Решение № 1617 от 06.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1617 гр. София, 06.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА при участието на секретаря КАПКА Г. МИРЧЕВА като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Административно наказателно дело № 20241110202528 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба от “***” ООД, ЕИК: ***, с адрес: гр. ***, чрез управителя И. А., срещу наказателно постановление № 232300757/11.01.2024г., издадено от директор на Дирекция “Инспекция по труда Софийска област” със седалище гр. София към Главна Дирекция “Инспектиране на труда” за извършено от дружеството нарушение на разпоредбата на чл. 61, ал.1, вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, за което на основание чл.

414, ал.3 от КТ му е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лв.

В жалбата се излагат доводи, че наказателното постановление е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие със събраните по преписката писмени доказателства, както и в противоречие с действителната фактическа обстановка и без да бъдат взети предвид своевременно наведените възражения срещу издадения АУАН. Поддържа се, че в деня на проверката лицето Т. В., не е била служител на дружеството, тъй като е бил в еднодневен изпитателен срок за проверка на професионалните й 1 качества. Твърди се, че в последствие е бил сключен граждански договор, който е бил предоставен на по- късен етап на Инспекцията по труда. Застъпва се становището, че представената декларация е попълнена под диктовката на служители от Инспекцията по труда. Моли се атакуваното наказателно постановление да бъде отменено или при условията на евентуалност санкцията да бъде намалена до нейния законоустановен минимум.

В проведеното на 12.02.2026г. съдебно заседание страните са редовно призовани. За дружеството-жалбоподател се явява адв. Д. Б., а за въззиваемата страна - юрк. А..

В дадения ход по същество адв. Б. моли жалбата да бъде уважена, а НП като незаконосъобразно и неправилно да бъде отменено. Твърди се, че декларацията била попълнена предварително.

В дадения ход по същество юрк. А. моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Излага подробни съображения относно доказаността на нарушението посредством събрания по делото доказателствен материал.

Твърди, че доказателства в подкрепа на твърденията на жалбоподателя не са били събрани. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 09.11.2023г. К. К. и А. К. - главни инспектори при Д „ИТ” СО, извършили проверка по спазване на трудовото законодателствто в обект на контрол тапицерско ателие в гр. София, бул. “Симеоновско шосе” № 109, стопанисван от “***” ООД, ЕИК: ***, представлявано от управителя И. А..

При проверката на обекта заварили лицето Т. С.В. , ЕГН: **********, която полагал труд като шиела парче кожа на шевна машина. Последната попълнила собственоръчна декларация, в която декларирала, че работи в “***” ООД от 06.11.2023 г., декларира и заеманата длъжност “шивач кожи”, работното си време от 10.00 до 13.00 часа, почивни дни - събота и неделя, и получаваното трудово възнаграждение - 1000 лв. За извършената проверка бил изготвен протокол за извършена проверка № ПР2342937 от 17.11.2023г. от свидетелите А. К. арушения на трудовото законодателство. С призовка на основание чл. 45, ал. 1 от АПК на “***”ООД, ЕИК: *** в качеството му на 2 работодател са изискани трудовите досиета на работниците и служителите, в това число на заварените на работа в обекта на дата 09.11.2023г., както и други документи

На 17.11.2023г. от страна на работодателя е представен на главните инспектори при Д „ИТ” СО, извършващи проверката, граждански договор от 06.11.2023г. между “***” ООД, ЕИК: *** и Т.С.В., ЕГН: **********. От изисканата документация се установило, че “***”ООД, в качеството на работодател, не било сключило трудов договор с Т.С.В. преди постъпването й на работа, тоест не било уредило отношенията си със същата като трудовоправни.

С оглед извършената проверка свидетелката К. К. съставила срещу “***” ООД, ЕИК: *** АУАН № 23-2300757/17.11.2023г., в който описала подробно времето, мястото и обстоятелствата относно констатираното нарушение. Като нарушена законова разпоредба посочила нормата на чл. 61, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 КТ.

Въз основа съставения АУАН, при идентично фактическо описание на извършеното нарушение и цифровото му квалифициране съобразно чл. 61, ал.

1, вр. чл. 1, ал. 2 КТ, било издадено атакуваното наказателно постановление, с което на дружеството-жалбоподател била наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв.

В последствие на 30.11.2023г. между дружеството “***” ООД, ЕИК: *** и Т.С.В., ЕГН: ********** е бил сключен трудов договор с почти идентични параметри с представения глаждански договор в хода на проверката.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетелката К. Г. К., и писмени - протокол за извършена проверка; призовка на основание чл. 45, ал. 1 АПК; идентификационна карта, декларация, попълнена от Т. В.; граждански договор от 06.11.2023г., трудов договор № 1 от 30.11.2023г. служебна бележка № 3 от 04.12.2023г., протокол за извършена проверка, разписка, заповед № 13/03.05.2023г.; възражение срещу АУАН 232300757 от 17.11.2023г. от “***” ООД; заповед № 3-0864/17.10.2022г.; заповед № 43/30.01.2023г.; правилник за вътрешния трудов ред в “***” ООД, длъжности характеристики, заповед № ЧР- 1415/08.08.2022г. , както и всички 3 останали писмени документи, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

Обстоятелствата по извършената проверка в търговския обект, стопанисван от “***” ООД, и направените при нея констатации - че Т.С.В. бил постъпил на работа в обекта при установени елементи на трудово правоотношение - установено работно място, работно време и уговорено трудово възнаграждение, без с него да е бил сключен трудов договор преди постъпването й, съдебният състав прие за безспорно установени посредством депозираните от свидетелката К. показания. Изложеното от тях е последователно, подробно, вътрешно безпротиворечиво и кореспондиращо помежду си, поради което съдът го кредитира в цялост.

