Определение № 2549 от 20.05.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2549 гр. София, 20.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Десислава Попколева като разгледа докладваното от Десислава Попколева Касационно гражданско дело № 20248002104911 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Г. Ф., чрез адв. Блезовска против решение № 512/29.04.2024 г. по в.гр.д. № 1774/2023 г. на Апелативен съд София, с което като е потвърдено решение № 263285 от 10.11.2022 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.дело № 6205/2017 г., в частта, касаторът е осъден да заплати на Н. Михайлова Н. на основание чл. 55 ал. 1 предл. трето ЗЗД сумата от 52 000 евро, представляваща заплатена на отпаднало основание част от продажна цена по сключено споразумителен протокол от 7.10.2016 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 22.05.2017 г. до окончателното й изплащане и са отхвърлени предявените от касатора срещу Н. Михайлова Н. насрещни искове с правно основание чл.74, вр. чл.79, ал.1, вр. чл.99 ЗЗД, както следва: за сумата от 7 988,20 лв., представляваща задължения, възникнали към „ЕС Перфекто“ ЕООД, които са прехвърлени на Д. Г. Ф. с договор за цесия от 23.10.2017 г. за погасени от дружеството разходи при използване на наето от Н. Михайлова Н. перално помещение по споразумителен протокол от 7.10.2016 г., представляващи разходи за заплати и данъци за периода 01.01.2017 г. – 28.02.2017 г., разходи за доставчици /„ЧЕЗ Електро България“ АД, „Антарес“ ООД, „Синергон Енерджи“ ЕООД и „Хом Кеърс Хотелс“ ООД/ за периода 01.10.2016 г.-31.12.2016 г. в общ размер на 16 546,92 лв. и разходи за заплати към персонал и данъци за периода 1.10.2016 г.-31.12.2016 г.; иск с правно основание чл.232, ал.2 вр. чл.228 ЗЗД за сумата от 6 000 лв., представляваща сбора на месечния наем от 1 500 лв., дължим за четири месеца в периода 7.10.2017 г. – 7.02.2018 г. за отдаденото перално помещение, въз основа на споразумителен протокол от 7.10.2016 г. и иск с правно основание чл.74, вр. чл.233, ал.1, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата от 9 000 лв., представляваща 1 възникнало задължение на Н. Михайлова Н. към „ЕС Перфекто“ ЕООД, което задължение е прехвърлена на Д. Г. Ф. с договор за цесия от 23.10.2017 г., за заплащане на обезщетение за неизпълнение на задължението за връщане на отдаден под наем лек автомобил „Нисан Навара“, с рег. № ДК № СВ8189ВТ, ведно със законната лихва върху всяко едно от посочените вземания, считано от подаване на насрещния иск -16.01.2018 г. до окончателното изплащане.

Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване.

Касаторът обжалва решението на въззивния съд с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че въззивният съд не е анализирал всички събрани по делото доказателства и не е обсъдил оплакванията и възраженията на ответника във въззивната му жалба; в нарушение на материалния закон, не е зачел поправката, нанесена в т. 6 от споразумителния протокол, тъй като не е приподписана от двете страни; извършеното стеснително тълкуване на договорната клауза е неправилно; неправилни са и изводите на въззивния съд, е ищцата е изпълнила точно задължението си за плащане на първата част от уговорената продажна цена и съответно същата се явява изправна страна и е имала право да развали договора поради неизпълнение на насрещната страна; неправилно съдът е приел, че предявените насрещни искове са неоснователни, като не е взел предвид събраните по делото доказателства в т.ч. и приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза; твърди се и нарушение на чл.146, ал.2 ГПК, тъй като въззивният съд не е поправил допуснатото от първата инстанция нарушение във връзка с доклада да даде указания относно това за кои факти и обстоятелства не се сочат доказателства. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси: 1/ За процесуалните задължения на въззивната инстанция и следва ли последната да обсъди всички наведени от страната оплаквания срещу акта на пъвоинстанционния съд, както и да обсъди всички доказателства по делото; 2/ Следва ли при ръкописно дописване на текст в двустранен документ, същият да бъде приподписан и от двете страни, за да ги обвързва и то в хипотезата, че текстът на документа не е оспорен; 3/ Допустимо ли е стеснително тълкуване на договорни клаузи от въззивната инстанция и нарушава ли се с това свободата на договаряне, гарантирана от ЗЗД и 4/ Може ли да се приеме, че една страна по двустранен договор е изправна, ако е изпълнила само едно от няколко задължения. По първия въпрос се поддържа, че е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие с казуалната практика на ВКС, обективирана в решения по гр.д.

№ 1055/1016 г. , по гр.д. № 5961/2015 г., по гр.д. № 1332/2015 г. и по гр.д. № 625/2019 г. По останалите въпроси се поддържа, че са от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като съдебната 2 практика по прилагане на закона в това отношение е различна и е необходимо да бъде формирана константна практика на ВКС.

Насрещната страна – Н. Михайлова Н., не е подала отговор на касационната жалба.

