомощията си и да даде изрични указания на прокуратурата за извършване на действия с оглед установяване на обективната истина и отмяна на постановлението за прекратяване на наказателното производство ведно с произтичащите от това правни последици.

Съдът, като съобрази изложеното в жалбата, атакуваният съдебен акт и материалите от прокурорската преписка намери за установено следното:

Досъдебното производство е било образувано за това, че за времето от 06.01.2023 г. до 21.01.2023 г. в гр. София, самоволно, не по установения от закона ред, осъществил едно оспорвано от другиго свое или чуждо действително или предполагаемо право и случаят не е маловажен – престъпление по чл.323, ал.1 НК. С постановление Постановление от 14.11.2024 г. на прокурор от СРП, с което на основание чл.243, ал.1 т.1 вр. чл.24, ал.1 т.1 1

НПК, е било прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 225 ЗМК - 15132/2023 г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр. пр. № 1644/2024г. по описа СРП, образувано и водено за извършено престъпление по чл.323, ал.1 НК, тъй като няма налице данни за престъпление.

В Постановлението прокурорът е представил фактическата обстановка, според която Е. К. на 01.08.2017 г. закупила апартамент, находящ се в гр. София, ул. ****, с прилежащи към него таван и мазе. Предишният собственик на имота – Б.В., живеела в Испания и не притежавала ключ към мазето, нито знаела местоположението му, но по нотариален акт мазето било с номер № 15. Сградата била разположена на ул. „Г.С.Раковски“ № 163а и ул.

„Неофит Рилски“ № 55. Г.А. живеела в апартамент, с прилежащо мазе от 1970 г, находящ се в жилищната сграда, разположена на ул. „Неофит Рилски“ № 55. След закупуване на имота Е. К. се представила на домоуправителката на сградата гр. София, ул. „Г.С.Раковски“ № 163а В. К., като след като установила факта на смяна на собствеността, и дала ключ за мазето. Е.

К. извършила ремонт от 2017 до края на 2022 г. На неустановена дата, в края на 2022 г. Г.А. посетила мазето и установила, че ключът за него е сменен. Поискала обяснение от домоуправителката, която й казала, че мазето е собственост на Е. К.. Г.А. провела разговори с последната, но не осъществили среща. На 13.02.2023 г. Г.А. сменила ключалката на мазето и поставила СОТ. На 21.01.2023 г. Е. К. установила, че не може да отключи помещението и извикала ключар, който разбил вратата и се задействала СОТ системата.

С оглед на гореизложеното прокурорът преценил, че Г.А. не е осъществила от обективна и субективна страна признаци на престъплението по чл.323, ал.1 НК. Прието е, че между Е. К. и Г.А. не е имало правен спор в смисъла, вследствие на което А. самоволно да е предприела действия за осъществяване на оспорваното действително или предполагаемо право. Изложено е, че А. е ползвала мазето от 1970 г. и е имала в себе си уверението, че е собственик на същото и чрез извършване на смяна на ключалката на мазето, не е било противоправно, а напротив точно обратното – с цел за да защити своята собственост. След изясняване на фактическата обстановка, прокурорът е преценил, че не е налице престъпление по смисъла на НК и прекратил производството.

Препис от постановлението е връчено на жалбоподателката Е. К., която недоволна от него е сезирала първоинстанционния съд за неговата отмяна, тъй като същото било необосновано, незаконосъобразно и издадено в противоречие с процесуалния закон.

С Определение № 796 от 20.02.2025 г. по НЧД № 857/2025 г. по описа на СРС, НО, 10 състав, съдът е оставил без разглеждане жалбата й срещу Постановление от 14.11.2024 г. на прокурор от СРП, с което на основание чл.243, ал.1 т.1 вр. чл.24, ал.1 т.1 НПК, е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 225 ЗМК - 15132/2023 г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр. пр. № 1644/2024г. по описа СРП, образувано и водено за извършено престъпление по чл.323, ал.1 НК, тъй като същата нямала процесуално качество на пострадал и следователно не попадала в кръга от лицата, които имат правото да обжалват постановленията на прокурора пред съответния първостепенен съд по реда на чл. 243, ал.4 НПК.

2

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Така подадената жалба е процесуално допустима – депозирана е от активно легитимирано за това лице, а именно Е. М. К. и в рамките на предвидения законов 7 дневен срок, съгласно разпоредбата на чл. 243, ал.7 НПК. Разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА. Направените от първоинстанционния съд правни изводи са правилни и обосновани.

Съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 4 НПК препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство се изпраща на обвиняемия, на пострадалия или неговите наследници, или на ощетеното юридическо лице, които могат да обжалват постановлението пред съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от получаването на преписа. От посочената разпоредба следва, че процесуално легитимирани да обжалват постановлението за прекратяване на наказателното производство пред съда са само обвиняемият, пострадалият от престъплението или неговите наследници, и ощетеното юридическо лице. Този кръг на активно легитимираните лица, които могат да инициират съдебен контрол за законосъобразност на постановлението за прекратяване на наказателното производство, е лимитативно (изчерпателно) посочен.

