Решение № 14011 от 16.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14011 гр. ., 1..07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело № 20221110131.97 по описа за 2022 година

Предявени са искове по чл. 2., ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко – продажба на идеални части от съсобствен недвижим имот, обективиран в нотариален акт .., дело № .1 от 19.10.201. г. поради накърняване на добрите нрави, а при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 2., ал. 2, предл. 5, вр. чл. 17, ал. 2 ЗЗД и чл. 30 ЗН за прогласяване на договора за симулативен, като прикриващ договор за дарение, прилагане на правилата на прикритата сделка и намаляване на извършеното разпореждане и възстановяване на запазената част на ищцата от наследството на Ц.Б., съединени кумулативно с иск по .9 ЗН за делба на следните недвижими имоти:

- апартамент ., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор . по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед .. на изпълнителния директор на ., находящ се в гр. ., с площ от 5.,48 кв.м., състоящ се от входно антре, хол, една спалня, кухня, баня, тоалетна, килер и два балкона, при съседи на същия етаж: самостоятелни обекти с идентификатори . и ., под обекта: самостоятелен обект с идентификатор ., над обекта: самостоятелен обект с идентификатор ., заедно с прилежащо избено помещение № . без посочена площ, заедно с 0,720 % ид. ч. от общите части на сградата, построена в поземлен имот с идентификатор .; и - дворно място с площ от .25 кв.м. съгласно документ за собственост, находящо се в село ., ., влизащо в границите на околовръстен полигон „.“, ведно с построената върху него едноетажна масивна вилна сграда със застроена площ от 33,20 кв.м., при съседи на мястото на север – ., на изток – ., .

1 и Г. Ц., на юг – дере и на запад – дере.

В исковата молба се излагат твърдения съсобствеността между страните да произтича от наследяване по закон. Ищецът твърди апартамент ., находящ се в гр. . да е придобит от родителите на страните в режим на .. След смъртта на тяхната майка всеки един от съделителите е придобил 1/. идеална част, а техният баща - 4/. идеални части. В резултат на договор за покупко – продажба от 19.10.201. г. сключен между Ц.Б. и Б. М., квотата на последния в съсобствеността се е увеличила на 5/. идеални части. Счита сделката за нищожна като накърняваща добрите нрави, а евентуално прикриваща договор за дарение, респективно твърди, че със същата е нарушена запазената й част от наследството на Ц.Б., поради което иска прогласяване нищожността, а в условията на евентуалност намаляване на разпореждането, възстановяване на запазената й част и допускане на делбата.

По отношение на дворното място и построената в него сграда ищецът твърди, че по силата на нотариален акт за собственост на недвижим имот от 19.08.1991 г. .. е призната за собственик по давностно владение на делбения имот, находящ се в с. ., респективно след нейната смърт на основание чл. 5 ал.

1 ЗН е възникнала съсобственост между страните в настоящото производство при равни квоти.

Ответникът Б. М. не оспорва съсобствеността и не възразява да се допусне делба на имотите. Оспорва исковете по чл. 2. ЗЗД и чл. 30 ЗН като твърди, че е заплатил уговорената продажна цена, която е съобразена с насрещната престация по договора, респективно същият не е нищожен на посочените в исковата молба основания. Твърди, че запазената част на ищцата не е накърнена и доколкото продадените идеални части не изчерпват наследственото имущество на баща им. Излага съображения, че прехвърлените от Ц.Б. 4/. ид. ч. от апартамента са придобити по време на брака му с И. К. в режим на съпружеска имуществена общност.

С оглед твърденията на ответника за сключен брак и възмездния характер на атакуваната сделка, ищецът, след указания на съда, е насочил исковете за нищожност и делба и срещу И. К..

Ответникът И. К. оспорва исковете като неоснователни. Излага твърдения, че във връзка със сключено при развода с другия ответник споразумение е прехвърлила притежаваната от нея 1/3 ид.ч. от апартамента на Б. М..

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

По делото не е спорно и се установява, че по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 13.12.1972 г .. е придобил правото на собственост върху апартамент ., с площ от 5.,48 кв.м., състоящ се от входно антре, хол, една спалня, кухня, баня, тоалетна, килер и два балкона, заедно с принадлежащото му избено помещение № . с площ от 2 кв.м., заедно с 0,72 % 2 ид. ч. от общите части на сградата и със съответстващите му ид. ч. от правото на строеж върху УПИ, върху който е построена сградата, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ., находящ се в гр. .. Към този момент .. е бил в граждански брак с .. съгласно акт за женитба № . от В. ., гр. .. В този смисъл апартаментът е придобит в режим на семейна имуществена общност /./ съгласно чл. 13 от СК от 19.8 г. (действащ към момента на сключване на договора), независимо, че само единият съпруг е записан в акта, удостоверяващ придобивното основание, като не са налице данни, които да обосноват приложение на изключенията по чл. 13, ал. 2 СК от 19.8 г.

Не е спорно още, че .. е починала на 0..08.201. г., за което е съставен акт за смърт № .. Със смъртта й бракът между нея и .. е прекратен на основание чл. 44, т. 1 СК от 2009 г., като съгласно чл. 28 СК при прекратяване на . дяловете на съпрузите са равни. Следователно от правото на собственост 1/2 ид.ч. са придобити от .. в резултат на прекратяване на ., а останалата 1/2 се включва в наследствената маса на наследодателката – ...

Съгласно удостоверение за наследници с изх.№ . към момента на смъртта на наследодателката .. роднини, които биха могли да наследят по закон са преживелият съпруг – .. (чл. 9 ЗН) и двете им деца – С. Ц. М. и Б. Ц.

