Решение № 171 от 08.07.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. ВЕ.ко Търново, 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕ.КО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А) ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

АНЕТА ИЛИНСКА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело № 20254000500121 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 664 от 08.12.2024 г. по гр.д. № 916/2023 г. Окръжен съд ВЕ.ко Търново е осъдил ЗК „Лев Инс” да заплати на З. Н. Г. сумата от 7000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие получени телесни увреждания, в резултат на ПТП от 09.11.2020 г., както и сумата 204,12 лв. – обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законна лихва върху тези суми, считано от 25.01.2022 г. до окончателното изплащане, като искът за заплащане на неимуществени вреди за разликата до предявения размер от 30000 лв. и искът за заплащане на имуществени вреди за разликата до предявения размер от 291,60 лв., са отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Присъдени са разноски.

Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от З. Н.

Г., като постановения съдебен акт се обжалва в частта, в която е отхвърлен искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 1 присъдената сума от 7000 лв. до сумата от 30000 лв., както и в частта, в която е отхвърлен предявеният иск за имуществени вреди за разликата над 204,12 лв. до 291,60 лв. В жалбата се излагат съображения, че за да опредЕ. размер на обезщетението за неимуществени вреди, решаващият състав е възприел значително по-малък период на възстановяване от действителния, не е отчел факта, че хроничното посттравматично главоболие на ищеца е с дефинитивен характер и ще продължава в бъдеще с различен интензитет. Отрича се приетото от съда съпричиняване, тъй като не е доказана връзка между приетото от съда непоставяне на предпазен колан с болшинството от получените увреждания. Сочи се, че не е допуснато нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като в тази връзка се коментира заключението на вещото лице по автотехническата експертиза.

Моли съда да отмени обжалваното решение в обжалваните части и вместо него постанови ново, с което бъдат уважени изцяло предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на въззивна жалба от ЗК „Лев Инс” АД, с който се заема становище за нейната неоснователност.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в предЕ.те на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. Постановеното съдебно решение е допустимо, поради което следва да се пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

В исковата си молба З. Н. Г. твърди, че на 09.11.2020 в гр. Горна Оряховица водачът на т.а. Скания Н. Б. предприел маневра заобикаляне, поради което навлязъл в лентата за насрещно движение, без да пропусне насрещно движещия се л.а. Рено Сценик, управляван от ищеца. Между двата 2 автомобила е настъпил сблъсък, при който ищецът е получил следните травматични увреждания: закрита черепномозъчна травма, проявена като изявен посткомоционен церебрастенен синдром, протичащ с проявите на персистиращо главоболие, световъртеж, изразен вертебрален синдром в шийната област, с ограничени и болезнени движения на главата настрани, парастезии на дясна ръка, оток в средната трета на челната област на главата, с диаметър 5 см. Откаран в Неврохирургично отдедЕ.е на МОБАЛ „Д-р Ст.

Черкезов”, където бил настанен на лечение. Въпреки терапията, симптомите не отзвучавали, което наложило провеждането на допълнително лечение.

Макар и с намалена честота, проявите на симптомите продължават, като ищецът често страда от главоболие, виене на свят, нарушение в равновесието, намалена концентрация. Страда и от персистираща болка в областта на врата и парастезии в дясна ръка, обикновено при стоене дълго време в седнало или изправено положение, или претоварване. Изпитал силен стрес от произшествието, затворил се в себе си, ограничил социалните си контакти, страхува се от повторение на инцидента, за което състояние посетил психиатър и му било назначено лечение. Във връзка с лечението е сторил и имуществени разходи на стойност 291,60 лв., които също претендира.

Отговорността на виновния водач е застрахована при ЗК „Лев Инс” АД, към когото ищецът предявил застрахователна претенция на 25.01.2022 г., по която и до момента няма произнасяне.

Счита, че справедлив размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди би бил сумата от 30000 лв., за заплащането на която предявява настоящия иск, както и претендира обезщетение за имуществени вреди в размер на 291,60 лв., ведно със законната лихва върху двете обезщетения, считано от 25.01.2022 г. до окончателното изплащане.

С отговора на исковата молба се оспорва предявеният иск за неимуществени вреди за сумата над 2000 лв.; оспорват се претендираните вреди; наведен е довод за съпричиняване, тъй като ищецът е навлязъл в лентата за насрещно движение, не е контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което управлява и при избиране на скоростта на движение не се е съобразил със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на движението, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, да намали скоростта и в случай на 3 необходимост да спре, когато възникне опасност за движението, превишил установената от закона скорост от 50 км/ч за движение в населено място, преди да започне маневрата не се убедил, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението, не е бил с поставен предпазен колан; оспорва се претенцията за неимуществени вреди като завишена; оспорва се претенцията за имуществени вреди.

С обжалваното пред настоящия състав решение на Окръжен съд ВЕ.ко Търново е прието, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди, съобразно претърпяните травматични увреждания и последиците от тях, възлиза на 10000 лв., доказаният размер на имуществените вреди възлиза на 291,60 лв. и с оглед на това, че е налице съпричиняване, изразяващо се в шофиране с несъобразена скорост и без поставен предпазен колан, при определен размер на съпричиняването от 30 %, са присъдени редуцирани размери на обезщетението за неимуществени вреди от 7000 лв. и за имуществени вреди от 204,12 лв., ведно със законна лихва от 25.01.2022 г. до окончателното изплащане.

