Решение № 98 от 16.02.2026, Районен съд - Силистра

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Силистра, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Н. Петрова при участието на секретаря Н. Д. Г. като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело № 20253420101101 по описа за 2025 година

Ищците А. Х. Е. и Ю. Ю. Г. твърдят, че чрез решение № 119 от 26.09.1994 г. на ПК – С. било възстановено правото на собственост на наследниците на техния баща Ю. Ю.ов Г.

(Юлиян Христов Христов) по отношение на ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта и регистри на с. И., общ. С., одобрени със заповед № РД-18-1199 от 01.06.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, представляващ овощна градина с площ от 20009 кв.м., находяща се м. „Й.“, землището на **********, трета категория. Наследници на Ю. Ю.ов Г. се явявали двамата ищци и техния брат Ф. Ю. Х., баща на ответницата.

Ищците узнали, че чрез констативен НА по обстоятелствена проверка № 159, т. 7 по описа на СВ – Силистра за 2025 г. ответницата била призната за собственик по давност на целия имот, въпреки че никога не е била негов владелец, поради което молят съда да признае за установено по отношение на нея, че всеки от тях е собственик по наследство на 1/3 ид.ч. от имота, да я осъди да им предаде владението върху тази идеална част, както и да отмени НА № 159, т. 7 по описа на СВ – Сс за 2025 г. Претендират направените по делото разноски.

Ответницата Ж. Ф. Х. оспорва иска като неоснователен, като твърди, че тя придобила правото на собственост върху имота по давност, като започнала да упражнява явно, необезпокоявано и непрекъснато владение върху него от 2012 г. до настоящия момент. При отхвърляне на иска претендира направените по делото разноски.

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и от правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 537, ал. 2 ГПК.

От представено по делото решение № 119 от 26.09.1994 г. на ПК – С. се установява, 1 че правото на собственост върху процесния имот било възстановено в полза на наследниците на Ю. Ю.ов Г., който наследодател е носел и българските имена Ю. Хр. Хр. съгласно декларация на първата ищца. От удостоверението за наследници на наследодателя е видно, че след смъртта си, настъпила през 1989 г., той бил наследен от преживялата го съпруга Назмия А. Х. и тримата си низходящи от първа степен – двамата ищци, както и техният брат Ф. Ю. Х.. Преживялата съпруга на свой ред починала през 2017 г. и оставила като свои наследници синовете си Ю. Ю. Г., ищец по делото, и Ф. Ю. Х., като при тези предпоставки низходящите на двамата наследодатели получили следните наследствени дялове: за А. Х. Е. – ¼ ид.ч., а за останалите двама – по 3/8 ид.ч. (т.е. по ¼ ид.ч. от техния баща и по 1/8 ид. от тяхната майка).

От писмените доказателства по делото е видно, че ответницата, дъщеря на наследника Ф. Ю. Х. и племенница на ищците по делото, се снабдила с констативен НА № 159, т. 7 по описа на СВ – Силистра за 2025 г., чрез който била призната за собственик на процесния имот на основание давностно владение. По нейно искане като свидетел по делото бе разпитан нейният баща, наследникът Ф. Ю. Х., който заяви, че установил еднолична власт върху имота още през 2012 г., когато отстъпил на своите брат и сестра дяла си от други наследствени имоти в замяна на дяловете им от процесния земеделски имот, въпреки че тази уговорка помежду им не била обективирана в писмен документ. През същата година свидетелят се разболял и предал владението върху имота на своята дъщеря, която през 2015 г. засадила пет декара от него с овощни дървета – кайсии, през 2020 г. – още осем декара, а 2023 г. – останалите седем декара, като по този начин целия имот добил статут на овощна градина. В подобен смисъл дадоха показанията си и останалите допуснати по искане на ответницата свидетели В. А. и А. К., които заявиха, че имотът се обработва от ответницата, като по нейно възложение първият свидетел извършвал резитба в продължение на последните 6 – 7 и повече години. Разпитаните по искане на ищците свидетели С. Ш. и С.

