Определение № 441 от 18.08.2023, Окръжен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 441 гр. Сливен, 18.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Гергана Огн. Симеонова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20232200500295 по описа за 2023 година Производството се движи по реда на чл.577, ал.1, вр с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Ж. Б. К. чрез пълномощника адв. С.

Р. против Определение №4 от 14.08.2023г. на съдия по вписванията при Сливенски районен съд, с което е отказано заличаване на възбрана по искане вх.

№4953/14.08.2023г. по описа на Служба по вписванията - гр. Сливен.

Жалбоподателката намира атакувания отказ за вписване за незаконосъобразен и неправилен. Посочва, че е заявено заличаване на възбрана на основание чл.31, ал.2 от ПВ, като било представено Постановление от 28.10.2019г. по пр.пр.№550/2015г. на Специализирана прокуратура, към момента пр. вх. №1159/2022г. на ОП – Сливен, удостоверяващо, че може да се заличи посочената възбрана. Посочва, че съгласно чл.234, ал.8 от НПК взетите по отношение на обвиняемия мерки за процесуална принуда се отменят от прокурора след изтичане на една година и шест месеца от привличането в случаите на тежко умишлено престъпление. Въпреки това обаче с постановление от 10.08.2023г. молбата й била оставена без уважение. ОП – Сливен отказвала да изпрати постановлението на Специализирана прокуратура /закрита/ на СлВПп – Сливен. Посочва, че наложеното обезпечение не е послужило в предвидения от закона срок, т.к. досъдебното производство било висящо, при което заличаването на възбраната можело да стане по искане на заинтересования със заявление, към което се прилага удостоверение от надлежното учреждение, че вписването може да се заличи.

Счита, че постановлението от 28.10.2019г. представлява именно такова удостоверение по чл.31, ал.2 от ПВ. Посочва, че е искано заличаване на възбраната по чл.31, ал.2 от ПВ, а отказа е постановен, че не е представен акт по чл.31, ал.1 от ПВ. С оглед изложеното, жалбоподателят моли съда да отмени обжалвания отказ като неправилен и 1 да разпореди заличаване на възбраната.

След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

С молба, вх.№4953/14.08.2023г., подадена до СлВп – Сливен, Ж. Б. К. е поискала на основание чл.31, ал.2 от ПВ заличаване на възбрана върху три броя недвижими имоти, както следва: самостоятелен обект в сграда, предназначение жилище, апартамент, площ 76,510 кв.м., в гр. Сливен, *******, ведно с избено помещение ********* с идентификатор №***; поземлен имот, 285/774 ид.ч. от ПИ с идентификатор № ***, целият с площ от 775 кв.м., в УПИ III, кв.582 по плана на гр. Сливен, ******* и поземлен имот УПИ III, кв.582 по плана на гр. Сливен, *******, с площ 490 кв.м., ведно с кафе-аператив със ЗП 150,35кв.м., лятна градина с площ 89,65кв.м. Към молбата е приложено Постановление от 28.10.2019г. по пр.пр.№550/2015г. на Специализирана прокуратура, с което на основание чл.234, ал.8 от НПК са отменени взетите на основание чл.72, ал.1 от НК обезпечителни мерки, описани в обстоятелствената част.

Възбраната върху описаните в молбата недвижими имоти, собственост на Ж. Б.

К. е наложена въз основа на обезпечителна заповед от 02.04.2018г., издадена на основание определение от 30.03.2018г. по НЧД 898/2018г. по описа на СпНС, вписана в СлВп – Сливен под вх.№2397/20.04.2018г., Акт №136, том I, дв.вх. 2394.

С обжалваното

Определение

№4/14.08.2023г. по преписка вх.

№4953/14.08.2023г., съдия по вписванията при СлРС е отказал заличаване на възбраната по направеното искане с мотива, че представеното постановление от 28.10.2019г. на СП не представлява акт, подлежащ на вписване или въз основа на който може да бъде заличена възбраната.

Определението е връчено на молителя чрез адв. Р. на 15.08.2023г.

Частната жалба против определението е подадена на 17.08.2023г.

Към частната жалба е приложено Постановление от 10.08.2023г., по ДП вх.

№1159/2022г., пор. №149/22г. на Окръжна прокуратура – Сливен, с което е оставена без уважение молбата на адв. Р. в качеството му на защитник на Ж. Б. К. по ДП сл.д.

№25/22г. по описа на ОСО при ОП – Сливен, вх. №1159/22г., пор.№149/2022г. по описа на ОП – Сливен за отмяна на допуснатите обезпечителни мерки.

Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

2

В случая е налице вписана възбрана по искане на прокурор по реда на чл.72 от НПК за обезпечаване на предвидено в чл.253, ал.4 от НК наказание „глоба“ за Ж. Б. К..

Касае се за налагане на мерки на процесуална принуда в досъдебно наказателно производство.

Запознавайки се с материалите, приложени към молбата на К. до СлВп – Сливен, съдът намира, че не е налице хипотезата на чл.31, ал.2 от ПВ, тъй като няма данни обезпечението да не е послужило. По заявеното от самата жалбоподателка досъдебното производство, по което обезпечението като мярка на процесуална принуда е наложено, не е приключило с влязъл в сила акт. Напротив, същото е висящо по отношение на нея. Поради това, твърдението на жалбоподателката, че е налице хипотезата на чл.31, ал.2 от ПВ е неоснователно.

В случая, би била приложима хипотезата, визирана в разпоредбата на чл.31, ал.1 от ПВ, ако са налице необходимите за това условия.

