Определение № 37056 от 04.09.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37056 гр. София, 04.09.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20241110109153 по описа за 2024 година

Производството е образувано по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК по молба на ответника ......, подадена чрез юрк. ...... С молбата се иска изменение на Решение № 14356 от 23.07.2025 г., постановено по настоящото дело, в частта за разноските.

С обжалваното решение ...... е осъдена да заплати на ДЗЗД „......“ сумата от 600.00 лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение. В законоустановения срок е постъпил отговор от ДЗЗД „......“, в който дружеството изразява становище, че намира молбата на ...... за допустима и основателна. Счита, че разноските следва да му бъдат заплатени от ищцата Г. Г. Е., тъй като тя е насочила иска си срещу него и с това е дала повод за извършването им.

Ищцата Г. Г. Е. не е депозирала отговор по молбата по чл. 248 от ГПК в указания срок.

Съдът, след като се запозна с доводите на страните и материалите по делото, намира следното:

По допустимостта: Молбата е подадена в законоустановения срок за обжалване на решението от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

По същество: Молбата е неоснователна.

Производството по делото е образувано по искова молба от Г. Е. първоначално срещу двама ответници – ...... и ДЗЗД „......“. В хода на производството, на 18.11.2024 г., ищцата е оттеглила исковете си срещу ДЗЗД „......“ , в резултат на което производството в тази част е прекратено с Определение № 47677 от 22.11.2024 г. Прекратяването на делото по отношение на този ответник е основание за присъждане на направените от него разноски съгласно чл.

78, ал. 4 от ГПК.

Основният спор, повдигнат с молбата по чл. 248 от ГПК, е върху кой от останалите двама участници в процеса (ищцата или ......) следва да бъде възложена отговорността за заплащане на тези разноски.

Молителят ...... и присъединилият се към неговото становище ДЗЗД „......“ излагат доводи, че 1 отговорността следва да се понесе от ищцата, тъй като преценката срещу кого да бъде насочен искът принадлежи изцяло на ищеца и той носи риска от неправилното насочване на претенцията.

Макар този принцип да е генерално верен, настоящият казус се отличава със съществени особености, които са подробно обсъдени в мотивите на Решение № 14356 от 23.07.2025 г. и които съдът изцяло споделя. От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че първоначалното насочване на иска срещу ДЗЗД „......“ не е резултат от необоснована преценка на ищцата, а е пряка последица от действията на самата ....... Видно от материалите по делото, именно ......, чрез своя административна структура (Столичен инспекторат), в официален документ до органите на МВР е посочила, че дейностите по почистване на процесния ден и място са извършени от „Консорциум „......“ ДЗЗД“.

Това официално изявление на общинската администрация е създало у ищцата оправдано и логично убеждение, че именно това дружество е пасивно легитимираният ответник, отговорен за причинените вреди. Едва в хода на съдебното производство, със своя отговор на исковата молба, ...... е изяснила, че действителният изпълнител на дейностите по поддържане на зелената система в района е друго дружество – „БКС Озеленяване“ ЕООД.

Именно това е и причината, довела до оттегляне на иска от страна на ищцата срещу първоначално погрешно посочения ответник.

Разпоредбата на чл. 78 от ГПК следва да се тълкува не само формално, но и в светлината на общия принцип за справедливост и добросъвестност в процеса. В случая, причината за извършването на разноски от страна на ДЗЗД „......“ не се корени в процесуалното поведение на ищцата, а в неверните и подвеждащи сведения, предоставени от ....... При това положение е справедливо и законосъобразно последиците от това неправомерно поведение, включително и възстановяването на разноските на неправилно привлечения ответник, да бъдат понесени от страната, която ги е предизвикала със своите действия – в случая .......

Липсва всякакво основание ищцата, която е била добросъвестно заблудена от официален отговор на държавен орган, да понася негативните последици от това По изложените съображения, съдът намира, че постановеното Решение № 14356/23.07.2025 г. в частта за разноските е правилно и законосъобразно и не са налице основания за неговото изменение. Молбата на ...... следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ......, с адрес гр. София, ул. „.......“ № 33, с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, за изменение на Решение № 14356 от 23.07.2025 г., постановено по гр.д. № 9153/2024 г. по описа на СРС, 34-ти състав, в частта, с която ...... е осъдена да заплати на ДЗЗД „......“, ЕИК ......, сумата от 600.00 (шестстотин) лева разноски.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в дву 2 седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3