Решение № 128 от 21.07.2026, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. гр.Мадан, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20265430100213 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба от С. К. С. против Вивус.БГ ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 163,97 евро, представляваща недължимо платени суми по Договор за кредит № * от 10.11.2022г. и анекси към него, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 10.11.2022 година между страните по делото е сключен договор за кредит № *, по силата на който ответникът в качеството му на кредитор по договора е предоставил на ищеца заем в размер на 300,00 (триста) лева при следните параметри: Общ размер на кредита 400,00 лева, Стандартен лихвен процент - 40,97 %, Лихвен процент за срока на кредита - 41 %, Годишен процент на разходите - 49,70 %, Такса за бързо разглеждане - 98,52 лева, Обща дължима сума на кредита - лева. С анекс за допълнителна сума от дата 10.11.2022г. към Договор за кредит № * на ищеца е отпусната допълнителна сума за в размер на лева при следните условия:

Размер на кредита преди отпускане на допълнителна сума - 400,00 лева, Отпусната допълнителна сума с анекса - 900,00 лева, Общ размер на кредита 1300,00 лева, Стандартен лихвен процент - 40,97 %, Лихвен процент след отпускане на допълнителна сума - 40,99 %, Годишен процент на разходите 49,60 %, Такса за бързо разглеждане след отпускане на допълнителна сума 284,20 лв., Обща дължима сума на кредита - 1628,00 лева. Съгласно чл.4.1 от Общите условия на договора за кредит кредиторът предоставя възможност на Кредитополучателя да заяви изрично бързо разглеждане на подаденото искане за отпускане на кредит. Услугата бързо разглеждане е допълнителна 1 незадължителна услуга, която се предоставя при изрично искане от страна на кредитополучателя и гарантира обработка на искането и предоставяне на отговор до 15 (петнадесет) минути от изпращането му. Съгласно чл.4.2 от Общите условия на договора за кредит за заявката на допълнителната незадължителна услуга за бързо разглеждане на искането за кредит, кредитополучателят дължи такса за бързо разглеждане, която се изчислява спрямо сумата на кредита и срока на договора за кредит. Дължимата сума за тази допълнителна незадължителна услуга е посочена в специалните условия на договора за кредит. Допълнителната незадължителна услуга за бързо разглеждане не е задължително условие за отпускането на сумата по заявения Кредит и не увеличава възможностите на Кредитополучателя да получи Кредит. Ищецът твърди, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него не е посочен действителният процент на ГПР. Позовава се на чл. 22 от ЗПК, като сочим, че договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените норми са и тези по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК за определяне на възнаградителна лихва и годишния процент на разходите.

Сочи, че съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност по кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита. За погасяване на задълженията си ищецът бил заплатил на ответника сумата от общо 1 620,70 лева, от които 1 300,00 лева представляват погасена главница по договора.

Разликата между заплатената сума от 1620,70 лева до дължимата от 1 300,00 лева в размер на 320,70 лева, равняваща се на 163,97 евро, е платена при начална липса на основание и като недължима подлежи на връщане от ответника на основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Сочи, че на на 10.11.2022 г. между „ВИВУС.БГ“ ЕООД („Дружеството“), с ЕИК 202393458 като Кредитодател и С. К. С. като Кредитополучател, е сключен Договор за кредит № * в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. С подписването на процесния Договор, Кредитодателят предоставя на Кредитополучателя сума в размер на 400 лева, представляваща главница по кредита. Кредитът е бил за период от 30 дни, с падежна дата 10.12.2022 г. Начислена е била договорна лихва в размер на 13,48 лева и такса за допълнителна незадължителна услуга за Бързо разглеждане на стойност 98,52 лева. Така общият размер на кредита, който Кредитополучателят е трябвало да погаси на падежната дата, е бил на стойност 512 лева. Сумата по кредита е отпусната и наредена в полза на ищеца по посочената в Специалните условия сметка на каса на „Изипей“ АД.

На основание т. 10 от приложимите Общи условия, между страните е сключен и Анекс за допълнителна сума на 10.11.2022 г. за сумата от 900 лева. Така общият размер на задължението се е увеличило до сумата от 1628 лева, от които: 1300 лева — главница; 43,80 лева — договорна лихва и 284,20 лева — такса за допълнителна незадължителна услуга за Бързо разглеждане.

