Решение № 9876 от 25.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9876 гр. София, 25.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Г. В. КИРОВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от Г. В. КИРОВА Гражданско дело № 20251110137830 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.439,ал.2 от ГПК,вр.чл.124 от ГПК от К. М. П.,ЕГН **********,с адрес гр.С,против „Е П“ЕАД,ЕИК ******,със седалище и адрес на управление гр.С,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за установено,че ищцата не дължи чрез способите на принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност сумите от 1966,76 лева ( 1005,59 евро ) главница,97,81 лева ( 50,01 евро ) мораторна лихва и 119,29 лева ( 60,99 евро ) разноски.

В исковата молба се твърди,че въз основа на запорно съобщение по изп.дело № 20257860400278 по описа на ЧСИ М от нейната банкова сметка е изтеглена сума в размер от 3017,44 евро. Твърди се,че с част от паричната сума е погасено задължение на ищцата по изпълнителен лист,издаден на 25.01.2013 г. по ч.гражд.дело № 14672/2010 г. по описа на СРС като длъжник е СД „С“,в което дружество ищцата П. е била съдпружинк. Ищцата счита,че доколкото спрямо нея не е издаден изпълнителен лист,а събирателното дружество е непреригистриран търговец,липсва основание да бъдат претендирани паричните суми. Ишцата П. се позовава на настъпила погасителна давност. Моли съда да постанови решение,с което да уважи исковата претенция.

Ответникът изразява становище за недопустимост на иска,защото изпълнителното производство е прекратено. Ако искът бъде счетен за допустим,ответникът намира,че ищцата отговаря за паричните суми,защото е обвързана от субективните предели на изпълнителния лист,а съдружниците в събирателното дружество отговарят солидарно и неограничено за задълженията на дружеството. Ответникът не отрича,че е изтекъл срок на давност,но заявява,че не отговаря за заплащане на разноски.

Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като 1 обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено следното :

Установява се,че с изпълнителен лист от 25.01.2013 г.,издаден по ч.гражд.дело № 14672/2010 г. по описа на СРС,117 състав е осъдено СД „С“,ЕИК *****,да заплати на „Ч“АД сумите от 1966,76 лева главница,97,81 лева мораторна лихва и 119,29 лева съдебноделоводни разноски.

От изисканото изп.дело № 3067/2016 г. по описа на ЧСИ Бъзински се установява,че е образувано по молба от 15.04.2016 г. като молбата съдържа искане за извършване на изпълнителни действия,на 07.06.2016 г. са изпратени запорни съобщения до банкови институции,на 14.06.2016 г. „Уникредит Булбанк“АД уведомява,че налага запор върху сметка,открита на името на К.

П.,на 28.06.2016 г. Банка Пиреос също уведомява,че налага запор върху сметки,открити на името на К. П.,със съобщение от 09.08.2016 г. частният съдебен изпълнител е вдигнал запорите,наложени върху сметки на К. П.,с постановление от

30.01.2018 г. е прекратено изпълнителното производство,защото дружеството е непререгистрирано.

Установява се,че изп.дело № 278/2025 г. по описа на ЧСИ М е образувано по молба от „Е П“ЕАД от 05.05.2025 г. като молбата съдържа посочване на конкретни изпълнителни способи,на 07.05.2025 г. са изпратени запорни съобщения,с постановление от 30.07.2025 г. въз основа на издадена от съда обезпечителна заповед изпълнителното производство е спряно.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

По допустимостта на иска :

Съдът намира,че предявеният отрицателен установителен иск е допустим,защото са отрича дължимостта на парични суми,за коиго ищцата твърди,че не са заплатени. Изводът на съда за допустимост на иска не се променя предвид довода на ответното дружество,че за ищцата липсва правен интерес от предявяване на иска поради това,че ответникът е поискал прекратяване на изпълнителното дело. С иска по чл.439 от ГПК се цели да бъде установено,че вземането не подлежи на изпълнение чрез способите на принудително изпълнение като предвид това,че изпълнителен лист е издаден и издаденият изпълнителен лист би позволил на носителя на вземането да образува изпълнително производство,искът се явява допустим независимо от това дали има висящо изпълнително производство.

