Решение № 11 от 11.01.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Перник, 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА в присъствието на прокурора Красимир В. Тренчев като разгледа докладваното от ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ Гражданско дело № 20221700100596 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Б. М. Н., ЕГН **********, *** срещу Прокуратурата на Република България, гр.София, бул. „Витоша“ № 2, с която са предявени осъдителни искове, с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за: сумата от 500000,00 (петстотин хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконно повдигнато обвинение и произтеклите от него последици, продължило повече от шест години, ведно със законната лихва върху сумата от 500000,00 лева, считано от 18.09.2019 г.

(датата на постановяване на окончателното оневиняващо решение) до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от левовата равностойност на 204000,00 (двеста и четири хиляди) щатски долара, възлизащи на 343795, 63 (триста четиридесет и три хиляди седемстотин деветдесет и пет лева и шестдесет и три стотинки) – имуществени вреди, за периода от 19.08.2013 г. до 14.09.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 18.09.2019 г. (датата на постановяване на окончателното оневиняващо решение) до изплащане на вземането, както и направените по 1 настоящото дело разноски.

В исковата молба се сочи, че на 17.08.2013 г. Б. М. Н. е бил привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по чл.321, ал.3. т.2, вр.ал.2 от НК, с взета мярка за неотклонение „задържане под стража" за 72 часа.

Впоследствие мярката за неотклонение, взета по отношение на Б. Н. е била изменена в „домашен адрес", но след протест на прокурор е променена, като от 16.08.2013 г. до 07.04.2014 г. обвиняемия е с взета мярка за неотклонение „задържане под стража".

С постановления от 30.01.2014 година и от 18.02.2014 година, по НОХД № 265/2013 г., по описа на Главна дирекция „Национална полиция“ по пр. пр.

№ 279/2013 г., обвиненията спрямо Н. са променяни. В Специализирания наказателен съд е бил внесен обвинителен акт за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 от НК, както и за престъпление по чл. 339а, ал. 1 от НК.

С присъда от 11.05.2017 г. постановена по НОХД № 761/2014 г. на Специализирания наказателен съд Б. Н. е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 321. ал. 3. т. 2 вр. ал. 2. вр. с чл. 2, ал. 1 от НК, за което при условията на чл. 55. ал. 1. т. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, постановено за изтърпяване при първоначален „строг“ режим. На основание чл. 304 от НК е признат за невинен за участие в група, която да е извършвала престъпления, както и по обвинението за извършване на престъпление по чл. 339а, ал.1 от НК.

Постановената от Специализирания наказателен съд присъда е протестирана пред Апелативен специализиран наказателен съд, като с Решение № 53 от 07.02.2019 г., постановено по ВНОХД № 24/2018 г. първоинстанционната присъда е отменена, в частта в която Н. е признат за виновен, като на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 от НК наказателното производство е прекратено.

С решение № 149 от 18.09.2019 г., постановено по н.д. № 490/2019 г., по описа на Върховен касационен съд е било отменено въззивно решение № 53 от 07.09.2019 г. на Апелативния специализиран наказателен съд само в частта, в която Н. е обвинен за извършване на престъпление по чл. 321 от НК при наличието на квалифициращ признак „групата да е създадена с користна цел" като е оправдан. В останалите му части ВКС е оставило в сила въззивно решение № 53 от 07.02.2019 г., на Апелативния специализиран наказателен съд.

Ищецът уточнява в исковата си молба, че от привличането му в качеството на обвиняем до влизането в сила на крайния съдебен акт, с който е бил признат за невиновен е минал период от над шест години. През този период е търпял негативни изживявания, във връзка с повдигнатите му обвинения за извършването на тежки престъпления по смисъла на НК, за които счита, че следва да бъде обезщетен от ответника. Твърди, че по времето, през което е било водено наказателното производство, са му били нанесени значителни вредни последици - страх от осъждане, влошаване на здравословното състояние, силен стрес, депресия, безсъние.

В продължение твърди, че отделянето от семейството му по време на 2 неговото задържането е довело до загуба на емоционалната връзка с дъщеря му, която не успява да възстанови и до настоящия момент. Сочи, че към днешна дата все още сънува кошмари, а здравословното му състояние вследствие на преживения стрес продължава да се влошава. Ищецът твърди, че от началото на наказателното производство се е страхувал и за емоционалното и здравословно състояние на родителите му, което се е влошило, тъй като те много се притеснявали и стресирали от повдигнатите обвинения, които били силно медийно отразени, а градът, където живеел - *** е малък град и всички се познавали. Сочи, че здравословното състояние на родителите му се влошило много – те били силно притеснени, вдигали високо кръвно, изпадали в депресия. Заявява, че силно притеснена за него била и баба му, която починала само няколко дни след задържането му, но поради взетата му мярка за неотклонение „Задържане под стража“, той не е успял да отиде на погребението й.

С исковата молба ищецът твърди, че повдигнатото му обвинение и продължителният период на воденото наказателно производство му се отразили изключително негативно. Сочи, че при извършен медицински преглед през декември 2013 г. е установена сериозна съдова патология, като предписанията са били за оперативно лечение, но въпреки това взетата му мярка за неотклонение не била променена до 07.04.2014 г. След изменението на мярката Б. Н. се подложил на различни медицински прегледи поради влошаване на здравословното състояние. Диагностициран е с различни заболявания, включително рак.

Поради изложените съображения ищецът смята, че претърпените от него значителни неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени от ответника на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, като размера на тези вреди оценява на 500 000 лева.

