Определение № 2422 от 28.09.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2422 гр. Бургас, 28.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно частно гражданско дело № 20232100501531 по описа за 2023 година

Производството пред настоящата инстанция е по реда на чл.413, ал.2, ГПК.

Образувано е по повод частна жалба на „Агенция за контрол на просрочени вземания“ АД със седалище и адрес на управление гр.София, п.к.1527, ул.“Панайот Волов“ №29, ет.3, представлявано от изп. директор Янислав Янакиев, чрез юрк Теодора Панайотова-Демир, против Разпореждане № 8301 от 04.08.2023г., обективирано в Заповед за изпълнение на парично задължение № 2349/04.08.2023г., постановено по ч.гр.д.№ 4538/23г. на Бургаски районен съд, с което е оставено без уважение заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед на осн. чл.410 ГПК срещу длъжника Д. Б. И. за сумата: 361.60 лв. договорна лихва за периода 21.11.2021г. – 23.12.2022 г по договор за паричен заем №5745952 сключен между „Вива Кредит“ и Д. Б. И. като по силата на цесия заявителят е придобил от заемодателя вземането, произтичащо от договора за кредит.

Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови друго, с което да постанови издаване на заповед за изпълнение по отношение на претендираната сума.

Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по постъпилата жалба, взе пред видследното:

Пред Районен съд Бургас е постъпило заявление по чл.410 ГПК от „Агенция за контрол на просрочени вземания“ АД срещу Д. Б. И. за следните суми: 1400 лева – главница, ведно със законната лихва считано от 28.07.2023г. до окончателното плащане, 361.60 лв. - договорна лихва за периода 12.12.021г. до 23.2022г. и 98.08 лв.-обезщетение за забавено плащане за периода 13.11.2021г. до 25.07.2023г. до датата на подаване на заявлението, както разноски.

Излагат се твърдения за сключен договор за потребителски кредит между “Вива Кредит“ ООД и Д. Б. И. и Приложение №1 от 04.01.2023г. към Рамков договор за продажба и 1 прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016г., сключен между “Вива Кредит“ ООД и “Агенция за контрол на просрочени вземания” АД. Твърди се изпадане на длъжника в забава и се претендират процесните суми. Представят се договор потребителски за кредит и пълномощно.

По заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2349/04.08.23г., за претендираната главница, обезщетеине за забавено плащане, законна лихва, както и деловодни разноски- държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

С тук обжалваното разпореждане на Районен съд Бургас, е отхвърлено заявлението за сумата 361.60 лв. - договорна лихва за периода 12.11.2021г. – 23.12.2022 г., като е прието, че искането е в противоречие с добрите нрави, тъй като уговорения ГЛП от 40.32% надвишава значително трикратния размер на законната лихва и клаузата за такава се явява нищожна.

Изложени са мотиви, че голяма част от заемните правоотношения не попадат в обхвата на ЗПК и поставянето на субектите, предоставящи потребителски кредити в по-благоприятно положение чрез приравняване на ГЛП с ГПР, от останалите заемодатели, съответно и на потребителите, в по-неблагоприятно положение от другите заематели е недопустимо, както и лихвите по банковите кредити и депозити, били значително по-ниски от тези преди 10-15 години, което предполагало значително /неоснователно/ обогатяване/, чрез годишната възнаградителна лихва на 30% до 50%.

В частната жалба се излагат съображения, че договорът не противоречи на разпоредбите на ЗПК и не съдържа неравноправни клаузи. Посочва се, че към момента на сключване на договора за кредит е нямало ограничение на максималния размер на цената на услугатапредоставяне за ползване на паричен заем, както и че няма пречка страните да уговорят договорна лихва над размер на законната лихва, което е част от договорната свобода.

Подчертава се, че договорната лихва се явява не само печалба за кредитора заади предоставения кредит, а и покрива риска от неплащане на кредита и в случай на неплатежоспособност на длъжника и липса на секвестируемо имущество по чл.133 ЗЗД.