За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд при съобразяване на наведените в жалбата и отговора оплаквания и доводи на страните е приела, че фактите по делото са такива, каквито са установени от първата инстанция и те са следните: 1/ сключен на 7.10.2016 г. споразумителен протокол между ищцата като купувач и ответницата като продавач, съгласно който продавачът, чрез контролираното от него дружество „ЕС Перфекто“ ЕООД, притежава помещение „пералня“ и има организиран бизнес - „перално стопанство“ в гр.Банско, който ще продаде на купувача в „неговата цялост“, вкл. търговското предприятие, ведно с всички активи, с изключение на притежаваното перално помещение, а от строя страна купувачът е заявил, че ще придобие целия бизнес, ведно с 100% от дяловете на дружеството; от страна на продавача е поето задължение да продаде бизнеса под фирмено наименование „ЕС Перфекто“ ЕООД в срок до 30.11.2016 г., който срок може да бъде продължен „при необходимост предвид изваждането на имота, но при постигнато писмено съгласие между страните“; уговорена е цена от 130 000 евро за прехвърляне на бизнеса, вкл. 100% от дяловете на дружеството, платими от купувача както следва: 40%, представляващи 52 000 евро-при подписване на споразумителния протокол, който подписан от страните представлява разписка; 60%, представляващи 78 000 евро – при прехвърляне на 100% от дружествените дялове по номинална стойност в срок до 25.12.2016 г.; продавачът е поел задължение да уреди всички задължения на дружеството към датата на прехвърляне на 100% от дяловете, да приключи счетоводството, като за задължения, предхождащи датата на сключване на споразумението, носи пълна отговорност, да се разпореди с пералното помещение по начин, какъвто намери за добре, в т.ч. чрез апорт и в този случай – при апорт в друго дружество, „то следва „ЕС Перфекто“ ЕООД да се разпореди с дяловете от новообразуваното дружество в срок до 30.11.2016 г.; купувачът освен задължението да плати договорената цена в посочените срок, е поел задължение да не възпрепятства изпълнението на поетите от продавача задължения, да развива дейността с грижата на добрия търговец и др.; в срок до 30.11.2016 г. продавачът се е задължил да прехвърли на купувача 30 % от капитала на дружеството и да назначи купувача за втори управител; съгласно т.6 от протокола „в случай, че която и да е от страните … не изпълни задълженията си по протокола, то тя дължи на изправната страна обезщетение под формата на неустойка в размер на 52 000 евро..“; в текста на тази точка е извършена поправка-зачеркване и над подписите, завършващи изявленията и под текста „Настоящият споразумителен протокол се състави и подписа в два еднообразни екземпляра – по един за всеки от подписалите го лица“, е написано ръкописно „Не се приема като обезщетение, а като връщане на първа вноска, но не и в случай на забава“; 2/ сумата от 52 000 евро е платена от 3 купувача на 7.10.2016 г., като е издадена разписка, удостоверяваща получаването на сумата от бащата на ответницата; 3/ с договор за продажба на дружествени дялове от 14.12.2016 г., с нот.заверка на подписите, продавачът Ф. е продала на купувача Н. 15 дяла, всеки от по 100 лв., от капитала на дружеството „ЕС Перфекто“ ЕООД, като вписването на прехвърлянето е извършено на 21.12.2016 г. в търговския регистър, като Н. е вписана и като управител, наред с Ф., като всеки от управителите представлява дружеството „заедно и поотделно“; 4/ Ф. е свикала извънредно общо събрание на 01.03.2017 г. за вземане на решение за заличаване на Н. като управител на дружеството и за предявяване на иск срещу освободения управител, постъпило е предложение от ответницата за включване на допълнителни точки в дневния ред, вкл. за заличаване на Ф. като управител и за предявяване на искове срещи нея, за прекратяване на участието й в дружеството, отправено е предложение от Н. до ответницата за изкупуване на дружествените й дялове срещу 80 000 евро и евентуално – при неприемане на предложението, е отправено 3 месечно предизвестие за напускане на дружеството; 6/ Н. е заличена като съдружник и управител на дружеството на 17.10.2017 г.; 7/ на 20.11.2016 г. е сключен договор между „ЕС Перфекто“ ЕООД, представлявано от Ф. в качеството му на наемодател и трето лице с предмет наем на лек автомобил „Нисан Навара“, с рег. № ДК № СВ8189ВТ със срок до 20.11.2017 г.; 8/ на 23.10.2017 г. с договор за цесия „ЕС Перфекто“ ЕООД , като цедент е прехвърлило на Ф. като цесионер „парични вземания от Н. в размер на 67 959,92 лв. във връзка с извършваната търговска дейност по организирания бизнес, представляващ „перално стопанство“ под търговско наименование „ЕС Перфекто“ ЕООД за периода м.10.2016 г. – м.03.2017 г., между които и вземания, предмет на насрещната искова молба, като вземането за наем за пералното помещение в общ размер на 6 000 лв. е за периода 07.10.2017 г. – 7.02.2018 г., въпреки, че е посочено, че се прехвърлят вземания за периода м.10.2016 г. – м.03.2017 г. Въззивният съд е съобразил и събраните по делото гласни доказателствени средства, както и заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, според която задълженията на дружеството към доставчиците, посочени в насрещната искова молба, без „Хом Кеърс Хотелс“ ООД, към което не са осчетоводени задължения, за периода 01.10.2016 г. -31.12.2016 г. възлизат на 9 442,10 лв.; осчетоводени са и задължения към Ф. за период от 1.11.2016 г. – 1.11.2017 г. в размер на 31 789,59 лв.; липсват счетоводни записвания в счетоводството на дружеството за договора за наем на МПС.

