Решение № 638 от 13.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 638 гр. София, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20241110132545 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Образувано е по искова молба на Е. К. К. с ЕГН **********, чрез адв. Г. Ч., против "Ф Б" ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С*****, представлявано от И В Д и Д В Н. Ищецът твърди, че сключил с ответника договор за потребителски кредит за сума в размер на 1500 лева, платима на дванадесет вноски, при лихва – 23,00 % и ГПР – 49,11%.

Поддържа, че се предвиждало процесния договор за кредит да бъде обезпечен, като това било задължително условие за предоставянето на кредита, като на ищцата била начислена такса за предоставяне на поръчителство от „Multitude Bank” в полза на ответника, в размер на 495 лв. Ищецът поддържа, че е погасил всички задължения по кредита, като е следвало да заплати единствено сумата, която е получил, а именно 1500 лв., а вместо това е заплатил сума в общ размер на 2460 лв. Ищецът счита, че договора за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че договорът за кредит е недействителен на специалните основания по чл. 22 ЗПК, тъй като липсвали каквито и да е условия за прилагането на годишния лихвен процент, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговарял на действително прилагания от заемодателя. На следващо място, погасителният план не отговарял на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Поддържа, че в договора за кредит липсвала методика на формиране на ГПР по кредита, като не било ясно какво точно е включено в процента на ГПР освен лихвата, доколкото била предвидена дължимостта на таксата за обезпечение на кредита. Сочи, че след като кредиторът, при формиране на цената на предоставения от него финансов ресурс, задавал допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следвало по разбираем начин да посочи какво е включено в тях. Поради което договорът бил нищожен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи, че договорът за кредит бил нищожен и поради неспазване на 1 разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като сумата, която се претендирала по клаузата за поръчителство, не била включена в ГПР и ГЛП. Счита, че с предвиждането за заплащане на сумата за поръчителство, се заобикаляла и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че се цели единствено допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което било уговорено по друго правоотношение с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което водело до недействителност на договора за кредит. В условия на евентуалност счита, че клаузата, по силата на която е уговорено сключването на договор за предоставяне на гаранция /поръчителство/ и предвиждаща заплащането на сума в размер на 495 лв., е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП и чл. 146 ЗЗП. На следващо място, твърди, че същата клауза е нищожна, поради това че се стигало до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗП и ал. 2, т. 19 ЗЗП. Ищецът предявява осъдителна искова претенция с правно основание чл.55, ал.1, преди.1 ЗЗД за сумата от 960 лв., представляваща разликата между чистата стойност на кредита от 1500 лв. и действително заплатената сума по кредита от 2460 лв., като поддържа че сумата по иска е платена на ответника при изначална липса на правно основание. Отправя се искане за присъждане на сторените по делото разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът "Ф Б" ЕООД, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по подробно изложени съображения. Оспорва, че договорът за кредит нарушавал чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК. Поддържа, че погасителният план имал изискуемото по ЗПК съдържание. Оспорва, че предоставянето на поръчителство е било задължително условие за получаване на кредит ,както и че клаузата, предвиждаща заплащането на сума в размер на 148,10 лв., е нищожна на основанията, наведени от ищеца.

Поддържа, че ГЛП и ГПР са формирани в съответствие с правилата на приложимото материално право, поради което процесните клаузи не се явяват нищожни по см. на ЗПК и ЗЗП. Предвид изложеното, моли съда да приеме, че предявените искове са неоснователни и съответно да бъдат отхвърлени като такива. Моли, да бъдат присъдени и разноските по делото.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С протоколно определение от о.с.з., проведено на 22.04.2025г., съдът е задължил на основание чл.190, ал.1 от ГПК, ответникът да предостави договора за гаранция, с оглед изготвяне на заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, определил му е срок за това, както и му е указал правните последици от непредставянето. С молба вх.