Пред вид така установените факти и като съобрази Закона, Бургаският окръжен съд намира, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно по отношение на договорната лихва и обезщетението за забава.

Видно от представения Договор за потребителски кредит, страните са се договорили предоставената сума в размер на 1400 лева да бъде върната на 30 за 60 седмици /с посочени падежни дати/ с фиксиран лихвен процент по заема 40.32% и ГПР 49.38% Така уговорения годишен процент на разходите отговаря на законовото изискване да не надвишава петкратния размер на законната лихва по смисъла на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения; нищожни са клаузите, надвишаващи този размер. Законът не въвежда изискване или ограничение досежно размера на възнаградителната лихва. Съобразно посоченото в Решение №378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., няма пречка страните 2 да уговарят възнаградителна лихва (чл. 240, ал. 2 ЗЗД) над размера на законната лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗЗД. По действащото българско право максималният размер на договорната лихва (възнаградителна или компенсаторна) е ограничен единствено от чл. 9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Противно на добрите нрави е да се уговаря компенсаторна лихва (за забава), надвишаваща трикратния размер на законната лихва, и възнаградителна лихва по обезпечен заем, надвишаваща двукратния размер на законната лихва. По отношение на договорната лихва по необезпечен заем, ВКС не е изложил съображения и не е предложил количествен критерий, извън който може да се счита, че са накърнени добрите нрави.

В настоящия случай предоставеният заем е необезпечен. Следователно не е налице ограничение в размера на възнаградителната лихва, която страните могат да уговорят в полза на кредитора, а по посочените по-горе критерии, не е налице и противоречие с добрите нрави, досежно възнаградителна лихва по необезпечен заем, уговорена с фиксиран лихвен процент, след като формално ГПР е в законовите рамки – 49.32 %. Поради това уговорката, касаеща размера на договорната лихва не е нищожна. Същата следва да се присъди, в размер на 361.60 лв. - договорна лихва за периода 12.11.2021г. – 23.12.202 г.

Ето защо, обжалваното разпореждане следва да бъде отменено като неправилно досежно договорната лихва.

Разноски не се претендират от жалбоподателя и не следва да се присъждат.

С оглед на гореизложеното и на осн.чл.410 , вр. чл. чл.278, ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 8301 от 04.08.2023г., обективирано в Заповед за изпълнение на парично задължение № 2349/04.08.2023г., постановено по ч.гр.д.№ 4538/23г. на Бургаски районен съд, с което е оставено без уважение заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед на осн. чл.410 ГПК срещу длъжника Д. Б. И. за сумата от 361.60 лв. договорна лихва за периода 12.11.2021г. – 23.12.2022 г. на основание сключен на 29.10.2021г. договор за паричен заем №5745952 сключен между „Вива Кредит“ и Д. Б. И., като по силата на Приложение №1 от 04.01.2023г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължение /цесия/ заявителят „Агенция за контрол на просрочени вземания“ АД е придобил от заемодателя вземането, произтичащо от договора за кредит И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „Агенция за контрол на просрочени вземания“ АД , ЕИК207172780 със седалище и адрес на управление гр.София, п.к.1527, ул.“Панайот Волов“ №29, ет.3, представлявано от изп. директор Янислав Янакиев заповед за изпълнение на парично вземане по чл.410 от ГПК, против длъжника Д. Б. И. с ЕГН********** с адрес: *** за сумата от 361.60 лв. - договорна лихва за периода 12.11.2021г. – 23.12.2022 г. на основание сключен на 29.10.2021г. договор за паричен заем №5745952 между „Вива 3

Кредит“ и Д. Б. И., като по силата на Приложение №1 от 04.01.2023г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължение /цесия/ заявителят „Агенция за контрол на просрочени вземания“ АД е придобил от заемодателя вземането.

Връща делото на Бургаски районен съд за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК съобразно настоящото определение.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4