Решение № 7144 от 25.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7144 гр. София, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Десислава Пл. Иванова като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20241100506989 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

Образувано е по въззивна жалба от ответницата Й. М. Й., чрез пълномощника адв. И. Д., срещу решение №21329/26.12.2023г., постановено по гр.д. №40065/2021г. по описа на СРС, 28 състав, с което е признато за установено по исковете с правно основание чл.415 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че ответникът Й. М. Й. дължи на ищеца „Първа инвестиционна банка“ АД сумата от 2000 лева – главница – неизплатени суми по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка №51-РКО-В4299/14.11.2007г. с настъпил падеж и извлечение от сметка за дължимите суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 20.02.2020г. до окончателното плащане на вземането; сумата от 1119,44 лева – договорна лихва за периода от 19.02.2017г. – 04.02.2020г., и сумата от 1719,99 лева – мораторна лихва за периода от 19.02.2017г. до 04.02.2020г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение от 05.03.2020г. по гр.д.

№9452/2020г. на СРС, 28 състав, и е осъдена ответницата да заплати на ищеца 1 разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете.

В жалбата се излагат оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалните и на процесуалните правила. Въззивникът поддържа, че не са разгледани от първоинстанционния съд възраженията му за нищожност на клаузите в общите условия на ищцовото дружество, предвиждащи автоматично подновяване на договора за кредит. Счита, че клаузите от общите условия, предвиждащи автоматично подновяване на договора за кредит всеки път за нов едногодишен период при условие, че никоя от страните не е уведомила другата страна за прекратяването на договора най-малко 60 дни преди изтичането на текущия срок за противоречащи на чл.143, ал.1, т.9 от ЗЗП.

Нямало данни ответницата да е искала или получила преиздаване на кредитната карта и да е ползвала такава след 09.06.2009г. Ползването на услугите на банката било преустановено много преди 20.07.2015г., когато според вещото лице кредитната карта била деактивирана. Счита, че договорът за кредит е бил прекратен на 14.11.2009г. и към този момент е настъпил падежът на задължението, съответно е започнала да тече и петгодишната давност за вземането. Поради това поддържа, че процесните вземания са погасени по давност. С оглед изложеното моли решението да бъде отменено в обжалваната част и предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.

Постъпил е писмен отговор от насрещната страна „Първа инвестиционна банка“ АД, чрез пълномощника адв. Г.В., по реда и в срока на чл.263, ал.1 от ГПК, с който жалбата се оспорва и се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение. Въззиваемата страна поддържа, че за всеки месец на падежа за кредитополучателя възниква задължението да погаси минималната месечна вноска, като по този начин се формирал размерът на изискуемото на съответното 5-то число вземане, като този размер бил различен от размера на целия усвоен овърдрафт и представлявал част от същия. В този смисъл срокът на договора бил уговорен в полза на кредитополучателя, който имал право да погаси предсрочно без да дължи такси или комисиони, но не бил задължен да погаси усвоените суми в пълен размер до изтичане на срока на договора. Поради това и вземането на кредитора не било изискуемо. Срокът на договора за кредит – овърдрафт бил перманентно подновяващ се по силата на договореност между страните и съгласно условията на договора и общите условия този срок се удължавал 2 автоматично всеки път за нов едногодишен период, при условие, че никоя от страните не е уведомила другата за прекратяване на договора. По делото не били представени доказателства ответницата да е искала прекратяване на договора. Поради това договорът бил многократно подновяван и бил действащ до датата, когато била обявена предсрочна изискуемост на вземането. С подписването на договора за кредит ответницата заявила, че се е запознала с действащите общи условия към подписването и ги приема.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „Фронтекс Интернешънъл“" ЕАД, чрез пълномощника юрисконсулт В.Ц. оспорва жалбата и моли за потвърждаване на обжалваното решение.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и са процесуално допустими. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.

272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Събраните в първата инстанция доказателства са правилно обсъдени и преценени от първоинстанционния съд към релевантните за спора факти и обстоятелства и с оглед обстоятелството, че пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят установената от районния съд фактическа обстановка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново приетите по делото доказателства. Във връзка доводите в 3 жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Установява се от събраните по делото доказателства и не е спорно между страните, че между тях е било налице валидно облигационно правоотношение по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка №51РКО-В04299/14.11.2007г. в размер на 2000 лева. Срокът за ползване на овърдрафта е уговорен до 14.11.2009 г., като е предвидено той да се подновява автоматично при условията и по реда, предвидени в Общите условия (ОУ) на банката за този вид услуга. Същите са представени на ответника (титуляр на картовата сметка), той се е запознал с тях и е приел действието им в отношенията по сключване и изпълнение на договора, което е удостоверил с подписването му. От кредитираното заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че кредитният лимит по картовата сметка е усвоен изцяло. Погасяването на предоставения овърдрафт е разписано да се извърши в срокове и по начина, договорени в ОУ. Според уговорките в съглашението за ползвания овърдрафт титулярът ползва гратисен период до 45 дни и ако погаси до датата на падежа (всяко 5-то число от месеца, респ. следващия работен ден ако той е неработен) изцяло дебитното салдо по картовата си разплащателна сметка, формирано до края на последния отчетен период, банката не начислява лихва върху това салдо. При непогасяване до датата на падежа на пълния размер на дебитното салдо, формирано до края на последния отчетен период е предвидено титулярът да заплаща на банката след изтичане на първите три отчетни периода, годишен лихвен процент в размери съответно: от 16% за извършени безналични плащания на ПОС терминал и от 18% за всички останали транзакции. В случай на неплащане на месечна погасителна вноска или надвишение на разрешения кредитен лимит е предоставена възможност на банката да начислява наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент с надбавка от 12%. Съгласно приложените по делото и приложими по спора ОУ, приети с решения от 17.04.2007 г. и 24.07.2007 г. на Управителния съвет на банката – чл. 36, ал. 1, е включена клауза за автоматично подновяване на договора за нов едногодишен срок.

