Протокол № 1331 от 01.10.2025, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1331 гр. Варна, 01.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Т. Василев

Членове:

Светла В. Пенева

Деница Славова при участието на секретаря Доника Здр. Христова

Сложи за разглеждане докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело № 20253100500996 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:06 часа се явиха:

Въззивникът С. А. Ш. , редовно и своевременно призована, не се явява.

Представлява се от адв. Д. А., редовно упълномощена и приета от съда отпреди, и приета от настоящата инстанция от днес.

Въззиваемата Е. Е. Х., редовно и своевременно призована, не се явява, не се представлява.

СЪДЪТ докладва молба вх.рег. № 27407/26.09.2025 г., депозирана от адв. Р. Б., процесуален представител на въззиваемата страна Е. Е. Х., с искане да бъде даден ход на делото в нейно отсъствие.

Адв. А.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 260401/28.02.2025г. от С. А. Ш. срещу Решение №260003/30.01.2025г. по гр.д.№936/2021г. на ВРС, 34 състав, с което съдът:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между Е. Е. Х. ЕГН ********** от гр. София, ж.к.

М.Л. - изток, ***, и С. А. Ш. ЕГН ********** от гр. Варна, ж.к. В.В., ***, че претендираното от ответника С. А. Ш. право на наследяване на С.Ж. ЕГН **********, починала на ***г., не съществува, на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК.

1

Във въззивната жалба е изложено становище за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение поради необоснованост и противоречие с материалния закон.

Сочи се, че ВРС правилно е приел, че нормата на чл. 3 от ЗН има императивен характер и при наличие на влязла в сила присъда, с която е прието, че въззивникът не е извършил умишлено престъпление, задължителна съгласно чл. 300 от ГПК за гражданския съд, е приел, че не е налице недостойнство по смисъла на чл. 3, б. "а" от ЗН. Неправилно съдът обаче е приел, че предявеният иск е основателен. Само съгласно чл.3, б"а" ЗН умишленото убийство на наследодателя води до недостойнство за наследяване, което настъпва по силата на закона. Отделно от предпоставките на чл. 3 от ЗН не могат да се отнемат наследствени права. За да бъде уважен искът по чл.124 ГПК, вр. чл.3, б."а" ЗН следва да е налице влязла в сила присъда, постановена от Съда в наказателен процес, който съгласно нормите на НПК е компетентният да установи наличието на извършено престъпление и вината на дееца.

Недопустимо е да се твърди умишлено причиняване на смъртта на наследодателя, след като е налице влязла в сила присъда за извършено деяние по непредпазливост. В Решение №294/10.02.2021 г. на ВОС по в.гр.д.№2298/2020г., с което е отменено Решение №2422/17.06.2020г. на ВРС по гр.д.№11308/2019г., 24 състав е разгледано подробно възражението на Е. Х., че С. А. Ш. е недостоен да наследи съпругата и детето си на основание чл.З, б."а" ЗН. След като към настоящия момент тази разпоредба не е обявена за противоконституционна, тя следва да бъде приложена. Само чрез законодателна инициатива може да бъде постигнато изменение на нормата на чл.3, б."а" от ЗН, но въпросът дали това е справедливо не е еднозначен. Дорри и да се приеме, че може да бъде разсъждавано относно формата на вина на С., то в наказателното производство е установено не само, че е имало сигнализация на ж.п.прелеза, но също е установено, че той е бил неохраняем, липсвала е бариера, имало е захрастяване, запрашаване, силно изразена крива, насипен овраг, съществувала е денивелация между оврага и нивото на асфалтовия път и прелеза, като оврагът се е намирал на по-високо ниво, които са ограничавали видимостта му. Отбелязва се, че в законодателството на Германия и на Румъния, предпоставките за недостойнство съвпадат с тези по нашето законодателство. В процеса съществува забрана за влошаване положението на обвиняемия, поради което не може да се приеме, че гражданският съд не е обвързан при разрешаване на спор за недостойнство за наследяване от присъдата на наказателния съд относно това дали наследникът е причинил смъртта на наследодателя по непредпазливост. Това би нарушило стабилитета по отношение на постановената вече и влязла в законна сила присъда и би довело до хаос в правната сфера. Въпросът за недостойнството на едно лице да наследи наследодателя си е решен в Закона за наследството и само промяната в този закон може да реши въпроса за недостойнството по различен начин, като тази промяна следва да бъде извършена по надлежния ред, предвиден в законодателството на Република България, при спазване Директивите на Европейския парламент и на Съвета.

