Определение № 1037 от 09.04.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1037 гр. София, 05.04.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова

Членове:

Христинка Колева

Иво Юр. Хинов като разгледа докладваното от Мирослава Тодорова Въззивно частно наказателно дело № 20241100600549 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 - 8 от НПК.

Постъпила е жалба от повереника на притежатели на търговски марки срещу определение на СРС, НО, 105-ти състав от 11.12.2023г. по ЧНД № 6094/2023г., с което се потвърждава постановлението на прокурор при СРП за прекратяване на наказателно производство от 12.04.2023 г. по досъдебно производство №15009/2020г. по описа на 5 РУ- СДВР, пр. пр. № 4281/2014 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл.172б, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал. 1 от НК.

В жалбата се релевират доводи, че атакуваното определение е незаконосъобразно и необосновано, иска се неговата отмяна и тази на постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство и връщане на делото в досъдебната фаза на продължаване на разследването със задължителни указания за прилагане на закона. Оспорват се изводите на районния съд, че с оглед установената фактическата обстановка прокурорът правилно е преценил, че е налице прекратително основание по чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК. Изразява се несъгласие с извода, че от доказателствата по делото не се установяват данни за субективната страна на престъплението у причастните по делото лица, тъй като въпреки положените от разследващия усилия не е установен действителният произход на стоките, предмет на разследване по настоящото дело, както и че не са събрани безспорни доказателства, че стоките произхождат от лице, което ги е пуснало за продажба на пазара без разрешението на маркопритежателите. Изтъква се, че по аргумент от противното на Тълкувателно решение №1 от 15.06.2009 г. по т. д. №1/2008г. на ОСТК, отсъствието на съгласие на притежателя на правото за използване на знака на регистрираната марка чрез поставянето върху стоките, поставя въпросните стоки в категорията на неоригиналните, фалшифицирани, имитирани стоки. На следващо място, по отношение 1 елемента от обективна страна на престъпния състав – използване в търговската дейност, жалбоподателите твърдят, че правото на притежателите е нарушено при първата и основна форма на използване по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗМГО – поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки. Относно субективната страна се излагат събражения, че от момента на регистрация на търговската марка всяко добросъвестно лице носи отговорност за нарушаване на изключителното право, тъй като правата върху търговски марки са абсолютни и гаранцията за защита се осъществява и чрез предвиденото публикуване в официални бюлетини на факта на регистрация на конкретна марка. Иска се отмяна на първоинстанционното определение и на постановлението за прекратяване на наказателното производство и връщане на делото за допълнително разследване със задължителни указания за прилагането на закона.

Въззивният съд, като прецени изложените в жалбата доводи и съдържанието на атакуваното определение, намира за установено следното.

Досъдебното производство е образувано с постановление на прокурор при СРП от 21.01.2014 г. по реда на чл. 212, ал. 2 НПК за това, че в гр. София без съгласието на притежателя на изключителното право са били използвани в търговската дейност обекти на това изключително право без правно основание – престъпление по чл.172б, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК.

В хода на разследването няма привлечени като обвиняеми лица.

В обжалваното пред СРС постановление за прекратяване на наказателното производство от 12.04.2023 г. прокурор при СРП е приел за установена фактическа обстановка в следния смисъл.

На 20.01.2014 г. в 05 РУ-СДВР бил подаден сигнал от А. Т. за това, че в търговски обект – бутик „Манхатън“, намиращ се в гр. София, ул. ****, стопанисван от „ВЕИП-3“ ООД, собственост на Е.П. и В.И., била извършвана търговска дейност, изразяваща се в предлагане и продажба на продукти (различни дрехи и стоки), носещи знаци, идентични с регистрирани на територията на Република България търговски дружества, последните от които не били дали съгласието за такава дейност.

За проверка на подадения сигнал на 21.04.2014 г. органите на МВР предприели необходимите действия, в резултат на което било установено, че в същия търговски обект в действителност били предлагани за продажба такива стоки, произходът на които бил от Турция. Извършено било претърсване и изземване в условията на неотложност, вследствие на което стоките били иззети, като по този начин и на основание чл.212, ал. 2 НПК започнало настоящото досъдебно производство.