С исковата молба се прави искане за обезщетение и за причинени имуществени вреди в размер на левовата равностойност на 204 000 щатски долара, представляващи пропуснати ползи в размер на 2 400 щатски долара месечно за периода от 19.08.2013 г. до 14.09.2020 г., ведно със законната лихва от 18.09.2019 г., поради незаконно повдигнатото му обвинение.

Претендира се присъждане на съдебни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор , с който оспорва по основание и размер така предявената искова претенция.

Ответникът намира, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди не е съобразено с икономическия стандарт в страната и не е съобразено с критерия за справедливост, дефиниран в чл. 52 ЗЗД. Сочи, че паричното обезщетение за морални вреди следва да съответства на необходимото за преодоляването им и че не е проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определяне на парично обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди. Счита, че в настоящия случай от материалите по делото безспорно се налага извод, че за 3 обвинението по чл. 339а, ал. 1от НК ищецът е оправдан още с първоинстанционната присъда от 11.05.2017 г. по НОХД № 761/2014 г.

Отбелязва, че прекратяването на наказателното производство срещу ищеца за престъплението по чл. 321 НК на основание чл. 24, ал.1, т.6 НПК, не следва да се приравнява по последици на постановена оправдателна присъда.

Прекратяването на това основание, не е сред изрично изброените хипотези на ЗОДОВ, в които може да се ангажира отговорността на държавата в лицето на правозащитните й органи. На следващо място се излагат съображения, че с оглед сложността на делото от фактическа и правна страна, наказателното производство в досъдебна и съдебна фаза /на три инстанции/, е приключило в разумен срок /ищецът бил привлечен като обвиняем на 17.08.2013 г., обвинителният акт внесен в съда на 17.06.2014 г., наказателното производство приключило окончателно срещу ищеца на 18.09.2019 г./ В продължение сочи, че обвиняеми /подсъдими/ по делото са били още 11 лица, чието процесуално поведение и това на процесуалните им представители в хода на наказателното производство също са от значение за неговата продължителност. Ответната страна намира, че приложената медицинска документация не доказва причинна връзка между влошеното здравословно състояние на ищеца с процесните обвинения. Счита, че ищецът не е доказал твърдените негативни последици и това, че те са резултат от обвиненията по чл. 321 и чл. 339а от НК.

Относно исковата молба в частта отнасяща се за претенцията за обезщетение на имуществени вреди в размер на 204 000 щатски долара, ответникът смята същата за нередовна. На първо място сочи, че претенцията е за вреди от деликт, а не от неизпълнение на договорно отношение, поради което следва да е в български лева, а не в чуждестранна валута. На следващо място отбелязва, че липсва конкретизация от какво произтича месечния доход в размер на 2 400 щатски долара, поради което счита, че исковата молба следва да остане без движение до отстраняване на посочените нередовности.

Ответника отбелязва, че ишецът не е ангажирал доказателства към момента на задържането си - 16.08.2013г. в какви правоотношения се е намирал с дружеството ***, със седалище в град ***, въз основа на какъв акт са били уредени правоотношенията, с какви клаузи, срок, начин на формиране на месечния доход в съответната валута, при неизпълнение на задълженията на някоя от страните какви са последиците. Сочи, че приложените в превод към исковата молба документи от 01.08.2021 г., изхождащи от посоченото дружество не съдържат данни за посочените факти. В допълнение към писмения си отговор, представителят на Прокуратурата посочва, че относно претендираната законна лихва е налице изтекла 3 – годишна давност. Сочи, че исковата молба е депозирана в съда на 10.10.2022 г., поради което претенциите за присъждане на законна лихва за периода 18.09.2019 г.

10.10.2019 г. се явяват неоснователни.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност наведените в молбата твърдения и събраните по делото доказателства, по реда на чл. 12 и чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа 4 страна следното:

По делото не се спори, а и от приобщените към него писмени доказателства се установява, че на 16.08.2013 година ищецът бил задържан в дома си в град ***, като на 17.08.2013 година бил привлечен в качеството на обвиняем за извършване на престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2 от НК и му била взета мярка за неотклонение „задържане под стража" за срок от 72 часа. След това мярката му за неотклонение била изменена в „домашен адрес", но след протест от прокурора била отново променена, като от 16.08.2013 г. до 07.04.2014 година търпял „задържане под стража".

С постановления от 30.01.2014 година и от 18.02.2014 година, постановени по НОХД № 265/2013 г., по описа на Главна дирекция „Национална полиция“ по пр. пр. № 279/2013 г., обвиненията спрямо Н. били променяни.

В Специализирания наказателен съд бил внесен обвинителен акт за извършени престъпления по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 от НК и по чл. 339а, ал. 1 от НК.

С присъда от 11.05.2017 г., постановена по НОХД № 761/2014 г. на Специализирания наказателен съд Б. Н. бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 321. ал. 3. т. 2 вр. ал. 2. вр. с чл. 2, ал. 1 от НК, за което при условията на чл. 55. ал. 1. т. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, постановено за изтърпяване при първоначален „строг“ режим.

На основание чл. 304 от НК бил признат за невиновен за извършване на престъпление по чл. 339а, ал.1 от НК. Постановената от Специализирания наказателен съд присъда е протестирана пред Апелативен специализиран наказателен съд, като с Решение № 53 от 07.02.2019 г., постановено по ВНОХД № 24/2018 г. първоинстанционната присъда е отменена, в частта в която Н. е признат за виновен, като на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК наказателното производство е прекратено.