М. (чл. 5 ЗН). Децата са наследници от първи наследствен ред и съгласно чл. 5 ЗН те наследяват в равни дялове, а съпругът е „плаващ наследник”, което означава, че той не попада в някой от четирите наследствени редове, а наследява заедно с първи, втори и трети ред при квоти описани в закона и изключва четвърти наследствен ред. В случая той наследява заедно с деца, т.е. наследници от първи наследствен ред и поради това на основание чл. 9, ал. 1 ЗН той наследява дял равен на дела на всяко дете. Всеки от изброените наследници е наследил по 1/3 от оставащата 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху апартамента или това означава, че всеки от тримата наследници е наследил по 1/. ид.ч., с което са установени квоти между тях както следва: 4/. ид.ч. за .., 1/. ид.ч. за С. Ц. М. и 1/. ид.ч. за Б. Ц. М..

С нотариален акт за покупко-продажба на съсобствен недвижим имот № ., том ., рег. № .. .. е прехвърлил на Б. Ц. М. 4/. ид.ч. от апартамент ., с площ от 5.,48 кв.м., състоящ се от входно антре, хол, една спалня, кухня, баня, тоалетна, килер и два балкона, заедно с принадлежащото му избено помещение № . с площ от 2 кв.м., заедно с 0,72 % ид. ч. от общите части на сградата и със съответстващите му ид. ч. от правото на строеж върху УПИ, върху който е построена сградата, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № .., находящ се в гр. ., район „.”, ж.к. „. срещу сумата от 18 000 лв, платима на два пъти по 9000 лв., като първата вноска е дължима след подписване на договора, а втората в срок най-късно до 23.11.201. г. .. си е запазил пожизнено и безвъзмездно ограниченото вещно право на ползване върху продадените 4/. ид.ч. от апартамента. По делото не е спорно, че към датата на сделката купувачът е бил в брак с ответника И. К..

3

Съгласно извлечение от разплащателна сметка № . на . същата е открита на 18.10.201. г., с титуляр Ц.Б. и е закрита на 04.09.2017 г. В писмо с изх. № .. на банката е посочено, че упълномощено лице по посочената сметка е бил Б.

М., което се потвърждава и от удостоверение от 20.11.2023 г. на Нотариус Б..

От извлечението се установява още, че на 19.10.201. г. по банковата сметка е постъпила сумата 9000 лв. от задължено лице Б. М. с основание на превода „покупка на имот”. На 02.11.201. г. е извършено теглене на каса лично от титуляра на сметката Ц.Б., като изтеглената сума е в размер на 9000 лв. На 08.11.201. г. е постъпила отново сума в размер на 9000 лв. от Б. М., като отново е посочено основание „покупка на имот”. От извлечението е видно, че на 17.11.201. г. е извършена справка за налична сума по банковата сметка чрез банкомат и на 18.11.201. г. Б. М., в качеството на пълномощник на Ц.Б. по генерално пълномощно № ., е изтеглил от банковата сметка на Ц.Б. сума в размер на 9000 лв.

От показанията на разпитаните по делото свидетели се потвърждава желанието на Ц.Б. да прехвърли притежаваните от него 4/. ид. ч. на сина си Б.

М..

Съгласно изслушаната и приета по делото съдебно-техническа експертиза пазарната стойност на прехвърлените 4/. ид.ч. от апартамента към датата на сделката е била 40 000 лв.

При тези факти по делото обуславящият делбата иск за нищожност на сделката, обективирана НА № ., ., рег. № .., на основание чл. 2., ал. 1, пр. 3 ЗЗД е неоснователен по следните съображения:

Добрите нрави по смисъла на чл. 2., ал. 1, предл. 3 ЗЗД са неписани морални норми с правно значение, нарушаването на които има същата правна последица като противоречието със закона – нищожност на договора. Те не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Нарушаването на добрите нрави като основание за нищожност на договора може да е обективирано както в самото съдържание на договора, така и да се извежда от допълнителни факти, които са се осъществили в обективната действителност, макар и да не са обективирани в самия договор. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. (Решение № . от 11.08.2023 г. по гр. д. № . на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение).

Понятието добри нрави предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката. Тази неравностойност би следвало да е такава, че практически да е сведена до липса на престация.

Следователно значителна и явна нееквивалентност на насрещните престации, която води до нищожност поради противоречие с добрите нрави, е налице, когато насрещната престация е практически незначителна. По този начин би се накърнил принципът на свободата на договарянето /чл.9 от ЗЗД/, защото 4 еквивалентността на престациите поначало се преценява от страните и се съобразява с техния правен интерес. (Решение № .. по гр. д. № .. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, Решение № . г. по гр. д. № .. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, Решение № .. по гр. д. № .. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение).

Въпреки това обаче съдът следва да съобрази при преценката на действителността на договора, че в българската правна система е възприет принципът за субективна еквивалентност на престациите, т.е. като критерий за еквивалентност на престациите по една правна сделка не следва да бъде прилаган единствено обективен критерий като пазарната стойност на престациите, а следва да бъде направена конкретна преценка според нуждите на договарящите страни. (Решение № .. по гр. д. № .. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение). В този смисъл нееквивалентност, която да води до нищожност на договора, е налице, когато едната престация е „практически незначителна”.

Самият законодател допуска да бъдат сключвани договори и по цени под данъчната оценка, като единствената последица е, че в този случай данъчното задължение ще се определи по данъчна оценка с оглед защита на интересите на фиска (арг. от чл. 4., ал. 2, т. 1, .n f.ne ЗМДТ). В настоящия случай съгласно процесния нотариален акт уговорената продажната цена е 18 000 лв.