№167603/14.05.2025 г., ответникът е посочил, че не може да изпълни указанията на съда и да предостави посочения договор за гаранция, тъй като не разполага със същия, като указанията при неизпълнение на задълженията на ответника по чл.190, ал.1 ГПК следвало да се считат за неприложими. Със същата молба, ответникът е формулирал доказателствено 2 искане за допускане на съдебно- техническа експертиза, която да отговори на посочените в молбата, въпроси, а именно дали е било необходимо условие за сключване на процесния договор за кредит, да бъде сключен процесния договор за гаранция. С протоколно определение от 13.06.2025г., съдът е допуснал изготвяне на съдебно- техническа експертиза, назначил е вещо лице и е указал на ответника, че следва да внесе дължимия депозит за вещо лице в посочения срок - чл.160, ал.2 от ГПК. Ответникът не е внесъл определеният депозит, както и въпреки неколкократните запитвания на вещото лице и задължаването му от съда по реда на чл.190, ал.1 от ГПК, не е предоставил екземпляр от процесния договор за гаранция.

Така и на основание чл.158, ал.1 от ГПК, съдът е разгледал производството по делото и без изготвяне на заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. С оглед на гореизложеното, преценено в цялост, процесуалното поведение на ответника по настоящото производство, навежда до безспорния правен извод за приложение на правните последици на чл.161 от ГПК, спрямо него, като съдът намира, че следва да приеме за осъществени твърдяните факти, за доказването на които същият е създал пречки, а именно, че сключването на процесния договор за гаранция е било необходимо условие за сключване на процесния договор за кредит, както и че, както договорът за кредит, така и сключения договор за гаранция, са били със съдържанието, посочено от ищеца в исковата молба.

Видно от съдържанието на процесния договор за потребителски кредит - чл. 5 от същия, се предвиждало същият да бъде обезпечен, с одобряване от ответника на предоставеното в негова полза обезпечение, като уговорката за обезпечението не може да бъде последващо отменена нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. От съдържанието на клаузите на сключения между страните договор за гаранция /поръчителство/, се предвиждало ищеца да заплати сума в размер на 495 лв., дължима към погасителните месечни вноски, съобразно изготвения погасителен план към договора за потребителски кредит. Съдът намира, че предвидената в договора клауза за неустойка е нищожна поради протИ.речие с добрите нрави по следните съображения: Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, нищожна поради протИ.речие с добрите нрави е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./. В случая е предвидена неустойка, предназначена да санкционира заемополучателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.

На следващо място посочената уговорка влиза в протИ.речие с предвиденото в чл.16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на 3 потребителя и да предложи добросъвестно цена за ползване, съответна на получените гаранции. В случая е предвидено задължение за предоставяне на обезпечение с оглед сключване на договора, като непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на преки вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на условията по същия. Поради това следва да се приеме, че така уговорената неустойка, разсрочена съобразно погасителния план към договора и включена в размера на погасителната вноска, по същество има за цел да увеличи размера на възнаградителната лихва по договора, като по този начин се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. По изложените мотиви съдът приема, че клаузата от сключения между страните договор, предвиждаща неустойка в случай на неизпълнение на задължение на кредитополучателя да предостави обезпечение, е нищожна. Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по смисъла на чл. 11, т. 10 ЗПК, е възможно да заблуди заемателя относно цената и икономическите последици от сключването му.

Същевременно, посочването на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост.

Видно от съдържащата се в Търговския регистър, общодостъпна информация, дружеството гарант, а именно Multitude Bank /Малта/ и дружеството - ответник по настоящото производство, се явяват свързани лица по см. на ТЗ, поради което възраженията на ответника, свързани с неотносимостта на сключения договор за обезпечаване на задълженията по договора за потребителски кредит, с осъществяваната от дружеството ответник, дейност са неоснователни.

Съдът намира, че с оглед приетото по делото относно недействителността на процесния договор за потребителски кредит в неговата цялост, то на основание чл.23 от ЗПК, се дължи връщане единствено на главницата. От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е заплатил, а ответникът е получил сумата в размер на 2460 лв., по процесния договор, а дължимата главница възлиза на сумата в размер на 1500 лв., то сумата от 960 лв., заплатена от ищеца се явява недължимо платена такава, при изначална липса на правно основание. Гореизложеното налага извод за основателност на предявената претенция по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за сумата от 960 лв., като искът следва да бъде уважен в пълния предявен размер.