Решение № 270 от 24.07.2023, Административен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е

№ 270 гр. Враца, 24.07.2023 г.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, І-ви състав, в открито заседание на 24.07.2023 г., през две хиляди двадесет и трета година в състав:

АДМ.

СЪДИЯ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА при секретаря Даниела

Ванчикова и с участието на прокурора Николай Лалов, като разгледа докладваното от съдия Житарска адм. дело № 424 по описа на АдмС – Враца за 2023 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 111 от Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по жалба на ** С.З.Н.,***, против Заповед № Л-2209/13.07.2023г. на ***, с която му е наложено наказание „***“, на основание чл. 104, ал. 1, вр. чл. 102, ал. 2 и чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, а твърденията, въз основа на които е издадена не съответстват на обективната истина. Иска се отмяната й.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, явява се лично и поддържа жалбата по съображенията изложени в нея.

Ответникът – Началника на ***, редовно призован, не се явява. Чрез процесуален представител – С. М. *** ОКС *** оспорва жалбата.

Моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна и потвърждаване на оспорената заповед. Посочва, че е спазена процедурата по налагане на наказанието, налице са изискванията и на материалния закон.

Представителят на Окръжна прокуратура – Враца дава заключение за неоснователност на жалбата.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред административния орган дисциплинарна преписка.

Съдът, след като се запозна с депозираната жалба и прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е

ДОПУСТИМА, като подадена в законоустановения 3 /три/-дневен срок чл.111, ал.1 от ЗИНЗС, от надлежна страна – адресат на заповедта, която има правен интерес от оспорването и срещу индивидуален административен акт, който засяга права и интереси на оспорващия. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от изложеното в докладна записка с вх. № 6853/26.06.2023 г. – л.7, на 25.06.2023г., в 10,50 часа, ** В.И.М. е разпоредил на жалбоподателя да почисти постовата будка и колелото между малкото и голямото крило на втория етаж, на основание Заповед № Л – 1018/10.04.2023г., с която лицето е наказано с „***“.

Изложеното в докладната се потвърждава и от писмено обяснение дадено от Н. на 25.06.2023 г. – л. 8.

По цитираната докладна с вх. № 6853/26.06.2023 г., съгласно една от двете резолюции с дата 26.06.2023 г. е работил ИСДВР М. Ц., която на 29.06.2023г. е дала мотивирано предложение – л. 13 от делото за налагане на дисциплинарно наказание „***“. Размера на наказанието е мотивиран със системни нарушения на чл. 100, ал. 2, т. 2 от ЗИНЗС, като за периода от м. 06.2022 г. до 26.06.2023 г. лицето е ***.

Като доказателство по делото са представени Медицинска справка за настаняване в ** от 03.07.2023 г., съгласно която Н. *** и може да му бъде наложено дисциплинарно наказание „***“; Заповед за заместване № Л-1896/16.06.2023 г., с период на действие 26.06.2023 г. – 10.07.2023 г. – л. 21; Протокол за изслушване по реда на чл. 105, ал. 1 от ЗИНЗС по Докладна записка с 6853/26.06.2023г. за налагане на дисциплинарно наказание „***“ на **С.З.Н..

Приложени са към административната преписка заповеди на началника на ***, с които жалбоподателя е наказван, а именно:

1.Заповед № Л-1429/06.06.2022 г. за налагане на наказание „***;

2.Заповед № Л- 2353/23.08.2022 г. за налагане на наказание „***“;

3.Заповед № Л-693/02.03.2023г. за налагане на наказание ***“;

4.Заповед № Л-974/30.03.2023г. за налагане на наказание „**“;

5.Заповед № Л-1087/10.04.2023 г. за налагане на наказание „***“;

6.Заповед № Л-1943/21.06.2023 г. за налагане на наказание „***“;

7.Заповед № Л-1906/19.06.2023 г. за налагане на наказание ***“;

8.Заповед № Л-1429/06.06.2022г. за налагане на наказание „***“;

По делото призованият за о.с.з. на

24.07.2023г. свидетел В.И.М. не се яви по уважителни причини, поради което по искане на страните съдът заличи свидетеля. Прието е по делото писмо с изх. № 8637/21.07.2023г., в което се сочи, че в З. няма утвърдени вътрешни правила, регламентиращи реда и начина на изпълнение на дисциплинарното наказание „***.

Изпълнението на наказанието е възложено на ДГН, който от своя страна може да делегира правомощия по изпълнението на командири на отделения и на мл.

Инспектори /постови надзиратели/.