По основателността на иска :

Когато е предявена отрицателна установителна искова претенция,ответникът следва да проведе доказване,че вземането съществува – по основание и по размер. Това означава,че доказателствената тежест е разместена и ответното дружество носи доказателствената тежест да докаже своето вземане. Софийският районен съд приема,че предявеният отрицателен установителен иск подлежи на уважаване. Основателен е доводът на ищцата П.,че вземането не може да бъде реализирано чрез способите на принудително изпълнение поради настъпила погасителна давност. Погасителната давност е уредена в полза на длъжника,който може да се позове на давност,ако е изминал период от време,в рамките на който кредиторът е бездействал. В 2 хипотезата на предявен отрицателен установителен иск по чл.439 от ГПК вземането може да бъде оспорено само въз основа на настъпили обстоятелства след като е издаден изпълнителният лист. Законът не предвижда каква е приложимата погасителна давност за вземания,за които е издадена заповед за изпълнение,но съдът приема,че е приложима петгодишната давност. Съдът счита,че следва да бъде приложена петгодишна давност,както при съдебните решения съгласно чл.117,ал.2 от ЗЗД. Ако срещу заповедта за изпълнение не бъде подадено възражение,заповедта за изпълнение се стабилизира и се преклудират всички доводи срещу вземането,които длъжникът би могъл да релевира,а съгласно чл.424 от ГПК вземането по заповедта за изпълнение може да бъде оспорено или въз основа на нови доказателства,или въз основа на новонастъпили обстоятелства.

Отчитайки правните последици,които има заповедта за изпълнение,ако не е било подадено възражение,както и при съобразяване наличието на сходство между разпоредбата на чл.424 от ГПК и разпоредбата за отмяна на влезли в сила съдебни решения съгласно чл.303,ал.1,т.1 от ГПК съдът приема,че неоспорената заповед за изпълнение и съдебното решение пораждат идентични последици и приложимата погасителна давност следва да бъде петгодишна,както е за съдебните решения съгласно чл.117,ал.2 от ЗЗД.

Аргумент в подкрепа на разбирането,че приложимата давност е петгодишна е и принципното различие в правната уредба по чл.237 и следв. от ГПК ( отм.),тъй като предявяването на отрицателен установителен иск за недължимост на вземането,основано на несъдебно изпълнително основание би могло да бъде реализирано без ограничение във времето съгласно чл.254 от ГПК ( отм.) и правната уредба на заповедното производство по действащия ГПК,при което оспорването на заповедта за изпълнение след изтичане на срока за подаване на възражение може да бъде реализирано само при наличието на предвидените в чл.424 от ГПК предпоставки. Развитите съображения мотивираха съда да приеме,че приложимата давност е петгодишната давност. За да е настъпила погасителна давност,необходимо е да бъде установено,че в период от поне пет години не са поискани или извършени изпълнителни действия. Според приетото Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС от 26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. по време на изпълнителния процес давността се прекъсва с всяко действие на принудително изпълнение или всяко действие,изграждащо съответния изпълнителен способ,давността се прекъсва и с искането за реализиране на съответен изпълнителен способ,тъй като съдебният изпълнител е длъжен да го приложи,а когато за вземането са образувани повече от едно изпълнително дело,съдът намира,че преценката за изтичане давностния срок съдът следва да реализира при отчитане последното изпълнително действие по първото изпълнително дело спрямо първото изпълнително действие по второто изпълнително дело. В настоящия случай по първото изпълнително дело са предприемани действия през 2016 г.,докато второто изпълнително дело е образувано през 2025 г. Отчитайки изминалия период от време,който значително надвишава пет години,съдът приема,че вземането е погасено по давност към датата на образуване на второто изпълнително дело. Когато е настъпила давност,вземането не подлежи на принудително изпълнение,а това обосновава извод за основателност на предявената искова претенция.

Развитите съображения мотивираха съда да счете,че отрицателният 3 установителен иск подлежи на уважаване.

При този изход на делото съдът счита,че право на присъждане на разноски има страната ищец като не може да бъде споделен доводът на ответника,че не е дал повод за образуване на делото и не отговаря за разноски – когато реализирането на правата е обусловено от предявяване на иск,следва да се счита,че ответната страна отговаря за разноски. При наличието на издаден изпълнителен лист,намиращ се в държане на ответника,ответникът е дал повод за образуване на делото и отговаря за разноски. Съдът приема,че следва да бъдат присъдени такива в размер от 193,67 лева ( 99,02 евро ) държавна такса – за исковата молба и по частна жалба,както и адвокатско възнаграждение в развер от 1200 лева ( 613,55 евро ).

Водим от гореизложеното, Софийският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439,ал.2 от

ГПК,вр.чл.124,ал.1 от ГПК по отношение на „Е П“ЕАД,ЕИК ******,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от Д Д и М Х,че К. М.

П.,ЕГН **********,с адрес гр.С,не дължи чрез способите на принудително изпълнение поради настъпила погасителна давност сумите от 1966,76 лева ( 1005,59 евро ) главница,97,81 лева ( 50,01 евро ) мораторна лихва и 119,29 лева ( 60,99 евро ) разноски.

ОСЪЖДА „Е П“ЕАД,ЕИК ******,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от Д Д и М Х да заплати на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на К. М. П.,ЕГН **********,с адрес гр.С сумата от 712,57 евро ( седемстотин и дванадесет евро петдесет и седем евроцента ) сторени съдебноделоводни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4