Условията за това са: титулярът да не е уведомил банката за прекратяване на договора най – малко 60 дни преди изтичане на текущия срок, респ. банката да не е уведомила титуляра за прекратяване на договора най – малко 30 дни преди изтичане на текущия срок. Извън тези хипотези основание за 4 прекратяване на договора по всяко време от срока на действието му е и едностранно отправеното писмено предизвестие от всяка от страните до насрещната – от титуляра с 60 дневно предизвестие и от банката – с 30 дневно предизвестие. Кредитополучателят е задължен да внася по сметката минималната погасителна вноска, посочена в извлечението, но неполучаването на последното не е предвидено да съставлява основание за освобождаване на картодържателя от изпълнение – да заплати в срок до падежа минималната погасителна вноска.

С нотариална покана, връчена на кредитополучателя на 19.12.2019г. банката го е уведомила, че с изтичане на посочения в поканата седемдневен срок, ще счита ползвания кредит – овърдрафт за изцяло и предсрочно изискуем поради неизпълнение на задълженията по него в уговорените срокове.

На 20.02.2020г. е подадено заявление по чл. 417 ГПК пред СРС за вземанията по извлечение от счетоводните книги на банката относно процесния овърдрафт, като в полза на банката са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. №9452/2020г. на СРС, 28 състав. Не се спори по делото, че срещу заповедта е постъпило своевременно възражение от длъжника, което е обусловило предявяването в едномесечния срок от съобщението на искове за установяване на вземанията по заповедта за изпълнение.

Неоснователни са поддържаните от въззивницата доводи за нищожност на клаузите в общите условия на ищцовото дружество, предвиждащи автоматично подновяване на договора за кредит. От съдържанието на уговорката за автоматично продължаване на действието на договора може да се заключи, че тя отговаря на изискванията за равноправност и няма основание да се отрече правното й действие. Този извод се подкрепя от разпоредбата на чл. 143, т. 8 ЗЗП, обявяваща за неравноправна клауза, която предвижда необосновано кратък срок за мълчаливо съгласие за продължаване на договора. В последващата спрямо договора редакция на т. 8а на чл. 143 ЗПП отново дължината на срока е поставена като критерий за валидност на клаузата за продължаване на договора, което индикира за общата законодателна оценка, че институтът на автоматичното продължаване по принцип е допустим за потребителските договори, стига срокът за 5 препятстване на тази последица да не е прекалено кратък или дълъг. В случая е предвиден срок за осъществяване на активно поведение от потребителя, чиято дължина (60 дни) е подходяща за извършване на разумна преценка дали продължаването на договора би било в негова полза, и в този смисъл правата на кредитополучателя не се явяват накърнени от неравноправна уговорка. (в този смисъл решение №50186/16.11.2022г. по гр.д. №4472/2021г. на ВКС, III ГО, решение №36/03.02.2025г. по т.д. №52/2023г. на ВКС, I ТО).

Неоснователни са и поддържаните от въззивницата доводи, че процесните вземания са погасени по давност. В решение №36/03.02.2025г. по т.д. №52/2023г. на ВКС, I ТО е възприето становището, че автоматичното продължаване на срока на договора за кредит овърдрафт е довело до продължаване и на крайния срок за погасяване на главницата, формирана от разликата между усвоения кредит и сбора на падежиралите месечни минимални погасителни вноски. Тъй като обаче продължаването не се отразява на вече настъпилия падеж на минималните погасителни вноски, предвиден в чл. 1, б. „з“ вр. б. „к“ от общите условия, то погасителната давност за главицата е започнала да тече от различен момент - за месечните вноски тя е започнала да тече от съответния им падеж, а за вземането за остатъчната главница (ако има такова) - от прекратяване на продължения договор с изявлението на кредитора по него. Този извод е в съответствие с императивната разпоредба на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, която свързва течението на давността именно с настъпване на изискуемостта на срочното задължение. В случая от заключението на СТЕ се установява, че кредитополучателят е усвоил суми в размер на 4322,22 лева, а е погасил суми в размер на 3238,09 лева, поради което въззивната инстанция приема, че са погасени минималните погасителни вноски, които съобразно общите условия са в размер на 5% от дебитното салдо по сметката към последния ден на отчетния период. Поради изложеното по отношение на претендираната главница давностният срок е започнал да тече от прекратяване на договора за кредит с връчената от банката нотариална покана на длъжника на 19.12.2019г., като от прекратяването му до датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 20.02.2020г. не е изтекъл петгодишният давностен срок. Не са погасени по давност и претендираните вземания за възнаградителни и мораторни лихви, тъй като от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че същите са начислени за период след 19.02.2017г.