С. оспориха тезата, че имотът се стопанисва от ответницата, като според техните наблюдения обработването му се осъществявало от свидетеля Ф. Ю. Х. и съпругата му, докато самата ответницата имала други трудови ангажименти, тъй като работела по трудов договор в действащата в с. И. мандра. Горното обстоятелство не се оспорва от ответницата, като освен това по делото стана ясно, че тя не е земеделски производител, тъй като не фигурира в регистъра на земеделските стопани към ОД „Земеделие“ – Сс. Същевременно от писмо от тази институция става ясно, че съобразно данните в дирекцията имотът се е обработвал от свидетеля Ф. Ю. Х. през стопанските от 2017/2018 г. до 2024/2025 г.

(информацията за преди 2017 г. е унищожена), който подавал заявления за директни плащания, като ползването се е осъществявало на основание едногодишни договори за наем.

Чл. 79 ЗС гласи, че правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Съгласно чл. 68 ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя, а чл. 69 ЗС въвежда презумпцията, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. В конкретния случай съдът намира за 2 възможно ответницата да осъществява владение върху имота чрез своя баща, който да упражнява фактическата власт в нейна полза, но счита, че тази хипотеза не се е реализирала поради обстоятелството, че държането на идеалните части на ищците, осъществявано от свидетеля Ф. Ю. Х., е имало друго правно основание – а именно сключвани за всяка стопанска година договори за наем, което по категоричен начин изключва възможността той да е завладял идеалните части на своите брат и сестра, т.е. да е започнал да ги държи като свои, и впоследствие да е предал това владение на своята дъщеря. Сключването на договор за наем със собствениците на останалите идеални части от имота означава зачитане на тяхното право на собственост, докато своенето на вещта се изразява в противоположно поведение на проявеното от ответницата чрез нейния баща, а именно такова, насочено към отричане на вещните права на действителните собственици. Сключваните наемни сделки опровергават както твърденията за собственическо отношение на свидетеля Ф. Ю. Х., а впоследствие на неговата дъщеря, към имота, така и тезата, че това отношение било демонстрирано пред останалите съсобственици, доколкото намерението за своене не би могло да стане достояние на съсобствениците, докато с тях ежегодно се сключват договори, чрез които те предоставят на възмездно основание ползването на идеалните си части на другия съсобственик.

Чл. 108 ЗС гласи, че собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Поради изложените по – горе причини съдът счита, че ответницата се е снабдила с нотариален акт за собственост над процесния имот по давност, без това придобивно основание да е било реализирано; същевременно ищците са придобили собственически права върху имота по наследство и към настоящия момент същите не са погасени, поради което следва да бъдат признати в настоящия съдебен акт. С оглед установената по – горе наследствена квота на първата ищца, същата следва да бъде призната за собственик на ¼ ид.ч. от имота, която тя е наследила от своя баща, като се вземе предвид обстоятелството, че след смъртта на преживялата наследодателя съпруга, дялът на ищцата не е нараснал с придобиване на наследствена част от нейната (на съпругата) квота, тъй като тя не е била нейна майка и поради това е била наследена само от останалите страни по делото. Казаното сочи, че искът на първата ищца за установяване правото на собственост следва да се отхвърли за частта над ¼ ид.ч. от имота, а по отношение на втория ответник искът следва да се уважи в пълен обем. Тъй като според цитираното по – горе писмо на ОД „Земеделие“ – Сс сключваните от ищците договори за наем за идеалните им части са били за едногодишен срок (последният от които за стопанската 2024/2025 г.), тяхното действие към настоящия момент е преустановено, поради което искът за предаване владението над посочените идеални части следва да се уважи. Чл.