Наведеното възражение в жалбата, че декларацията била попълнена от В. под диктовката на проверяващите инспектори, е неоснователно, доколкото свидетелката заяви в проведения разпит, че вдсички служители, включително и Т. В. е попълнила собственоръчно декларацията, която е с определени реквизити – въпроси на които служителите отговарят. Свидетелката бе категорична, че служителите само ако са имали въпроси във връзка с попълване на деклараците са били подпомагани при попълване им във връчка с разяснение на въпросите, но котегорично заяви, че не са попълвани под тяхна диктовка. Съдът кредитира показанията на свидетелките, тъй като същите са логични, последователни и непротиворечиви.

Посредством представените граждански договор и служебна бележка за лицето Т. В. се установява, че преди констатирането на нарушението е бил подписан граждански договор между В. и работодателя “***” ООД на 06.11.2023г. В тази връзка следва да се отбележи, че релевираното възражение от жалбоподателя, че Т. В. е била в еднодневен изпитателен срок напълно противоречи на представените от самото дружество доказателства, тъй като дори от тях се установява, че В. е извършвала трудова дейност за дружеството от 06.11.2023г. което е с давност, три дни преди проверката.Възражението е изцяло неоснователно, доколкото не намира опора в нито едно представено по делото писмено доказателство.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано 4 лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи. Материалната компетентност на свид. К. К. по съставяне на процесния АУАН, и компетентността на Директора на Д „ИТ” СО по издаване на наказателното постановление, се извеждат от представените в тази връзка заповеди - заповед № 13/03.05.2023г.; заповед № 30864/17.10.2022г.; заповед № 43/30.01.2023г., заповед № ЧР -1415/08.08.2022г. и длъжностни характеристики.

При служебната проверка за законосъобразност от процесуалноправна страна съдът не констатира наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, които да представляват основание за отмяна на наказателното постановление на формално основание, с оглед на което и спорът следва да бъде разгледан по същество. Съдържанието на АУАН и НП отговаря на изискванията на чл. 42, т.

4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН - съдържат описание на нарушението, включително датата и мястото на извършването му, а обстоятелствата по осъществяването му са посочени ясно, точно и конкретно. Налице е съответствие между фактическото му описание и дадената от актосъставителя и наказващия орган правна цифрова квалификация. Възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения са бланкетни и не се сочат конкретни основания, като служебната проверка на съда установи, че такива нарушения не са допуснати.

Практически и доводите за процесуална незаконосъобразност на НП са свързани с оспорване фактическите констатации в НП. Атакуваното наказателно постановление е и материалноправно законосъобразно. Съдът намира, че доказателствата по делото налагат извода, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 61, ал. 1 КТ. В хода на съдебното следствие се доказа по несъмнен начин, че дружеството-жалбоподател, в качеството на работодател, към процесната дата – 09.11.2023г., не е уредило отношенията по предоставяне на работна сила с Теодорва В. като трудовоправни съгласно 5 императивното изискване на разпоредбата на чл. 1, ал. 2 КТ, като не е сключило трудов договор със същата преди постъпването й на работа съгласно чл. 61, ал. 1 КТ, въпреки че лицето практически е било постъпило на работа при установени параметри на трудовото правоотношение - работно място, работно време, трудово възнаграждение. С това обективната съставомерност на нарушението по чл. 61, ал. 1, вр чл. 1, ал. 2 КТ е изпълнена.

Т. В. е престирала работна сила за работодателя „***“ ООД, с оглед на което отношенията с работодателя не могат да бъдат уредени с граждански договор.

Сключеният между страните граждански договор не освобождава работодателя от императивното задължение са сключи трудов договор в писмена форма с работника преди да го допусне до работа. Отношенията по предоставяне на работна сила следва да бъдат уредени като трудови по силата на императивната норма на чл. 1, ал. 2 КТ и като не е сторил това работодателят е извършил нарушение на чл. 61, ал. 1 КТ, вр. чл. 1, ал. 2 КТ.

Отговорността на юридическите лица е обективна /безвиновна/, поради което се презумира и субективната страна на осъщественото нарушение не подлежи на изследване. От това следва и изводът, че при реализирането й не следва да се анализира липсата, респективно наличието на вина у представляващия дружеството или у други лица, свързани с осъществяване на дейността му, нито да се определя нейната форма.

За извършването на нарушение по чл. 61, ал. 1 КТ разпоредбата на чл.

414, ал. 3 КТ предвижда имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. Наложената на „***” ООД имуществена санкция е определена в размер от 2000 лв. Съдът намира, че размерът на имуществената санкция е съобразен с високата степен на обществена опасност на нарушението, доколкото при липсата на сключен трудов договор лицето, престиращо труд, не може да се ползва от правата си, предвидени и уредени от трудовото законодателство. Действително нарушението е било отстранено, но след почти месец от проверката на органите на ИА”ГИТ”, което не следва да се отчита при опреД.е размера на имуществената санкция, доколкото именно намесата на контролните органи е довела до това дружеството да сключи трудов договор с работника. Съдът намира, че размерът на имуществената санкция е съобразен с тежестта на нарушението и не следва да бъде намаляван.