Решение № 68 от 14.04.2025, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Варна, 14.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20253000500043 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадени две въззивни жалби, както следва:Въззивна жалба, подадена от Община Варна, чрез процесуалния й представител гл.ю.к.Р.Сл., против решение №1241/20.11.2024г., постановено по гр.д.№1366/24г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които: 1/ Община Варна е осъдена да заплати на П. П. П. сумата от 10 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие на попадане на крака на ищеца на 06.08.2020г. в необезопасено и необозначено препятствие - счупено стъпало, находящо се на стълбите, осигуряващи достъп до Паметника на българо - съветската дружба, които се намират в имот, собственост на Община Варна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба - 20.12.2023г., до нейното окончателно изплащане, както и сумата от 364лв., като частичен иск от целия в размер на 12 739, 90лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от датата на инцидента - 06.08.2020г. до 19.12.2023г., на осн. чл.49, вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД; 2/ Община Варна е осъдена да заплати на П. П. П. сумата от 556, 25лв., представляващи стойността на направените разноски по делото, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК; 3/ Община Варна е осъдена да заплати на П. Кр. Р. сумата от 660лв., представляващи дължимо адвокатско възнаграждение, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА.В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени.

1

Въззиваемият П. П. П. в депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението на ВОС да бъде потвърдено в обжалваните му от ответника части.

Въззивна жалба, подадена от П. П. П., против решение №1241/20.11.2024г., постановено по гр.д.№1366/24г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които:

1 / е отхвърлен предявеният от П. П. П. против Община Варна иск за присъждане обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в следствие на попадане на крака на ищеца на 06.08.2020г. в необезопасено и необозначено препятствие - счупено стъпало, находящо се на стълбите, осигуряващи достъп до Паметника на българо - съветската дружба, в частта му за разликата над 10 000лв. до 80 000лв.; 2/ П. П. П. е осъден да заплати на Община Варна сумата от 300лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен в пълния му предявен размер за сумата от 80 000лв.

Въззиваемата страна Община Варна, редовно уведомена, не е депозирала отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.В о.с.з., чрез процесуалния си представител гл.ю.к. З.П., поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението на ВОС да бъде потвърдено в обжалваните му от ищеца части.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

В исковата си молба и уточняващата такава към нея от 01.02.2024г. ищецът П. П. П. излага, че на 06.08.2020г. в гр.Варна, в района на стъпалата към „Паметник на Българо-съветската дружба“, около 22, 00ч., по време на разходка, подхождайки от монумента в посока Морската градина, кракът му попаднал на счупено стъпало, вследствие което десният му глезен рязко го заболял и паднал на земята.Опитал да се изправи, но кракът го болял много и се подул.Видял, че част от стъпалото, на което е бил стъпил, е изкъртено и т.к. в района липсвало осветление, не успял да го забележи.Веднага посетил Спешно отделение при МБАЛ „Св. А.-В.“АД, където при преглед на 07.08.2020г. в 0, 30ч. била установена травма на глезена/разкъсване на ставни връзки/ поради падане по счупена стълба.Кракът му бил имобилизиран с ортеза, първоначално за срок от 21 дни, а впоследствие общо за 43 дни.За периода 07.08.2020г.-20.08.2020г. му бил издаден болничен лист, т.к. не можел да стъпва на болния си крак.На 14.08.2020г., 27.08.2020г., 09.09.2020г. и 17.09.2020г. провел контролни прегледи, при които отново се установили болка в дясната глезена става, оток, ограничени движения на ставата и стъпалото.Изписана му била медикаментозна терапия.Продължавал да има затруднения с движенията, чувствал крака си нестабилен.По препоръка на лекуващия ортопед започнал да провежда физиотерапия, първоначално за срок от 10 дни, впоследствие още 7 дни, провеждал и специална физиотерапия у дома си по половин час всеки ден.На 11.02.2021г. отново посетил ортопед, тъй като кракът продължавал да го боли и чувствал слабост при натоварването му.Дадени му били указания за двигателен режим.В първите 2 два месеца след инцидента болките в глезена били много силни, не можел да го движи или го движил в ограничен обем.В първата половин година от падането не можел да спортува, бяга или натоварва глезена си по какъвто и да било начин.Понастоящем често го чувства схванат, изпитва болки при натоварване, както и при движение след покой, нерядко стъпва накриво, поради нестабилността, причинена от разкъсването на сухожилията.Походката му се променила, тъй като се опитвал да щади глезена си, в резултат от което започнали да се появяват проблеми в левия крак/най-вече в коляно/, които, според лекари, се дължали именно на това.Събитието се отразило много негативно и на психиката му.В първите месеци, когато не можел да се движи и спортува, бил изцяло подпомаган от съпругата си и няколко приятели.Бивайки активна и независима личност, това го карало да се чувства в тежест на околните, емоционалното му състояние било лошо, пострадали и доходите му, т.к. практикува свободна професия/адвокат/, няколко месеца не можел регулярно да се среща с клиентите си и да се придвижва свободно до съдебните зали.

