Определение № 475 от 05.08.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 475 гр. Варна, 05.08.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно частно търговско дело № 20243001000350 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано частна жалба, подадена от името на В. К.

М . срещу определение №260178/20.05.2024г.(поправено с определение № 260219/17.06.2024г.) по т.д. 583/2019г. по описа на ОС – Варна, с което е била уважена молба по чл. 248 ГПК на ответницата за изменение на постановено решение по уважения иск и възложените й разноски са били намалени от поисканите от ищеца 20314лв. до само 11024лв. след редуциране на адвокатски хонорар от 12490лв. до само 3200лв.

Частната жалбата е подадена в срок, считано от дата на връчване на обжалваемия акт на пълномощника на страната. Подателят е адвокат с пълномощно с права за всички инстанции (л.61 от делото на ДОС). Авансово дължимата такса е внесена. Определението за изменение на обжалваем съдебен акт в частта за разноските подлежи на обжалване пред въззивния съд и производството по частната жалба е процесуално допустимо, на осн. чл. 274 ал.1 т. 2 вр. чл. 248 ал.3 ГПК.

Жалбоподателят В. К. М., чрез адв. Б., твърди, че при уважаване на възражението за прекомерност на разноските, съдът е пренебрегнал както фактическата и правната сложност на казуса, така и нормативния минимум за възнаграждение на адвокатската услуга и противно на тълкуването, указано в практиката на СЕС и на ВКС, е намалил обявените в списък по чл. 80 ГПК и доказани направени от ищеца разходи за адвокатска защита, въпреки че те са били адекватни на обема на извършена работа в процес, продължил пет години за защита на значителен имуществен интерес по иск, предявен преди да е бил ясен резултат от предварително частично сезиране. Моли обжалваното определението да бъде отменено, като неоснователното искане на осъдената ответница се отхвърли и дължимите разноски за адвокатски хонорар се присъдят в първоначално признатия размер.

Насрещната страна В. А. Б., чрез настойника й Ч. Г. не е упражнила право на отговор по жалбата, поради което съдът съобразява само 1 становището, изразено пред първоинстанционния съд. В процедурата по чл.

248 ГПК тази страна се е позовала на липсата на обвързващ характер на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения и липсата на фактическа сложност след наличие на вече обвързващо спорещите страни решение по частичен иск и приключване на производството в едно единствено заседание.

Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и представените пред първоинстанционния съд доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е уважил паричен иск, предявен от жалбоподателя като остатъчна претенция за присъждане на горница от 100 000лв. от дължима поради прескрибиране на ценна книга главница над част от 50 000лв, за която е било вече постановено решение в първа инстанция. Към исковата молба е било представено пълномощно и договор от 12.04.2019г. за правна помощ, включваща както изготвяне на искова молба, така и цялостно представителство по това дело, с удостоверена разписка за получен хонорар от адв. П. в размер на 5450лв. В хода на размяна на книжа са изложени възражения, които съдът е приел за относими само към основанието за възникване на дълга, чието установяване е идентично с предмета на висящия още спор по частичен иск и производството е било спряно. Непосредствено преди възобновяване на съдебното дирене за горницата, представителството е било поето от нов довереник с пълномощно, издадено от ищеца на 17.10.2023г., като натоварената с цялостната защита адв. Б. се е позовала на стабилно вече решение за присъдена част от главница по прескрибираната ценна книга и е представила данни за легитимация на универсален правоприемник на починала в хода на делото ответница. Допълнително в единствено насроченото открито съдебно заседание на 23.01.2024г. като представител на ищеца, тази адвокатка е депозирала и списък на направените разходи по делото, в който освен внесената такса е обявен и адвокатски хонорар от 12 490лв, като към списъка е приложен договора с адв. Б. с уговорка за изплащане на възнаграждение от 7040лв. и извлечение от сметка, в което е отразено получаване на 7000лв. на същото основание.

Макар акцесорното искане за присъждане на разноски по делото да не е било изрично заявено преди това заседание, представителят на ответницата вече е бил обявил свое възражение за прекомерност на разходите за защита на ищеца. Съдът го е разгледал след мотивите за уважаване на иска в цялост и го е намерил за неоснователно, като е съпоставил сбора от направените общо за услугите на двамата адвокати разходи с минимален размер, посочен в НМРАВ.

Обжалваното определение е постановено по своевременно подадената молба от името на ответницата за изменение на това произнасяне.

Съответно на процесуалния въпрос, разгледан от първата инстанция по реда на чл. 248 ал.1 ГПК, въззивният съд дължи преценка само на адекватността на размера на установените като направени от ищеца разходи, тъй като предпоставките за възникване на отговорност на ответницата, респ. нейната универсална правоприемница, за неоснователно причинен съдебен спор не са спорни.

