Определение № 250 от 31.03.2026, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 250 гр. Ловеч, 31.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: И. И.

Членове:

ВАСИЛ АНАСТАСОВ

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20264300500087 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.248, вр.с чл.274 от ГПК.

Подадена е частна жалба от Е. Г. Р.,чрез пълномощник адв.А. Д.-САК,срещу Определение №1217/28.12.2025г., пост.по гр.д.№1409/2022г на РС-Ловеч.

Не се съгласява с извода на съда,че извършеното от Р. плащане на адвокатски хонорар в полза на адвокатското дружество,не е свързан с упълномощаването и извършеното процесуално представителство от адв.Д.. Твърди,че ищецът е упълномощил адвокатското дружество и на основание чл.71,ал.2 от ЗАдв.и адв.Д., с правото да осъществяват процесуално представителство за процесуално представителство.С оглед прекратяването на делото поради оттегляне на иска, ответникът има право на възстановяване на направените разноски,формирани от заплатения адвокатски хонорар,въз основа на договора за правна помощ и съдействие. Развива,че писмената форма не е форма за валидност на договора за правна защита и съдействие.В случая такъв е представен.При доказаност на понесените от страната разноски,те подлежат на възстановяване по реда на чл.78 от ГПК с оглед изхода на спора.Ответникът е направил разноски,представил е фактура и извлечение от банковата сметка,също и списък по чл.80 от ГПК. Счита,че тези доказателства са достатъчни и обосновават реално извършен разход. С частната жалба се представя и Пълномощно от Е. Р. към Адвокатско дружество „*****“,както и на основание чл.71,ал.2 от ЗАдв.-лично към адв.А. Д., за процесуално представителство по гр.д.№1409/2022г.по описа на РСЛовеч,както и правото да преупълномощават други адвокати от същото дружество с тези права.

Постъпил е отговор на частната жалба от Г. Г. Д., чрез адв.А. Т.-,с който моли да се остави без уважение частната жалба,като неоснователна. Излага,че към отговора на исковата молба липсва пълномощно,договор за правна защита и съдействие,удостоверяващи направени в поза на адв.Д. разноски.Такива липсват и към молбата за иницииране на производство по чл.248 от ГПК.Оспорва доказателствената сила на приложените към молбата документи за извършено плащане.Твърди,че няма доказателства за извършено плащане от ответника за подадения отговор на исковата молба.Съгласява се с крайния извод на първоинстанционния съд.

По допустимостта.

1

Обжалващият е уведомен за атакуваното определение на 14.01.2026г., а частната жалба е подадена на 21.01.2026г.-т.е.при спазване на срока по чл.248,ал.3,вр.с чл.259 от ГПК. Подаден е от страна с правен интерес и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. При тези констатации съставът приема, че частната жалба е редовна и допустима. Своевременно е подаден и отговорът на жалбата.

По основателността.

На 14.09.2022г. РС-Ловеч е сезиран с искова молба от Г. Г. Д. от гр.Ловеч,чрез адв.А. Т.САК, срещу Е. Г. Р., М. К. И. и И. С. И.,с посочено правно основание чл.124,ал.5 от ГПК. На ищеца са давани множество указания за уточняване на исковата молба,прилагана е и санкцията по чл.129,ал.3 от ГПК,с развитие на инстанционна проверка.С Разпореждане №1926/26.07.2024г. съдът приема,че вече е налице редовна искова молба и постановява да се извърши размяната по чл.131 от ГПК с ответниците.

От Е. Р.,посочено,че е представляван от адв.А. Д.-САК, е подаден отговор на исковата молба на 30.08.2024г. Макар да е изписано като приложение,към отговора не е представен договор за правна защита и съдействие и пълномощно от Р. към адв.Д.. Подадени са отговори и от останалите ответници.

С Разпореждане №1261/27.12.2024г. по реда на чл.140 от ГПК съдът насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.02.2025г., от 13.30ч.

С Молба по електронната поща на 17.01.2025г. ищецът, чрез пълномощника й адв.Т., заявява че оттегля исковата молба на осн.чл.232 от ГПК и моли да се прекрати производството по делото.

С Определение №51/17.01.2025г. съдът прекратява производството по делото на основание чл.232 от ГПК.

На 04.02.2025г. е подадена молба от Е. Р.,чрез пълномощника му адв.Д. (подадена по електронната поща),с която не се противопоставя по прекратяването на делото с оглед оттеглянето на иска и моли да му се присъдят направените по делото разноски.Представя Извлечение от банкова сметка на АД“*****“ за извършен превод на 1800 лв.,от Е. Р.,с основание – „по Договор №6220/03.09.2024г.по гр.д.№1409.“, Фактура №9348/31.10.2024г.за заплащане на тази сума,издадена от АД“*****“ и Договор №6220/03.09.2024г.между АД“*****“ и Е. Р., Списък по чл.80 от ГПК,с вписан разход за адвокатско възнаграждение от 1800лв.

За Определение №51/17.01.2025г. за прекратяване на делото, Р. е уведомен на 07.02.2025г. С Молба от 17.02.2025г.,подадена от адв.Д., е поискано да се допълни определението с присъждане на направените от ответника разноски,съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.Такива молби са подадени и от останалите ответници.

Подаден е отговор от ищеца по искането по чл.248 от ГПК,със заявено несъгласие за изменение на определението в частта на разноските.