Според писмо на Община Варна, Дирекция „Общинска собственост, икономика и стопански дейности“ паметникът е собственост на Държавата, съгласно АДС №3262/21.12.2000г., и е разположен в ПИ с идентификатор ***, с площ от 54 030 кв.м., идентичен с УПИ II-парк и паметник кв.5 по плана на 21-ви п.р. на гр.Варна, който ПИ е общинска собственост, съгласно АОС №5525/23.01.2009г.В този общински имот попадат стъпалата, на които е паднал, представляващи пешеходния подход към паметника.Ответникът Община Варна, като собственик на посочения ПИ, е собственик и на процесните стъпала и като такъв следва да носи отговорност за тяхното поддържане и правилно функциониране.В следствие виновното бездействие на служителите на ответника, изразяващо се в неподдържане на посочения участък, липса на осветление, необезопасяване и липса на предупреждение за увреденото стъпало, са му причинени неимуществени вреди - горепосочените болки и страдания.Предвид изложеното, претендира ответникът Община Варна да бъде осъден да му заплати сумата от 1 000лв., предявена като частичен иск, целият в размер от 35 000лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба - 20.12.2023г. до окончателното изплащане, както и да бъде осъдена да му заплати сумата от 364лв., предявена като частичен иск, целият в размер от 12 739, 90лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 06.08.2020г. до 19.12.2023г., вкл.

Ответникът Община Варна в депозирания писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни.Поддържа, че Държавата не е предоставила на Община Варна стопанисването и управлението на „Паметник на Българо-съветската дружба“ и в тази връзка не може да се обоснове извод за противоправно поведение на служители на Община Варна, които да са довели до твърдените вреди.Ако възражението се приеме за неоснователно, се твърди, че претендираното от ищеца обезщетение е изключително високо и не съответстващо на действително търпени вреди, ако такива се установят, тяхната продължителност и интензитет.Възразява за съпричиняване от страна на ищеца, за когото следва да се предполага, предвид възрастта му, че има 3 нормална способност за самосъхранение при извършване на пешеходна дейност, поради което и е следвало да се съобрази с условията, при които се е движел като пешеходец, т.е. да положи дължимата грижа, вкл. и предвид липсата на твърдения за други обективни обстоятелства - например нарушено зрение или други сетивни дисфункции, или влошени метеорологичните условия, обуславящи невъзможността да възприеме въпросното нарушено стъпало, ако в действителност е било нарушено, и така да предотврати настъпването на вреди, което той не е сторил и така е улеснил механизма на увреждане

С молба от 03.07.2024г. в срока и по реда на чл.214, ал.1 от ГПК ищецът е поискал изменение размера на предявения главен иск, а именно от частичен за 1 000 лв. на пълен и от 35 000лв. на 80 000лв., допуснато от тогава разглеждащия като първа инстанция производството ВРС с определение от 05.07.2024г.Ищецът е искал и изменение на акцесорната претенция за законна лихва от датата на деликта до датата на исковата молба, а именно на цялата законна лихва върху главницата от 80 000лв., считано от датата на деликта, но това изменение не е допуснато от ВРС, нито от ВОС, като и последният впоследствие се е произнесъл само за първоначалния размер от 364лв., но и от ищеца не е имало искане за допълване на първоинстанционното решение в срока по чл.250 от ГПК, съответно и въззивната инстанция не може да се произнася за друг размер.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с пр.осн. чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

От представената по делото медицинска документация/лист за преглед в Спешно отделение при МБАЛ „Св. А.-В.“АД от 07.08.2020г., амбулаторни листи, съответно от 14.08.2020г., 27.08.2020г., 09.09.2020г., 17.09.2020г., 18.09.2020г., 02.10.2020г., 05.10.2020г., 20.10.2020г. и 11.02.2021г., болничен лист, рецептурни бланки и физиопроцедурни карти/ и изслушаното по делото заключение на СМЕ от 26.06.2024г., и обясненията на в.л. в о.с.з. на 07.11.2024г. се установява, че на 06.08.2020г. ищецът е получил навяхване на дясната глезенна става.Описаното травматично увреждане е резултат от внезапно форсирано извиване на десния долен крайник при фиксирано стъпало и в тази връзка е налице пряка причинно-следствена връзка между него и попадането на дясното стъпало на счупени стълби.Медикаментозното лечение, което е описано в медицинските документи, е съобразно с така получената травма.Обективно не са установени травматични увреждания, които да засягат костните структури или такива, които да засягат тежко ставните връзки, а именно тежко разкъсване на същите, което да е налагало оперативно лечение за възстановяване целостта на връзките, подобно и разкъсване се установява с ядрено-магнитен резонанс, а такова изследване не е преценено, че е необходимо да се назначава на ищеца.Носенето на ортеза за по-продължителен период е препоръчано от лекуващия лекар, предвид субективните оплаквания от страна на пострадалия.Навяхването на ставата е обусловило временно разстройство на здравето, неопасно за живота, изразяващо се в затруднение движенията на десния долен крайник за срок от около 20-25 дни.Към настоящия момент е налице болка при продължително натоварване, продължително седене, с последващо изправяне и 4 раздвижване.След получаване на такива травматични увреждания е налице оток, силна болка до невъзможност за стъпване в рамките на няколко дни.Към настоящия момент основната функция на крайника е възстановена, а именно стоене прав и свободно придвижване в пространството, прогнозно, всяко едно продължително натоварване при определени спортове/напр. волейбол, баскетбол, вдигане на тежести, тенис, футбол/ може да доведе до болезненост и известно ограничаване на движенията на крайника, но напр. нормално бягане, каране на колело, плуване са спортове, които се препоръчват при тези травми с цел възстановяване на ставата.