Въззивният състав съобразява, че за разлика от общата отговорност за 2 злоупотреба с права, която се носи в пълен обем като обезщетение за умишлено целенасочено ( и затова непозволено от закона) увреждане, специалната отговорност за разноски по съдебен спор, уредена в чл. 78 ГПК, не зависи от субективното отношение на участника в делото. Макар и обективна, тази отговорност е производна от принципите на равнопоставеност и добросъвестност в процеса и затова е ограничена до конкретно изброени разходи, пряко свързани със съдебния процес и съответно очаквани за участниците в него. Носителят на съдебно признатото право е легитимиран да получи справедлива компенсация за онези разходи, които прави разумно и съразмерно на нужната защита, като преценката за адекватността им е фактическа и обективно обоснована, без да зависи от субективната готовност да се ползва луксозна услуга. За разлика от довереника и доверителя му, които изразяват взаимното си съгласие по размера на хонорара според личния си субективен интерес, задълженото за разноски трето лице не участва в договарянето на услугата, и затова то следва да има право да ограничи отговорността си до стойност, която е съпоставима с правната и фактическата сложност на казуса, определена по критериите на ТРОСГТК 6/2012 на ВКС, приложими в общия случай на чл. 78, ал. 3 вр. ал. 5 ГПК. Както и двете спорещи лица сочат, обвързващи долни граници на тази преценка, въведени с нормативен акт няма, тъй като наредбата, приета от Висшия адвокатски съвет и конкретно методиката за остойностяване на адвокатските услуги има само оповестително-препоръчителен характер, предназначен да повиши качеството на достъпните за гражданите услуги, но съответствието на този нормативен акт със стандартите на защита на права в рамките на Европейската общност (след тълкуване дадено с решения на СЕС по съединени дела C-427/16, C428/16 и C-438/22) се отрича в съдебната практика (Определение № 1468 от 5.06.2024 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 1578/2023 г. , I т. о. и Определение №2948/12.06.2024 на ВКС по к. ч. т. д. №1567/2024, I г. о. , Определение № 1866/28.06.2024г. на ВКС по ч.т.д. 586/2024г, II т. о.). Затова при определяне на конкретния размер на разноските при направено възражение за прекомерност, водещи за съда като орган, компетентен да определи справедливата компенсация, следва да са на първо място вида на разхода, а след това и обосновката за адекватността на размера му със специфичните характеристики на правния спор.

В случая, ищецът е ползвал услуги на двама различни представители, с които е договорил идентична като предмет и обем услуга и е претендирал сборен размер от заплатените на всеки от тях по отделно възнаграждения.

Обезщетяване за такъв сборен разход обаче, пряко противоречи на нормата на чл. 78 ал.1 ГПК и това налага да се съпоставят действията на двамата представители и да се изключат тези, които са по- малко значими за защитата на ищеца. Както се посочи вече, предмет на настоящото дело е била горница от паричен дълг, вече предявен като частичен, при вече приключено съдебно дирене по първия процес, а това означава, че още към този момент защитата на ищеца по основанието на иска е била вече подготвена и реализирана, а защитата на ответника вече преклудирана за всички факти към онзи момент.

Същевременно остатъчната защита по непредявен начално размер не изисква каквато и да била нова подготовка и реализация, тъй като самата главница е фиксирана в същата ценна книга и не може логично да се очаква само по размера да се провежда каквото и да е допълнително съдебно дирене. Затова 3 за въззивния съд решаваща за защитата на ищеца е била услугата, възложена и реализирана от първия довереник, който е предявил остатъчния иск и се е позовал на висящия още частичен иск. Като се отчете и съдържанието на фактически предприетата защита на ответницата, изцяло основана на вече разгледани оспорвания и възражения, черпени от фактите, покрити от очаквана сила на присъдено нещо, не може да има никакво съмнение, че още към момента на постановеното спиране на делото до приключване на преюдициалния спор след размяна на книжата, процесуалното представителство на ищеца би се свело до просто позоваване на вече стабилното решение. Предвидимият обем на услугата, възложена на новия довереник след оттегляне на упълномощаването на първоначалния адвокат, подготвил в цялост процеса, е незначителна и уговарянето на отделно възнаграждение не е пропорционално на остатъчния интерес на ищеца. Затова настоящият състав на съда преценява, че правото на компенсиране на разходи за един адвокат следва да се ограничи до първото плащане за услугата, възложена на адв. П., а довършването на защитата от адв. Б. остава уговорено на риск на самия довереник.

Към момента на уговарянето на цената на извършената от първия адвокат работа, минималният размер за предявяване на иск за защита на имуществен интерес на стойност 100 000лв по препоръчаната от Висш адвокатски съвет методика с НМРАВ(ред. 15.09.19г.), възлиза на само 3530 лв.

Значително по-високия от него изплатен размер от 5450лв. не може да се оправдае при фактическа и правна сложност, сведени до минимум след вече известната защита на насрещната страна, изчерпана в първия процес и липса на каквито и са нови факти относими към нови погасителни възражения.

Понижаване на този размер също не би било справедливо, тъй като все пак за пълна защита е било необходимо да се проследи зачитането на очакваната сила на присъдено нещо, да се установи правоприемник и неговия законен представител и да се изложи становище по доклад и пледоария по същество в поне едно очаквано заседание. Намаляването на адекватните разходи за защита под този размер не би било съразмерно и с оглед допълнителните действия, които са били предприети от новия пълномощник по обезпечаване на иска в хода на процеса, без обаче за се отчитат и усложненията по отстраняване на технически грешки по индивидуализиране на предмета на обезпечението и вписването на мярката(непровокирани от поведението на насрещната страна).

В заключение, въззивният съдът намира, че справедливото компенсиране на ищеца за направени разходи за ползвана адвокатска услуга, което е съответно на конкретната нужна за защитата по остатъчния иск адвокатска услуга, следва да се ограничи до размер от 3600лв. Молбата на ответницата за изменение на определената над този размер част от общо присъдените разноски е основателна и следва да се уважи, като присъдения размер се намали до сбор от 11 424лв. (7824лв такси и 3600лв адвокатски услуги). Доколкото обжалваното определение само отчасти съвпада с този краен резултат, то следва да бъде отменено и съответно определените в решението разноски коригирани.