С Определение №644/18.06.2025г. РС-Ловеч указва на Е. Р. да потвърди действията на адв.Д. по подаване на молбата по чл.248 от ГПК и преподпише молбата.Своевременно от Р. е подадена Молба с вх.№8108/03.07.2025г.,с която заявява,че „..потвърждавам всички извършени от мое име процесуални действия от адв.А. Д.,включително заявеното искане за присъждане на разноски,за което е представен списък и доказателства за извършването им..“ С обжалваното Определение №1217/28.12.2025г.,по реда на чл.248 от ГПК, РС-Ловеч 2 приема,че платеното от Р. възнаграждение в полза на АД“*****“ в размер на 1800лв.,не се намира в причинна връзка с осъщественото от адв.А. Д. процесуално представителство по настоящето дело.Липсва преупълномощаване по реда на чл.71,ал.2 от АДв. на адв.Д. от адвокатското дружество за това представителство.

При така установената фактическа обстановка, въззивният състав приема следното:

Частната жалба е неоснователна.

Съгласно чл.71 от ЗАдв. за процесуалното представителство клиентът може да упълномощи адвокатско дружеството. Управителят на дружеството преупълномощава един или няколко съдружници да осъществят представителството. Съгласно ал.2 клиентът има право да избира и да упълномощава адвокат за процесуално представителство независимо от това, че договорът е сключен с адвокатско дружество. В този случай адвокатското възнаграждение се дължи на адвокатското дружество, като отношенията между дружеството и адвоката, осъществил процесуално представителство на клиента, са без значение за присъждането на разноските по делото

(в т.см.Опр.№676/15.11.2017г.,пост.по ч.т.д.№1664/2017г. на

ВКС,

Опр.

№5058/05.11.2025г.,пост.по гр.д.№1783/2025г., ІІІ ГО на ВКС.)

В случая са представени доказателства за сключен Договор №6220/03.09.2024г. между Е. Р. и Адвокатско дружество „*****“, с предмет оказване на правна защита и съдействие по гр.д.

№1409/2022г.на РС-Ловеч,до приключването във всички съдебни инстанции. Уговорено е възнаграждение в размер на 1500лв.и 300лв. ДДС. В чл.2.1,б.(б) от договора е прието,че възнаграждението е за един адвокат, когото дружеството ще преупълномощи за изпълнение на задълженията по договора.

За извършеното плащане са представени Извлечение от банкова сметка на АД“*****“ за извършен превод на 1800 лв. от Е. Р., с основание – „по Договор №6220/03.09.2024г.по гр.д.

№1409.“ и Фактура №9348/31.10.2024г.за заплащане на тази сума,издадена от АД“*****“.

По делото от името на Е. Р. е подаден отговор на исковата молба. Подаден е от адв.А.

Д.,посочен като член на АК-София,със служебен адрес гр.******.Към отговора не са представени доказателства за пълномощията на адв.Д..

След прекратяване на делото на основание чл.232 от ГПК,с оглед подадената от Р. молба по чл.248 от ГПК, съдът му указва да потвърди действията на адв.Д. по подаване на молба за присъждане на разноски след прекратяване на делото,като преподпише молбата или да овласти лице (сред тези по чл.32 от ГПК),с правото да го стори от негово име.В изпълнение Р. заявява,че потвърждава всички процесуални действия,извършени от негово име от адв.Д..

Или-при тази хронология на извършените процесуални действия,се установява,че по делото Р. упълномощава да го представлява както адвокатското дружество,така и адв.Д.. Реално представителство е осъществено само от адв.Д.-подаден е отговор и молба по чл.248 от ГПК. Няма данни, не се твърди и не се представят доказателства,на този пълномощник да е изплащан хонорар.

Такъв е платен на адвокатското дружество,но без да е има изпълнение по договора за правна защита и съдействие. Доказателства за връзка на адв.Д. с адвокатското дружество,по повод на настоящето представителство, не са ангажирани. Въпреки дадените изрични указания за обосноваване на представителната власт, в отговор от Р. заявява единствено потвърждаване на пълномощията на адв.Д. за вече извършените действия. Данни за преупълномощаване по реда на чл.71,ал.1,изр.2-ро от ЗАдв.,каквато е и уговорката на страните в сключения договор(чл.2.1,б.(б)), не се представят,не се и заявяват такива твърдения. Едва с частната жалба, след запознаване с 3 конкретните мотиви в тази насока на съда в обжалваното определение, се представя Пълномощно по реда на чл.71,ал.2 от ЗАдв.,което е несвоевременно. На Р. са дадени конкретни указания за обосноваване на пълномощията на адв.Д. и тогава този документ не представен. Освен това –в пълномощното липсва дата на съставяне, което поставя под съмнение момента на изготвянето му,съотв. съществуването му като част от документите, обосноваващи дадените пълномощия.

Съставът напълно споделя приетото от РС-Ловеч и затова намира,че обжалваното Определение №1217/28.12.2025г.,пост.по гр.д.№1409/2022г.на РС-Ловеч, е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

По изложените съображения ОС-Ловеч

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №1217/28.12.2025г., пост.по гр.д.№1409/2022г. на РСЛовеч, по реда на чл.248 от ГПК, като правилно и законосъобразно.

Определението може да се обжалва на основание чл.274,ал.3,т.2 от ГПК, пред ВКС,в 1седмичен срок от уведомяването.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4