Акт № 278 от 11.11.2026, Окръжен съд - Смолян
- Съд
- Окръжен съд - Смолян
- Дело
- 135/2026
- Подписан
- 11.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 233 изр.последно · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 ал.1 · Закон за собствеността
- чл. 200 ал.1 · Закон за устройство на територията
РЕШЕНИЕ
№ 278 гр. Смолян, 11.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:Петър Хр. Маргаритов
Членове:Тоничка Д. Кисьова
Полина П. Бешкова при участието на секретаря Боряна Д. Иброва като разгледа докладваното от Петър Хр. Маргаритов Въззивно гражданско дело № 20265400500135 по описа за 2026 година
Производството е образувано след постановено съдебно решение по к.гр.дело 506/2025г. по описа на ВКС, с което е обезсилено съдебно решение по в.гр.дело 227/2024г. по описа на ОС-Смолян и делото е върнато за разглеждане от нов съдебен състав.
Предмет на въззивно обжалване е съдебно решение по гр.д. №821/2023г описа на РС-Смолян. С обжалваното решение съдът признал за установено по отношение на ответниците Ф. Е. А. ,К. Д. А.,М. Д. А. и М. Д. А., ,че Х. К. С. е собственик по давностно владение на недвижим имот,представляващ поземлен имот с площ от 70 кв.м., при граници от северозапад асфалтов път, от североизток - пешеходна пътека, от югоизток имот на Д. А. и от югозапад - имот на С. Ч., находящ се в с. Б. Д. , оцветен в зелен цвят на скицата проект от м.11.2022г , изработена от инж. А. С.., а на комбинирана скица към заключението на вещото лице оцветен в жълт цвят, като същата е неразделна част от решението .
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от пълномощниците на ответниците , като се твърди , че решението е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно.Съдът се произнесъл по непредявен иск и при липса на ясна конкретизация за придобивното основание, въз основа на което се претендира собствеността.Петитумът в исковата молба касае починалото лице Д. А..Взето е становище по съществото, като се излагат доводи за недоказаност на твърдението за придобиване по давност на имота .Неправилно е отхвърлено възражението за маломерност на имота , като се твърди, че имотът е общинска собственост и не може да се придобие по 1 давност.
С определение от 19.08.2026г. съдът е оставил исковата молба без движение , поради констатирани нередовности от касационната инстанция .
Нередовностите на исковата молба са отстранени, като ищцата е посочила в Молба от 28.08.2026г , че претендира установяване правото на собственост спрямо ответниците Ф. Е. А. , К. Д. А. , М. Д. А. и М. Д. А. въз основа на наследяване по отношение на 1/3 идеална част от собствеността на спорния поземлен имот . Началният момент на владението е 1974 г., като същото е продължило до неговата смъртта на М.С. през 2021г . Десетгодишният срок на своене е изтекъл през 1984 г. и М. С. е придобил правото на собственост върху имота. Х. С., като негова преживяла съпруга и наследник по закон е придобила по наследство 1/3 идеална част от имота.
В съдебно заседание въззиваемата се представлява от адв.И. Г. , като същият поддържа исковата претенция, съобразена с направените уточнения.
Въззивниците не се явяват в последното съдебно заседание , като е постъпило писмено становище и писмена защита от процесуалните им представители.Взето е становище , че съдът следва да обезсили решението за разликата над претендираната 1/3 ид.част или да се произнесе по съществото , като отхвърли исковата претенция в цялост .
След като се запозна с приобщените доказателства и становищата на страните , съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен положителен установителен иск за собственост.Поискано е съдът да признае за установено по отношение на Д.А. , че ищцата е собственик на поземлен имот с площ от 70 кв.м., находящ се в с.Б. Д. при посочени граници и местоположение.Посочено е че ищцата е наследник на М.С. , починал през 2021г, който има две починали дъщери, а техните наследници нямат претенции по отношение собствеността на имота.До смърта на М.С. спорният имот/малка градинка/ е бил обработван от двамата съпрузи , като този имот е придобит първоначално от бащата на М.С., а последният го е владял над петдесет години .През 2022г възникнал спор между наследниците на Д.А. и ищцата във връзка със заявени претенции за попълване на кадастралния план , като през 2023г. ответниците разположили неправомерно строителни материали в имота.Изложени са твърдения , че ищцата е придобила имота по наследяване и давностно владение.
