Решение № 211 от 31.05.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. Пазарджик, 31.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Петкова при участието на секретаря М.а Савова като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20245220200110 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от П. М. Г., с ЕГН **********, с адрес с.

*******, против Електронен фиш Серия К № 7234654 издаден от ОД на МВРПазарджик, с който на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.4 във вр. с ал.2 т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 600 (шестстотин) лева.

Релевираните в подадената жалба оплаквания се свеждат до това, че ЕФ е издаден при нарушение на материалния и процесуалния закон, което води до неговата незаконосъобразност, поради което се иска отмяната му. Не се претендират разноски.

В последното съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като пледира за отмяна на ЕФ. Не претендира разноски.

За въззиваемата страна- териториалната структура на ОД на МВРПазарджик, редовно призована чрез директора, не се явява представител. По делото е представено писмено становище по същество от надлежно упълномощен процесуален представител, в което са изложени доводи за законосъобразност на издадения ЕФ, поради което се иска неговото 1 потвърждаване. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на евентуално претендирано адвокатско възнаграждение от ответната страна.

Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази изложеното в нея и доводите в становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

Жалбоподателят е санкциониран с ЕФ за това, че на 18.09.2022 г., в 19:27 часа, на АМ „Тракия”, км. 86+400, пред бензиностанция ОМВ, с посока на движение от гр. Пловдив към гр. София, е управлявал л.а. „********, като се е движил с превишена скорост от 185 км/час, при максимално допустима за движение по автомагистрала от 140 км/час. Скоростта била установена и фиксирана с автоматизирано техническо средство- радарна система „MULTA RADAR” № 00209D32F68B. Системата отчела движение със скорост от 185 км/час, т.е. превишение на скоростта от 45 км/час, но от това превишение били извадени 3%, т.е. 5,55 км/час закръглено на 6 км/час, каквато е възможната технически допустима грешка на техническото средство при засичане на движение със скорост над 100 км/час, което е в полза на жалбоподателя. Така се формирало превишението от 39 км/час. Установено било, че нарушението е извършено от водача в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ Серия К № 5042590/21.03.2022 г.

Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ. Той е връчен на жалбоподателя лично на 29.09.2023 г., видно от приложения екземпляр от ЕФ, върху който е отразено връчването (л.9), както и от справка за нарушител/водач раздел „Фишове“ на позиция 4 (л.17). Жалбата против ЕФ е депозирана от санкционираното лице чрез издателя на ЕФ до съда по куриер на 12.10.2023 г. (виж товарителница на л.20, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в законоустановения 14-дневен срок, от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, пред компетентния съд по местоизвършване на нарушението.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени и веществено доказателствено средство- снимка от АТСС, които са абсолютно непротиворечиви.

2

Разгледана по същество, жалбата

НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следното: против атакувания

ЕФ е

В хода на административнонаказателното производство по безспорен начин се доказа фактът на извършеното нарушение от страна на жалбоподателя по чл.182 ал.4 във вр. с ал.2 т.4 във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП.

Административнонаказателната отговорност на П. Г. е ангажирана на основание чл.188 ал.1 от ЗДвП, а именно като собственик на управляваното МПС, по отношение на което е регистрирано процесното нарушение. За това, че Г. е собственик на управлявания автомобил свидетелстват и данните от справката за собственост и регистрация на ПС от ЦБ-КАТ (л.7), като не са ангажирани по делото доказателства за това, че към датата на нарушението автомобилът не е собственост на жалбоподателя, а на друго лице. Затова и възраженията направени в жалбата в тази насока не се приемат за основателни от съда.

По-нататък в обжалвания електронен фиш изрично е цитирана дадената от законодателя възможност на санкционираното лице на основание чл.189 ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок да предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС, въз основа, на които да се анулира издадения фиш. Такива действия, от узнаването за издадения ЕФ, не са предприети от страна на жалбоподателя, поради което с оглед нормата на чл.188 ал.1 от ЗДвП, правилно е бил санкциониран, в качеството му на управляващ МПС. В случаите на засичане на нарушение за скорост с АТСС се санкционира собственика на МПС, ако е ФЛ (както е в конкретния случай), съгласно разпоредбата на чл.188 ал.1 от ЗДвП, респ. законовият представител на ЮЛ, ако такова е собственик на МПС (чл. 182 ал.2 от ЗДвП). Освен това е дадена от закона възможност, за която и санкционираният е уведомен в ЕФ, че в 14-дневен срок може да декларира кой е бил водач на МПС, при регистриране на нарушението и да представи копие от неговото СУМПС. В случая в законоустановения срок такава декларация не е подадена от собственика на МПС, а същият директно е обжалвал фиша пред съда, като към жалбата е приложил копие на СУМПС на друго лице с твърдението, че то е управлявало МПС, без да е спазил разписаната от закона процедура. Затова и съдът не приема възражението, че ЕФ следва да бъде отменен, защото друго лице е било водач на МПС, тъй 3 като били представени данни за това лице и СУМПС. Законодателят ясно е разписал реда, който следва да бъде спазен и спазването на който води до анулиране на издадения ЕФ и до съставяне на ЕФ против посоченото в нарочна декларация от собственика на МПС лице. Така че, собственикът на МПС, в лицето на жалбоподателя е следвало да спази този ред и да не създава предпоставки едно констатирано нарушение да остане несанкционирано, а сам той единствен да черпи права и да иска директна отмяна на ЕФ.