За да постанови обжалваното определение СРС е приел, че жалбоподателката няма качество на пострадало лице от престъплението и съответно не попада в кръга на лицата по чл.243, ал.4 от НПК, тъй като престъплението, за което е образувано, водено и съответно прекратено наказателното производство е по чл.323, ал.1 НК, чието систематично място в Наказателния кодекс е в глава десета от специалната част „Престъпления против реда и общественото спокойствие”. Районният съд е посочил , че родов обект на тези престъпления са обществените отношения, свързани с функционирането на установения ред и управление в държавата. Изпълнителното деяние по чл.323, ал.1 от НК се изразява в самоволното осъществяване на право от дееца, оспорвано от другиго, не по установения от закона ред т.е. чрез деянието не се нарушават в тесния смисъл правата на отделните граждани или юридически лица, а единствено реда и общественото спокойствие, следователно от тези престъпления не може да има пострадало лице.

Въззивният съд се солидаризира с правните изводи на първоинстанционния съд, че с престъплението по чл.323 НК „самоуправство“ в някои случаи е възможно да бъдат засегнат отделни лични или собственически права. Пример в тази посока е квалифицирания състав, визиран в ал.5 на разпоредбата на чл.323 НК, в която безспорно физическото лице претърпяло сила или заплаха при осъществяване на „самоуправството“ е пострадало лице и съответно има това качество с произтичащите от това права. Възможни са и случаи, извън посочената хипотеза, при които могат, в резултат на престъплението по чл.323 НК, да настъпят вреди от засягане на правната сфера на субектите на престъпното посегателство, тези вреди обаче не са съставомерни, поради което и не обуславят качеството на пострадал в смисъла на чл.74 НПК.

Систематичното място на цитираната разпоредба е в глава X – „Престъпления против 3 реда и общественото спокойствие“ и кръгът от обществени отношения, които се засягат с осъществяване на престъплението по чл.323, ал.1 НК е свързан с тези, касаещи функционирането и безпрепятственото развитие на реда и управлението като не е предвидена съставомерна вреда. Укоримо е самоволното осъществяване ( не по установения от закона ред) на право, а не това, че с него може да се засегне чужда лична правна сфера или се засяга такава. Аргумент в подкрепа на което е, че осъщественото право, може да е действително за дееца, в който случай дефинитивно не засяга чужда правна сфера, но то и тогава е престъпно, защото правото е било осъществено не по предвидения ред, а самоволно, под хипотезата, на която е и конкретиката по настоящото дело. В този смисъл, с инкриминирането на такова деяние законът цели не защита на нарушени в тесния смисъл права и на личността на отделни граждани или юридически лица, а защита на установения ред за решаване на правни спорове. Самоволното осъществяване на предполагаемото право също не предпоставя еднозначен, а още по-малко категоричен извод за нарушена от страна на дееца чужда правна сфера, заради реалната възможност същото да принадлежи на дееца.

Чие е предполагаемото право се решава чрез способите на гражданския процес като в хипотезата на осъщественото деяние, субсумиращо се под състава на чл.323, ал.1 НК, въпросът не се изяснява в рамките на наказателния процес. Ето защо и в този случай ( на осъществяване на предполагаемо право) не може да се приеме причиняването на вреди от престъплението по чл.323 НК. Следователно няма и не може да има „пострадал“ по смисъла на НПК от престъплението по чл.323, ал.1 НК. Престъплението по чл.323, ал.1 НК не е нито срещу личността, нито срещу собствеността на отделните граждани или юридически . В този аспект следва да се обсъди и несъстоятелността на евентуалната теза за по-широко тълкуване на понятието за вреди. Съгласно легалната дефиниция ( чл.74 НПК) пострадал е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението.

Престъплението по чл.323, ал.1 НК изключва възможността за претърпяване на неимуществени вреди като пряка последица от деянието, защото същото не е насочено срещу личността на правния субект. Имуществените вреди ( независимо дали съставомерни или не), с оглед посочената дефиниция, също трябва да са в пряка причинна връзка с престъплението и да са реално настъпили. В наказателния процес не може да се решава възникналия между субектите имущественоправен спор, изходът от който предпоставя заключението кому е принадлежало правото, респективно на кого са причинени вреди. Така логично, чрез нормата на чл.323, ал.1 НК наказателния закон брани единствено обществените отношения, накърнени чрез самоволното осъществяване на действителното или предполагаемото право, укорявайки нарушаването на законноустановения ред, а не самото право- предмет на спор между отделните субекти. В обобщение, жалбата срещу постановлението на прокурора се явява процесуално недопустима, тъй като е подадено от лице без право на жалба.

Предвид изложеното въззивният съд, също като първоинстанционния такъв, намира, че жалбоподатката няма качеството пострадало лице по смисъла на НПК и следователно за нея липсва възможност да инициира съдебен контрол по отношение на постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство. Законосъобразният извод на районния 4 съд е подробно и обосновано аргументиран в мотивите на контролираното определение.

Неразглеждане по същество на жалбата от страна на съдебния състав, обаче, не възпрепятства жалбоподателката да реализира своите права чрез обжалване на Постановлението за прекратяване на производството от 14.11.2024 г. по реда на чл. 46, ал.3 НПК и чл.200 НПК за осъществяване на инстанционен контрол в рамките на прокуратурата.