С обжалваното решение съдът уважил исковата претенция , като приел , че спорният имот е бил част от по - голям имот, собственост на М.
С./баща на М. С./.Имотът е обособен след прокарване на общинския път, който разделил имота на две части.М. С. е упражнявал давностно владение след прокарване на общинския път през 1978г, като е придобит по давност .Ищцата също упражнявала давностно владение върху имота, като към периода на нейното владение следва да се прибави и владението на М. С..Съдът приел за неоснователни 2 възраженията , че имотът е общинска собственост и не може да бъде придобит по давност поради своята маломерност .
Въззивният съд споделя част от фактическата обстановка , отразена в обжалваното решение, а именно:
Ищцата Х.С. е сключила гр.брак с М. С. през 2009г, като последният е починал през 2021г. След смъртта си С. е оставил наследници по закон, както следва :съпругата си Х.С. и наследниците на починалите си две деца /Б. З. и К.М. / от предходен брак.
М. С. е син на М. С..От приобщените гласни доказателства се установява, че М. С. е ползвал недвижим имот в с.Б. Д., като в същия била изградена стара къща .В периода 1966- 1974г е прокаран общински път в с.Б. Д., като същият разделил имота от М. С. на две части. Над пътя се намирала старата къща на М. С., като спорният имот по делото останал под пътя. Имотът под пътя първоначално е ползван от М. С., а след смъртта ми от М. С. , като бил ограден и се ползвал за градина и ливада.По време на брака между ищцата и М.С. имотът продължил да се ползва от двамата съпрузи , като в последните години преди смъртта на М.С. бил даден за ползване на трето лице . През 2022г-2023г възникнал спор между ищцата и ответниците , като същите поставили строителни материали в спорния имот и оспорили собствеността на имота.
В хода на производството пред РС-Смолян е назначена експертиза като вещото лице е посочило , че за с.Б. Д. няма кадастрален и регулационен план.При урегулиране на имота същият може да съществува като самостоятелен имот, но не за жилищно строителство, като за имота няма съставен акт за общинска собственост.Вещото лице е онагледило местоположението на имота в изготвена комбинирана скица, като е посочило че площта му е 70 кв.м .
От представените удостоверение за рег. положение и скица се установява, че спорният имот попада в околовръстен полигон на селото , като в удостоверението от 15.06.2023г. е посочено , че имотът на Д.А. /ПИ №25/ граничи с имоти на Симо С., Симо Чиленгиров, пътека и общинско .
Въззивният съд намира за установено , че М. С. е владял спорния имот в периода след смъртта на баща си до 2021г, когато е починал.Спорният имот е ползван от М. С. и баща му М. С. , като имотът е обособен след прокарването на общинския път , като това е станало преди 1974г .Според показанията на св.Ч. /родена през 1951г/ пътят е прокаран в периода от 1966-1970г .
Следва да се кредитират изцяло показанията на св.С. и св.К. , че имотът е ползван като градина от М. С. и неговия син след 1974г , а и преди това , като същите свидетели имат преки възприятия и са незаинтересовани от изхода на делото.
Не следва да се кредитират показанията на св.Ч. и св.Чилингиров, че мястото е било запустяло и общинско, като е завзето първоначално от братовчедка на М.С. след "приватизацията" и " демокрацията“. Същите свидетели са в роднински отношения с ответниците и показанията им са 3 необективни .Отделно от това показанията на св.Ч. са вътрешно противоречиви , като твърди , че изграденият общински път е разделил „С.ското място“.
Въз основа на изложената фактическа обстановка съдът намира , че въззивната жалба е допустима за разглеждане, като е частично основателна, предвид на следното:
В хода на производството е установено, че ищцата Х.С. е законен наследник като съпруг на починалия през 2021г. М. С..Като негов наследник същата е придобила 1/3 идеална част от наследственото имущество , като наследява с низходящите на двете починали деца на съпруга си ..