Съдът, като взе предвид наведените оспорвания и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 09.11.2020 г., показанията на св. Н. Б. и св. И. Т. и заключението на вещото лице по изготвената съдебно автотехническа експертиза, на 09.11.2020 г. в светлата част на денонощието седлови влекач Скания с прикачено ремарке се е движил по ул. Първи май в посока изток. Времето е било ясно и слънчево, видимостта – добра, ограничена за водачите на МПС от храстовидна и дървовидна растителност северно от платното за движение. Геомертията на платното за движение е била с кривата на ляв завой за МПС, движещи се в посока изток, не е имало маркировка. Достигайки до района на ул. Първи май, 13 водачът на седловия влекач застига спрял в дясно на платното за движение лек автомобил. Водачът предприема извършване на маневрата заобикаляне на спрЕ.я автомобил, като продължава постъпателното си движение напред в посока изток и навлязъл в кривата на предстоящия за него ляв завой. При извършване на тази маневра, той навлиза в северната пътна лента, полагаща се за движение на МПС в посока запад /в насрещната пътна лента/. В същото време там се движи л.а. Рено Сценик, с десен волан, по траектория на крива на 4 десен завой, със скорост от порядъка на 59,8 км/ч. В определен момент от време, когато отстоянието между двата автомобила е около 36 м, водачът на лекия автомобил възприема опасността и предприема ефективно спиране.

Въпреки тази реакция траекториите на движение на двата автомобила се пресичат и настъпва удар между тях. Мястото на удара е в полагащата се пътна лента за лекия автомобил. За седловия влекач ударът е бил страничен кос, а за лекия автомобил – страничен кос с последващо приплъзване. При поставен предпазен колан, под въздействието на породената инерционна сила при удара, тялото на водача Г. ще извърши минимално движение напред и наляво, без да осъществи контакт с части и детайли от интериора на купето. В тази връзка св. Б., водач на товарния автомобил, е възприел, че предното стъкло на лекия автомобил е било пукнато, което няма как да стане от влекача.

В съдебно заседание вещото лице пояснява, че при движение със скорост от 50 км/ч за лекия автомобил, водачът не е имал възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати произшествието. Ако се е движил със съобразена скорост, той е можел да предотврати произшествието и тази съобразена скорост според експерта е 45 км/ч.

След произшествието Г. е настанен в болница, където е престоял за периода от 09.11.2020 г. до 11.11.2020 г., с диагноза мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма – епикриза от Неврохирургично отделение при МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов” АД ВЕ.ко Търново.

Приложено е съдебно медицинско удостоверение от 12.11.2020 г., в което е посочено, че З. Г. е в състояние след претърпяна и преживяна закрита черепномозъчна травма, съпроводена и проявена с мозъчно сътресение – лека степен /изразено като зашеметяване и дезориентация за време и място/, оток с палпаторна болезненост в челната област на главата, субективни оплаквания от главоболие, виене на свят, нарушено равновесие, палпаторна болезненост в тилната област на главата, съпроводени с ограничени и болезнени движения настрани.

Представени са амбулаторни листи за осъществени прегледи от 20.11.2020 г., 14.01.2021 г., 28.05.2021 г., 06.08.2021 г., 22.10.2021 г., 14.01.2022 г., на които му е назначавана терапия, като при последните два прегледа е посочена терапия - уточнена.

Видно от амбулаторен лист от 15.01.2021 г., и от 06.08.2021 г. при 5 посещение при психиатър е установено разстройство в адаптацията, като е назначена терапия.

От анализа на представената медицинска документация, вещото лице по изготвената съдебно медицинска експертиза дава заключение, че ищецът е получил следните травматични увреждения: оток по челото, болки и ограничени движения в шията, мозъчно сътресение, посттравматично хронично главоболие. Травмата на челото е в резултат от удар с или върху твърд тъп предмет и камшичест удар в областта на шията. Отокът на челото е причинил болки и страдания, и е с възстановителен срок около 7 дни, камшичестият удар в областта на шията е причинил временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като болката в шията е със срок на лечение и възстановяване около 25 дни, посттравматичното хронично главоболие е причинило постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, като според данните по делото оздравителният период е бил около година и половина и вероятно ще остане дефинитивно с различен интензитет при различни периоди от време. По тялото му не се установяват травми, характерни за поставен предпазен колан, но с оглед травмата на челото, найвероятно той е бил без поставен колан към времето на произшествието. При поставен предпазен колан Г. не би получил травмата на челото.

В съдебно заседание вещото лице съдебен лекар пояснява, че и при установения оток по челото и при шийната травма, е възможно да се причини главоболие, световъртеж и нестабилност. Мозъчното сътресение е черепномозъчна травма, като посттравматичното хронично главоболие има връзка с мозъчното сътресение. Ако е бил с поставен колан, не може да се каже какви травми би получил, но логиката е, че травменият резултат без поставен предпазен колан по отношение на главата е по-тежък. По отношение на шийната травма вещото лице отговаря, че тя може да се получи и при поставен предпазен колан. Травменото главоболие вещото лице приема за хронично, тъй като по отношение на същото ищецът е посещавал лекар след около година и половина, две, като макар да е непостоянно, е налагало лечение. Най-често световъртежите изчезват, остава само травменото главоболие, което е със субуктивен характер. Според експерта няма данни за загуба на съзнание, мозъчното сътресение е от лека степен, като съвместно с шийната травма, може да доведе до травмено главоболие с хроничен характер. По принцип травмените главоболия налагат обезболяващи, 6 евентуално съдоразширяващи, като последните не са ефективни и препоръчителни за дълъг период от време. Травмените главоболия са с плаващ характер, имат сезонност, появяват се при психо-емоционални натоварвания, при физически натоварвания, при климатични промени и са много свързани със самия характер, с психо-емоционалното състояние на всеки индивид. При тях възстановяването е индивидуално, като според експерта ищецът няма да се възстанови напълно и това травмено главоболие ще персистира с времето.