На настоящият състав е служебно известно, че в АдмС – Враца по жалби на настоящият жалбоподател са образувани:

1.Адм. дело № 425/2023 г., предмет на което е Заповед № Л-2210/13.07.2023 г. на Началник ***, с която на С.Н. е наложено наказание „***“ за неизпълнено на 04.06.2023 г. разпореждане за изпълнение на Заповед № 938//27.03.2023г. и Заповед № 1087/10.04.2023 г. за налагане на наказание „***“;

2.Адм. дело № 426/2023г., предмет на което е Заповед № Л-2211/13.07.2023 г. на Началник **, с която на С.Н. е наложено наказание „***“ за неизпълнено на 14.06.2023 г. разпореждане за изпълнение на Заповед № 1087/10.04.2023г. за налагане на наказание „***“;

Във връзка с указаната от съда доказателствена тежест с определение от 21.07.2023 г., от страна на ответника е депозирано писмо изх. № 8637/21.07.2023г. – л. 34, съгласно което в ** няма утвърдени вътрешни правила, регламентиращи реда и начина на изпълнение на дисциплинарното наказание „***“.

Въз основа на изложеното и след като е изслушал нарушителят, Началника на *** е постановил оспорената в настоящото производство Заповед № Л-2209/13.07.2023 г., с която на **С.З. Н. е наложено наказание „***“, на основание чл. 104, ал. 1, вр. чл.

102, ал. 2 и чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС.

В мотивите на заповедта, административния орган е приел за установена фактическата обстановка констатирана в докладна записка с вх. № 6853/26.06.2023 г. и че с деянието си ** Н. е нарушил разпоредбата на чл. 96, т. 4 от ЗИНЗС и същото е дисциплинарно нарушение, съгласно чл. 100, ал. 1 вр. ал. 2, т. 2 от ЗИНЗС, извършено в условията на системност.

Обжалваната Заповед няма данни да е отменяна по реда на чл. 111, ал. 2 от ЗИНЗС.

Съдът извърши дължимата на основание чл.

168, ал. 1 от АПК проверка за законосъобразност на оспорения акт освен на основанията, сочени от оспорващия и на всички основания по чл. 146 от АПК, като приема следното:

Разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗИНЗС, на която се позова ответника в оспорената заповед, предвижда дисциплинарните наказания да се налагат с мотивирана заповед от **, а в случаите на чл.

193 и от началника на поправителния дом.

Сред фактите удостоверяващи компетентност на определено лице да издаде, в качеството си на административен орган, конкретен административен акт, са не само наличието на делегираща правомощие заповед по отношение конкретни длъжностни лица, а и заеманото от издателя на акта качество.

В случая издателят на оспорената Заповед № Л-2212/13.07.2023 г. е ** Р. В. – *** (ЗНРНОД), аргументира компетентността си изрично със Заповед за заместване № Л-1896/16.06.2023г., с период на действие 26.06.2023 г. – 10.07.2023 г. /включително/ – л. 39 от делото.

След като закона не определя на ЗНРНОД правомощия по издаване на заповеди за налагане на дисциплинарни наказания по ЗИНЗС и такива не са му изрично делегирани със заповед на ръководителя на съответната администрация за датата на издаване на заповедта – 13.07.2023г., то оспорения акт е издаден от некомпетентен орган на основание чл. 146, т. 1 от АПК.

Компетентността на органа издал акта е основна предпоставка за неговата валидност, а наличния по делото дефицит на доказателства удостоверяващи горното обстоятелство, води до единствено възможния извод за липса на компетентност у органа издал процесния акт. Дали е въпрос на пропуск на органа е ирелевантно за решаващата воля на съда. Липсата на доказателства, удостоверяващи всички елементи на надлежно предоставена власт, да се направи процесното властническо волеизявление, води до единствено възможния извод - издаване на оспорения акт от орган, който не притежава въпросното правомощие и съответен на това е и извода, че този административен акт е нищожен.

Установената липса на компетентност на органа издал оспорения АА е абсолютно основание да бъде прогласена неговата нищожност без да е необходимо съда да обсъжда аргументите за неговата незаконосъобразност по чл. 146, т. 3 - 5 от АПК.

По изложените съображения жалбата е основателен.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 ал. 1 от АПК, ГД „Изпълнение на наказанията“- гр. София, в чиято структура е ответника, следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя С.Н. сумата от 10,00 /десет/ лева, държавна такса за водене на делото, разноски по делото. Тъй като при постановяване на настоящето решение не е изтекъл дадения от съда на жалбоподателя 7 дневен срок за внасянето на д.т., а и към настоящия момент не е представено доказателство за внесена държавна такса, следва за тази сума да се осъди ГДИН да я заплати по сметка на АдмС Враца.

По изложените съображения и на основание чл.

172, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл.

111, ал. 6, т. 2 от ЗИНЗС и на основание чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 247, ал. 1 от ГПК, Административен съд Враца, първи състав:

Р Е Ш И:

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Заповед № Л-2209/13.07.2023 г., издадена от за Началник ***, с която на ** С.З.Н.,*** е наложено наказание „***“, на основание чл. 104, ал. 1, вр. чл. 102, ал. 2 и чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС.

ОСЪЖДА ГД „ИН“ София да заплати на Административен Съд Враца, държавна такса в размер на 10 лв. /десет/ лева.

Разпечатката съдържа 60 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7d0065f6-7596-43ff-bb4c-012775d82228