В обекта били открити следните предложени за продажба стоки:

– 6 бр. боксерки на обща стойност 90 лева, 3 бр. ризи на обща стойност 135 лева, 4 бр. ризи на обща стойност 180 лева, 3 бр. блузи на обща стойност 135 лева и 4 броя чанти на обща стойност 280 лева, всичките със знак „CALVIN KLEIN“/„CK“, като изброените стоки възлизали на обща стойност 820 лева;

2

– 6 бр. боксерки на обща стойност 90 лева, 6 бр. боксерки на обща стойност 90 лева, 4 бр. боксерки на обща стойност 60 лева, 3 бр. блузи на обща стойност 135 лева, 1 бр. блуза на стойност 45 лева, 2 бр. спортни екипи на обща стойност 260 лева, 11 бр. колани на обща стойност 330 лева, 7 чифта обувки на обща стойност 840 лева, 14 чанти на обща стойност 980 лева, 1 бр. яке на стойност 250 лева, 1 бр. шапка и 1 бр. шал на обща стойност 45 лева и 3 бр. слънчеви очила на обща стойност 270 лева, всичките със знак „ARMANI“, като изброените стоки възлизали на обща стойност 3395 лева;

– 7 бр. боксерки на обща стойност 105 лева, 8 бр. боксерки на обща стойност 120 лева, 3 бр. боксерки на обща стойност 45 лева, 9 бр. боксерки на обща стойност 135 лева, 9 бр. боксерки на обща стойност 135 лева, 1 бр. боксерки на стойност 15 лева, 3 бр. ризи на обща стойност 135 лева, 5 бр. блузи на обща стойност 225 лева, 4 бр. колани на обща стойност 120 лева и 1 часовник на стойност 120 лева, всичките със знак „TOMY HILFIGER“, като изброените стоки възлизали на обща стойност 1155 лева;

– 5 чифта чорапи на обща стойност 45 лева, 4 броя фланели на обща стойност 300 лева, 4 бр. фланели на обща стойност 300 лева, 1 бр. фланела на стойност 45 лева, 1 бр. фланела на стойност 75 лева, 3 бр. колани на обща стойност 90 лева, 20 чифта дънки на обща стойност 1800 лева, 22 чифта дънки на обща стойност 1980 лева, 6 бр. сака на обща стойност 660 лева, 1 бр. шапка и 1 брой шал на обща стойност 45 лева, всичките със знак „DSQUARED“, като изброените стоки възлизат на обща стойност 5340 лева;

– 5 чифта чорапи на обща стойност 45 лева, 6 чифта чорапи на обща стойност 54 лева, 3 бр. ризи на обща стойност 135 лева, 10 бр. колани на обща стойност 300 лева, 3 чифта обувки на обща стойност 360 лева, 8 чифта обувки на обща стойност 1280 лева, 1 чифт обувки на стойност 180 лева, 16 бр. якета на обща стойност 2880 лева, 5 бр. чанти на обща стойност 350 лева, 1 бр. шапка и 1 бр. шал на обща стойност 45 лева, всичките със знак „GUCCI“, като изброените стоки са на обща стойност 5629 лева;

– 2 бр. фланели на обща стойност 150 лева, 5 бр. фланели на обща стойност 375 лева, 4 бр. фланели на обща стойност 180 лева, 2 бр. спортни екипи на обща стойност 260 лева, 6 бр. колани на обща стойност 180 лева, 20 чифта дънки на обща стойност 1800 лева, 12 чифта обувки на обща стойност 1440 лева, 11 чифта обувки на обща стойност 1320 лева, 3 чифта обувки на обща стойност 480 лева, 1 бр. портфейл на стойност 50 лева, 1 бр. шапка и 1 бр. шал на стойност 45 лева, всичките със знак „DOLCE&GABANA“/ „D&G“ на обща стойност 6280 лева;

– 10 бр. ризи на обща стойност 450 лева, 3 бр. колани на обща стойност 90 лева и 2 бр. чанти на обща стойност 140 лева, всичките със знак „BURBERRY“, като изброените стоки са на обща стойност 680 лева;

– 1 бр. блуза на стойност 45 лева, 2 бр. колани на обща стойност 60 лева, 1 бр. чанта на стойност 180 лева, 1 бр. блуза на стойност 45 лева и 1 бр. очила на стойност 90 лева, всичките със знак „LOUIS VUITTON“ на обща стойност 420 лева;

– 6 бр. колани на обща стойност 180 лева, 1 бр. шапка и 1 бр. шал на 3 обща стойност 45 лева, всичките със знак „HERMES“ на обща стойност 225 лева;