Съгласно тази разпоредба, вписването на възбраните се заличава по писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната или пред което е представена гаранцията или обезпечението.

В чл. 234, ал. 8 НПК е установено ограничение във връзка със сроковете на процесуалната принуда, като се предвижда, че взетите по отношение на обвиняемия мерки за процесуална принуда се отменят от прокурора след изтичане на посочения в разпоредбата срок. Това правомощие на прокурора касае всички видове мерки за процесуална принуда, взети спрямо обвиняемия, като единствено по отношение на мярката за обезпечаване на гражданския иск е предвидено и едно специално условие.

По отношение на останалите мерки за процесуална принуда обаче разпоредбата на чл.

234 НПК не ограничава правомощията на прокурора, който следи служебно за настъпване на отменителното основание, и само ако той бездейства и не изпълни задължението си по ал. 8, в ал. 9 изрично е предвидено, че мерките за процесуална принуда се отменят по искане на обвиняемия или на неговия защитник от съответния първоинстанционен съд. Следва да се отбележи също така, че наказателнопроцесуалният закон изрично предвижда съдебна намеса при налагането на мерките за процесуална принуда, докато при тяхната отмяна предоставя правомощия и на прокурора.

В обобщение следва да се приеме, че в хипотезата на чл. 234, ал. 8 НПК прокурорът е овластен да се произнесе по отмяна на допуснатите на основание чл. 72 НПК мерки за процесуална принуда за обезпечаване на глобата, конфискацията и отнемането на вещи в полза на държавата. В тази насока са указания на ВКС, дадени с Определение №94/03.06.2022г. по ч. гр. д. № 675/2022г.

Следователно, противно на становището на съдията по вписвания при СлРС постановлението на прокурора по чл.234, ал.8 от НПК представлява писмено 3 нареждане по смисъла на чл. 31, ал. 1 ПВ за заличаване на възбраната, наложена като мярка за процесуална принуда.

За да заличи обаче вписана възбрана, на съдията по вписвания следва да се представи надлежно заверен прокурорски акт, постановен на основание чл.234, ал.8 от НПК, ведно със съответен удостоверителен документ, издаден от наблюдаващия прокурор или съответната прокуратура, установяващ обстоятелството, че след произнасянето по този ред и отмяната на обезпечителните марки не е настъпила процесуална промяна или изменение на това обстоятелство.

В случая, от материалите по делото, съдът не може да направи безспорния извод за наличието на такъв акт, тъй като представеното с молбата до СлВп копие от постановление от 28.10.2019г. не е надлежно заверено и не е придружено с горепосочения удостоверителен документ, доказващ непререшаемостта на отмяната на обезпечителната мярка, прогласена с посоченото постановление. Отделно от това, постановлението от 28.10.2019г. не е било изпратено за изпълнение на СлВп от компетентния орган – наблюдаващия прокурор.

Освен това е представено по делото Постановление от 10.08.2023г., именно на наблюдаващия досъдебното производство към настоящия момент прокурор от ОП – Сливен, който е постановил по искането на жалбоподателката изричен отказ за отмяна на допуснатите обезпечителни мерки. Видно от мотивите на прокурорския акт от 10.08.2023г. въпросните имоти били включени в диспозитива на повдигнатото на К. обвинение за престъпление по чл.253 от НК и подлежали на отнемане в полза на Държавата, поради което основанието за налагането на мярката не било отпаднало.

Следователно, при наличието на такова произнасяне на наблюдаващия прокурор и при липсата на надлежно изпратено от негова страна постановление по чл.234, ал.8 от НПК, придружено с удостоверителен документ, съдържащ горепосочената информация, съдът на този етап, при тези приложени по делото доказателства, не може да направи извода, че въпросната мярка за процесуална принуда е надлежно отменена от компетентния орган – прокурора.

Следва да се отбележи, че от издаването на постановлението на СП от 28.10.2019г. до момента на подаване на искането до СлВп са минали почти четири години, в който период може да са извършени редица действия по досъдебното производство, да са постановени актове, в т.ч. наново наложени мерки за процесуална принуда, данни за които съда няма.

Единственият орган, който може да направи надлежна преценка на обстоятелствата, визирани в разпоредбата на чл.234, ал.8 от НПК и да постанови надлежен акт за отмяна, респ. да констатира влизането в сила на вече постановен такъв и да го изпрати на надлежния орган за изпълнение – СлВп, е наблюдаващия прокурор по досъдебното производство. Жалбоподателката има възможност да изиска нарочно 4 произнасяне, респ. изпращане за изпълнение на компетентния орган на влязло в сила постановление по чл.234, ал.8 от НПК от страна на наблюдаващия прокурор, в т.ч. при упражняване на правата си да инициира инстанционен контрол на постановен евентуален отказ за отмяна на мерките за процесуална принуда, респ. за изпращане на препис от акта за отмяна на компетентния орган.

С оглед изложеното, като е постановил отказ за заличаване на вписаната възбрана, макар и по други съображения, съдията по вписвания е постановил, като краен резултат, законосъобразен акт. Частната жалба се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от Ж. Б. К. с ЕГН ********** чрез пълномощника адв. С. Р. срещу Определение №4/14.08.2023г. на съдия по вписванията при Сливенски районен съд, с което е отказано заличаване на възбрана по искане вх.№4953/14.08.2023г. по описа на Служба по вписванията - гр.

Сливен, като неоснователна.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5