Определение № 1012 от 20.10.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1012 гр. София, 20.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Росенова

Членове:

Емилия Колева

Андрей Ангелов при участието на секретаря Даниела Г. Йорданова в присъствието на прокурора и Стоил Г. Тойчев като разгледа докладваното от Даниела Росенова Въззивно частно наказателно дело № 20261000601057 по описа за 2026 година

Производството е образувано по протест на прокурор от СГП против протоколно определение от 6.07.2026г. по ч.н.д. № 3684 /2026 г. по описа на СГС ,27 състав,НО.

С определението съдът се е произнесъл по реда на чл.306 НПК като е определил едно общо най – тежко наказание на осъденото лице А. Р. З. по н.о.х.д. № 3097/26 г на СГС и по н.о.х.д. № 1198/22 г.по описа на РС Плевен ,но не е определил режима,при който следва да бъде изтърпяно определеното наказание „лишаване от свобода“. Според държавното обвинение неправилно не е уважено искането да се увеличи с една втора общото наказание „лишаване от свобода „ , защото целите на наказанието биха били постигнати единствено по този начин.Затова предлага наложеното наказание да бъде увеличено с 7 месеца и 15 дни. Също така при условията на чл.57 ,ал.1,б.“Б“ от ЗИНН се предлага да бъде определен „строг“ режим на изтърпяване на това наказание.

Протестът не съдържа искане за събиране и проверка на доказателства.

В съдебно заседание прокурора поддържа протеста.Заявява ,че следва да бъде приложен чл.24 НК и да се увеличи определеното общо най – тежко наказание по реда на чл.25 вр. чл.23НК с една втора.Посочва ,че практиката на върховната инстанция е категорична относно лица ,за които наказателната репресия не е показала поправянето им.Осъденият З. има осем предишни осъждания за престъпления от общ характер,които са с висока степен на обществена опасност.По отношение на представените писменни доказателства пред въззивния съд счита ,че не следва да се взимат предвид тъй като разкриват влошено здравословно състояние на негови близки от доста време и тези обстоятелства не са попречили на лицето да извършва престъпления в дълъг период от време . Предлага да бъде увеличено общото най – тежко наказание с ½ и определен строг режим на изтърпяване на така определеното наказание.

Защитато на осъденото лице моли да бъде оставен без уважение протестта .Според защитата протестиранто определение следва да бъде потвърдено като правилно , обосновано и законосъобразно.Намира ,че изложетото на представителя на държавното обвинение не отговаря на събраните доказателства.Според защитата това следва от обстоятелството ,че лицето е осъдено за три престъпления като две от тях са по едно дело.

Без да отрича ,че осъжданията са за тежки престъпления ,те са извършени през 2016 г. Тъй 1 като осъдения упражнява родителски права и негов родител има тежко заболяване е подписал споразумение за последното си осъждане. Счита,че увеличението на наказанието няма да постигне целите на наказанието лицето да се поправи,а би довело до неблагоприятни последици за неговите близки .

Осъденото лице З. се присъединява към становището на своя защитник.

В право на последна дума моли да бъде потвърдено определението на първоинстанционния съд.

Въззивният съд като се запозна с доказателствата по делото и провери изцяло определанието намери за установено следното :

Протестът е подаден в законовия срок.Разгледан по същество е основателен по отношение на пропуска за определяне на режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода „ и неоснователен по отношение искането за увеличаване най тежкото общо наказание с ½.

По предложение на прокурор от СГП ,по реда на чл. 306,ал.1,т.1 от НПК, е било образувано производство за определяне на общо най – тежко наказание на осъденото лице А. Р. З. ,с което са му наложени наказания „лишаване от свобода“ по нохд № 1198/2022 г. на РС –Плевен и нохд № 3097 /2026 г. на СГС,НО,37 състав,налице условията на чл.25,ал.1 вр. чл.23 ,ал.1 НК и предпоставките на чл. 57,ал.1,т.2 ,б.“б“ на ЗИНЗС за определяне на строг режим за изтърпяване на определеното наказание..

СГС с протоколно определение от 6.07.2026 г. ,на основание чл. 25,ал.1,вр.чл.23 ,ал.1 НК е определил общо най – тежко наказание на А. З. между наложените наказание по нохд № 1198/2022 г. на РС –Плевен и нохд № 3097 /2026 г. на СГС,НО,37 състав в размер на 1 година и 3 месеца лишава от свобода .

На основание чл.23,ал.2 от НК е присъединил към наказание „лишаване от свобода „ ,наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година наложено по по нохд № 1198/2022 г. на РС –Плевен и наказанието „глоба“ в размер на 6000 евро наложено по нохд № 3097 /2026 г. на СГС,НО,37 състав.На основание чл.25 ,ал.1 от НК е приспаднал изтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода“ по включените в групата присъди.Въззивният съд счита ,че в тази част определението е правилно и законосъобразно тъй като е приложен точно материалния закон за групиране на наказания при условията на чл.23 НК.