537, ал. 2 ГПК гласи, че когато актът по ал. 1 (в конкретния случай констативният нотариален акт) засяга правата на трети лица, породеният от това спор, ако е за гражданско право, се разрешава по исков ред. Искът се предявява срещу лицата, които се ползват от акта. При уважаване на иска издаденият акт се отменя или изменя. Тъй като установените в настоящото производство собственическите права на ищците не са зачетени в издадения в полза на ответницата констативен НА № 159, т. 7 по описа на СВ – Силистра за 2025 г., 3 същият следва да бъде отменен отчасти, а именно за квотата над 5/12 ид.ч.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на втория ответник следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 498,57 лв. (формирани от следните суми: 31,07 лв. за държавна такса, 5 лв. за вписване на исковата молба, 2,50 лв. за съдебно удостоверение и 460 лв. за адвокатски хонорар), а в полза на първата ответница – разноски, съразмерно на уважената част от иска, а именно сумата от 377,70 лв. (като реално сторените от тази ищца разноски са в същите размери като тези на втория ищец). Разноски в полза на ответницата не следва да се присъждат поради липсата на доказателства за реално сторени такива. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК Силистренският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ж. Ф. Х. с ЕГН ********** от **********, ул. „В. м.“ № ..., че А. Х. Е. с ЕГН ********** от ********** е собственик на ¼ ид.ч. от ПИ с идентификатор .................. по кадастралната карта и регистри на с. И., общ. С., одобрени със заповед № РД-18-1199 от 01.06.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, представляващ овощна градина с площ от 20009 кв.м. (двадесет хиляди и девет кв.м.), находяща се м. „Й.“, землището на **********, трета категория, при съседи: ПИ с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, ***,

*** и ***, като ОСЪЖДА ответницата да предаде на А. Х. Е. с ЕГН ********** от ********** владението върху тази ¼ ид.ч. от имота.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от А. Х. Е. с ЕГН ********** от ********** против Ж. Ф. Х. с ЕГН ********** от **********, ул. „В. м.“ № ..., чрез който ищцата моли съда да признае за установено по отношение на ответницата, че тя е собственик на идеална част от описания по – горе имот, надхвърляща ¼ ид.ч. до размера на претенцията от 1/3 ид.ч., както и да предаде владението върху идеална част от имота, надхвърляща ¼ ид.ч.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ж. Ф. Х. с ЕГН ********** от **********, ул. „В. м.“ № ...., че Ю. Ю. Г. с ЕГН ********** от гр. Сс е собственик на 1/3 ид.ч. от ПИ с идентификатор *** (тридесет и две хиляди осемстотин тридесет и девет, точка, девет, точка, пет) по кадастралната карта и регистри на с. И., общ. С., одобрени със заповед № РД-18-1199 от 01.06.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, представляващ овощна градина с площ от 20009 кв.м. (двадесет хиляди и девет кв.м.), находяща се м. „Й.“, землището на **********, трета категория, при съседи: ПИ с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, ***, *** и ***, като

ОСЪЖДА ответницата да предаде на Ю. Ю. Г. с ЕГН ********** от гр. Сс владението върху тази 1/3 ид.ч. от имота.

ОТМЕНЯ констативен НА № 159, т. 7 по описа на СВ – Сс за 2025 г. (КНА № 94, т. 2, рег. № 895, дело № 85 от 2025 г. по описа на нотариус Д. П.) в частта, в която Ж. Ф. Х. с ЕГН ********** от **********, ул. „В. м.“ № ... е призната за собственик на ПИ с идентификатор 4

*** (тридесет и две хиляди осемстотин тридесет и девет, точка, девет, точка, пет) по кадастралната карта и регистри на с. И., общ. С., одобрени със заповед № РД-18-1199 от 01.06.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, представляващ овощна градина с площ от 20009 кв.м. (двадесет хиляди и девет кв.м.), находяща се м. „Й.“, землището на **********, трета категория, при съседи: ПИ с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, ***, *** и ***, над квота от 5/12 ид.ч., като ОТХВЪРЛЯ искането за отмяна на нотариалния акт в останалата му част.

Разпечатката съдържа 27 от 34 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7cfe282a-5e81-40d0-82c3-c720c31ab154