– 3 бр. колани на обща стойност 90 лева, всичките със знак „HUGO BOSS“;

– 2 бр. колани на обща стойност 60 лева, всичките със знак „VERSACE“;

– 3 бр. колани на обща стойност 90 лева, всичките със знак „DIESEL“;

– 6 бр. портфейли на обща стойност 300 лева и 18 часовника на обща стойност 2160 лева, всичките със знак „BULGARI“ на обща стойност 2400 лева;

– 10 часовника на обща стойност 1200 лева, всичките със знак „BREITLING“;

– 2 часовника на обща стойност 240 лева, всичките със знак „ULYSSE NARDIN“;

– 3 часовника на обща стойност 360 лева, всичките със знак „FRANCK MULLER“;

– 2 бр. потници на обща стойност 40 лева, всичките със знак „Chanel“;

– 1 бр. риза на стойност 45 лева със знак „Polo“;

– 25 часовника на обща стойност 3000 лева, всичките със знак „Tag Heuer“;

– 2 бр. ризи на обща стойност 90 лева, всичките със знак „Polo“;

– 24 часовника на обща стойност 2880 лева, всичките със знак „Hublot“;

– 4 часовника на обща стойност 480 лева, всичките със знак „Luminor Marina“ и

– 23 бр. очила на обща стойност 2070 лева, всичките със знак „Ray Ban“.

В обекта към 21.04.2014 г. от средата на 2013 г. в магазина като продавач – консултант работела св. В.П.. Тя заявила, че не знае какъв е произходът на стоките, включително откъде били закупени, но заявява, че св.

И. ги внасял от Турция, като в магазина нямало документи за покупката им.

Св. П. посочила, че е осъществявала продажби за периода до 21.04.2014 г. на изложените в обекта стоки на обща стойност от около осем хиляди лева.

В хода на разследването са били разпитани в качествето на свидетели собствениците И. и П., които заявяват, че не могат да посочат какъв е произходът на иззетите стоки, не разполагат с документи за закупуването им, но такива вероятно имало.

Събрани са показанията на полицейските служители от 5 РУ-СДВР В.В., И.Г. и Р.Г., извършили проверка на търговския обект.

Като свидетели по делото били разпитани и св. А. Т., Д.К., Н.Д., И.М., В.И., Е.П., Д.Т., Д.Б., М.Х., В.Д., В.С. и Н.Д., представители на съответните търговски марки. От тези показания органите на досъдебното производство са установили, че притежателите на търговски марки не са дали съгласието си 4

„ВЕИП-3“ ООД да продава стоки, които носят знаците на съответните марки.

От протокола за претърсване и изземване в посочения търговски обект се установяват видът, бройката и характеристиките на иззетите стоки – дрехи и продукти, както и мястото, на което са били намерени.

Изготвено е заключение на назначена оценителна експертиза, която е извела стойността на стоките в размер на 35 749 лв. Изготвено е и заключение на маркова експертиза, въз основа на което прокурорът коректно е извел, че при изброените инкриминирани стоки е налице сходство и идентичност между знаците, поставени върху тях и регистрираните марки, като съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знаците с регистрираните марки.

Събрани са писмени доказателства от компетентните органи относно задграничните пътувания на св. И. и св. П.. Те изясняват, че за времето от 1.06.2013 г. двамата заедно на три пъти (12.01.13 г., 25.09.13 г. и на 20.11.13 г.) са напускали територията на страната в посока Турция, като следващите им преминавания през границата са осъществени след датата на деянието, поради което се явяват неотносими към предмета на доказване по делото.

В постановлението си за прекратяване на наказателното производство прокурорът приема, че установените факти не установяват субективния елемент на престъплението по чл. 172б, ал. 1 НК. Изложени са съображения, че е необходимо деянието да е извършено с пряк умисъл, а от доказателствата не се установявало с необходимата категоричност свидетелите И. или П. да са действали с умисъл да нарушат правата на маркопритежателите и да извършат престъплението по чл.172б, ал.1 НК. Според прокурора не може да се изведе, че когато св. И. и св. П. са закупували стоките, в каквато посока са и показанията им, намиращи опора в приложената по делото справка за задграничните им пътувания, те са имали познание за произхода на тези стоки, т.е. дали същите са оригинални или не, както и от къде и по какъв начин са закупени преди това. В светлината на изложеното прокурорът е намерил, че използването на наказателна репресия в конкретната хипотеза се явява неоправдано и производството следва да бъде прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.