Определение обаче не е пълно тъй като не определен режима ,при които следва да бъде изтърпяно определено общ най – тежко наказание по групираните наказания.Видно от приложеното споразумение по н.о.х.д 3097 от 26.05.2026 г. осъденото лице е признало вина за извършени престъпления по чл. 321,ал.3 ,т.2 ,вр. ал.3 ,т.2 вр. ал2 НК , за престъпление по чл. 354а ,ал.2 ,т.4 вр.ал.1 ,изр. 2 вр. изр.1 ,пр.4 ,вр.чл.29 ,ал.1 ,б.а“ ,вр.чл.20,ал.2 ,вр.ал.1 от НК и престъпление по чл. 354а ,ал.2 ,т.4 вр.ал.1 ,изр. 2 вр. изр.1 ,пр.4 ,вр.чл.29 ,ал.1 ,б.а“ ,вр.чл.20,ал.2 ,вр.ал.1 от НК.

На основание чл.23 ал.1 НК съдът е определи едно общо най – тежкото наказание от тези за отделните престъпления.От приложеното споразумение е видно също така ,че за всяко едно от престъпленията е определил „строг“ режим на изтърпяване на наказания ,при условията на чл. 57 ,ал.1,т.2 ,б.“б“ от ЗИНЗС.В протестираното определение съдът не е определил пърновачалния режима на изтърпяване на наложеното общо,най – тежко наказание от 1 година и три месеца „лишаване от свобода“.

Въззивният съд не би могъл да замести първия съд в настоящето производство,защото отнема възможността да осъденото лице З. да упражни правото си на обжалване в случай на несъгласие с решението на съда. Поради това проверяваното определение следва да бъде върнато на СГС ,по реда на чл.306 ал.1 т.2 НПК.

По отношение на искането за увеличаване на определеното общо най – тежко наказание „лишаване от свобода“ от една година и три месеца ,при условията на чл.24 НК ,с една втора , или със седем месеца и и петнадесет дена въззивния съд намира ,че е неоснователно.

Съдът не се съгласява с аргументите на държавното обвинение ,че е задължително неговото 2 прилагане за да бъдат постигнати целите на наказанието заложени в чл. 36 НК В този смисъл е постоянната практика на ВС и ВКС на РБ по въпросите свързани с прилагане на чл. 23-25 НК .Коректно за настоящия случай е позоваването на Р – 359 – 79 – I НО „ По строгото санкциониране по реда на чл. 24 НК се определя от общите принципи посочени в чл. 54НК и чл. 36 НК . Налице е една възможност за увеличаване на наказанието, а не задължително приложение и съдът трябва да изложи съображения в тази насока „.

В този смисъл решаващия съд е дал по същество правилен отговор. Въззивният съд споделя правилните изводи ,че прилагането на чл.24 НК не е задължително за постигане на целите на наказанието. Правилни са изложените аналитични съображения на съда относно конкретните наказания и тези че увеличението на общото, най- тежко наказание е целесъобразното в конкретната обстановка.Въззивният съд споделя тези съображения като правилни и не намира за необходимо да бъдат преповтаряни в настоящия съдебен акт.

Пред въззивната инстанция са представени писмени доказателства за актуалното здравословно състояние на неговия баща и решение на граждански съд от 14.05.2025 г за предоставяне на родителски права на осъденото лице.

Видно от приложеното споразумение по нохд №3097 /2026 г. ,влязло в сила на 26.05. 2026 г. , се отнася за деяние ,които са осъществени в периода от 2017 г. до началото на 2019 г. От събраните данни за изтърпяване на наказанията от осъдения по групираните осъждания е видно ,че е изтърпял наказанието наложено по нохд № 11987 /2026 г на 19.06.2024 г , което наказание е било определено при условията на чл.55 ал.1т.1 НК.

Ето защо въззивният съд счита , че целите предвидени в чл. 36 НК, а именно да се поправи и превъзпита осъденото лице , както и да се въздейства предупредително и възпиращо по отношение на другите членове на обществото са постигнати и не е необходимо да бъде увеличавано общото наказание ,защото това ще бъде постигнато с определеното най – тежкото наказание и то ще изпълни своите цели.

Ето защо Апелативен – София , Наказателно отделение, 7 състав , ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава протоколно определение от 6.07.2026г. по ч.н.д. № 3684 /2026 г. по описа на СГС,27 състав,НО.

Връща делото на СГС за произнасяне по това при какъв режим следва да бъде изтърпяно определеното общо , най – тежко наказание ,лишаване от свобода „ по ч.н.д. № 3684 /2026 г. по описа на СГС,27 състав,НО.

Определението е окончателно .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3