Определение № 526 от 14.12.2023, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 526 гр. Кърджали, 14.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20235100500339 по описа за 2023 година Производството е по чл. 278 във връзка с чл. 248, ал. 3, изр. 2-ро от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от адв. М. М. от АК - П., в качеството му на процесуален представител на М. М. С. - ищца по гр.д. № 38/2023 г. по описа на Районен съд - М. против определение № 388/25.10.2023 г., постановено по делото, с което е оставена без уважение молбата му с правно основание чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, присъдени в полза на адв. М. М. по реда на чл. 38, ал.1 от Закона за адвокатурата (ЗА). Определението се обжалва като неправилно. Сочи се, че първоинстанционният съд е определил дължимото се адвокатско възнаграждение в размер съгласно сборния материален интерес на предявените два иска, като по този начин не съобразил нормата на чл. 2, ал. 5 и чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ), съгласно които възнаграждението следва да се определи поотделно за всеки от обективно съединените искове.

Жалбодателят сочи също, че в конкретния случай за предявените кумулативно обективно и субективно съединени два иска, общият размер на дължимото адвокатско възнаграждение следвало да бъде определен за всеки от предявените искове поотделно и на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), във връзка с §2а от ДР на Наредбата № 1/09.07.2004 г., 1 възнаграждението следвало да включва и ДДС. В подкрепа на доводите си цитира съдебна практика. Моли обжалваното определение да бъде отменено, вместо което бъде постановено ново, с което ответната страна бъде осъдена да му заплати на основание чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата адв. възнаграждение в размер на 1086 лева с ДДС, както и да бъдат присъдени на доверителката му М. М. С. разноски за настоящото производство в размер на 15 лв., представляващи заплатена държавна такса за депозираната частна жалба.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от "К. Й." ООД, с който частната жалба се оспорва като неоснователна и необоснована.

Цитира съдебна практика. Иска въззивният съд да потвърди обжалваното определение.

Въззивният съд, за да се произнесе, взе предви:

Предмет на разглеждане са частна жалба вх. № 2028/11.08.2023 г. против Определение № 267/28.07.2023 г. и частната жалба, стоящо в основата на настоящото производство срещу допълващото Определение № 388/25.10.2023 г. Жалбите, като подадени в срока по чл. 275 от ГПК от лице с правен интерес от обжалването са допустими, а разгледани по същество – основателни.

Производството по гр. д. № 38/2023 г. по описа на Районен съд - М. е образувано по искова молба, подадена от М. М. С. чрез пълномощника й адв.

М. М. от АК - П., с която против "К. Й." ООД, са предявени два обективно съединени иска, а именно: 1.) иск, с правно основание по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД , с цена на иска 1603.74 лв., за обявяване за нищожна клауза за неустойка по чл. 8 от Договор за паричен заем № 949948/30.11.2020 г., сключен между страните и 2.) иск, с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД , с цена на иска 1 470.15 лв. (изменен на основание чл. 214 от ГПК, чрез увеличаване размера от 1200 лв.) за връщане на недължимо платена неустойка по недействителна клауза.

В първоинстанционното производство е представен договор за правна защита и съдействие от 23.12.2022 г., с който е договорено на ищцата М. М. С. да бъде оказана безплатно адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА – материално затруднено лице. Във връзка с оказаната й безплатно адвокатска 2 помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА , пълномощникът на ищцата – адв. М. М. от АК - П., е направил искане за присъждане на възнаграждение, съгласно представения по делото списък по чл. 80 от ГПК, в размер на 552 лв. с ДДС за иск, с правно основание по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и в размер на 534 лв. с ДДС за иск, с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД или общо размер на 1086 лв. с ДДС.

С постановеното по делото решение № 134/18.05.2023 г. предявените от ищцата искове са уважени, като е обявена за нищожна клаузата на чл. 8 от Договор за паричен заем № 949948/30.11.2020 г., и ответникът е осъден да заплати на М. М. С. сумата от 1470.15 лв., като недължимо платена по нищожна клауза за неустойка по чл. 8 от цитирания договор за паричен заем.

С решението ответникът е осъден да заплати на адв. М. М. от АК - П. сумата в размер на 680 лв. адвокатско възнаграждение.

С молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК, подадена от адв. М. М. от АК - П., е направено искане за изменение на постановеното решение в частта му за разноските, като се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1086 лв. с ДДС.

С молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК, подадена от ответното дружество "К.

Й." ООД, е направено искане за изменение на постановеното решение, в частта му за разноските, чрез редуцирането им до размера на 447.02 лв., които "К. Й." ООД следва да заплати в полза на адв. М. М. от АК - П., съобразно уважената част от исковата претенция.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК са постъпили отговори по подадените молби по чл. 248, ал. 1 от ГПК, с доводи за неоснователност.

С определение № 267/28.07.2023 г., първоинстанционният съд е оставил без уважение исканията на страните за изменение на решението в частта за разноските. Приел е, че при обективно съединени искове материалният интерес съвпада със сбора от цената на отделните искове, като на базата на този сбор е определил адвокатско възнаграждение в размер на 680 лв., съобразен с Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Приел е, че искането за начисляване на ДДС върху претендираното адв.възнаграждение по чл. 38, ал. 1 от ЗА е неоснователно, поради факта, че предоставената правна помощ на ищцата е безплатна, а ДДС, съгласно чл. 2, т. 1 от ЗДДС се начислява само за 3 възмездни сделки.

Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба вх. № 2028/11.08.2023 г. жалба от адв. М. М., като с Определение № 402/02.10.2023 г., постановено по в.ч.гр.д. № 246/2023 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали е прието, че е инкорпорирано искане за допълване на определение № 267/28.07.2023 г., постановено в производство по чл. 248 от ГПК по гр. д.

№ 38/2023 г. по описа на Районен съд - М., като производството е прекратено и делото е върнато на Районен съд - М. за произнасяне по цялото искане за присъждане на разноски.

С Определение № 388/25.10.2023 г. първоинстанционният съд е оставил без уважение искането за допълване както на решението в частта за разноските, така и на Определение № 267/28.07.2023 г. С аналогични доводи и в двата обжалвани съдебни акта е приел, че при предявени обективно съединени искове материалният интерес съвпада със сбора от цената на отделните искове, като този сбор е използвал за основа на определеното на основание Наредба № 1/09.07.2004 г. адвокатско възнаграждение в присъдения размер от 680 лв. (при интерес над 1000 лева - размера на адв.възнаграждение е 400 лева + 10% за горницата над 1000 лева).

Първоинстанционният съд е приел и, че искането за начисляване на ДДС върху претендираното адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 1 от ЗА е неоснователно поради факта, че предоставената правна помощ на ищцата е безплатна, а ДДС, съгласно чл. 2, т. 1 от ЗДДС се начислява само за възмездни сделки.

Срещу така постановеното определение е подадена частна жалба вх. № 2668/03.11.20203 г. и след изпращането на двете части жалби е образувано настоящото в.ч.г.д. № 339/2023 г. по описа на окръжния съд.

Така обжалваните определения са неправилни. Това е така, защото, съобразно изхода на спора пред първата инстанция, на процесуалния представител на ищцата се дължи адвокатско възнаграждение в минимален размер, определен по реда на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно, независимо от формата на съединяването им. Съгласно константната съдебна практика, от значение е търсеният материален интерес, който при обективно кумулативно съединение 4 на искове се определя върху цената на всеки от исковете, поотделно, а не в сбор. Съобразно нормата на чл. 68 от ГПК цената на иска е паричната оценка на предмета на делото. За защита на различни интереси се предявяват обективно и/или субективно съединени искове. Под материален интерес по смисъла на чл. 7, ал.2 от цитираната Наредба № 1/09.07.2004 г. се има предвид цената на всеки от обективно кумулативно съединените искове, а не техния сбор, поради което за всеки иск поотделно следва да се определя и дължимото се съгласно изхода на делото минимално адвокатско възнаграждение, след което вече определените минимални възнаграждения се събират при определяне на отговорността за разноски. В този смисъл е актуалната съдебна практика: Определение № 50/17.01.2023 г. по ч. гр. д. № 4735/2022 г., III г. о., ГК на ВКС; Определение № 146/04.04.2022 г. по ч. т. д.

№ 358/2022 г., II т. о., ТК на ВКС; Определение № 88/ 09.03.2022 г. по ч. гр. д.

№ 446/2022 г., IV г. о., ГК на ВКС и др.

В непротиворечивата практика на ВКС, обективирана и в Определение № 50093/11.05.2023 г. по т.д. №1638/2021 г. по описа на ІІ т.о., ТК на ВКС, което се позовава и на определение по т.д. № 1638/2021 г., определение по ч. т. д. № 2725/2019 г., определение по ч. т. д. № 141/2019 г. и определение по ч. т. д. № 2559/2016 г., всички на ВКС, се приема и, че: „…с присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата се овъзмездява предоставената от адвоката правна услуга, която е обект на облагане по смисъла на чл. 2, т. 1, във вр. с чл. 8 ЗДДС; съответно предоставянето на безплатна адвокатска помощ на предвидено в чл. 38, ал. 1 ЗА основание не представлява безвъзмездна услуга по смисъла на ЗДДС, поради което при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА във вр. с § 2а от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да включва ДДС“.

Или, следващото се в производството на адв. М. М. от АК - П. адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ, доколкото по делото са ангажирани писмени доказателств, установяващи обстоятелството, че същият е регистриран по ЗДДС, следва да бъде определено с начислено ДДС.

5

Така, по предявените от ищцата и уважени изцяло два кумулативно съединени /установителен и осъдителен/ искове, първият с правно основание по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД с цена 1603.74 лева и вторият с правно основание чл.

55, ал. 1 от ЗЗД и с цена 1200 лева, минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение за всеки един от тях, съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредбата възлиза на 552.44 лв. с ДДС (460.37 лв. + 92.07 лв. ДДС) за първия иск и 536.41 лв. с ДДС (447.01 лв. + 89.40 лв. ДДС) за втория иск (общо 1 088.85 лв.), като е присъдено от първоинстанционния съд възнаграждение в размер на 680 лв.

По изложените съображения обжалваните определения следва да се отменят, като се постанови друго, с което да бъде изменено решението на първоинстанционния съд в частта за следващото се на представителя по пълномощие на ищцата адвокатско възнаграждение, като ответното дружество "К. Й." ООД бъде осъдено да заплати на адв. М. М. от АК - П. още 406 лева с ДДС (общо 1 086 лв. съгласно представения списък по чл. 80 ГПК), представляващо адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, във вр. с § 2а от Наредба № 1/2004 г.

Предвид изхода на делото на жалбодателя се дължат разноски за настоящата инстанция в размер на 15 лв., представляващи внесена дължима се за предприетото обжалване държавна такса.