В първото по делото съдебно заседание, въззивният съд не е приел представените от въззивницата споразумителен протокол от 7.10.2016 г. и „одобрени условия за финансиране“, като е изложил съображения, че последните не представляват новооткрити доказателства, още повече че препис от споразумителния протокол се намира на л.21 и 22 от първоинстанционното производство и не се твърди различие в съдържанието на същия, освен налични ръкописни добавки в преписа, приложен по делото 4 пред СГС, които подлежат на преценка съобразно всички обстоятелства по делото.

При така установените факти и обстоятелства, въззивният съд е приел, че с подаването на исковата молба ищцата, разваляйки договора, сключен с ответницата, иска връщането на даденото по него на основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД и тази й претенция е основателна. Приел е, че липсва основание за задържане на сумата от 52 000 евро от ответницата, тъй като предварителният договор, какъвто съгласно съдържанието му, а и наименованието му –„протокол за намерения“, е договорът, сключен между страните – за продажба на 100 % от дяловете в капитала на дружеството, не е изпълнен точно от ответницата. Установено е, че последната е прехвърлила само 30 % от дяловете и макар, че това е сторено след уговорения за това срок, изпълнението е прието от купувача. След това прехвърляне обаче, не е последвала продажба на останалите дялове от капитала на дружеството, която от своя страна да бъде последвана, според уговорената съобразно действителната воля на страните, поредност на изпълнение на задълженията, от плащане и на остатъка от продажната цена от страна на ищцата. Ето защо е прието, че макар и да е участвала в осъществяване на дейността на дружеството, каквото задължение има и като съдружник, за ищцата е възникнало правото да развали договора. Въззивният съд е посочил, че отправеното от ищцата предложение да купи притежаваните от Ф. дялове с оглед развилите се между тях отношения, не сочи на неизправност от нейна страна, тъй като това предложение е направено след изтичане на уговорения срок за прехвърляне на всички дялове и след получаване на поканата за ОС на 1.03.2017 г., поради което сумата, чието връщане претендира, подлежи на връщане на отпаднало основание. Във връзка с оплакванията на ответницата във въззивната й жалба, съдът е посочил, че предявеният иск не намира основанието си в клаузата на т.6 от договора, нито основавайки се на тази клауза, ответницата може да задържи претендираната сума. Извършеното зачеркване на текста, е извършено в неустановен момент и макар, че добавката не е оспорена като неотразяваща съгласието на страните, от съдържанието й, което е неясно, не може да се направи извод, че на заплатената авансово част от продажната цена, е придадено значение на задатък по чл.93 ЗЗД. Изложени са съображения, че в случая „връщането на първа вноска“, „не и в случай на забава“ (неконкретизирано откъм задължение и продължителност на забавата за неизпълнението му), както е записано ръкописно, може да се осъществи само в случай на неизпълнение от продавача, а не от „която и да е от страните“, както започва ръкописният текст на клаузата. За да има плащането функцията на задатък, трябва да е ясно, че изправната страна може да задържи получената сума или да иска връщането й в двоен размер, след като се откаже от договора , което в конкретния случа не е налице. Ето защо, съдът е приел, че е налице фактическия състав на чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД и предявеният иск се явява основателен. По отношение на предявените от ответницата насрещни искове, въззивният съд е приел, че същите са 5 неоснователни,тъй като не е доказано, че „ЕС Перфекто“ ЕООД има вземания към ищцата за платени задължения към работници и публични задължения, както и към определени доставчици. Посочил е, че освен че е развалила договора, от чието разваляне претендира правни последици, като съдружник в процесното ООД, ищцата не е и задължено лице за посочените задължения, нито кредитор по тях е ответницата по процесния договор. На следващо място, съдът е приел, че по делото не е доказано и, че между дружествотоцедент и ищцата е постигнато съгласие за възмездно ползване на „пералното помещение“, въпреки че то е изключено от обхвата на уговореното прехвърляне, срещу заплащане на наемна цена от 1 500 лв., така че визираните като „вземания“ в договора за цесия да бъдат предмет на валидно прехвърляне, както и че не е доказано и, че ищцата е задължена за заплащане на стойност на вещ, принадлежаща на търговското дружество, която да е ползвала като съдружник в него и да не я е върнала, както и че доколкото липсват твърдения, че вещта не съществува, не би могло да се обоснове задължение за връщане на стойността й.