По делото се установи, че наследодателят на ищцата М. С. е упражнявал необезпокоявано и непрекъснато давностно владение по отношение спорния имот след смъртта на своя баща М. С..Имотът е обособен след прокарването на общинския път в периода 1966-1974г като първоначално е владян от М. С., а след това и от неговия син М. С. до момента на смъртта му през 2021г.
Изминал е период на необезпокоявано давностно владение , продължил над десет години , като наследодателят на ищцата М. С. го е придобил по давност , съобразно нормата на чл. 79 ал.1 от ЗС.По силата на наследственото правоприемство ищцата е придобила собствеността на 1/3 идеална част от спорния имот.
Неоснователно е възражението , че имотът е общински и не може да се придобива по давност.Тези доводи се черпят от съдържащи се записи в изготвената скица и удостоверението за регулационно положение.Тези записи не удостоверяват годно придобивно основание за собствеността на имота.За същия имот не е съставен и акт за общинска собственост.
Неоснователни са и възраженията , че имотът не може да бъде придобит по давност поради своята маломерност.Въведената с нормата на чл.
200 ал.1 от ЗУТ забрана за придобиване на реално определени части под определена площ се отнася само за дворищнорегулационни парцели (УПИ), не и за неурегулираните с ДРП имоти.По делото е установено , че за с.Б. Д. няма одобрен регулационен и кадастрален план, като спорният имот не е урегулиран и няма пречка да бъде придобит по давност.В същата насока са и съображенията, посочени в Решение № 67 от 16.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3533/2016 г., II г. о., ГК.
Ищцата се легитимира надлежно като собственик на 1/3 идеална част от спорния имот , придобит по силата на наследственото правоприемство, като обжалваното решение следва да бъде потвърдено в тази му част .Собсттвеността на имота е придобита въз основа на наследяване , а не по давност , както е приел първоинстанционния съд.
Решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено в останалата му част , касаещо претенцията за признаване правото на собственост в пълен обем .С подадената уточняваща молба от 28.08.2026г. ищецът е заявил , че претендира установяване правото на собственост по отношение 1/3 идеална част от собствеността на имота , 4 като в съдържанието на същата молба е обективиран отказ от иск за част от спорното право по смисъла на чл. 233 изр.последно от ГПК .В проведеното последно съдебно заседание пълномощникът на ищцата заявява, че не е оправомощен да прави отказ от иск , поради което не е налице валиден отказ от иск .
Следва да се отмени обжалваното решение в частта , касаеща уважената искова претенция над 1/3 идеална част до 3/3 идеални части, като предявеният иск за разликата над уважената част следва да се отхвърли като неоснователен
С оглед изхода на делото следва да се присъдят разноски по съразмерност.
Ищцата е направила разноски в хода на първоинстанционното производство в размер на 1860 лева, разноски по в.гр.дело 277/2024г по описа на СмОС в размер на 1500 лева, разноски по к.гр.дело 506/2025г в размер на 1800 лева.За настоящото производство е заплатено адв.възнаграждение в размер на 770 евро.Общо направените разноски от ищцата, изчислени в евро са на стойност 3408,27 евро.
Ответниците са направили разноски за първоинстанционното производство в размер на 1800 лева, разноски по в.гр.дело 277/2024г в размер на 1500 лева, разноски по к.грдело 506/2025г в размер на 1050 лева.За настоящото производство е заплатено адв.възнаграждение в размер на 1000 евро.Общо направените разноски , изчислени в евро са на стойност 3146,86 евро.
В полза на ответниците следва да се присъдят разноски по съразмерност в размер на 2097,90 евро, а в полза на ищцата следва да се присъдят разноски в общ размер на 1136,09 евро. С обжалваното решение са присъдени разноски в размер на 1860 лева /951евро/, като ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят допълнително разноски в размер на 185,09 евро.
Разпечатката съдържа 41 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7cf5bd36-e12c-467a-8b15-02abc2d7a0ad