Въззивникът моли съда да бъде отменено решението на първата инстанция и да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявения иск.

2

В срок за отговор по чл.263, ал.2 от ГПК въззиваемата страна е депозирала становище, в което се сочи, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Сочи, че в първоинстанционното решение съдът не се е позовал на нормата на чл. 3 б. „а“ от ЗН, а е приложил основни принципи на правото и международни правни норми. В жалбата се прави неправилно тълкуване на нормата на чл. 3 от ЗН и на чл. 300 от ГПК. Позоваването на в.г.д.№ 2298/2020г. е манипулативно, тъй като това дело не дава отговор на възраженията за недостойнство, а ВКС потвърждава ирелевантността им към предмета на спора по това дело. Твърди се, че гражданският съд не е обвързан от извода на наказателния съд относно формата на вина на дееца, а само по отношение на виновността му. Посочва, че наказателната присъда е предопределена от внесения в съда обвинителен акт, като не е допустимо преценката за формата на вината да се предоставя само и единствено на прокурора и съдът да не може да направи собствена преценка. Това би било нарушение на принципа на разделение на властите и нарушение на правото на справедлив процес. Твърди се, че С. е действал с евентуален умисъл при причиняване на смъртта на наследодателя. Твърденията на жалбоподателя за германската и румънската практика са неправилни, като Решение IVa ZR 160/86 - част от германската правна система и Решение № 530/13.10.2005г. на Конституционния съд на Румъния изрично сочат, че гражданският съд прави собствена преценка на вината, независимо от наказателния съд, както и че е неморално и несправедливо престъпник да наследи жертвата си. Прави се анализ на практика на съдилища в САЩ, като се сочи, че те лишават дееца от наследствени права и при непредпазливо убийство на наследодателя. Твърди се, че изискването за умисъл в нормата на чл. 3 от ЗН е противоконституционно, като противоречащо на чл. 4, 28, 119 и 123 от КРБ, както и е в противоречие с чл. 2 и чл. 8 и чл. 6 пар.1 от ЕКЗПЧОС и чл. 2 и 47 от ХОПЕС - защитата на правото на живот и на семеен живот. Считат, че е приложимо правото на ЕС - чл. 2 пар.1 от Рамково решение 2005/212/ПВР и чл. 1 пар.1 и съображение 9 от Директива 2012/29. Освен законосъобразно, лишаването на С. от наследствени права би било и справедливо.

Адв. А.: Запозната съм с доклада на делото и нямам възражения. Поддържам депозираната въззивна жалба, моля да я уважите, оспорвам отговора.

СЪДЪТ докладва:

В молбата, подадена от въззиваемата страна е изразено становище, че поддържам депозирания писмен отговор и оспорва въззивната жалба.

Излага, че ако въззивната страна поиска допускане на нови доказателства, моли да отхвърляне на искането, поради ограниченията на чл. 266, ал. 1 от ГПК.

Адв. А.: Няма да соча други доказателства. Представям списък на разноски по чл. 80 от ГПК, ведно с доказателства за извършването им.

СЪДЪТ докладва:

В молбата, подадена от въззиваемата страна излага становище по съществото на спора, както и прави искане за присъждане на разноски по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.

3

СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети представените от въззивмата страна списък с разноските по чл. 80 от ГПК, ведно с доказателства за извършването им, както и молба вх.рег. № 27407/26.09.2025 г., поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЛАГА по делото представените от въззивмата страна списък с разноските по чл.

80 от ГПК, ведно с доказателства за извършването им, както и молба вх.рег. № 27407/26.09.2025 г.

Предвид становищата на страните и отсъствието на направени доказателствени искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

Адв. А.: Моля да уважите въззивната ни жалба, която считам за основателна, както и да присъдите на доверителя ми сторените разноски.

Моля да ми дадете възможност за представяне на писмена защита.

СЪДЪТ дава възможност на процесуалния представител на въззивната страна да представи писмена защита в седем дневен срок от днес.

СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:09 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

4