Поради всичко изложено до тук, съдът намира, че авторството на нарушението в лицето на санкционирания е безспорно доказано.

На първо място следва да се отбележи, че съгласно чл.189 ал.4 изр.първо от ЗДвП: „При нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение”.

Внимателният анализ на разпоредбата налага извода, че когато е налице нарушение- установено и заснето с техническо средство, тогава се издава електронен фиш- в отсъствие на контролен орган и на нарушител.

При цялостния служебен контрол, независимо от възраженията посочени в жалбата, съдът не установи да са били допуснати нарушения при издаване на ЕФ, нито от видна на сочените от жалбоподателя, нито други такива.

При обстойното изследване съдът не откри порочност на акта от гледна точка на неговото съдържание като санкционен документ, с който за първи път се определят и параметрите на установеното нарушение. Последното е описано по време (на 18.09.2022 г., в 19:27 часа), място (АМ Тракия км 86+400, в посока от гр. Пловдив към гр. София) и начин на извършването му (управлява л.а. „********, като се е движил с превишение на скоростта от 39 км/час, над максимално допустима за движение по автомагистрала от 140 км/час, установена и фиксирана с автоматизирано техническо средстворадарна система „MULTA RADAR” № 00209D32F68B, посочена е и установената стойност на скоростта- 179 км/ч- след приспаднати 3% възможна техническа грешка. В достатъчна степен на яснота е посочен и квалифициращия признак „повторност“, а именно че настоящето нарушение е извършено в едногодишния срок на влязъл в сила друг ЕФ- който е посочен с 4 неговата серия, номер и дата. Посочена е и нарушената правна норма. По този начин достатъчно ясно и детайлно е описано извършеното нарушение, което прави възможна в гарантирания от закона обем защитата против него. С оглед на това и съдът не приема за основателни, направените в жалбата възражения за липса на изрядност от формална страна на издадения ЕФ.

На следващо място, неприемливо е възражението за липса на доказателства относно компетентността на издаващия ЕФ служител. Следва да се каже, че нормата на чл.189 ал.4 от ЗДвП разписва задължителните реквизити, които трябва да съдържа един ЕФ. Сред тях не попада неговият издател (съставител), нито датата на издаване на ЕФ, нито по какъв начин е установена собствеността на МПС, както и кои са служителите поставили началото на работния режим на АТСС, каквито са възраженията в жалбата.

Това е така, защото законодателят не е предвидил автор на електронния фиш в разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, която регламентира основанията за неговото издаване и съдържанието му. Такова е и становище на ВАС в Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. Предвид дефинитивните норми относно коментираното понятие, задължителното решение съдържа извода, че „електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл.189 ал.11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189 ал.4 изр.2 от ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението.

Съдът не приема за основателно и възражението, че използваното техническо средство не било технически изправно. Видно от приложеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване е, че техническото средство е одобрен тип. Вярно е, че издаденото удостоверение за одобрен тип средство за измерване (л.12) е с изтекъл срок на валидност към датата на 5 извършване на нарушението, това обаче не прави автоматично използваното АТС технически негодно за използване. Това е така, тъй като съгласно чл.30 ал.5 от Закона за измерванията (ЗИзм.), когато срокът на валидност на одобрения тип средство за измерване е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип се считат за одобрен тип и те могат да бъдат използвани за контрол на правилата за движение по пътищата, ако отговарят на изискванията на чл.43 от ЗИзм. Използваната система в конкретния случай отговаря на тези изисквания, тъй като същата е преминала периодична проверка на 03.08.2022 г. (виж Протокол за проверка на л.14). Съгласно чл.43 ал.1-ал.3 на ЗИзм. последваща проверка се извършва на средствата за измерване в употреба и се удостоверява със знаци за последваща проверка., която се извършва периодично или след ремонт на средствата за измерване и преди изтичането на срока на валидност на първоначалната или периодичната проверка в случай на унищожаване на знака или по желание на лицето, което използва средството за измерване.

Според чл.43 ал.4 от ЗИзм. периодичността на проверките по ал. 2 се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в ДВ и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. Съгласно Заповед №А-616/11.09.2018 г. на Председателя на ДАМТН (налична и общодостъпна на интернет страницата на ДАМТН), обн. ДВ бр. 82/05.10.2018 г., в сила от тази дата, е определена периодичност на последващите проверки на средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, като по т. 31 е определен срок от една година по отношение на средствата за измерванескоростомери, какъвто е процесното техническо средство. С оглед на посоченото по-горе, а именно че последната периодична проверка е била извършена на използваното техническо средство на 03.08.2022 г., а на последваща такава то подлежи на 03.08.2023 г., то няма спор, че към датата на нарушението- 18.09.2022 г. използваното техническо средство е било технически изправно и одобрен тип средство за измерване.

Разпечатката съдържа 31 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7cfbcb0a-5b6b-46dc-995a-02908b29f0a8