Решение № 327 от 29.04.2024, Районен съд - Горна Оряховица
- Съд
- Районен съд - Горна Оряховица
- Дело
- Гражданско дело 1680/2023
- Вид
- Решение № 327
- Подписан
- 29.04.2024
- Състав
- Илина Венциславова Джукова
Цитирани разпоредби
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.57, ал.2 · Конституция на Република България
РЕШЕНИЕ
№ 327 гр. Горна Оряховица, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Илина В. Джукова при участието на секретаря Емануела Пл. Бангеева като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело № 20234120101680 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са насрещни осъдителни искове с правно основание чл.45 ЗЗД.
М. П. С. твърди, че със З. А. З. са съседи. Твърди, че в края на месец октомври 2022 г. тя отказала на неговата молба да подготви документи за окастряне на липа, растяща пред блока, след което на 02.11.2022 г. в разговор помежду им, той й заявил, че след като тя го е „отрязала“ за липата, тя ще бъде отсечена, както и че той си говорел с всички, а тя – само с него и щяла да види какво ще стане. Твърди, че през есента на 2022 г. пред майка й и съжителя й отново повдигнал въпроса за липата и нейното противопоставяне тя да бъде отсечена, казал, че трябвало да се махне бойлера от таванското помещение на апартамента и че „обявява война“ на ищцата. Твърди, че на 13.11.2022 г. било проведено общо събрание на етажната собственост, инициирано от двама от новите съседи под давление на З. З., на което следвало да се решат въпросите за отрязването на липата и две други дървета и премахване на бойлера на ищцата. Протокол от събранието не се съставил, защото ищцата възразила, че е нарушена процедурата по свикването. З. З. заявил, че ще сезира пожарната и общината за бойлера и след седмица била извършена проверка, която не установила опасност. На 24.04.2022 г. било проведено общо събрание на етажната собственост, на което се взело решение за премахване на бойлера, макар и никой от съседите, с изключение на З. З. да не бил виждал бойлера. Сочи, че по гр.д. № 1039/2023 г. по описа на съда е поискана отмяна на това решение. Твърди, че през пролетта на 2023 г.
1 ответникът е подменил табелката на пощенската кутия на ищцата, като сменил надписа „С.“ с „А.“ – фамилията на майка й, която не живее в апартамента. Твърди, че в същото време дъщеря й очаквала съобщение от пощата за пристигане на дипломата й от чужбина и тази промяна щяла да доведе до затруднения в получаването му. Поради отсъствие на ищцата от града се наложило майка й да дойде и да смени табелата. Твърди, че след получаване на препис от исковата молба по гр.д. № 1039/2023 г., ответникът свикал ново общо събрание за премахване на тръбите, захранващи бойлера, тръбата на аспиратора и слънчевия й колектор. Счита, че тези действия са злонамерени, тъй като за период от 2005 г. до настоящия момент е провеждано само едно общо събрание, а от пролетта на 2023 г. такива се свикват през три месеца и макар да има по-належащи за разглеждане въпроси, свързани със сградата, на събранията се обсъжда и взема решение само относно обслужващите апартамента на ищцата инсталации. Посочва, че в сградата има поставени климатици, газова инсталация и слънчев колектор на самия ответник – всички без решение на общото събрание. Твърди, че на 19.07.2023 г. около 19 часа ответникът З., крещейки, й направил забележка, че отваря вратите на общите тераси, като замахвал в близост до нея, имитирайки удари и я заплашвал. Твърди, че на следващия ден премахнал бравите на вратите на общите тераси, което за няколко дни я лишило от възможност да ги ползва. Твърди, че след като ответника й крещял, не могла да спи повече от 4 часа в денонощието и била напрегната и неработоспособна. Личният лекар й предписал успокоителни медикаменти и я насочил към психиатър.
