Решение № 5408 от 25.10.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 6747/2023
- Вид
- Решение № 5408
- Подписан
- 25.10.2023
- В сила
- 25.10.2023
- Състав
- Калина Анастасова, Темислав Малинов Димитров, Михаела Касабова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 343, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 394 · Кодекс за застраховането
- чл.405, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 5408 гр. София, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Калина Анастасова
Членове:
Темислав М. Димитров
Михаела Касабова при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20231100506747 по описа за 2023 година
С Решение № 3117 от 28.02.2023 г. по гр.д. № 35185/2022 г. по описа на СРС, 69 с-в, е осъден „Д.З.“ АД с ЕИК **** да заплати на „Г.“ЕООД с ЕИК **** сумата от 10 лева / частичен иск от обща сума 1756,38лева/, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“, клауза „Пълно Каско“ с полица № 0312200340029158 /07.12.20г. по отношение на МПС-товарач марка "CATERPILLAR 434Е" с peг. № В09767 , във връзка с опис-заключение за щета № 211014809/21г. за събитие, настъпило на 26.11.2021г., ведно със законната лихва за периода от 05.04.2022г. до окончателното изплащане на вземането.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „Д.З.“ АД, който го обжалва в частта, с която искът е уважен, с оплаквания за неправилност - неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Неправилно първоинстанционният съд намерил за установено настъпване на покрит застрахователен риск по отношение на събитието настъпило на 26.11.2021 г. с багер товарач с посочени характеристики. В случая единствените данни за наличието на ПТП произхождат от твърденията на ищеца и не се подкрепят от събраните по делото доказателства. С оглед това и констатациите на експерта по САТЕ почиват на предположения, а не на потвърдени и доказани данни.
Именно и поради това в проведеното на 29.11.2022 г. с.з. вещото лице заявява, че увреждането на застрахованото ППС може да е настъпило и по друг начин от заявения 1 от застрахования – ищец. Поради това и при разрешаване на спора по същество съдът не е следвало да кредитира напълно изводите на САТЕ за установяване настъпването на застрахователното събитие. Неправилни са фактическите констатации на СРС и това е довело до неправилни изводи за основателност на претенцията на застрахования за заплащане на обезщетение за причинените имуществени вреди. Изводите на районния съд не отговаряли на събраните по делото доказателства и на закона. Моли съда да отмени решението в атакуваната част и вместо това постанови друго, с което да отхвърли като неоснователен предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Г.“ЕООД, с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно. Претендира разноски за въззивното производство.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
С оглед оплакванията в жалбата, съдът намира постановеното решение за правилно по следните съображения:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен от "Г."ЕООД срещу „Д.З."АД иск с правно основание чл.405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 10 лева /частичен иск от общо 1756,38 лева/, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“, клауза "Пълно Каско" на товарач марка " CATERPILLAR 434Е" с peг. № В09767 за настъпило на 26.11.2021г. в срока на покритие застрахователно събитие- при управление на процесния товарач по пътя от с.
Крумово за гр. Варна при леко отворено ляво стъкло на вратата на първа степен и при разминаване с насрещно движещ се товарен автомобил, от въздушната струя стъклото се обърнало и се счупило, ведно със законната лихва за периода от 05.04.2022г. (датата на депозиране на исковата молба в съда) до окончателното изплащане на вземането.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът е оспорил предявения иск. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Каско" между страните, но изрично е оспорил настъпването на застрахователно събитие на 26.11.2021г., механизма на настъпване на уврежданията, както и размера на вредите. В условията на евентуалност се е позовал на 2 клаузата на т. 14 от ОУ на договора, в която са посочени покритите от застрахователя рискове. Отправил е искане за отхвърляне на иска.
Съгласно чл. 343, ал. 1, чл. 394 и чл. 405, ал. 1 КЗ, с договора за имуществено застраховане застрахователят се задължава срещу заплащане на премия да поеме определен риск и при настъпване на предвидено в договора застрахователно събитие да заплати на застрахования застрахователно обезщетение за причинените на застрахованото имущество вреди. Обезщетението следва да бъде изплатено в уговорения срок, който не може да бъде по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1-3 или 5 и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 106 КЗ.
Предпоставките, които следва да са налице кумулативно, за да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по иск с правно основание чл.405, ал. 1 КЗ, са: 1.
Наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка; 2. Настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора, което се явява покрит от застраховката риск; 3. Изпълнение на задълженията за уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и представяне на необходимите документи за неговото установяване. В тежест на ищеца е да докаже пълно и главно тези предпоставки, както и размера на вредата към датата на настъпване на застрахователното събитие. В тежест на ответника - застраховател е да докаже възраженията си за изключен риск, евентуално за неизпълнение на договорно задължение от застрахования, което е основание за отказ на застрахователя да заплати обезщетение, респ. да заплати такова в намален размер.
Доводите на ответника, че в производството не е доказано настъпване на застрахователното събитие – ПТП станало на посочената дата при описания механизъм, съдът намира за неоснователни. В случая, при доказателствена тежест за ищеца съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, същият е доказал пълно и главно твърдението си за настъпило на 26.11.2021 г. застрахователно събитие – ПТП и с посочения в исковата молба механизъм на настъпване, което според посоченото в т.14 от ОУ на сключената имуществена застраховка „Каско“ се явява покрит от застрахователя риск. Покрити от застрахователя рискове са според примерното изброяване в сочения текст кражба, грабеж, злоумишлени действия на трети лицащети, причинени от трети лица чрез механично въздействие, като са посочени удар с предмет, надраскване, умишлено преобръщане на МПС, ПТП и други примерно изброени въздействия с вредоносен характер върху имуществото.
Чрез представеното пред първата инстанция уведомление от водача на застрахованото МПС, в което са посочени обстоятелствата, при които е настъпило ПТП и констатациите на експерта по САТЕ, приета пред СРС, която настоящия състав кредитира напълно по реда на чл.202 ГПК се установява механизма на събитието- 3
ПТП. В случая е бил налице инцидент с увреждане - счупване на стъкло на лява врата на товарач „Катерпилар 434Е“ с peг. № В09767 при разминаване с насрещно движещ се неустановен товарен автомобил, при което от въздушната струя стъклото се обръща и чупи. Според вещото лице механизмът на настъпилото събитие е поради разминаване с насрещно движещ се товарен автомобил в по-близка дистанция поради въздушна струя, намаляване на налягането и създаден вакуумен ефект по отношение на стъклото на лява врата на багера.
Доколкото спорът касае хипотеза, при която събитието не се посещава от органите на МВР и не се съставя протокол, при предявяване на претенцията по съдебен ред и заявеното изрично оспорване, според настоящата инстанция, ищецът е доказал механизма на настъпване на твърдяното събитие- ПТП, което както бе посочено се явява покрит от застрахователя по имуществено застраховане риск.
Макар експертът да е посочил, че уврежданията на застрахованото ППС биха могли да бъдат причинени и по различен от посочения от ищеца начин от страна на застрахователя – ответник не са ангажирани доказателства за настъпване на събитие, което е изключен от застраховката риск, евентуално за неизпълнение на договорно задължение от застрахования, което е основание за отказ на застрахователя да заплати обезщетение, респ. да заплати такова в намален размер.
Не е налице и твърдяното с отговора на исковата молба изключение на т.16.26 от ОУ, доколкото ищецът с исковата молба е ангажирал доказателства за притежавано валидно свидетелство за управление на МПС за съответната категория от водачаобстоятелство послужило за отказ на застрахователя да заплати обезщетение за настъпилите щети.
Според констатациите на СТЕ, размерът на разходите за отстраняване на щетите нанесени в следствие на инцидента на процесния товарач „Катерпилар 434Е“ с peг. № В09767 към 26.11.2021г. по средни пазарни цени възлиза на 1060 лв. с включен разход за труд по подмяна на стъклото. С оглед това правилно и законосъобразно СРС е уважил предявения иск за предявения размер за сумата от 10 лева, предявен като частичен иск от общото вземане.
При тези фактически констатации и правни изводи, настоящият състав, намира че постановеното решение следва да бъде потвърдено като правилно.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата 480 лв. /с вкл.ДДС/ - разноски за въззивната инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение с вкл.ДДС.
При тези мотиви, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3117 от 28.02.2023 г. по гр.д. № 35185/2022 г. по описа на СРС, 69 с-в.
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД с ЕИК **** заплати на „Г.“ЕООД с ЕИК ****, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 480 лв. /с вкл.ДДС/ - разноски за въззивната инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение с вкл.ДДС.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5