Разпореждане № 5863 от 12.08.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1640/2026
- Вид
- Разпореждане № 5863
- Подписан
- 12.08.2026
- В сила
- 12.08.2026
- Състав
- Константин Димитров Иванов
Цитирани разпоредби
- чл. 274, ал. 3, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 286, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 286, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 396, ал. 2, изр. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 398 · Граждански процесуален кодекс
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 5863 гр. В........., 12.08.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В........., IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Константин Д. Иванов като разгледа докладваното от Въззивно частно гражданско дело № 20263100501640 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:
Подадена е частна касационна жалба с вх. № 25914/10.08.2026 г. от „Етажна собственост“-гр. В........., м-ст З......., сграда с идент. № .........., находяща се на ул. 12, № 20, представлявана от управителя Л........ Т........
Тодорова, чрез адв. Н. Д., срещу постановено определение № 4078/07.08.2026 г. по настоящото дело.
Постъпила е по делото и молба с вх. № 26049/11.08.2026 г. от жалбоподателя, ведно с приложено пълномощно и платежно нареждане за платена държавна такса по сметка на Върховен касационен съд.
При проверка за допустимостта на частната жалба, съдът констатира, че същата е недопустима, тъй като е подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване.
Обезпечителното производство е двуинстанционно – ТР № 1/2010, ВКСОСГТК, като постановените в рамките на такова производство въззивни определения подлежат на касационно обжалване само по изключение (така например чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК). Поради привременният характер на обезпечителното производство, постановените в него определения по същество не са такива, с които се дава разрешение по същество на други производства по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК (т. 1 от ТР № 5/2015, ВКСОСГТК). Ето защо въззивните определения по чл. 398 ГПК, каквото е и обжалваният акт в настоящото производство, не подлежат на касационно обжалване (в същия смисъл ч. т. д. № 2925/18, ВКС, II т. о., както и ч. т. д. № 1372/17, ВКС, I т. о.).
1
На основание чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК, жалбата следва да бъде върната от въззивния съд, който е компетентен да направи това, без да администрира същата.
Мотивиран от изложеното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА частна касационна жалба с вх. № 25914/10.08.2026 г. от „Етажна собственост“-гр. В........., м-ст З......., сграда с идент. № .........., находяща се на ул. 12, № 20, представлявана от управителя Л........ Т........
Тодорова, срещу определение № 4078/07.08.2026 г., постановено по в. ч. гр. дело № 1640/2026 г. по описа на ВОС.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд В........., в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя, на основание чл. 286, ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
2