Той поставил диагноза „Тревожно разстройство“. Твърди, че в резултат на действията на ответника през периода 02.11.2022 г. – 19.07.2023 г. тя претърпяла негативни емоции, ситуативна тревожност и тревожно разстройство. Моли за постановяване на решение, с което З. А. З. да бъде осъден да й заплати сумата от 2 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, причинени от извършените от него действия в периода 02.11.2022 г. – 19.07.2023 г., както и сторените в производството разноски.
З. А. З. признава, че с М. П. С. са съседи. Оспорва да е имало конфликт по повод отрязването на липата, като твърди, че той изготвил молба до Община Горна Оряховица, която била подписана от всички живущи, освен от ищцата. Признава, че провел разговор с майката на М. С. по повод монтирана инсталация на покрива на сградата, както и че я е молил лично да премахне съоръжението си от покрива или да го обезопаси, но тя е отказала. Признава, че уведомил останалите етажни собственици и РС „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Горна Оряховица, като твърди, че при извършената от тях проверка бойлерът бил сменен с нов. Твърди, че решенията на Общото събрание на етажната собственост били взети с гласовете на всички собственици, но ищцата започнала да се държи враждебно и при техни срещи му заявила, че „не знае с кого се е захванал“ и „ще види какво ще стане“.
Оспорва да е подменил табелата на пощенската кутия на ищцата. Твърди, че 2 за монтирания от него слънчев колектор има решение на Общото събрание.
Оспорва да се е виждал с ищцата и да са разговаряли на 19.07.2023 г., както и да е отправял обиди, заплахи и да е проявявал агресия. Моли за отхвърляне на предявения срещу него иск.
Твърди, че след разговора с майката на М. С., последната подала жалба пред Районна прокуратура – Велико Търново, Териториално отделение – Горна Оряховица. Сочи, че жалбата съдържала неверни факти и обвинения, не целяла реална защита на нейни права, а заплаха, унижение и неговото дискредитиране. Посочва, че била образувана пр.пр.№ 8085/2022 г., по която бил постановен отказ от образуване на досъдебно производство. Твърди, че по нейна жалба била образувана и преписка под № 4944/2023 г. на Районна прокуратура – Велико Търново, Териториално отделение – Горна Оряховица, по която също бил постановен отказ от образуване на досъдебно производство. Твърди, че М. С., представлявайки майка си, депозирала искови молби за отмяна на решенията на общото събрание, в които той бил несправедливо обвиняван в лично качество, както и жалба до Община Горна Оряховица за неправомерни действия по изграждане на соларна инсталация, която била оставена без уважение. Твърди, че в резултат на действията на М.
С. по подаване на жалби и искови молби, с които не се цели защита на нейни права, претърпял стрес, накърняване на личното достойнство, безсъние, уплаха, изтощение и нарушена адаптация, заради което посетил психолог.
Моли за постановяване на решение, с което М. П. С. да бъде осъдена да му заплати сумата от 2 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от извършени от нея действия по подаване на жалби и иск с неверни твърдения, както и сторените в производството разноски.
М. П. С. счита предявения срещу нея иск за неоснователен. Признава подаването на посочените сигнали, но счита, че поведението й не е недобросъвестно, а в защита на нейни права. Оспорва психичните страдания на З. З. да са причинени от нейното поведение и счита, че се дължат на особености на характера му. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Всяка от страните е предявила срещу насрещната иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди с правно основание в чл.45, ал.1 ЗЗД. За да възникне предявеното от всяка от страните притезателно право за заплащане на заместващо обезщетение за причинени неимуществени вреди на извъндоговорно (деликтно) основание, тя следва да установи при условията на пълно и главно доказване извършено от съответната насрещна страна противоправно деяние, причинило й неимуществени вреди, като вина у делинквента, която съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД се презюмира.