Задължението по Договора е погасено на 05.12.2022 г. По сметка на кредитора 2 г-н С. в наредил сумата от 1620,70 лева, с която са погасени следните задължения: главница в размер на 1300 лева; договорна лихва в размер на 36,50 лева и такса за допълнителна незадължителна услуга за бързо разглеждане в размер на 284,20 лева. На основание т. 12 от приложимите Общи условия, поради настъпилото предсрочно погасяване, задължението за договорна лихва е било намалено съответно на реалния период на ползване на заемната сума. Ответникът сочи, че допълнителната услуга за Бързо разглеждане не е задължително условие за получаване на заявените суми и не повишава шансовете на Кредитополучателя да получи Кредит. Същата е дължима във връзка с краткият срок, в който е направена кредитна оценка на лицето и преценка за кредитоспособността му посредством съответните справки, които стандартно отнемат 7 дни и е съобразена с принципа за свобода на договаряне (чл. 9 ЗЗД), тъй като се уговаря, начислява и дължи единствено по изрично заявено желание на кредитополучателя и не е задължително условие за възникване на кредитно правоотношение. Правилото на чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК, изисква ГПР изобщо да не е посочен, и не може да бъде тълкуван разширително, още повече, че в ЗПК съществува правилото на чл. 19, ал. 5, съгласно който клаузите, с които се надвишава посочения размер на ГПР, са нищожни, но не влекат със себе си нищожност на целия Договор. Услугата бързо разглеждане се предоставя единствено по изрично желание на клиента и не представляват условие нито за кандидатстване, нито за сключване на договора за кредит, нито за неговото усвояване. Потребителят разполага с реална и ефективна възможност да получи кредита при стандартна процедура, без да заявява допълнителна услуга и без да заплаща подобна такса. Именно поради това не може да се приеме, че въпросната услуга има задължителен характер или че е част от неизбежната цена на кредита. Услугата била заявена съобразно принципа на чл. 9 ЗЗД, респ. дължима и заплатена на годно правно основание. Отделно от горното сочи, че ищецът бил завел срещу Дружеството четири идентични иска за неоснователно обогатяване. Не може да бъде прието, че лице, което системно и многократно кандидатства за кредит, многократно заявява допълнителна незадължителна услуга и последователно сключва еднотипни договори, е било поставено в положение на икономическа или информационна слабост. Напротив, поведението на ищеца разкрива добра информираност, предвидимост на последиците и съзнателно упражняване на правото на избор. Множеството идентични правоотношения и повтаряемото използване на услугата сочат на утвърден модел на поведение, при който ищецът целенасочено се е възползвал от предимствата, които му предоставят допълнителните услуги. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че между страните е сключен Договор за кредит № * от 10.11.2022г и анекс към него, по силата на който на ищеца е била предоставена сумата в общ размер от 1300 3 лева, както и че заплатената от ищеца в полза на ответника сума по договора възлиза на 1620,70 лева.

Като доказателство по делото е прието заверено копие от сключения между страните Договор за кредит № * от 10.11.2022 г., видно от което параметрите на договора са следните: сума на кредита: 400 лева; Срок на кредита: 30 дни; Стандартен лихвен процент 40,97%; Лихвен процент за срока на кредита: 41%; Годишен процент на разходите: 49,7%; Такса за бързо разглеждане: 98,52 лева; Общо дължима сума по кредита 512 лева; Дата на връщане на кредита: 10.12.2022 г. Като доказателство по делото е приет АНЕКС за допълнителна сума към договор за кредит от 10.11.2022 г., видно от който общият размер на кредита е увеличен на 1300 лева, при такса за бързо разглеждане след отпускане на допълнителна сума 284,20 лева, ГПР 49,6 %, лихвен процент 40,99%

Съгласно раздел I, т. 1 „Определения" от приложимите към договора Общи условия таксата за бързо разглеждане представлява такса за предоставяне на допълнителна незадължителна услуга по искане на кредитополучателя, която гарантира на искането за кредит и отговор в рамките на 15 минути от подаването му по електронен път, по телефон или на хартиен носител в офис на партньор. Таксата за бързо разглеждане може да бъде заявена при подаване на искане за отпускане на кредит и/или допълнителна услуга по кредит при срокове и условия, посочени в ОУ и съгласно Тарифа на Кредитора.

Съдът приема, че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 ЗПК. Сключеният Договор за кредит по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на 4 годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя, какъв е размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Годишният процент на разходите, представлява така нареченото "оскъпяване" на кредита и включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. В ГПР следва да бъдат изрично описани всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В настоящия случай липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Посочено е, че ГПР е 49,70 %, а ГЛП 40,97 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.