Страните не спорят, а и показанията на разпитаните свидетели и писмените доказателства установяват, че двамата са съседи, живущи на 3 последния етаж в жилищен блок в гр. ***, ул. ***. Всички свидетели установяват, че между тях е възникнал конфликт по повод дърво пред блока, като З. З. и всички останали етажни собственици били на мнение, че дървото трябва да бъде премахнато, докато М. С. се противопоставила на това. Били събрани подписи от двата входа за премахване на дървото, като единствено М. С. отказала да подпише (молба вх.№ 9400- 488/28.03.2022 г. на Община Горна Оряховица и показанията на свид.Ч.). Доказателствата, в т.ч. и показанията на свид.С. – дъщеря на ищцата и свид.В., възпроизвеждащи разказаното им от самата ищца досежно отказа й да изготви документ за окастряне на дървото и това, че разногласието е било само с насрещната страна, не дават основание да се заключи, че е налице каквото и да е противоправно деяние от страна на З. З.. Разногласието по определен въпрос и изразяването на различно мнение, когато това не е сторено в обидна форма, не е от естество да причини подлежащи на репариране вреди.
Ищцата твърди, че нейното противопоставяне на премахването на дървото предизвикало действията на ответника по иницииране на общи събрания на етажната собственост – лично и чрез свид.И. Н., както и проверки от пожарната и общината относно соларната система, монтирана на таванския етаж на ищцата. Действително, показанията на свид.Н. установяват, че той е инициирал свикване на общо събрание на етажната собственост през 2022 г., но не под давление на З. З. и не заради инсталацията на ищцата по главния иск, а по повод програма за саниране на жилищните сгради. Свидетелят посочва, че в хода на разискванията на това събрание, от З. З. бил поставен на обсъждане и въпроса за стар бойлер и щурц в таванското помещение на М. С.. Тогава му показал и снимки на бойлера, като казал, че той е опасен и трябва да бъде премахнат.
Не е спорно, а и всички свидетели установяват, че З. З. инициирал проверки за изправност на инсталацията, монтирана на таванското помещение на М. С. от РС „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Горна Оряховица и Община Горна Оряховица Не се спори също, че преди проверките бойлерът е бил подменен с друг. Съгласно отговор изх.№ 720000194/14.12.2022 г. на РС „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Горна Оряховица не били нарушени правилата и нормите на пожарна безопасност, а видно от писмо изх.№ РД94Ж-106- 1/03.01.2023 г. на Община Горна Оряховица, на живущите било указано, че начинът на ползване на общите части, през които преминава изградената инсталация, е част от правомощията на Общото събрание на етажната собственост и въпросите следва да бъдат решени по реда на ЗУЕС.
От протоколи от общи събрания на етажната собственост от 24.04.2023 г. и 24.07.2023 г. е видно, че били взети решения за премахване на цялата инсталация от таванското помещение на обитавания от М. С. апартамент и възстановяване на състоянието отпреди изграждането й. От представената покана за събранието на 24.07.2023 г. се установява, че същото е свикано от З.
З.. Въпросите, касаещи инсталацията, разгледани на общото събрание на 4
24.04.2023 г., са включени в допълнение към дневния ред, без да се сочи негов автор, но съгласно показанията на свид.Ч., те били поставени за разглеждане от З. З.. На производство пред съда е гр.д.№ 1039/2023 г., към което е съединено гр.д. № 1759/2023 г., образувани по искови молба от собственика на имота Т. С. А., представлявана от ищцата, за прогласяване на нищожност и в условията на евентуалност – за отмяна на решенията на Общото събрание на етажната собственост, касаещи инсталацията.
С оглед изложеното, действително З. З. инициирал както извършените проверки, така и включването в дневния ред на двете общи събрания на въпросите, касаещи инсталацията. За да е противоправно това поведение, то следва да извършено не за да се защитят нарушени или застрашени блага, а единствено с цел да се увреди М. С., т.е. да съставлява злоупотреба с право.
Критерият за отграничение на правомерното поведение (упражняване на субективно право) от противоправното деяние (злоупотреба с право) не е обективен, защото и в двата случая се осъществява едно и също поведение.